Изключително ценен материал и единственото, което мога да кажа, че предлагам на автора моят откровен респект за проникновението, аналитичната сила и обобщаващата дълбочина.
По-късно ще прочета отново за да си изясня някои детайли, но сега искам да споделя още за първото си впечатление.
Изведените в заглавието и подзаглавието акценти (редно е еднозначно да си изясним кой е извел тези акценти, защото аз лично тези акценти не ги чувам или прозирам в думите на Торанага) създават впечатление, че с някакви незначителни като обем законови промени, тежкото, но не безнадеждно положение може да се обърне, дори вероятно да се обърне драматично.
Всеки може да причуе някакви негови си субективни вярвания и очакнавия за борсата, а моето субективно усещане е, че Торанага акцентира на парещи и очеизвадни регулаторни и практически слабости и дефекти, които при настоящата обществена действителност, правят истинската промяна нереалистична.
Наскоро имах сблъсъци по разни поводи с органи и институции, съвсем неслучайни при това: община, крс и кзп. Стигна се и до дела, но въпреки уж доброто законодателство, категоричното ми мнение е, че при граждански проблем тяхната единствена грижа и стремеж е да намерят дума, фраза, обстоятелство, срок и процедура, че да се отскубнат от свършването на работа. Само и само да не се разваля рахата на по-силните и да се спечели ресурс от време, които да направляват в друга посока. Кой знае в каква посока?! Сигурно се борят за фондове, потоци и др.
И на борсата стават разни неприятни и неприемливи неща, дори отвратителни неща. Болката, която трябва да се изтърпи понякога е резултат на лични грешки, но друг път е следствие на странна глухота и слепота, които Торанага добре е илюстрирал.. Аз знам разликата между двете.
Вижда се, че авторът покрай другото е немски възпитаник - петимен е да употребява любимата на немците дума констелация.
Изведнъж ми се отщя да пиша и ще завърша със само една фраза:
При тази констелация нищо добро няма и не може да се случи.
По-късно ще прочета отново за да си изясня някои детайли, но сега искам да споделя още за първото си впечатление.
Изведените в заглавието и подзаглавието акценти (редно е еднозначно да си изясним кой е извел тези акценти, защото аз лично тези акценти не ги чувам или прозирам в думите на Торанага) създават впечатление, че с някакви незначителни като обем законови промени, тежкото, но не безнадеждно положение може да се обърне, дори вероятно да се обърне драматично.
Всеки може да причуе някакви негови си субективни вярвания и очакнавия за борсата, а моето субективно усещане е, че Торанага акцентира на парещи и очеизвадни регулаторни и практически слабости и дефекти, които при настоящата обществена действителност, правят истинската промяна нереалистична.
Наскоро имах сблъсъци по разни поводи с органи и институции, съвсем неслучайни при това: община, крс и кзп. Стигна се и до дела, но въпреки уж доброто законодателство, категоричното ми мнение е, че при граждански проблем тяхната единствена грижа и стремеж е да намерят дума, фраза, обстоятелство, срок и процедура, че да се отскубнат от свършването на работа. Само и само да не се разваля рахата на по-силните и да се спечели ресурс от време, които да направляват в друга посока. Кой знае в каква посока?! Сигурно се борят за фондове, потоци и др.
И на борсата стават разни неприятни и неприемливи неща, дори отвратителни неща. Болката, която трябва да се изтърпи понякога е резултат на лични грешки, но друг път е следствие на странна глухота и слепота, които Торанага добре е илюстрирал.. Аз знам разликата между двете.
Вижда се, че авторът покрай другото е немски възпитаник - петимен е да употребява любимата на немците дума констелация.
Изведнъж ми се отщя да пиша и ще завърша със само една фраза:
При тази констелация нищо добро няма и не може да се случи.
Коментар