Божидар Данев: Голямото разочарование на бизнеса са неуспелите реформи
Българинът не го стимулира надеждата, а го плаши икономическата неопределеност. Депутатите като че ли нямат икономическите знания, за да виждат какво и как става. Всяка година започва с икономическа надежда.
И тази е така. Но винаги тази надежда е като че ли в сянката на една икономическа неопределеност. Тази неопределеност върви по няколко икономически канала. Единият е вътрешен, другият външен. Ако говорим за тази неопределеност и за икономическа надежда едновременно, бихме могли да кажем, че има надежда, че започва по-добре да работи Националната агенция за приходите и Агенция Митници - има сериозно събиране на приходи, които са над 2.850 млрд. лв. събрани повече средства.
Това може да се тълкува, че има по-малко сив сектор, има и по-малко контрабанда, може би и по-малко корупция, което във всички случаи е факт, който заслужава адмирациите за НАП. Разбира се, винаги има и тъмни оттенъци. Такъв е въпросът, който никой не тълкува - как увеличението на приходите влияе върху структурата на БВП. И ако внимателно огледаме нещата, ще видим, че при БВП в рамките на 84 млрд. лв. увеличението на приходите с 2.850 млрд. лв., това е над 3.4%, т.е. означава, че целият ръст на българската икономика не е за сметка на производство, не е за сметка на нов продукт, а е за сметка на активността на НАП и Агенция “Митници”.
Така събираемостта може да върви и по административното определяне на минималната работна заплата, и по административното определяне на минималните осигурителни доходи и т.н. Но така или иначе няма нов продукт, който да предопределя развитието на българската икономика. Да, събираемостта е положително явление, при всички случаи заслужават тези агенции не само адмирации, но похвала и пожелание от тук нататък да работят все така успешно, защото действително те се борят срещу нелоялната конкуренция.
Трудно е да се предположи тези средства дали се разпределят и в полза на бизнеса. Както виждаме само за месец декември са раздадени над 1.9 млрд. лв. Аз не зная дали това са разходи по бюджета или са допълнителни разходи. Бюджетът беше актуализиран за нула време и без голям шум и без особена активност на народните ни представители. Те като че ли нямат икономическите знания, за да може да виждат какво става и как става - за което можем да съдим и по обсъждането на законите, които се предлагат.
А те също създават една определена доза неопределеност. Например „законът Всеки ден”, както вече го нарича министър Владислав Горанов, или както беше добил популярност “Уикенд”. За мен това е един интересен и добър закон. Може да смущавам бизнеса с подобно мое виждане, но във всички случаи той е леко необмислен. Тази част, която беше добре обмислена, беше кастрирана от българските парламентаристи.
Безспорно, че в страната ни съществува масово източване на ДДС чрез покупка на жилища, покупка на съоръжения като яхти и т.н. Плюс това разходите на тези жилища или яхти се поемаха също от търговските дружества. В това отношение министър Горанов е абсолютно прав да наложи определени ограничения. Но защо казвам, че го кастрираха депутатите - защото те установиха, че размерът на актива, който ще се следи е 700 лв. 700 лв. струва един смарт телефон. Как ще се следи? Как ще се следи компютърът дали се ползва, или не се ползва. Т.е. ние създаваме една пречка пред тази администрация, която работи в момента чудесно и която в никакъв случай не би могла да се справи. И нещо много съществено - ние отваряме сериозно вратата за корупция, за рекет към бизнеса с подобна неяснота към законодателството и винаги смятаме, че с правилници можем да регулираме това нещо. Не.
Основните принципи трябва да бъдат заложени в закона и независимо от добрите намерения на министър Горанов отново подчертавам, че нещата не отиват към нещо, което е полезно за бизнеса и допълнително ще изсветли икономиката. По същия начин се пласира в общественото пространство данък „вредни храни”. Като че ли има разум вече в правителството, което сякаш почва да дава заден ход в това отношение като виждат каква е международната практика. България е различна от другите страни, тя е най-бедната страна, т.е. не можем да се сравняваме с една Холандия или Швеция.
Всъщност тази неопределеност не може да не смущава бизнеса. Но за него голямото разочарование са неуспелите реформи. Ние имахме големи надежди в една успешна политика в провеждането на заявените реформи и това, което плаши бизнеса е, че реформите ще трябва да станат, но цената за провеждането на тези реформи ще бъде много по-висока.
Илюзията, че направихме реформа в енергетиката, която отлагаме, илюзията, че правим реформа в съдебната система, че говорим за пенсионна реформа и т.н. карат бизнеса да бъде напрегнат, защото няма яснота тези реформи как ще бъдат приключени. Има надежда те да станат, но на много по-висока цена. В момента никой не прави един свръх сериозен анализ, след като взехме 15 млрд. лв. ръстът благодарение на тях ли е или само на усвояването на фондовете. И тъй като говорим за бизнес среда, то първата индикация за добра бизнес среда е ръст на инвестициите - пристигане на чуждестранни инвеститори в страната каквито пристигат в другите европейски страни като Словения, Словакия или дори една Румъния, Полша.
България като че ли се превръща в един изолиран район на Европа, в който няма чуждестранни инвестиции и няма наши местни инвестиции, което означава, че българинът не го стимулира надеждата, а го плаши неопределеността. Външният фактор, който е много съществен - България е една отворена икономика - над 60% от нашия БВП се формира по този начин. Ако гледаме сега, светът е много динамичен в момента. От една страна леко се оживява световната икономика, от друга страна много полезно е, че очакваме тези 350 млрд. на плана Юнкер за инвестиции, стига да можем ние да бъдем достатъчно активни да усвояваме част от тях.
От друга страна обаче виждаме, че бавно се развива Шенген, което е основата на свободната търговия и на свободното движение на хората. Да не говорим, че притокът на бежанците идентифицира нещо много съществено - че ни е сбъркана социалната политика, социалната доктрина на Европа е сбъркана, а може би е сбъркана и българската социална доктрина. Какво е социалното - дали да даваме помощи или да провеждаме социална политика, която да кара хората да работят, а не да чакат да получават помощи. Има една много светла точка в международното развитие на икономиката и това е намаляването на цените на енергийните ресурси, които виждаме, че независимо от другите политически сътресения - войни, Ислямска държава и т.н.
Цените последователно отиват надолу и може би ще стигнат онова дъно, за което говорихме преди години, когато ни се струваше невероятно да се стигне това дъно, особено за една България, която преди повече от една година имаше 6 млрд. внос на енергийни ресурси, сега благодарение на този спад на цената е към 5 млрд. и аз смятам, че през тази година ще падне под 5 млрд. вносът на енергийни ресурси. За огромно съжаление ние не успяхме да капитализираме този шанс за сметка на реални мерки както в изменение на структурата на икономиката, така и в търсене на инвестиционни решения. За голямо съжаление инвестициите са основно чрез публични средства.
Публичните средства пък винаги създават условия за корупция. Знаем, че обществените поръчки винаги се носят под ореола на корупцията. Намесата на политиците в икономиката е очевидна. Мисля, че е достатъчно ясно, че когато премиерът говори, политиците ще продължат да се намесват за всяко нещо. Политиците се намесват в енергетиката, намесват се силно в разпределението на ресурсите, в обществените поръчки.
В основата на една демокрация и на един свободен пазар е финансовата свобода, а когато вие нямате такава свобода, не може да има демокрация, не може да има свободна търговия, пазар. Всяка деформация разрушава пазара. Ето, погрешно проведената социална политика в Европа, накара бежанците да се ориентират в доста страни, в които ще получават пари наготово, т.е. там няма социална политика, а политика на помощите. Същото нещо се очертава и при нас. Всички чакат държавата да им помогне.
Всеки чака Бойко Борисов да каже. Трябва да бъде като аксиома в активността на българските политици - да не се намесват в икономиката на страната. За съжаление обаче ние сме балкански случай и това по-скоро е невъзможно. Невъзможно е, защото голяма част от хората, които имат власт, търсят далаверата. Не търсят по какъв начин това е полезно за страната, а търсят каква е изгодата за тях или за някой кръжец, който е около тях. Да не кажа обръч. 2016 г. ще бъде много сложна година на непрогнозируеми неща, тъй като ни предстоят и избори. Когато има избори политиците са доста предпазливи. Дори бих казал изчезва им смелостта да правят реформи, защото всяка реформа изисква жертва и тя е свързана и с жертва на електорат. Така че да не очакваме, че 2016 г. ще бъде година на реформите. По-скоро като че ли отново ще отложим тези реформи, които стават все по-скъпи, за 2017 г. / ---------------- Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара.
Българинът не го стимулира надеждата, а го плаши икономическата неопределеност. Депутатите като че ли нямат икономическите знания, за да виждат какво и как става. Всяка година започва с икономическа надежда.
И тази е така. Но винаги тази надежда е като че ли в сянката на една икономическа неопределеност. Тази неопределеност върви по няколко икономически канала. Единият е вътрешен, другият външен. Ако говорим за тази неопределеност и за икономическа надежда едновременно, бихме могли да кажем, че има надежда, че започва по-добре да работи Националната агенция за приходите и Агенция Митници - има сериозно събиране на приходи, които са над 2.850 млрд. лв. събрани повече средства.
Това може да се тълкува, че има по-малко сив сектор, има и по-малко контрабанда, може би и по-малко корупция, което във всички случаи е факт, който заслужава адмирациите за НАП. Разбира се, винаги има и тъмни оттенъци. Такъв е въпросът, който никой не тълкува - как увеличението на приходите влияе върху структурата на БВП. И ако внимателно огледаме нещата, ще видим, че при БВП в рамките на 84 млрд. лв. увеличението на приходите с 2.850 млрд. лв., това е над 3.4%, т.е. означава, че целият ръст на българската икономика не е за сметка на производство, не е за сметка на нов продукт, а е за сметка на активността на НАП и Агенция “Митници”.
Така събираемостта може да върви и по административното определяне на минималната работна заплата, и по административното определяне на минималните осигурителни доходи и т.н. Но така или иначе няма нов продукт, който да предопределя развитието на българската икономика. Да, събираемостта е положително явление, при всички случаи заслужават тези агенции не само адмирации, но похвала и пожелание от тук нататък да работят все така успешно, защото действително те се борят срещу нелоялната конкуренция.
Трудно е да се предположи тези средства дали се разпределят и в полза на бизнеса. Както виждаме само за месец декември са раздадени над 1.9 млрд. лв. Аз не зная дали това са разходи по бюджета или са допълнителни разходи. Бюджетът беше актуализиран за нула време и без голям шум и без особена активност на народните ни представители. Те като че ли нямат икономическите знания, за да може да виждат какво става и как става - за което можем да съдим и по обсъждането на законите, които се предлагат.
А те също създават една определена доза неопределеност. Например „законът Всеки ден”, както вече го нарича министър Владислав Горанов, или както беше добил популярност “Уикенд”. За мен това е един интересен и добър закон. Може да смущавам бизнеса с подобно мое виждане, но във всички случаи той е леко необмислен. Тази част, която беше добре обмислена, беше кастрирана от българските парламентаристи.
Безспорно, че в страната ни съществува масово източване на ДДС чрез покупка на жилища, покупка на съоръжения като яхти и т.н. Плюс това разходите на тези жилища или яхти се поемаха също от търговските дружества. В това отношение министър Горанов е абсолютно прав да наложи определени ограничения. Но защо казвам, че го кастрираха депутатите - защото те установиха, че размерът на актива, който ще се следи е 700 лв. 700 лв. струва един смарт телефон. Как ще се следи? Как ще се следи компютърът дали се ползва, или не се ползва. Т.е. ние създаваме една пречка пред тази администрация, която работи в момента чудесно и която в никакъв случай не би могла да се справи. И нещо много съществено - ние отваряме сериозно вратата за корупция, за рекет към бизнеса с подобна неяснота към законодателството и винаги смятаме, че с правилници можем да регулираме това нещо. Не.
Основните принципи трябва да бъдат заложени в закона и независимо от добрите намерения на министър Горанов отново подчертавам, че нещата не отиват към нещо, което е полезно за бизнеса и допълнително ще изсветли икономиката. По същия начин се пласира в общественото пространство данък „вредни храни”. Като че ли има разум вече в правителството, което сякаш почва да дава заден ход в това отношение като виждат каква е международната практика. България е различна от другите страни, тя е най-бедната страна, т.е. не можем да се сравняваме с една Холандия или Швеция.
Всъщност тази неопределеност не може да не смущава бизнеса. Но за него голямото разочарование са неуспелите реформи. Ние имахме големи надежди в една успешна политика в провеждането на заявените реформи и това, което плаши бизнеса е, че реформите ще трябва да станат, но цената за провеждането на тези реформи ще бъде много по-висока.
Илюзията, че направихме реформа в енергетиката, която отлагаме, илюзията, че правим реформа в съдебната система, че говорим за пенсионна реформа и т.н. карат бизнеса да бъде напрегнат, защото няма яснота тези реформи как ще бъдат приключени. Има надежда те да станат, но на много по-висока цена. В момента никой не прави един свръх сериозен анализ, след като взехме 15 млрд. лв. ръстът благодарение на тях ли е или само на усвояването на фондовете. И тъй като говорим за бизнес среда, то първата индикация за добра бизнес среда е ръст на инвестициите - пристигане на чуждестранни инвеститори в страната каквито пристигат в другите европейски страни като Словения, Словакия или дори една Румъния, Полша.
България като че ли се превръща в един изолиран район на Европа, в който няма чуждестранни инвестиции и няма наши местни инвестиции, което означава, че българинът не го стимулира надеждата, а го плаши неопределеността. Външният фактор, който е много съществен - България е една отворена икономика - над 60% от нашия БВП се формира по този начин. Ако гледаме сега, светът е много динамичен в момента. От една страна леко се оживява световната икономика, от друга страна много полезно е, че очакваме тези 350 млрд. на плана Юнкер за инвестиции, стига да можем ние да бъдем достатъчно активни да усвояваме част от тях.
От друга страна обаче виждаме, че бавно се развива Шенген, което е основата на свободната търговия и на свободното движение на хората. Да не говорим, че притокът на бежанците идентифицира нещо много съществено - че ни е сбъркана социалната политика, социалната доктрина на Европа е сбъркана, а може би е сбъркана и българската социална доктрина. Какво е социалното - дали да даваме помощи или да провеждаме социална политика, която да кара хората да работят, а не да чакат да получават помощи. Има една много светла точка в международното развитие на икономиката и това е намаляването на цените на енергийните ресурси, които виждаме, че независимо от другите политически сътресения - войни, Ислямска държава и т.н.
Цените последователно отиват надолу и може би ще стигнат онова дъно, за което говорихме преди години, когато ни се струваше невероятно да се стигне това дъно, особено за една България, която преди повече от една година имаше 6 млрд. внос на енергийни ресурси, сега благодарение на този спад на цената е към 5 млрд. и аз смятам, че през тази година ще падне под 5 млрд. вносът на енергийни ресурси. За огромно съжаление ние не успяхме да капитализираме този шанс за сметка на реални мерки както в изменение на структурата на икономиката, така и в търсене на инвестиционни решения. За голямо съжаление инвестициите са основно чрез публични средства.
Публичните средства пък винаги създават условия за корупция. Знаем, че обществените поръчки винаги се носят под ореола на корупцията. Намесата на политиците в икономиката е очевидна. Мисля, че е достатъчно ясно, че когато премиерът говори, политиците ще продължат да се намесват за всяко нещо. Политиците се намесват в енергетиката, намесват се силно в разпределението на ресурсите, в обществените поръчки.
В основата на една демокрация и на един свободен пазар е финансовата свобода, а когато вие нямате такава свобода, не може да има демокрация, не може да има свободна търговия, пазар. Всяка деформация разрушава пазара. Ето, погрешно проведената социална политика в Европа, накара бежанците да се ориентират в доста страни, в които ще получават пари наготово, т.е. там няма социална политика, а политика на помощите. Същото нещо се очертава и при нас. Всички чакат държавата да им помогне.
Всеки чака Бойко Борисов да каже. Трябва да бъде като аксиома в активността на българските политици - да не се намесват в икономиката на страната. За съжаление обаче ние сме балкански случай и това по-скоро е невъзможно. Невъзможно е, защото голяма част от хората, които имат власт, търсят далаверата. Не търсят по какъв начин това е полезно за страната, а търсят каква е изгодата за тях или за някой кръжец, който е около тях. Да не кажа обръч. 2016 г. ще бъде много сложна година на непрогнозируеми неща, тъй като ни предстоят и избори. Когато има избори политиците са доста предпазливи. Дори бих казал изчезва им смелостта да правят реформи, защото всяка реформа изисква жертва и тя е свързана и с жертва на електорат. Така че да не очакваме, че 2016 г. ще бъде година на реформите. По-скоро като че ли отново ще отложим тези реформи, които стават все по-скъпи, за 2017 г. / ---------------- Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара.
Коментар