Първоначално изпратено от SOFIX
Разгледай мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Оптимизъм на БФБ (2)
Collapse
X
-
Това със стискането на ариите върви до ппределено време.Ако аз бях от глъмите държачи на артии 2007-2008 г и не бях ги разкарал навреме щях да се зануля ще тогава.Само че аз нямам сънтименти към артиите и ги разкарах с кеф.Резултата е че сега се забавлявам истински на борсата и не треперя.Спекулирам си и като реша разкарвам златните кокошки за да мога после да имам цял кокошкарник със златни кокошчици .
Коментар
-
Първоначално изпратено от SOFIX Разгледай мнениеБате Тони, ти стискаш ли книгите?
Коментар
-
Първоначално изпратено от SOFIX Разгледай мнениеГетоф, аз по принцип не давам много обяснения и съвети, но ти ме кефиш и ще ти издам една малка тайна.
Аз много рядко затварям печеливши позиции. Според мен да затвориш печеливша позиция е все едно да биеш ръката която те храни, да заколиш кокошката която ти снася златни яйца или да отрежеш дърво което дава плодове.
Наздраве на всички спекуланти!
Наздраве на аматьорите!!!
Коментар
-
Гетоф, аз по принцип не давам много обяснения и съвети, но ти ме кефиш и ще ти издам една малка тайна.
Аз много рядко затварям печеливши позиции. Според мен да затвориш печеливша позиция е все едно да биеш ръката която те храни, да заколиш кокошката която ти снася златни яйца или да отрежеш дърво което дава плодове.
Наздраве на всички спекуланти!
Коментар
-
Първоначално изпратено от SOFIX Разгледай мнениеНищо не съм продал. Аз не играя на борсата за стотинки.
Коментар
-
Първоначално изпратено от ghettoff Разгледай мнениеСофикс да каже дали е продал, че не ми отговори
Коментар
-
Първоначално изпратено от dddd Разгледай мнениеС една дума аз съм против неолибералните фундаменталисти, които реват никакви дефицити и кейнсианските фундаменталисти, които реват в обратната посока. За всяко нещо си има време и количество. Когато се разрази кредитен балон в частният сектор бюджета започва да се пръска по шевовете от пари. Такава беше ситуацията през периода 2005-2008. Частният външен дълг нарасна с около 40 милиарда лева. Тогава поради по-високото потребление бюджета излиза на излишък. Този излишък трябваше да го пазим за лошите години на деливъридж на частният сектор. Тогава трябва да се правят дефицити, защото деливъридж без компенсация от държавата е катастрофа. Проблема дойде от това, че предната тройна коалиция правеше безумия. При ситуация на прегряла икономика вместо да трупат буфери те си разделяха по 1,5 милиарда лева през последната седмица на декември. Така се пропиляха напразно буфери от около 4 милиарда, които после ни трябваха. Отделно тази политика би охладила прегряването от онзи период и би могла да спомогне за по-лесно преминаване през кризата с повече държавни дефицити. Валутният борд е силно проциличен. Централната банка практически няма средства да се бори с цикличността и държавният бюджет е последната възможност.
Основният въпрос е защо в продължение на 15 години се стигна до 2 мегабалона. Другият момент е деливъриджа. Ами ти къде точно видя такъв? Щото аз не виждам. Задлъжнялостта расте все повече и повече, вследствие на разхлабената монетарната политика на ЕЦБ и ФЕД. Така стигнахме до момента при нулеви лихви, реалната икономика да крета едва-едва. Ами какво правим ако САЩ-ската икономика пак забуксува. Колко още ще сваляме лихвите? Колко още количествени улеснения ще са необходими? Ами какво правим, ако в един момента доларът престане да е световна резервна валута?
Коментар
-
Първоначално изпратено от brokerandtrader111 Разгледай мнениеКолеги защо днес няма активни коментари от Батя, Монти и Софикс...... Споделете нещо колеги .......
Коментар
-
Пиволев всъщност сега ти намерих грешката в идеологическото мислене - ми ти този дълг не мислиш ли че се връща.
Да кажем че е за 10 години и се връща на равни части. Това прави по 20 единици на година. Да приемем че страната не прави дефицит и растежа и ще 2% без 3% дефицит. Така в края на първата година ще има 1020 единици ама тези 20 екстра ще отидат за плащане на дълга. И така да дълга ще пада, ама хората няма се развиват.
Сега да приемем варианта с 3% дефицит. Така 200 единици дълг ще станат 210 единици 30 нов и 20 върнат. Обаче растежа става 1050 и съотношението се получава абсолютно без промяна. 20%
Ако обаче дългът не ти е 10 години средно а да кажем 5 или 7 години както е в България нещата стават още по наложителни да се правят дефицити.
Коментар
-
Първоначално изпратено от Pivoley Разгледай мнениеНе е така. Ще дам пример. Имаме страна с 200 ед. дълг и 1000 ед. БВП. Дефицитът е 3% от БВП, а ръстът на БВП е 5%. Така, дългът нараства до 230 ед., а БВП до 1050 ед, а съотношението дълг/БВП нараства от 20% на 21.9%.
Заради, кейнсиансака политика, която ни пробутваш тука, редица развити икономики са затънали до шията в дългове. Извинявай, ама ти как го виждаш продължаването на трупане на нови дългове? В един момент системата изцяло ще избие. Ливъриджът не може да расте до безкрай. Не виждам каква идеология има тук. Това са елементарни икономически закономерности.
Защото този дълг го изяжда инфлацията. Проблемът е ако няма инфлация. Тогава дефицитите трябва да са още по-високи. Както прави всъщност целия западен свят.
Коментар
-
Голяма затворена икономика с положителен естествен прираст и собствена валута трябва задължително да прилага кейнсианска политика. Такъв е случая на САЩ. правят го много успешно. В нашият случай е малко по-сложно защото се появяват няколко пречки.
На първо място демографската структура е много куца и прехвърлянето на дълг към следващото поколение води до проблеми при изплащането му, защото работната сила непрекъснато намалява. Тогава дори и да има пълна заетост то дългът на един работещ ще расте много бързо. Вторият проблем е, че българската икономика е отворена. Годишният ни стокооборот надвишава БВП. По спомени при САЩ е около 25 процента от него. Поради това има риск фискалните стимули да не доведат до трайно възстановяване на икономиката а да изтекат в чужбина под формата на вносни стоки. Тогава може да си останем със същата икономика, но с повече дълг. Тук идва и третият проблем. Ние нямаме контрол върху собствената си валута. Следователно при проблем не бихме могли да се финансираме с печатане. Нека да не забравяме, че кризите ни могат да съвпаднат с международните финансови Тогава е възможно да имаме затруднения при финансирането от чуждите пазари. Доколкото си спомням през 2009 година в разгара на кризата доходността по нашите ДЦК беше около 9 процента. В този момент за нас пазарите бяха практически затворени. Освен това пазарите в онзи момент се бяха фокусирали прекалено много в посока бюджетен дефицит и всяко надвишаване над 3-4 процента би довело до невъзможност да се финансираме.
С една дума аз съм против неолибералните фундаменталисти, които реват никакви дефицити и кейнсианските фундаменталисти, които реват в обратната посока. За всяко нещо си има време и количество. Когато се разрази кредитен балон в частният сектор бюджета започва да се пръска по шевовете от пари. Такава беше ситуацията през периода 2005-2008. Частният външен дълг нарасна с около 40 милиарда лева. Тогава поради по-високото потребление бюджета излиза на излишък. Този излишък трябваше да го пазим за лошите години на деливъридж на частният сектор. Тогава трябва да се правят дефицити, защото деливъридж без компенсация от държавата е катастрофа. Проблема дойде от това, че предната тройна коалиция правеше безумия. При ситуация на прегряла икономика вместо да трупат буфери те си разделяха по 1,5 милиарда лева през последната седмица на декември. Така се пропиляха напразно буфери от около 4 милиарда, които после ни трябваха. Отделно тази политика би охладила прегряването от онзи период и би могла да спомогне за по-лесно преминаване през кризата с повече държавни дефицити. Валутният борд е силно проциличен. Централната банка практически няма средства да се бори с цикличността и държавният бюджет е последната възможност.
Коментар
-
На 9-ти март ЕЦБ стартира своята програма за изкупуване на държавни облигации, известна като "количествени облекчения", чрез която банката възнамерява да закупува активи за 60 млрд. евро през всеки един месец до септември 2016 г., за да стимулира инфлацията и кредитирането в единния валутен блок и да даде тласък на все още сдържания икономически растеж в регион.
Всички това накара икономистите на Standard and Poor's да повишат прогнозите си за икономическия растеж в еврозоната за тази и за следващата година с между 0,5% и 1,0% в сравнение с прогнозите през декември 2014 г. Според новия базов сценарий на рейтинговата агенция БВП на еврозоната се очаква да се повиши с 1,5% през настоящата година и с 1,7% през 2016 г.Не-заслужил инвеститор
Коментар
Коментар