ЕВГЕНИ КАНЕВ
В един от етюдите с кюлчетата, Илчовски описа колко важно е да засвидетелстваш уважение към шефа. И какво се случва, когато той не усеща това.
Уважението е нещо като кодекс на поведение сред мафията. Когато гледах филма за Пабло Ескобар ми направи впечатление този повтарящ се модел при мафията, включително и у нас от 90те.
Бедни, но амбициозни хора искат да бъдат уважавани. В тяхната представа това може да стане само ако станат богати. Но понеже това не е възможно в рамките на системата, затова те решават да си вземат с насилие това, което им трябва, но не им принадлежи.
Ако този първи етап приключи успешно, мисията се превръща в гонка за трупане на колкото може повече пари - независимо дали им трябват, за да станат номер едно в бранша и да бъдат... уважавани.
Ако и вторият етап с богатството завърши успешно, уважението пак не е достатъчно.
В третия етап трябва вече да бъдат уважавани от децата и народа си. Но пък биографията вече е щета и трябва да бъде изпрана в политиката. Колко много хора у нас решиха, че с пари всичко се купува.
Ако те не стават, то децата им са пласирани в политиката или властта. Спомняте ли си мечтата на Кръстника за Майкъл: Губернатор Корлеоне, Сенатор Корлеоне.
Ключово е едно: за уважение трябва власт. И неофициалната не е достатъчна, трябва да стане официална.
Така навремето парите и уважението не стигат на касиера на Ал Капоне, защото иска синът му да се гордее с него. И става свидетел срещу Ал Капоне като заплаща с живота си. Но пък дава пример и синът му летец става герой в битката за Пърл Харбър .
Така и на Пабло Ескобар не му стига, че е милиардер и иска да бъде уважаван. Затова си купува изборите за поста на сенатор. Но пък тогава започват проблемите му. Разобличен в сената като мафиот, той започва да ликвидира всички срещу него - министри, журналисти и тръгва по спиралата надолу. Защото не го уважават, а трябва.
Уважението и у нас е на особена почит. Всички олигарси, които решиха да се намесят в политиката се сдобиха с екзистенциални проблеми. Някои са в чужбина, други в затвора. Защото или не са получили нужното уважение или не са уважили подходящо, когото трябва. А други - както стана ясно в един изтекъл запис - трябва да бъдат смачкани, за да се научат да уважават.
А уважението изисква отношение като към главатар, като към победител. Това не е синонимът на възхищение при другите хора, а на страхопочитание.
Впрочем Ескобар много обичал да играе футбол с колумбийските национали. И мачът не приключвал докато не победи.
В един от етюдите с кюлчетата, Илчовски описа колко важно е да засвидетелстваш уважение към шефа. И какво се случва, когато той не усеща това.
Уважението е нещо като кодекс на поведение сред мафията. Когато гледах филма за Пабло Ескобар ми направи впечатление този повтарящ се модел при мафията, включително и у нас от 90те.
Бедни, но амбициозни хора искат да бъдат уважавани. В тяхната представа това може да стане само ако станат богати. Но понеже това не е възможно в рамките на системата, затова те решават да си вземат с насилие това, което им трябва, но не им принадлежи.
Ако този първи етап приключи успешно, мисията се превръща в гонка за трупане на колкото може повече пари - независимо дали им трябват, за да станат номер едно в бранша и да бъдат... уважавани.
Ако и вторият етап с богатството завърши успешно, уважението пак не е достатъчно.
В третия етап трябва вече да бъдат уважавани от децата и народа си. Но пък биографията вече е щета и трябва да бъде изпрана в политиката. Колко много хора у нас решиха, че с пари всичко се купува.
Ако те не стават, то децата им са пласирани в политиката или властта. Спомняте ли си мечтата на Кръстника за Майкъл: Губернатор Корлеоне, Сенатор Корлеоне.
Ключово е едно: за уважение трябва власт. И неофициалната не е достатъчна, трябва да стане официална.
Така навремето парите и уважението не стигат на касиера на Ал Капоне, защото иска синът му да се гордее с него. И става свидетел срещу Ал Капоне като заплаща с живота си. Но пък дава пример и синът му летец става герой в битката за Пърл Харбър .
Така и на Пабло Ескобар не му стига, че е милиардер и иска да бъде уважаван. Затова си купува изборите за поста на сенатор. Но пък тогава започват проблемите му. Разобличен в сената като мафиот, той започва да ликвидира всички срещу него - министри, журналисти и тръгва по спиралата надолу. Защото не го уважават, а трябва.
Уважението и у нас е на особена почит. Всички олигарси, които решиха да се намесят в политиката се сдобиха с екзистенциални проблеми. Някои са в чужбина, други в затвора. Защото или не са получили нужното уважение или не са уважили подходящо, когото трябва. А други - както стана ясно в един изтекъл запис - трябва да бъдат смачкани, за да се научат да уважават.
А уважението изисква отношение като към главатар, като към победител. Това не е синонимът на възхищение при другите хора, а на страхопочитание.
Впрочем Ескобар много обичал да играе футбол с колумбийските национали. И мачът не приключвал докато не победи.
Коментар