Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[Evgo]

Хи хи хи че ние живеем в това време.Само се замисли за поведението си без да ми се сърдиш.И моля те не пиши теории как да се възпитават деца щото хабер нямаш.Със забрани няма да стане.Нямаш ли доверие на детето си провалил си се.Не може да изолираш децата от света.Хубаво е мъжът да изкарва пари и жената да не работи но трябва да се променат законите и да се позволи на жените да получават доживотни пенсии ако мъжът се разболее или умре..За децата е ясно до завършване на образованието.Ревността е лошо нещо и води до проблеми.Имаш нещо турско и душманско в характера си.Жената не е вещ и мъжът не е началник.Дали ходи на работа или не това няма отношение към изневерите и разводите.Една жена иска ли да с тб ще е с теб

Да ти кажа, че на тоя скъп и несигурен живот, е задължително жената да ходи на работа, за да си изкара за пенсия, дори да е със заплата 1000 лв.

И да не мисли за глупости и да не кани мъже докато той е на работа.

Тъй като имам регистрации в няколко сайта за запознанства и знаеш, че търся, съм забелязъл няколко жени.......хем имат връзка, хем и те влизат в тези сайтове, да се оглеждат.....дали няма да излезе нещо. Или пък преди да се оженят, до последно висят там, имат годеник, но пак са в сайта и светят, че са онлайн.

Точно това ме дразни и не го приемам.А иначе казват: "Ти си ми втория"

[Selena]

Не се изказвай неподготвена.Няма по грозна гледка от жена която спори с мъжа си и го надприказва.Да не говорим за такава дето обича да командори да се налага и е властна.Нещата следват своя логичен ход един два три разговора да престане.Ако не иска следва отрезвителен шамар повтарям шамар не бой.После отива при мама за срок от месец да се донаучи.Ако не издържи поправката остава при мама завинаги.Човек иска като се прибере дома да е спокойно а не да води спорове и войни.Никой не говори за слугиня и не генерализирай за какво се жени българина.Аз не бих изтърпял жена която не може да си налага запор на устата.

Ти често не разбираш какво казвам, Пеше. Описал си вариант 1. Аз ти описвам и вариант 2. Какъв е тоя мъж, който да не изтърпи жена със силен характер? Тука не ти говоря за досадница, а за жена със силен характер и не ти говоря за надприказване, а за мъж, който не понася умна жена.

В масовия случай такъв мъж се жени за класическата сива мишка, която му ражда верижна посредственост.

Шамарите са остаряла азиатска практика и не мисля, че в 21ви век имат място в нечии отношения. Пък се караш на Евго, че бил “турчин”. Какво значи поправка при мама? Поправката е при следващ по-качествен партньор.

Всеки както го разбира, естествено. Както и обратния вариант - мъж скандалджия е непоносим. И какво правим? Поправка при тате?

[national power]

+1

Статията е малко в социалистически стил, но е вярна.

Ще повторя мнението на Груьо, че най-важно е спалнята да скърца,

Това означава, че нещата са наред, има обич, има разбирателство, има химия. Също е важно мъжът да изкарва пари и да подсигури финансово едно семейство.


Освен това не одобрявам децата да се пускат да скитат по улиците, по кафета, по наргиле барове, защото от ранна възраст ще ги научат на простотии.

Наскоро даваха за предсказанията на Ванга, че ще дойде време на морален упадък, на разврат, че няма да има стабилни семейства, че ще е трудно да се създаде връзка между жена и мъж и че ще се отдават един на друг на открити места.


И накрая, съвременният свят предлага много предизвикателства и старите модели не са много приложими.

Поздрави

Хи хи хи че ние живеем в това време.Само се замисли за поведението си без да ми се сърдиш.И моля те не пиши теории как да се възпитават деца щото хабер нямаш.Със забрани няма да стане.Нямаш ли доверие на детето си провалил си се.Не може да изолираш децата от света.Хубаво е мъжът да изкарва пари и жената да не работи но трябва да се променат законите и да се позволи на жените да получават доживотни пенсии ако мъжът се разболее или умре..За децата е ясно до завършване на образованието.Ревността е лошо нещо и води до проблеми.Имаш нещо турско и душманско в характера си.Жената не е вещ и мъжът не е началник.Дали ходи на работа или не това няма отношение към изневерите и разводите.Една жена иска ли да с тб ще е с теб

[Evgo]

Това го е писал руснак в края на 80-те:

Ролята на родителите върху възпитанието на децата и влиянието им върху техните семейства
Веднъж бе зададен въпросът съществува ли връзка между семейството на родителите и бъдещите семейства на техните деца? Оказва ли влияние примера на родителите на това, как ще се отнася към съпругата/съпруга техният пораснал син/дъщеря?

Безусловно, в този случай съществува връзка с това, как жената ще се отнася към мъжа - така, както майка й се е отнасяла към баща й; мъжът се отнася към жената подобно на начина, по който баща му се е отнасял към майка му. Въпреки това, тази закономерност не се наблюдава винаги. Личността се формира не само под влияние на примера. Тук действат огромно количество фактори.

Примерът играе важна роля във възпитанието. Но основното, базисното начало при формирането на характера на човека, е деятелността. Постъпката – ето с това започва личността. Добрите постъпки имат такова значение за възпитанието на душевните качества, както физическите упражнения за развитието на тялото. Но внимавайте – усилията, които прави детето, не са важни сами по себе си; важно е двигателят на постъпката да е доброто чувство. У подрастващите е нужно да се възпитава дейната любов. И главната роля тук принадлежи на майката. Уви, родителите далеч не винаги поставят пред себе си тази цел.

Този човек, който от детството е привикнал към внимателно отношение към околните (на първо място към родителите) – отношение, изразяващо се в незначителни по принцип, но добри постъпки – израства като човек, способен на приятелство, а встъпвайки в брак, ще бъде грижовен родител. И обратното – ако детето е научено само на това, да се грижат за него, то по правило съхранява тази нагласа и за в бъдеще. На тази тенденция не могат да се противопоставят нито добрите наставления, нито добрия пример.

Решаваща роля в изграждането на личността на детето играят не отношенията, които са се изградили между родителите (въпреки, че това е важно), а характера на неговите отношения с тях и други близки хора. Казаното обяснява факта, че нерядко в едно семейство, където отношенията между родителите са идеални, расте трудно дете, което в бъдеще ще стане лош родител. Можем да посочим още едно обстоятелство, което обяснява защо в много случаи, обстановката в едно или друго семейство доста се отличава от атмосферата, която е съществувала в семействата на родителите на съпрузите. Природата в отношенията на потомството „работи“ в направление на сходството, но често се случва така, че възпитанието действа точно в противоположна посока. Същността на този феномен е в следното.

В случая, когато характера на възпитаващия като сила се отличава доста от някакво средно хипотетично значение (много силен, или наопаки – много мек), възниква тенденция за формиране в детето на качества, протовоположни на тези на родителя. И колкото повече характера на бащата или майката се отличава от хармоничният, толкова по-силно ще се прояви тази тенденция.Ако възпитатаващият е твърд и прям, той по-скоро ще пречупва волята на детето и то толкова по-силно, колкото е по-твърд. В резултат на това синът/дъщерята може да израсне твърде отстъпчив/а и безволев/а. И обратно – когато при майката характера е твърде мек, тя по-често ще отстъпва на желанията на детето и то ще придобие твърд характер по правило.

Разбира се, родителите не могат да предават своят характер на децата по генетичен път. Пак повтарям, природата действа на принципа на сходството – често при твърди и прями родители се възпитават и такива деца. Въпросът е в това, кой фактор ще се окаже по-силен – наследствеността или възпитанието.

Психопедагогиката като наука, неотричайки важната роля на наследствеността, потвърждава, че основното влияние при формирането на личността оказват средата и възпитанието. И в този случай възпитанието се оказва по-могъщо: при твърдите и прями родители децата често израстват безволеви.

Когато децата пораснат, те създават свои семейства и при тях се появяват деца. При тях, на свой ред, се формират черти, противоположни на родителските. И внукът се оказва, че прилича на дядо си. Ето за това нерядко чуваме израза „На дядо си се е метнал“.

Естествено, тази тенденция може и да не се прояви, ако родителите притежават висока педагогическа култура и общуват с децата така, че от една страна да не потискат инициативността, а от друга – да не я изкривят.

Пример: Да си представим, че в едно семейство жената е властна и тероризира мъжа си и децата си. Можем да очакваме, че дъщеря й, когато порасне и създаде собствено семейство, ще се отнася по същият начин и към съпруга си. Но в повечето случаи, в семейството на тази жена, израснала в такава атмосфера, се получава противоположна ситуация: не тя, а съпругът й я командва. Тази тенденция се обяснява с това, което вече казахме по-горе, а именно – властната майка е подтискала волята на дъщеря си и тя, в отличие от майка си, напълно се подчинява на волята на съпруга си.

+1

Статията е малко в социалистически стил, но е вярна.

Ще повторя мнението на Груьо, че най-важно е спалнята да скърца,

Това означава, че нещата са наред, има обич, има разбирателство, има химия. Също е важно мъжът да изкарва пари и да подсигури финансово едно семейство.


Освен това не одобрявам децата да се пускат да скитат по улиците, по кафета, по наргиле барове, защото от ранна възраст ще ги научат на простотии.

Наскоро даваха за предсказанията на Ванга, че ще дойде време на морален упадък, на разврат, че няма да има стабилни семейства, че ще е трудно да се създаде връзка между жена и мъж и че ще се отдават един на друг на открити места.


И накрая, съвременният свят предлага много предизвикателства и старите модели не са много приложими.

Поздрави

[national power]

Уви, кофти облъчване от медии и хора.
Всеки си търси една с визията на Натали Портман, доходите на Ким Кардашиян, задника на Джей Ло и интелекта на професорка по молекулярна биология и като не намери - олеле, аверите ми си намериха страхотни жени, аз - не!

Дрън-дрън - красивите, умни и успешни жени са невероятна рядкост, а ако го има, са сбъркани тотално като мислене.
Наистина мисля, че семейното щастие и уют е в нищо неотличаващото се момиче с бузки, по-голям нос, по-малки гърди или бенка на тъпо място.

Да не говорим, че генетиката е голяма лотария и понякога красавици раждат посредствени деца като визия и обратното.

Човек който слага собственото си аз най отпред и смята че другите трябва да се съобразяват с това рано или късно остава сам.Преди да има каквито и да са претенции към другия хубаво да се погледне в огледалото и да си даде сметка той какъв е.Щото както мъжете така и жените имат претенции.Израстна поколение мъже нефелно което в мнозиството си за нищо не става.Мързеливо некадърно просто агресивно и с големи претенции.Хора на по 30-40 не могат да се изсерат.Забили глави в телефоните и викат мамооо ака ми се..Да се чудиш мъж ли е това или гей.Май ще излязат прави джендърите към такива трябва да се обръщаме в среден род с то.

[national power]

Демек паун, който е искал само той да блести. О как добре познавам този тип мъже . Зодиакално - лъв или козорог - егоисти и егоцентрици предимно. Дизраели си е типичният козирог. Търси си безлична слугиня.

И тъй като България си е под знака на козирога - много точно описваш за какво се жени средностатистическият български мъж. Има и изключения.

Не се изказвай неподготвена.Няма по грозна гледка от жена която спори с мъжа си и го надприказва.Да не говорим за такава дето обича да командори да се налага и е властна.Нещата следват своя логичен ход един два три разговора да престане.Ако не иска следва отрезвителен шамар повтарям шамар не бой.После отива при мама за срок от месец да се донаучи.Ако не издържи поправката остава при мама завинаги.Човек иска като се прибере дома да е спокойно а не да води спорове и войни.Никой не говори за слугиня и не генерализирай за какво се жени българина.Аз не бих изтърпял жена която не може да си налага запор на устата.

[Selena]

Това го е писал руснак в края на 80-те:

Ролята на родителите върху възпитанието на децата и влиянието им върху техните семейства
Веднъж бе зададен въпросът съществува ли връзка между семейството на родителите и бъдещите семейства на техните деца? Оказва ли влияние примера на родителите на това, как ще се отнася към съпругата/съпруга техният пораснал син/дъщеря?

Безусловно, в този случай съществува връзка с това, как жената ще се отнася към мъжа - така, както майка й се е отнасяла към баща й; мъжът се отнася към жената подобно на начина, по който баща му се е отнасял към майка му. Въпреки това, тази закономерност не се наблюдава винаги. Личността се формира не само под влияние на примера. Тук действат огромно количество фактори.

Примерът играе важна роля във възпитанието. Но основното, базисното начало при формирането на характера на човека, е деятелността. Постъпката – ето с това започва личността. Добрите постъпки имат такова значение за възпитанието на душевните качества, както физическите упражнения за развитието на тялото. Но внимавайте – усилията, които прави детето, не са важни сами по себе си; важно е двигателят на постъпката да е доброто чувство. У подрастващите е нужно да се възпитава дейната любов. И главната роля тук принадлежи на майката. Уви, родителите далеч не винаги поставят пред себе си тази цел.

Този човек, който от детството е привикнал към внимателно отношение към околните (на първо място към родителите) – отношение, изразяващо се в незначителни по принцип, но добри постъпки – израства като човек, способен на приятелство, а встъпвайки в брак, ще бъде грижовен родител. И обратното – ако детето е научено само на това, да се грижат за него, то по правило съхранява тази нагласа и за в бъдеще. На тази тенденция не могат да се противопоставят нито добрите наставления, нито добрия пример.

Решаваща роля в изграждането на личността на детето играят не отношенията, които са се изградили между родителите (въпреки, че това е важно), а характера на неговите отношения с тях и други близки хора. Казаното обяснява факта, че нерядко в едно семейство, където отношенията между родителите са идеални, расте трудно дете, което в бъдеще ще стане лош родител. Можем да посочим още едно обстоятелство, което обяснява защо в много случаи, обстановката в едно или друго семейство доста се отличава от атмосферата, която е съществувала в семействата на родителите на съпрузите. Природата в отношенията на потомството „работи“ в направление на сходството, но често се случва така, че възпитанието действа точно в противоположна посока. Същността на този феномен е в следното.

В случая, когато характера на възпитаващия като сила се отличава доста от някакво средно хипотетично значение (много силен, или наопаки – много мек), възниква тенденция за формиране в детето на качества, протовоположни на тези на родителя. И колкото повече характера на бащата или майката се отличава от хармоничният, толкова по-силно ще се прояви тази тенденция.Ако възпитатаващият е твърд и прям, той по-скоро ще пречупва волята на детето и то толкова по-силно, колкото е по-твърд. В резултат на това синът/дъщерята може да израсне твърде отстъпчив/а и безволев/а. И обратно – когато при майката характера е твърде мек, тя по-често ще отстъпва на желанията на детето и то ще придобие твърд характер по правило.

Разбира се, родителите не могат да предават своят характер на децата по генетичен път. Пак повтарям, природата действа на принципа на сходството – често при твърди и прями родители се възпитават и такива деца. Въпросът е в това, кой фактор ще се окаже по-силен – наследствеността или възпитанието.

Психопедагогиката като наука, неотричайки важната роля на наследствеността, потвърждава, че основното влияние при формирането на личността оказват средата и възпитанието. И в този случай възпитанието се оказва по-могъщо: при твърдите и прями родители децата често израстват безволеви.

Когато децата пораснат, те създават свои семейства и при тях се появяват деца. При тях, на свой ред, се формират черти, противоположни на родителските. И внукът се оказва, че прилича на дядо си. Ето за това нерядко чуваме израза „На дядо си се е метнал“.

Естествено, тази тенденция може и да не се прояви, ако родителите притежават висока педагогическа култура и общуват с децата така, че от една страна да не потискат инициативността, а от друга – да не я изкривят.

Пример: Да си представим, че в едно семейство жената е властна и тероризира мъжа си и децата си. Можем да очакваме, че дъщеря й, когато порасне и създаде собствено семейство, ще се отнася по същият начин и към съпруга си. Но в повечето случаи, в семейството на тази жена, израснала в такава атмосфера, се получава противоположна ситуация: не тя, а съпругът й я командва. Тази тенденция се обяснява с това, което вече казахме по-горе, а именно – властната майка е подтискала волята на дъщеря си и тя, в отличие от майка си, напълно се подчинява на волята на съпруга си.

Колкото семейства толкова и примери. Има всякакви варианти. Тук не хващам закономерност. Много е индивидуално.

[Kildirim_Bei]

А трета просто сменя мъжа . Руснакът е нещо още по-противно. Там пък ептен са се самозабравили. Понякога ми е мъчно за рускините. Такива красавици и умници и какво се налага да търпят. Самовлюбени прасета ...

Това го е писал руснак в края на 80-те:

Ролята на родителите върху възпитанието на децата и влиянието им върху техните семейства
Веднъж бе зададен въпросът съществува ли връзка между семейството на родителите и бъдещите семейства на техните деца? Оказва ли влияние примера на родителите на това, как ще се отнася към съпругата/съпруга техният пораснал син/дъщеря?

Безусловно, в този случай съществува връзка с това, как жената ще се отнася към мъжа - така, както майка й се е отнасяла към баща й; мъжът се отнася към жената подобно на начина, по който баща му се е отнасял към майка му. Въпреки това, тази закономерност не се наблюдава винаги. Личността се формира не само под влияние на примера. Тук действат огромно количество фактори.

Примерът играе важна роля във възпитанието. Но основното, базисното начало при формирането на характера на човека, е деятелността. Постъпката – ето с това започва личността. Добрите постъпки имат такова значение за възпитанието на душевните качества, както физическите упражнения за развитието на тялото. Но внимавайте – усилията, които прави детето, не са важни сами по себе си; важно е двигателят на постъпката да е доброто чувство. У подрастващите е нужно да се възпитава дейната любов. И главната роля тук принадлежи на майката. Уви, родителите далеч не винаги поставят пред себе си тази цел.

Този човек, който от детството е привикнал към внимателно отношение към околните (на първо място към родителите) – отношение, изразяващо се в незначителни по принцип, но добри постъпки – израства като човек, способен на приятелство, а встъпвайки в брак, ще бъде грижовен родител. И обратното – ако детето е научено само на това, да се грижат за него, то по правило съхранява тази нагласа и за в бъдеще. На тази тенденция не могат да се противопоставят нито добрите наставления, нито добрия пример.

Решаваща роля в изграждането на личността на детето играят не отношенията, които са се изградили между родителите (въпреки, че това е важно), а характера на неговите отношения с тях и други близки хора. Казаното обяснява факта, че нерядко в едно семейство, където отношенията между родителите са идеални, расте трудно дете, което в бъдеще ще стане лош родител. Можем да посочим още едно обстоятелство, което обяснява защо в много случаи, обстановката в едно или друго семейство доста се отличава от атмосферата, която е съществувала в семействата на родителите на съпрузите. Природата в отношенията на потомството „работи“ в направление на сходството, но често се случва така, че възпитанието действа точно в противоположна посока. Същността на този феномен е в следното.

В случая, когато характера на възпитаващия като сила се отличава доста от някакво средно хипотетично значение (много силен, или наопаки – много мек), възниква тенденция за формиране в детето на качества, протовоположни на тези на родителя. И колкото повече характера на бащата или майката се отличава от хармоничният, толкова по-силно ще се прояви тази тенденция.Ако възпитатаващият е твърд и прям, той по-скоро ще пречупва волята на детето и то толкова по-силно, колкото е по-твърд. В резултат на това синът/дъщерята може да израсне твърде отстъпчив/а и безволев/а. И обратно – когато при майката характера е твърде мек, тя по-често ще отстъпва на желанията на детето и то ще придобие твърд характер по правило.

Разбира се, родителите не могат да предават своят характер на децата по генетичен път. Пак повтарям, природата действа на принципа на сходството – често при твърди и прями родители се възпитават и такива деца. Въпросът е в това, кой фактор ще се окаже по-силен – наследствеността или възпитанието.

Психопедагогиката като наука, неотричайки важната роля на наследствеността, потвърждава, че основното влияние при формирането на личността оказват средата и възпитанието. И в този случай възпитанието се оказва по-могъщо: при твърдите и прями родители децата често израстват безволеви.

Когато децата пораснат, те създават свои семейства и при тях се появяват деца. При тях, на свой ред, се формират черти, противоположни на родителските. И внукът се оказва, че прилича на дядо си. Ето за това нерядко чуваме израза „На дядо си се е метнал“.

Естествено, тази тенденция може и да не се прояви, ако родителите притежават висока педагогическа култура и общуват с децата така, че от една страна да не потискат инициативността, а от друга – да не я изкривят.

Пример: Да си представим, че в едно семейство жената е властна и тероризира мъжа си и децата си. Можем да очакваме, че дъщеря й, когато порасне и създаде собствено семейство, ще се отнася по същият начин и към съпруга си. Но в повечето случаи, в семейството на тази жена, израснала в такава атмосфера, се получава противоположна ситуация: не тя, а съпругът й я командва. Тази тенденция се обяснява с това, което вече казахме по-горе, а именно – властната майка е подтискала волята на дъщеря си и тя, в отличие от майка си, напълно се подчинява на волята на съпруга си.

[Selena]

Има резон.
Но една природно умна жена може да използва добре този "недостатък" на мъжа, и да го обърне в свое оръжие.
Друга би го обърнала на състезание, и би загубила много конкретно в този случай

А трета просто сменя мъжа . Руснакът е нещо още по-противно. Там пък ептен са се самозабравили. Понякога ми е мъчно за рускините. Такива красавици и умници и какво се налага да търпят. Самовлюбени прасета ...

[Kildirim_Bei]

Демек паун, който е искал само той да блести. О как добре познавам този тип мъже . Зодиакално - лъв - егоисти и егоцентрици предимно.

Има резон.
Но една природно умна жена може да използва добре този "недостатък" на мъжа, и да го обърне в свое оръжие.
Друга би го обърнала на състезание, и би загубила много конкретно в този случай

[Selena]

Успешните връзки се основават на взаимно уважение и доверие. Не е задължително единия да е атомен физик, а другия да е професор по молекулярна биология. Примерно лорд Дизраели бил един от най-желаните ергени в Британската империя. Искали го интелектуалки, принцеси и разни лейдита от хай лайфа. Той се оженил за съвсем скромна и обикновена жена. Питали го как се разбират с нея, та той управлявал световни дела, бил отличен оратор и изкусен дипломат. Той отговорил простичко: "Не искам и в къщи да споря и да се надпреварвам с някой." Точка по въпроса, човекът живял дълго и щастливо с нея. Кой квото търси, ще си намери, и не е задължително други да одобряват избора му.
Това е, което остава в дългосрочен план. Нито мускули, нито цици, нито дупета и други неща ще са същите след години и при двамата. Очите и душата остават. Хубаво е да се помни, че след 40 избора значително се стеснява, ако той/тя не е милионер/милиардер. Хваща се квото може, 6 месеца до година макс живот заедно, ако не става - адио и да се търси наново. Ако човек на 40 не знае кво иска, то и на 50, и на 60 няма да знае. Няма време за губене като на 20-25.

Демек паун, който е искал само той да блести. О как добре познавам този тип мъже . Зодиакално - лъв или козорог - егоисти и егоцентрици предимно. Дизраели си е типичният козирог. Търси си безлична слугиня.

И тъй като България си е под знака на козирога - много точно описваш за какво се жени средностатистическият български мъж. Има и изключения.

[national power]

Уви, кофти облъчване от медии и хора.
Всеки си търси една с визията на Натали Портман, доходите на Ким Кардашиян, задника на Джей Ло и интелекта на професорка по молекулярна биология и като не намери - олеле, аверите ми си намериха страхотни жени, аз - не!

Дрън-дрън - красивите, умни и успешни жени са невероятна рядкост, а ако го има, са сбъркани тотално като мислене.
Наистина мисля, че семейното щастие и уют е в нищо неотличаващото се момиче с бузки, по-голям нос, по-малки гърди или бенка на тъпо място.

Да не говорим, че генетиката е голяма лотария и понякога красавици раждат посредствени деца като визия и обратното.

Тя една умна красива и успешна жена баш за мекопишковец ще се ожени.Женят се и дебели и грозни и такива с мустаци.Външният вид няма нищо общо нито със женитбата нито с моженето да се прави секс.

[Kildirim_Bei]

Защото някои мъже обичат да се женят за слугини. Те разбират жената като слугиня.

Отделно от тази група има жени, чиито качества са били оценени.

Успешните връзки се основават на взаимно уважение и доверие. Не е задължително единия да е атомен физик, а другия да е професор по молекулярна биология. Примерно лорд Дизраели бил един от най-желаните ергени в Британската империя. Искали го интелектуалки, принцеси и разни лейдита от хай лайфа. Той се оженил за съвсем скромна и обикновена жена. Питали го как се разбират с нея, та той управлявал световни дела, бил отличен оратор и изкусен дипломат. Той отговорил простичко: "Не искам и в къщи да споря и да се надпреварвам с някой." Точка по въпроса, човекът живял дълго и щастливо с нея. Кой квото търси, ще си намери, и не е задължително други да одобряват избора му.
Това е, което остава в дългосрочен план. Нито мускули, нито цици, нито дупета и други неща ще са същите след години и при двамата. Очите и душата остават. Хубаво е да се помни, че след 40 избора значително се стеснява, ако той/тя не е милионер/милиардер. Хваща се квото може, 6 месеца до година макс живот заедно, ако не става - адио и да се търси наново. Ако човек на 40 не знае кво иска, то и на 50, и на 60 няма да знае. Няма време за губене като на 20-25.

[Selena]

Пичове, за съжаление младите мъже (до 40) сме си абсолютно интернет поколение по отношение на жените - ама да е хубава, ама тяло, ама готвене, ама да е разбираща, ама да е вярна, ама да е отдадена майка, ама и заплата да носи...

Разгледайте стари снимки от български сватби - жените масово са просто прилично изглеждащи, няма високи, дългокраки и с голям бюст, пък са билу стожери на големи семейства.

Има си добри момичета, които са направо посредствени като визия, с които един мъж ще бъде много щастлив.

Огледайте се около вас - със сигурност има поне няколко супер готини пича с кариера, визия и тяло, до които седи една обикновена девойка - я пълничка, я с обикновена физиономия, я нисичка, обаче са си супер щастливи. Защо ли?

Защото някои мъже обичат да се женят за слугини. Те разбират жената като слугиня.

Отделно от тази група има жени, чиито качества са били оценени.

[Tepxi]

Де кърпел де.Я се погледнете че сте абсолютно непригодни за нищо едно дете не можете да направите.Станахте на 40г и приличате на гейове.Цялото поколение е нефелно

Уви, кофти облъчване от медии и хора.
Всеки си търси една с визията на Натали Портман, доходите на Ким Кардашиян, задника на Джей Ло и интелекта на професорка по молекулярна биология и като не намери - олеле, аверите ми си намериха страхотни жени, аз - не!

Дрън-дрън - красивите, умни и успешни жени са невероятна рядкост, а ако го има, са сбъркани тотално като мислене.
Наистина мисля, че семейното щастие и уют е в нищо неотличаващото се момиче с бузки, по-голям нос, по-малки гърди или бенка на тъпо място.

Да не говорим, че генетиката е голяма лотария и понякога красавици раждат посредствени деца като визия и обратното.