Балонът във всичко

[Black and white cat-foot]

Мински:



Мински казва също, че финансовите кризи са предшествани от inflationary expansions. Някой да вижда inflationary expansion в момента? По-близо сме до дефлация, не е ясно дали няма още доста output gap, банките са плувнали в ликвидност, бизнес оптимизмът не е на особено високо ниво.

преди и по време на голямата депресия не е имало инфлация. но и фед по време на кризата свива парите. 70-те обаче пак е зле полоението и има инфлация колкото си искаш. изводът за мен е, че кризите не зависят от инфлацията. фед в която и посока иска да ходи, не може да спре криза, само да я отложи. в сегашния си вид икономическата ни система е циклична, това е

[Misho ILIEV]

Мински:

Whether the break in the boom leads to a financial crisis, debt-deflation, and deep depression or to a nontraumatic recession depends upon the overall liquidity of the economy, the relative size of the government sector, and the extent of lender-of last-resort action by the Federal Reserve.

Мински казва също, че финансовите кризи са предшествани от inflationary expansions. Някой да вижда inflationary expansion в момента? По-близо сме до дефлация, не е ясно дали няма още доста output gap, банките са плувнали в ликвидност, бизнес оптимизмът не е на особено високо ниво.

[Black and white cat-foot]

В статична среда би бил полезен, но когато се появяват нови сектори изместващи старите става неприложим.

дежа вю дот ком бум

[dddd]

честито - shiller p/e на s&p удари 30

http://www.multpl.com/shiller-pe/

Този показател е без значение когато става въпрос за мащабни структурни промени в икономиката. Какво говори този показател за Фейсбук, Гугъл или Амазон? Абсолютно нищо. Да вземаш печалбата на фейсбук и гугъл от 2007 година при анализ на текущото състояние е глупост. Показателя е ретроспективен гледащ близкото и не дотам близко минало и преценяващ гледайки назад дали текущите оценки са справедливи. В статична среда би бил полезен, но когато се появяват нови сектори изместващи старите става неприложим. Ако вземеш състава на S&P от преди десет години ще получиш различни стойности. Освен това много компании с високи печалби от преди десетина години са отпаднали от индекса. Когато в него са основно растящи компании индекса наказва растежа. Пълно безсмислие от икономическа гледна точка. Основната идея на финансите е да се дисконтират бъдещите парични потоци към настоящият момент а не миналото.
Показателят е приемлив за имоти, където средата е статична, но не и за акции където е динамична.

[Black and white cat-foot]

честито - shiller p/e на s&p удари 30

http://www.multpl.com/shiller-pe/

[Misho ILIEV]

Друго, което правят е следното: взимат дългосрочен дълг (за да "заключат" ниските лихви за по-далечното бъдеще) и позват средствата да покрият краткосрочния дълг, който иначе ще трябва да рефинансират потенциално на по-висока лихва.

“The whole world is in search of yield, so corporate America is issuing longer-dated bonds to redeem shorter-dated bonds,” says Jim Brilliant, a portfolio manager at CM Advisors. “We’ll get through the maturity wall just fine.”

Който иска да се шашка от тези неща - sell, sell, sell

[Misho ILIEV]

Корпоративният облигационен дълг в САЩ се харчи като топъл хляб. Облигациите се пускат предимно от банки и парите отиват за подсилване на капиталовите им буфери.

Sale of corporate bonds in the US is running at its second-fastest pace on record, with more than $750bn raised through debt capital markets already this year, Dealogic data show.

However, a large portion of that has gone to banks increasing their capital buffers. Five of the 10 most active corporate debt issuers this year are banks, with Morgan Stanley, Citigroup, Bank of America, JPMorgan and Goldman Sachs each borrowing more than $10bn to help satisfy regulatory requirements.

[Misho ILIEV]

Без да се опитвам да отговарям на въпроса на Алонсо, само ще ви обърна внимание на следното:

Minsky’s conclusions are indeed unsettling. He called into question the belief that markets, left to operate unimpeded, will deliver stability and prosperity to all. Minsky thought the opposite. Markets are not efficient at all, and the result is an occasional financial crisis.

[Alonso]

В крайна сметка за да бъде балонът във всичко е достатъчно само да е в кредита- http://www.mauldineconomics.com/fron...-minsky-moment

Много яка статия. И пак да обърна внимание на трите вида дълг по Мински! Кой вид преобладава според вас в момента? Мисля че това е ключа за загадката има ли балон или не.

[kubrat]

В крайна сметка за да бъде балонът във всичко е достатъчно само да е в кредита- http://www.mauldineconomics.com/fron...-minsky-moment

[Misho ILIEV]

Не е само той разбира се, но към настоящия момент е единствения, който продължава да публикува. От известните имена си заслужава да се споменат - Джеси Ливърмур, Сорос (друкенмилър), Уилям О‘нийл, ...

Има една приказка, че ако искаш да постигнеш успех в една сфера е добре да разбереш какво са направили най-добрите и да моделираш начина си на мислене възможно най-близко до техния.

И една алегория, за да разбереш с нагледен пример за какво говоря. Поинтересувай се в тениса да речем кои са треньорите на ТОП 10 играчите. Случайно или НЕ, настоящите шампиони (или кандидати за такива) избират за свои треньори (ментори) бивши такива!

Нямам нищо против Далио.

Но по въпросите на историята и социалното развитие не е задължително той да е най-сведущ

Между другото, тези въпроси Сорос ги разбира повече, ми се струва.

[ED]

Окей, ЕД. Далио ти е идол

Само да ти кажа, че според Тойнби идолопоклонничеството е друга основна причина за упадъка на цивилизациите

Става дума за идолопоклонничество в най-общия смисъл. По-скоро като заслепение от първоначалния успех (което има много общо с хюбрис-а) и фиксация върху определени социални практики. Примерно Делчо от форума е фиксиран върху класическата парламентарна демокрация, защото е вършила добра работа в миналото и отхвърля новите форми на тясно международно и наднационално сътрудничество в ерата на глобализацията като недемократични. Това е идолопоклонничството към класическата институционална "архитектура" на демокрацията. Защо подобно заслепение е вредно? Защото новите предизвикатества изискват нови (смели) решения.

Между другото няма нищо предопределно. Теоретично едно общество или цивилизация може да избегне заслепението и хюбриса и след като се справи успешно с първото предизвикателство може да се справи и с второто и с третото и с четвъртото и т.н.

Не е само той разбира се, но към настоящия момент е единствения, който продължава да публикува. От известните имена си заслужава да се споменат - Джеси Ливърмур, Сорос (друкенмилър), Уилям О‘нийл, ...

Има една приказка, че ако искаш да постигнеш успех в една сфера е добре да разбереш какво са направили най-добрите и да моделираш начина си на мислене възможно най-близко до техния.

И една алегория, за да разбереш с нагледен пример за какво говоря. Поинтересувай се в тениса да речем кои са треньорите на ТОП 10 играчите. Случайно или НЕ, настоящите шампиони (или кандидати за такива) избират за свои треньори (ментори) бивши такива!

[Misho ILIEV]

Естествен цикъл на развитие, който е описан изчерпателно от Далио. Така че въпросът е не дали, а кога

Окей, ЕД. Далио ти е идол

Само да ти кажа, че според Тойнби идолопоклонничеството е друга основна причина за упадъка на цивилизациите

Става дума за идолопоклонничество в най-общия смисъл. По-скоро като заслепение от първоначалния успех (което има много общо с хюбрис-а) и фиксация върху определени социални практики. Примерно Делчо от форума е фиксиран върху класическата парламентарна демокрация, защото е вършила добра работа в миналото и отхвърля новите форми на тясно международно и наднационално сътрудничество в ерата на глобализацията като недемократични. Това е идолопоклонничството към класическата институционална "архитектура" на демокрацията. Защо подобно заслепение е вредно? Защото новите предизвикатества изискват нови (смели) решения.

Между другото няма нищо предопределно. Теоретично едно общество или цивилизация може да избегне заслепението и хюбриса и след като се справи успешно с първото предизвикателство може да се справи и с второто и с третото и с четвъртото и т.н.

[ED]

Фен съм на Арнълд Тойнби и на теорията му, че успешните общества обикновено стават жертва на собствения си успех. Една от най-честите причини е, че развиват хюбрис.

Хюбрис (на гръцки: ὕβρις) означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение.

В FT има интересна статия за англо-саксонския свят и неговия хюбрис. Звучи доста Тойнбиански.

Естествен цикъл на развитие, който е описан изчерпателно от Далио. Така че въпросът е не дали, а кога

[Misho ILIEV]

За САЩ е сигурно, че ще дойде такъв момент, т.к историята е доказала че и най-великите и продължителни империи преминават своя зенит и в крайна сметка се разпадат.

Фен съм на Арнълд Тойнби и на теорията му, че успешните общества обикновено стават жертва на собствения си успех. Една от най-честите причини е, че развиват хюбрис.

Хюбрис (на гръцки: ὕβρις) означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение.

В FT има интересна статия за англо-саксонския свят и неговия хюбрис. Звучи доста Тойнбиански.

The moment of peak hubris of Anglo-American democracy came in the George W Bush administration following the September 2001 attacks in the US. Supported by Tony Blair, Mr Bush announced he would export democracy by force to the Middle East. Germany and France opted out — a wise choice that looks ever better over time. Much of the anti-establishment cynicism in America and Britain was born during the Iraq war. But that pales against the generation-long triumphalism of Anglo-American capitalism.

Third, they lack historic memory of system failure. The US and Britain stand out among western democracies as unmarked by revolution or occupation during the 20th century. The longer a country is stable, the more complacent it becomes. Only the paranoid survive in business. The same is true of political establishments. In markets they call this a “Minsky moment” — asset prices having been so stable for so long that investors take on too much risk. Anglo-American elites have played fast and loose with public trust. Their comeuppance has been long in the making.