с молба модераторите да не трият заради препратката към външна медия https://www.bwcommunity.eu/topic/331...0%D0%B2%D0%B0/
от авторът на "ханове и пирамиди"
леко намигане към екипът на инвестор.бг, че капитал им взе доста преднина по темата
убеден съм, че статията е 'спасила' поне 200-300 шарана да шарят по 200-300 кинта за акция със отрицателна счетоводна стойност. евала!
от авторът на "ханове и пирамиди"
леко намигане към екипът на инвестор.бг, че капитал им взе доста преднина по темата
убеден съм, че статията е 'спасила' поне 200-300 шарана да шарят по 200-300 кинта за акция със отрицателна счетоводна стойност. евала!
асът е 12:30, август е, кисна в редакцията и като цяло нямам какво да правя, така че що да не ви разкажа историята как станах брейктру мейнстрийм джърналист оф дъ иър. Сега, в историята няма безпрецедентен момент, в който градския съд отсъжда срещу градския кадастър, но какво да се прави.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– ––––––––––––––––––––––––––––
Това е историята как от нищото се оказа, че разкрих и осветих финансова измама в лицето на Историческия парк край Варна. Не го направих изцяло сам и ще се опитам да спомена имената на тези, които ми помогнаха.
Както може би много от вас знаете, работя като журналист, в "Капитал". В "Капитал" сме мръсни жълтопаветници и го знаем - като цяло пишем 80% от съдържанието си от и за София, просто защото а) нямаме друга редакция (само кореспонденти) и б) така или иначе почти всичко от национална значимост се случва тук. Та, заради този факт, а и защото е доста забавно, през годината имаме отделен проект, "Капитал Градове", който се занимава единствено с градове и региони извън София. След като миналата година се занимавах със Северозапада, тази година, през пролетта, се оказа, че трябва да работя по изданието за Варна.
По принцип аз се занимавам с IT компании, технологии и други такива. Но когато работиш по нещо за градските издания, си по-свободен. И се сетих за нещо, за което ми беше споменавал не кой да е друг, а BWC интелектуалецът @U_think_U_Know_Me - "абе виж ги тия Исторически Парк". Това ми го беше написал още през 2018 г., но, както казах и горе, не ми е в ресора и въобще не ми бяха интересни. След няколко планьорки в Централата за Злини на "Иван Вазов" в София обаче, решихме, че не е лошо да ги погледна и да минем да разгледаме, когато сме във Варна.
Така и стана. Разбрахме се с ПР-ката им, отидохме една съботна сутрин, като тогава не знаех нищо за проекта, общо взето. Той е точно това, което се и казва - нещо като увеселителен парк на историческа тематика, с възстановки на различни епохи и цивилизации, които са били тук. Озовахме се на една строителна площадка с внушителни размери, а из нея ни разходи един историк, който разказваше доста приятно. Общо взето и аз, и фотографката ни, останахме впечатлени и си тръгнахме с положителни емоции. Интервюто с изпълнителния директор, Ивелин Михайлов, оставихме за седмица по-късно.
През това време обаче аз се хванах все пак да си направя рисърча и осъзнах, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Накратко, цялото нещо беше измама. От парка бяха пуснали милион акции по един лев, но ги продаваха по 250 лв. на всякакви лапнишарани, докато цялото нещо си го промотират във Facebook и YouTube. Понеже обаче акциите сами по себе си са изкупени, т.е. не са свободни, "продажбата" става с договор за прехвърляне на каквато цена напишат. Към това добавяме и други финансови въртележки през облигации (обичайно чрез тях става източване на дружеството) и въобще в крайна сметка имаш една фирма, която твърди, че има 70 млн. лв., но в Търговския регистър няма нищо. Защо? Защото всичко отива по сметки на физически лица.
Чета всичко това във финансови форуми и се удрям по челото. На практика цялата информация е там, при това с години се обсъжда, и никой въобще не е писал по темата. Можете да си представите как ми светят $ в очите, но не защото ще стана богат, а защото това си е журналистическа златна мина. Дори и аз не осъзнавах тогава обаче колко съм прав.
И така, около 10 дни след като бяхме в парка в село Неофит Рилски край Варна, дойде време за интервюто ми с Ивелин Михайлов. Бях подготвен едва ли не да се караме, но това, което се случи, беше сюрреалистично. На практика човекът си каза всичко. Мен ако питате, поне няколко пъти в интервюто се инкриминира. Когато се прибрах в редакцията разказах на редакторите и всички бяха в потрес, така че стигнахме до заключението, че освен основния материал, когато дойде времето, ще пуснем и цялото интервю дословно. Едва ли има интервю в живота ми, което да съм транскрибирал по-бързо.
Няколко дни по-късно всичко беше готово - един голям материал за парка, над 20 хил. знака, както и самото интервю, още 15 хил. знака. Редакторът ми се хвана за главата и поизчисти нещата, но повечето неща останаха, а междувременно открих и човек, който е искал да инвестира в парка, но се е отказал, защото е схванал, че е измама. Нави се да говори пред мен, но само, ако му сменя името. Така и направих и в текста той е Иван Донев (българското John Doe, защото съм да, толкова забавен).
Проблемът беше само един: трябваше да чакам. "Капитал Градове" не е "Капитал" и съответно има конкретни дати, на които излиза, а не всеки петък или всеки ден, ако е само онлайн съдържание. Така че всичко това се случва през май, а аз трябва да чакам до 7 юни. Дори не до 7 юни, защото тогава излиза хартиеното издание, а на сайта текстовете се появиха три дни по-късно. Но времето все пак дойде.
И така, на 10 юни в "Капитал" бе публикуван текста: "Ханове и пирамиди", както и самото интервю с Ивелин Михайлов.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– ––––––––––––––––––––––––––––
Това е историята как от нищото се оказа, че разкрих и осветих финансова измама в лицето на Историческия парк край Варна. Не го направих изцяло сам и ще се опитам да спомена имената на тези, които ми помогнаха.
Както може би много от вас знаете, работя като журналист, в "Капитал". В "Капитал" сме мръсни жълтопаветници и го знаем - като цяло пишем 80% от съдържанието си от и за София, просто защото а) нямаме друга редакция (само кореспонденти) и б) така или иначе почти всичко от национална значимост се случва тук. Та, заради този факт, а и защото е доста забавно, през годината имаме отделен проект, "Капитал Градове", който се занимава единствено с градове и региони извън София. След като миналата година се занимавах със Северозапада, тази година, през пролетта, се оказа, че трябва да работя по изданието за Варна.
По принцип аз се занимавам с IT компании, технологии и други такива. Но когато работиш по нещо за градските издания, си по-свободен. И се сетих за нещо, за което ми беше споменавал не кой да е друг, а BWC интелектуалецът @U_think_U_Know_Me - "абе виж ги тия Исторически Парк". Това ми го беше написал още през 2018 г., но, както казах и горе, не ми е в ресора и въобще не ми бяха интересни. След няколко планьорки в Централата за Злини на "Иван Вазов" в София обаче, решихме, че не е лошо да ги погледна и да минем да разгледаме, когато сме във Варна.
Така и стана. Разбрахме се с ПР-ката им, отидохме една съботна сутрин, като тогава не знаех нищо за проекта, общо взето. Той е точно това, което се и казва - нещо като увеселителен парк на историческа тематика, с възстановки на различни епохи и цивилизации, които са били тук. Озовахме се на една строителна площадка с внушителни размери, а из нея ни разходи един историк, който разказваше доста приятно. Общо взето и аз, и фотографката ни, останахме впечатлени и си тръгнахме с положителни емоции. Интервюто с изпълнителния директор, Ивелин Михайлов, оставихме за седмица по-късно.
През това време обаче аз се хванах все пак да си направя рисърча и осъзнах, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Накратко, цялото нещо беше измама. От парка бяха пуснали милион акции по един лев, но ги продаваха по 250 лв. на всякакви лапнишарани, докато цялото нещо си го промотират във Facebook и YouTube. Понеже обаче акциите сами по себе си са изкупени, т.е. не са свободни, "продажбата" става с договор за прехвърляне на каквато цена напишат. Към това добавяме и други финансови въртележки през облигации (обичайно чрез тях става източване на дружеството) и въобще в крайна сметка имаш една фирма, която твърди, че има 70 млн. лв., но в Търговския регистър няма нищо. Защо? Защото всичко отива по сметки на физически лица.
Чета всичко това във финансови форуми и се удрям по челото. На практика цялата информация е там, при това с години се обсъжда, и никой въобще не е писал по темата. Можете да си представите как ми светят $ в очите, но не защото ще стана богат, а защото това си е журналистическа златна мина. Дори и аз не осъзнавах тогава обаче колко съм прав.
И така, около 10 дни след като бяхме в парка в село Неофит Рилски край Варна, дойде време за интервюто ми с Ивелин Михайлов. Бях подготвен едва ли не да се караме, но това, което се случи, беше сюрреалистично. На практика човекът си каза всичко. Мен ако питате, поне няколко пъти в интервюто се инкриминира. Когато се прибрах в редакцията разказах на редакторите и всички бяха в потрес, така че стигнахме до заключението, че освен основния материал, когато дойде времето, ще пуснем и цялото интервю дословно. Едва ли има интервю в живота ми, което да съм транскрибирал по-бързо.
Няколко дни по-късно всичко беше готово - един голям материал за парка, над 20 хил. знака, както и самото интервю, още 15 хил. знака. Редакторът ми се хвана за главата и поизчисти нещата, но повечето неща останаха, а междувременно открих и човек, който е искал да инвестира в парка, но се е отказал, защото е схванал, че е измама. Нави се да говори пред мен, но само, ако му сменя името. Така и направих и в текста той е Иван Донев (българското John Doe, защото съм да, толкова забавен).
Проблемът беше само един: трябваше да чакам. "Капитал Градове" не е "Капитал" и съответно има конкретни дати, на които излиза, а не всеки петък или всеки ден, ако е само онлайн съдържание. Така че всичко това се случва през май, а аз трябва да чакам до 7 юни. Дори не до 7 юни, защото тогава излиза хартиеното издание, а на сайта текстовете се появиха три дни по-късно. Но времето все пак дойде.
И така, на 10 юни в "Капитал" бе публикуван текста: "Ханове и пирамиди", както и самото интервю с Ивелин Михайлов.
Коментар