Краят на големия корупционен шлем
http://www.capital.bg/politika_i_iko...p=2#storystart
Южният откат
Голяма част от увеличението на цената, по всичко изглежда, нямаше да отиде за строителството. Както многократно показва анализаторът Михаил Корчемкин, всеки руски газопровод струва средно три пъти по-скъпо от аналозите си в чужбина и се изгражда от фирми, близки до президента Владимир Путин (собственост на партньорите в джудо клуба "Явара-Нева" Аркадий Ротенберг и Генадий Тимченко). Например германският "Опал", който е едно от сухопътните продължения на "Северен поток", струваше около 1 млрд. евро - малко по-големият "Южен поток" в България щеше бъде четири пъти по-скъп. В няколко съдебни дела в Русия ("Кэш, который гуляет сам по себе" - "Новая газета") става ясно, че стандартният "откат" при поръчките на "Газпром", т.е. сума, която трябва да се върне на възложителя под масата, е 22% от стойността проекта. За да се случи това, цената на проекта се увеличава с този процент.
От разбивката на разходите за строежа, с която "Капитал" разполага от договора, подписан между "Южен поток България" и "Стройтансгаз консорциум" ДЗЗД, е видно, че над 50% от стойността отиват за строително-монтажни работи. Те излизат по-скъпо от всички турбини, компресори, електроника за управление, безшевни тръби... Според бившия директор в дирекция "Природни ресурси и концесии" в министерството на икономиката Христо Казанджиев при такива проекти е нормално до 70% от цената да са за оборудване, а 30% за строително-монтажните работи. Ако се приеме, че цялата технология струва наистина 1.8 млрд. eвро (както е записано в договора), самото строителство не би трябвало да е повече от 600-700 млн. евро. Колко от разликата до 3.788 млрд. евро е оправдан преразход и колко от нея ще отиде за други цели e въпрос, на който могат да отговорят само запознатите с истинските сметки на проекта.
Това доказва, че "Южен поток" не беше просто тръба за газ, а артерия, от която възнамеряваха да се хранят малки и големи приятели на онези, които се намират във властта. По същество това вероятно беше една от най-големите корупционни схема (само АЕЦ "Белене" може да се конкурира с нея), която българският бизнес познава в последните години.
Още с междуправителственото споразумение през 2008 г. бяха заложени бъдещите проблеми. То беше подписано в директно нарушение на т.нар. Втори енергиен пакет на ЕС (в сила от 2004 г.), който изисква разделение между операторите на енергийна инфраструктура и търговците на енергия. Заради този пакет например бяха разделени "Булгаргаз" от "Булгартрансгаз". Споразумението предвижда в собствеността на "Южен поток" не само да участва "Газпром", но и той да определя тарифите за пренос. Очевидно на никого в България не му е хрумвало да консултира този договор с Брюксел. Тази година това доведе до процедура за нарушение срещу България.
В споразумението беше заложен и манипулираният избор на фирми. В него се казва, че строителите трябва да бъдат руски и български компании (което също е директно нарушение на европейското право). Както преди две години каза пред в. "24 часа" тогавашният изпълнителен директор на "Южен поток България" Георги Гегов: "Няма да допуснем чужди комисионери да оберат каймака от строителството и да оставят трохите за 20-ина наши фирми."
Въпреки че след 2010 г. в преговорите бяха вкарани като наблюдатели експерти на Европейската комисия, тяхното заключение, че "Южен поток" не изпълнява изискванията на европейското законодателство, така и не доведе до промени в споразуменията за изграждането на газопровода. През 2012 г. България беше предложила да се наеме фирма, която да направи проучване на съответствието на газопровода с европейското правo, но офертата не беше приета от "Газпром".
http://www.capital.bg/politika_i_iko...p=2#storystart
Южният откат
Голяма част от увеличението на цената, по всичко изглежда, нямаше да отиде за строителството. Както многократно показва анализаторът Михаил Корчемкин, всеки руски газопровод струва средно три пъти по-скъпо от аналозите си в чужбина и се изгражда от фирми, близки до президента Владимир Путин (собственост на партньорите в джудо клуба "Явара-Нева" Аркадий Ротенберг и Генадий Тимченко). Например германският "Опал", който е едно от сухопътните продължения на "Северен поток", струваше около 1 млрд. евро - малко по-големият "Южен поток" в България щеше бъде четири пъти по-скъп. В няколко съдебни дела в Русия ("Кэш, который гуляет сам по себе" - "Новая газета") става ясно, че стандартният "откат" при поръчките на "Газпром", т.е. сума, която трябва да се върне на възложителя под масата, е 22% от стойността проекта. За да се случи това, цената на проекта се увеличава с този процент.
От разбивката на разходите за строежа, с която "Капитал" разполага от договора, подписан между "Южен поток България" и "Стройтансгаз консорциум" ДЗЗД, е видно, че над 50% от стойността отиват за строително-монтажни работи. Те излизат по-скъпо от всички турбини, компресори, електроника за управление, безшевни тръби... Според бившия директор в дирекция "Природни ресурси и концесии" в министерството на икономиката Христо Казанджиев при такива проекти е нормално до 70% от цената да са за оборудване, а 30% за строително-монтажните работи. Ако се приеме, че цялата технология струва наистина 1.8 млрд. eвро (както е записано в договора), самото строителство не би трябвало да е повече от 600-700 млн. евро. Колко от разликата до 3.788 млрд. евро е оправдан преразход и колко от нея ще отиде за други цели e въпрос, на който могат да отговорят само запознатите с истинските сметки на проекта.
Това доказва, че "Южен поток" не беше просто тръба за газ, а артерия, от която възнамеряваха да се хранят малки и големи приятели на онези, които се намират във властта. По същество това вероятно беше една от най-големите корупционни схема (само АЕЦ "Белене" може да се конкурира с нея), която българският бизнес познава в последните години.
Още с междуправителственото споразумение през 2008 г. бяха заложени бъдещите проблеми. То беше подписано в директно нарушение на т.нар. Втори енергиен пакет на ЕС (в сила от 2004 г.), който изисква разделение между операторите на енергийна инфраструктура и търговците на енергия. Заради този пакет например бяха разделени "Булгаргаз" от "Булгартрансгаз". Споразумението предвижда в собствеността на "Южен поток" не само да участва "Газпром", но и той да определя тарифите за пренос. Очевидно на никого в България не му е хрумвало да консултира този договор с Брюксел. Тази година това доведе до процедура за нарушение срещу България.
В споразумението беше заложен и манипулираният избор на фирми. В него се казва, че строителите трябва да бъдат руски и български компании (което също е директно нарушение на европейското право). Както преди две години каза пред в. "24 часа" тогавашният изпълнителен директор на "Южен поток България" Георги Гегов: "Няма да допуснем чужди комисионери да оберат каймака от строителството и да оставят трохите за 20-ина наши фирми."
Въпреки че след 2010 г. в преговорите бяха вкарани като наблюдатели експерти на Европейската комисия, тяхното заключение, че "Южен поток" не изпълнява изискванията на европейското законодателство, така и не доведе до промени в споразуменията за изграждането на газопровода. През 2012 г. България беше предложила да се наеме фирма, която да направи проучване на съответствието на газопровода с европейското правo, но офертата не беше приета от "Газпром".
Коментар