Помпено-акумулираща мощност в България - Яденица
Наименование на проекта: Помпено-акумулираща мощност в България - Яденица
Описание на проекта: В изпълнение на директивите на ЕС, в частност на третия либерализационен пакет, през последните години настъпиха промени в енергийната стратегия и плана за развитие на електроенергийния сектор, които са насочени основно към:
1. Приоритетно развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници и произтичащата от това необходимост от допълнителен бърз резерв за балансиране и заместване на тези мощности.
2. Продължаване процеса на либерализация на електроенергийния пазар в страната и региона, формиране на балансиращ пазар и пазар на услуги.
3. Завишаване на изискванията за повишаване сигурността на доставките.
В резултат на това е наложителна реализацията на Проекта за увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира" с изграждане на язовир „Яденица" и свързващ реверсивен тунел със съществуващия изравнител (язовир"Чаира") на електроцентралата („Проект").
Осигуряването на безопасно, сигурно и икономично електроснабдяване при пределно допустими граници на отклонение за напрежение и честота е основен ръководен принцип при управлението на електроенергийната система. В този смисъл участието на ПАВЕЦ „Чаира" в структурата на генериращите мощности за балансиране на електроснабдяването при различни варианти на електропотребление, товарови диаграми и други фактори може да бъде определена като определяща от общосистемна гледна точка в рамките на страната и региона.
С генераторна мощност 864 МW и помпена 788 МW „Чаира" е най-голямата ПАВЕЦ в Югоизточна Европа. В централата са монтирани четири едностъпални хидроагрегата по 216 МW – в турбинен и по 197 МW – в помпен режим. Горен изравнител на ПАВЕЦ "Чаира" е яз. „Белмекен" с полезен обем 141 млн. м3 – който служи като основно водохранилище за централите от енергийната каскада "Белмекен-Сестримо" – а долният изравнител, яз. „Чаира", е с полезен обем 4,2 млн. м3. Първа и втора хидрогрупи на централата са в експлоатация от 1995 г., а трета и четвърта хидрогрупи са пуснати в експлоатация през 1999 г.
Както се вижда от горните данни, ПАВЕЦ „Чаира" разполага с голям горен изравнител и с много малък долен изравнител. Това стеснява силно възможностите на централата за продължителна работа и респективно налага определени ограничения върху режимите ѝ на работа. В същото време промените в енергийния отрасъл и изискванията за все по-широко използване на екологосъобразни възобновяеми енергийни източници увеличават необходимостта от балансиращи мощности.
Проектът е част от Десет годишния план за развитие на системата 2014 (TYNDP) на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) и е включен под индекс 218 в Юго-източния Континентален Регионален Инвестиционен План, качен на страницата на ENTSO-E с пълния доклад към TYNDP 2014 – повече информация на: www.entsoe.eu/major-projects/ten-year-network-development-plan/tyndp-2014/Pages/default.aspx.
Основните ползи, обуславящи необходимостта от изграждане на яз. „Яденица", са свързани с преминаване на ПАВЕЦ "Чаира" от дневен към седмичен режим на работа и увеличаване на неговата използваемост.
При дневния режим се налага ежедневно изравняване на отработената вода от централата в турбинен и помпен режим. Следва да се отбележи, че наличният обем на яз. „Чаира" позволява работа на пълна мощност в турбинен режим в продължение на 8,5 часа и в помпен режим – в продължение на 10,7 часа. Увеличеният обем на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира" при реализиране на Проекта ще даде възможност за преминаване към седмичен режим на работа, при който четирите блока в централата ще могат да работят в турбинен режим на пълна мощност в продължение на 20 часа и в помпен режим в продължение на 22,5 часа.
Икономическият ефект от изпълнението на проекта се изразява в намаляване на общосистемните разходи и повишаване сигурността на електроснабдяването в следните направления:
1. Подобряване структурата на генериращите мощности, главно в АЕЦ и ТЕЦ, и повишаване на тяхната ефективност
Увеличените производствени възможности на ПАВЕЦ „Чаира" с изграден язовир „Яденица" позволяват по-голяма гъвкавост при формиране на мощностния състав, участващ при покриването на товара, при което ще се ангажират по-ефективните централи, а другите ще остават в студен резерв.
Повишените възможности на ПАВЕЦ „Чаира", също така позволяват да бъде повишена базовата част на товаровата диаграма, при което да се реализира постоянен денонощен режим на АЕЦ и ТЕЦ при оптимална стойност на КПД. Колебанията в натоварването на най-маневрените термични мощности, както и броя на техните пускания и спирания в празничните дни, ще бъдат намалени за сметка на допълнително натоварване на ПАВЕЦ „Чаира" в генераторен и помпен режим. Както и досега, ПАВЕЦ „Чаира", заедно с инсталираните мощности във ВЕЦ, ще участва при покриването на товарите във върховата зона на товаровата диаграма.
2. Подобряване структурата на резервната мощност
Съсредоточената на едно място значителна генераторна мощност от 864 MW, минималното време за пълно натоварване, високата степен на автоматизация при управлението на режимите на работа и липсата на ограничения, свързани с обема на горния изравнител са необходими условия ПАВЕЦ „Чаира" да е в състояние да изпълнява ролята на авариен резерв в ЕЕС (при отпадане на основни базови генериращи мощности, включително 1000 MW в АЕЦ „Козлодуй").
Единственото неизпълнено условие, за да може централата да поеме тази функция в момента е малкият обем на долния изравнител. В изготвеното през 1996 год. предпроектно проучване е проведен подробен енергиен и хидравличен анализ, който доказва, че изграждането на яз. „Яденица" ще премахне това последно препятствие.
Като допълнителен бонус се разширява „портфолиото" на електроцентралата за предоставяне на допълнителен бърз резерв и допълнителни услуги.
3. Роля на ПАВЕЦ „Чаира" в условията на нарастващ относителен дял на генериращи мощности от ВЕИ и високоефективно комбинирано производство на електро- и топлоенергия
През последните години в света, а и в България, с бързи темпове нараства делът на инсталираните генериращи мощности от ВЕИ и високоефективно комбинирано производство на електро- и топлоенергия, като прогнозите са техният дял да продължи да нараства. Непредвидимостта на този тип първични енергийни източници и невъзможността им да се самобалансират създава съществени затруднения при управлението на мощностния състав за покриване на товарите в системата, като тези затруднения се очаква да нарастват успоредно с дела на произвежданата от ВЕИ електроенергия.
Това налага необходимостта тези мощности да бъдат осигурени с допълнителни високоманеврени балансиращи резервни (дублиращи) мощности, които да покриват нуждите от генериращи мощности в зависимост от колебанията при работата на ВЕИ. Възможно решение на този проблем е увеличаване производствения капацитет на ПАВЕЦ „Чаира" посредством изграждане на яз. „Яденица".
Информация за контакт с инвеститор на проекта:
Национална електрическа компания ЕАД, Отдел „Управление на проекти" – имейл: grant-hydro@nek.bg , факс: 02 980 32 98.
Наименование на проекта: Помпено-акумулираща мощност в България - Яденица
Описание на проекта: В изпълнение на директивите на ЕС, в частност на третия либерализационен пакет, през последните години настъпиха промени в енергийната стратегия и плана за развитие на електроенергийния сектор, които са насочени основно към:
1. Приоритетно развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници и произтичащата от това необходимост от допълнителен бърз резерв за балансиране и заместване на тези мощности.
2. Продължаване процеса на либерализация на електроенергийния пазар в страната и региона, формиране на балансиращ пазар и пазар на услуги.
3. Завишаване на изискванията за повишаване сигурността на доставките.
В резултат на това е наложителна реализацията на Проекта за увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира" с изграждане на язовир „Яденица" и свързващ реверсивен тунел със съществуващия изравнител (язовир"Чаира") на електроцентралата („Проект").
Осигуряването на безопасно, сигурно и икономично електроснабдяване при пределно допустими граници на отклонение за напрежение и честота е основен ръководен принцип при управлението на електроенергийната система. В този смисъл участието на ПАВЕЦ „Чаира" в структурата на генериращите мощности за балансиране на електроснабдяването при различни варианти на електропотребление, товарови диаграми и други фактори може да бъде определена като определяща от общосистемна гледна точка в рамките на страната и региона.
С генераторна мощност 864 МW и помпена 788 МW „Чаира" е най-голямата ПАВЕЦ в Югоизточна Европа. В централата са монтирани четири едностъпални хидроагрегата по 216 МW – в турбинен и по 197 МW – в помпен режим. Горен изравнител на ПАВЕЦ "Чаира" е яз. „Белмекен" с полезен обем 141 млн. м3 – който служи като основно водохранилище за централите от енергийната каскада "Белмекен-Сестримо" – а долният изравнител, яз. „Чаира", е с полезен обем 4,2 млн. м3. Първа и втора хидрогрупи на централата са в експлоатация от 1995 г., а трета и четвърта хидрогрупи са пуснати в експлоатация през 1999 г.
Както се вижда от горните данни, ПАВЕЦ „Чаира" разполага с голям горен изравнител и с много малък долен изравнител. Това стеснява силно възможностите на централата за продължителна работа и респективно налага определени ограничения върху режимите ѝ на работа. В същото време промените в енергийния отрасъл и изискванията за все по-широко използване на екологосъобразни възобновяеми енергийни източници увеличават необходимостта от балансиращи мощности.
Проектът е част от Десет годишния план за развитие на системата 2014 (TYNDP) на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) и е включен под индекс 218 в Юго-източния Континентален Регионален Инвестиционен План, качен на страницата на ENTSO-E с пълния доклад към TYNDP 2014 – повече информация на: www.entsoe.eu/major-projects/ten-year-network-development-plan/tyndp-2014/Pages/default.aspx.
Основните ползи, обуславящи необходимостта от изграждане на яз. „Яденица", са свързани с преминаване на ПАВЕЦ "Чаира" от дневен към седмичен режим на работа и увеличаване на неговата използваемост.
При дневния режим се налага ежедневно изравняване на отработената вода от централата в турбинен и помпен режим. Следва да се отбележи, че наличният обем на яз. „Чаира" позволява работа на пълна мощност в турбинен режим в продължение на 8,5 часа и в помпен режим – в продължение на 10,7 часа. Увеличеният обем на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира" при реализиране на Проекта ще даде възможност за преминаване към седмичен режим на работа, при който четирите блока в централата ще могат да работят в турбинен режим на пълна мощност в продължение на 20 часа и в помпен режим в продължение на 22,5 часа.
Икономическият ефект от изпълнението на проекта се изразява в намаляване на общосистемните разходи и повишаване сигурността на електроснабдяването в следните направления:
1. Подобряване структурата на генериращите мощности, главно в АЕЦ и ТЕЦ, и повишаване на тяхната ефективност
Увеличените производствени възможности на ПАВЕЦ „Чаира" с изграден язовир „Яденица" позволяват по-голяма гъвкавост при формиране на мощностния състав, участващ при покриването на товара, при което ще се ангажират по-ефективните централи, а другите ще остават в студен резерв.
Повишените възможности на ПАВЕЦ „Чаира", също така позволяват да бъде повишена базовата част на товаровата диаграма, при което да се реализира постоянен денонощен режим на АЕЦ и ТЕЦ при оптимална стойност на КПД. Колебанията в натоварването на най-маневрените термични мощности, както и броя на техните пускания и спирания в празничните дни, ще бъдат намалени за сметка на допълнително натоварване на ПАВЕЦ „Чаира" в генераторен и помпен режим. Както и досега, ПАВЕЦ „Чаира", заедно с инсталираните мощности във ВЕЦ, ще участва при покриването на товарите във върховата зона на товаровата диаграма.
2. Подобряване структурата на резервната мощност
Съсредоточената на едно място значителна генераторна мощност от 864 MW, минималното време за пълно натоварване, високата степен на автоматизация при управлението на режимите на работа и липсата на ограничения, свързани с обема на горния изравнител са необходими условия ПАВЕЦ „Чаира" да е в състояние да изпълнява ролята на авариен резерв в ЕЕС (при отпадане на основни базови генериращи мощности, включително 1000 MW в АЕЦ „Козлодуй").
Единственото неизпълнено условие, за да може централата да поеме тази функция в момента е малкият обем на долния изравнител. В изготвеното през 1996 год. предпроектно проучване е проведен подробен енергиен и хидравличен анализ, който доказва, че изграждането на яз. „Яденица" ще премахне това последно препятствие.
Като допълнителен бонус се разширява „портфолиото" на електроцентралата за предоставяне на допълнителен бърз резерв и допълнителни услуги.
3. Роля на ПАВЕЦ „Чаира" в условията на нарастващ относителен дял на генериращи мощности от ВЕИ и високоефективно комбинирано производство на електро- и топлоенергия
През последните години в света, а и в България, с бързи темпове нараства делът на инсталираните генериращи мощности от ВЕИ и високоефективно комбинирано производство на електро- и топлоенергия, като прогнозите са техният дял да продължи да нараства. Непредвидимостта на този тип първични енергийни източници и невъзможността им да се самобалансират създава съществени затруднения при управлението на мощностния състав за покриване на товарите в системата, като тези затруднения се очаква да нарастват успоредно с дела на произвежданата от ВЕИ електроенергия.
Това налага необходимостта тези мощности да бъдат осигурени с допълнителни високоманеврени балансиращи резервни (дублиращи) мощности, които да покриват нуждите от генериращи мощности в зависимост от колебанията при работата на ВЕИ. Възможно решение на този проблем е увеличаване производствения капацитет на ПАВЕЦ „Чаира" посредством изграждане на яз. „Яденица".
Информация за контакт с инвеститор на проекта:
Национална електрическа компания ЕАД, Отдел „Управление на проекти" – имейл: grant-hydro@nek.bg , факс: 02 980 32 98.
 |
 |
| Долен изравнител язовир „Чаира“ и вход към ПАВЕЦ „Чаира“ | Горен изравнител язовир „Белмекен“ |
 |
 |
| Строителна площадка на язовир „Яденица“ и вход на реверсивен тунел | Савачна шахта на реверсивен тунел. |
 |
|
| Реверсивен тунел |
Коментар