Аз пак виждам нещата по малко по-различен начин. На първо място връзката на борсата в щатите с тяхната икономика е слаба. Компании като Гугъл, Кока кола, Фейсбук и така нататък са международни и доста често над половината от продажбите им се реализират извън САЩ. Реално погледнато те се влияят колкото от американската толкова и от световната икономика. Затова според мен в даден момент ще се получи някаква дивергенция между икономиката и борсата им.
За да стане ясна теорията ми ще започна по-отдалеч. Според мен американската икономика си мина цикличната криза в периода 2000-2011 година и вече е във възходящ бизнес цикъл. Предходният възходящ започнал около 1980 приключи с дотком балона, избирането на Буш младши за президент и взривяването на кулите близнаци. От 2000-2001 влязоха в структурна криза. някъде там долара беше регистрирал абсолютен връх от 2,37 и после в продължение на години само падаше. Поради обратната корелация със суровините и продължителната липса на инвестиции те поскъпнаха за периода 2000-2011 в пъти. Това доведе до ръст на суровинни доларизирани икономики, които получиха конюнктурен стимул едновременно по три фактора. Поради обезценката на долара, техният износ се стимулира. Поради покачването на суровините се повишиха приходите им, което доведе и до мощна вълна на спекулативни капитали към тях. В резултат на това хилави икономики като тези на Бразилия, Русия и Китай поучиха мощен стимул. Някъде през 2011 година американската икономика си мина цикличното дъно. Имахме ясно изразени маркери, които обръщат тренда. Сваляне на кредитният им рейтинг, абсолютен връх на златото и швейцарският франк. Индекса на блумбърг, който следи къмодитис зависна и започна плавно да пада. В този момент започнаха да се проявяват слабостите на развиващите се пазари. Някъде през лятото на 2014 година, когато стана ясно, че американската икономика се е възстановила напълно хората осъзнаха, че в даден момент ще има качване на лихвите. Това отприщи вълна от цунами, която удари развиващите се пазари. Какъв е механизма. Създава се очакване за качване на лихвите. Това води до качване на долара. Поради обратната му корелация със суровините те падат. Понеже приходите на доларизирани държави изнасящи суровини ще паднат, то спекулантите започват да си теглят вкараните от тях пари. Това води до втори удар. Веднъж пострадва текущата сметка през спадналият износ и втори път пострадва финансовата през отлив на капитали. Това декапитализиране на икономиките води до спад на икономиката и девалвация на валутите. Реално погледнато спекулантите получават потвърждение на очакванията си и правят нова серия от тегления, които само задълбочават процеса. Някъде бях чел статия, че за периода 2009-2014 към емърджинг маркетс са се излели 2 трилиона долара а за последната година са се изтеглили обратно само един трилион. Всички тези движения водят до самоподдържащ се процес, който още е далеч от край. Изтеглянето на пари от ЕМ качва долара и им удря икономиките им. Новото качване на долара води до спад на цените на суровините и пак им скапва икономиките. Процеса според мен ще се ускори в следващите месеци, защото до сега страдаха само очеизвадно измислени икономики като Бразилия, Русия и някои засегнати от конюнктурата като Австралия например. Сякаш вълната ще засегне много тежко и Китай. Според мен там имат тежки проблеми със модела на растеж. Производителността на труда расте пъти по-бавно от колкото в САЩ и ако не се девалвира юана то половината им производство ще се върне в западният свят а другата половина в околните туземци като Виетнам, Филипини, Индонезия и други подобни места където хората още бачкат за една купичка ориз на ден. Проблема им е, че девалвацията на юана чрез която се свалят разходите за труд може да удари потреблението. Голямата им задача е как да минат плавно към консуматорско общество без да успеят да спукат балона от предходният бизнес цикъл. За мен е направо непосилна задача, но ще наблюдавам с интерес.
В ЕС нещата са доста по-добре. Сякаш структурната криза е към края си и до няколко години нещата ще изглеждат много по-добре. Девалвацията на еврото съживи индустриалния сектор. Остава да имаме и промяна в психиката, за да видим това силно вътрешно потребление, което виждаме в САЩ. Като цяло съм голям оптимист за Европа. Меркел продължава да отправя вредни послания към потребителите, но и това ще мине.
За мен най-интересно е в САЩ. Видимо икономиката им се движи много добре, но се появява проблема с дефлацията. Силният долар е силно дефлационен фактор. Ниските цени на суровините, включително петрола, също. Едно покачване на лихвите също е дефлационно. Това би било фактор, който може да убеди Йелън да забави за известно време покачването на лихвите. Същевременно забавянето крие други проблеми. Ако приемем, че има дълъг период от време, когато имаме ниска инфлация и лихви, то икономиката може неусетно да прегрее и да създаде балони. Подобен период на измамно ниска инфлация, поради сходни причини имахме и през деветдесетте. Отделно ако кризата те хване с нулеви лихви, то имаш по-малки възможности за маневриране.
Долу горе се получава следното нещо. Излизат хубави данни за американската икономика и се натрупват очаквания за качване на лихвите. Това качва долара и имаме шест месеца застой. Хората се съмняват в състоянието на икономиката и точно тогава забавящото действие на скъпият долар е преодоляно и следва нова серия от силни данни, което води до повтаряне на цикъла с очаквания за повишение на лихви и скъп долар. При тази ситуация спечелят европейските износители и мултинационални компании по две линии. Първо голяма част от разходите им са в евро, което ги прави по-конкурентни и им дава възможност да печелят пазарен дял. При консолидация на печалби от доларови пазари то тяхната печалба в евро расте. Тъй като тези цикли на валутите обикновенно продължават по-дълго, то аз харесвам европейски износители. На този етап съм най-много в Свилоза, но имам нищожни трохички и на западните пазари.
Американските мултинационални компании страдат по обратният ред. Скъпият долар води до по-малки продажби в чужбина и по-ниска печалба при консолидация на пазара. Това беше причината, която спря ръста на корпоративните печалби въпреки отличното състояние на американската икономика.
Всички очаквате голяма криза на запад и срив на пазарите, но според мен ще има само корекция. След нея САЩ ще се движат в рейнж с волатилност, защото всяко влошаване на тяхната икономика ще сваля долара и ще надува междунардните печалби. Европа след корекцията ще продължи да расте. Развиващите се пазари ще са зле още доста време. Лично аз предполагам, че големият срив там ще е в рамките на година. После ще имаме здрава основа за да могат да се влачат по корем 5-6 години преди да могат отново да почнат да растат здраво. Не вярвам в срив на западните пазари. Вижте колко много страх има във форума и новините. Отделно всяка американска криза е ставала световна, но нито една чужда не е ставала американска. Това, което се случва в момента ми напомня на азиатската криза от 1998 и дълговата криза в латинска америка от 80те години.
Не разбирам какво толкова се радвате на петрола. В дългосрочен план е свършен. Game over. В момента има структурен дисбалан от свръх предлагане. Имаме влияние на нови технологии в добива и повишени стандарти за разход на гориво. След пет години ще се появи мощното влияние върху търсенето от страна на електроавтомобилите и водородните двигатели. Това ще е унищожително за цялата индустрия. Виждате тези дни какво е влиянието на ВЕИ върху RWE. Направо ги убиват. Реално погледнато в скоро време ще имаме срив в използването на въглища в енергетиката. Поради подобни структурни причини бягах от доста време от суровини и по-специално въглища и петрол. Не разбирам и защо някои хора продължават да се набиват зверски във VALE и да играят срещу бизнес цикъла. За разлика от петрола на желязото ще му дойде времето, но според мен е много рано.
Така виждам нещата. Малко е хаотично, но няма как. Знаете, че не е препоръка за нищо.
За да стане ясна теорията ми ще започна по-отдалеч. Според мен американската икономика си мина цикличната криза в периода 2000-2011 година и вече е във възходящ бизнес цикъл. Предходният възходящ започнал около 1980 приключи с дотком балона, избирането на Буш младши за президент и взривяването на кулите близнаци. От 2000-2001 влязоха в структурна криза. някъде там долара беше регистрирал абсолютен връх от 2,37 и после в продължение на години само падаше. Поради обратната корелация със суровините и продължителната липса на инвестиции те поскъпнаха за периода 2000-2011 в пъти. Това доведе до ръст на суровинни доларизирани икономики, които получиха конюнктурен стимул едновременно по три фактора. Поради обезценката на долара, техният износ се стимулира. Поради покачването на суровините се повишиха приходите им, което доведе и до мощна вълна на спекулативни капитали към тях. В резултат на това хилави икономики като тези на Бразилия, Русия и Китай поучиха мощен стимул. Някъде през 2011 година американската икономика си мина цикличното дъно. Имахме ясно изразени маркери, които обръщат тренда. Сваляне на кредитният им рейтинг, абсолютен връх на златото и швейцарският франк. Индекса на блумбърг, който следи къмодитис зависна и започна плавно да пада. В този момент започнаха да се проявяват слабостите на развиващите се пазари. Някъде през лятото на 2014 година, когато стана ясно, че американската икономика се е възстановила напълно хората осъзнаха, че в даден момент ще има качване на лихвите. Това отприщи вълна от цунами, която удари развиващите се пазари. Какъв е механизма. Създава се очакване за качване на лихвите. Това води до качване на долара. Поради обратната му корелация със суровините те падат. Понеже приходите на доларизирани държави изнасящи суровини ще паднат, то спекулантите започват да си теглят вкараните от тях пари. Това води до втори удар. Веднъж пострадва текущата сметка през спадналият износ и втори път пострадва финансовата през отлив на капитали. Това декапитализиране на икономиките води до спад на икономиката и девалвация на валутите. Реално погледнато спекулантите получават потвърждение на очакванията си и правят нова серия от тегления, които само задълбочават процеса. Някъде бях чел статия, че за периода 2009-2014 към емърджинг маркетс са се излели 2 трилиона долара а за последната година са се изтеглили обратно само един трилион. Всички тези движения водят до самоподдържащ се процес, който още е далеч от край. Изтеглянето на пари от ЕМ качва долара и им удря икономиките им. Новото качване на долара води до спад на цените на суровините и пак им скапва икономиките. Процеса според мен ще се ускори в следващите месеци, защото до сега страдаха само очеизвадно измислени икономики като Бразилия, Русия и някои засегнати от конюнктурата като Австралия например. Сякаш вълната ще засегне много тежко и Китай. Според мен там имат тежки проблеми със модела на растеж. Производителността на труда расте пъти по-бавно от колкото в САЩ и ако не се девалвира юана то половината им производство ще се върне в западният свят а другата половина в околните туземци като Виетнам, Филипини, Индонезия и други подобни места където хората още бачкат за една купичка ориз на ден. Проблема им е, че девалвацията на юана чрез която се свалят разходите за труд може да удари потреблението. Голямата им задача е как да минат плавно към консуматорско общество без да успеят да спукат балона от предходният бизнес цикъл. За мен е направо непосилна задача, но ще наблюдавам с интерес.
В ЕС нещата са доста по-добре. Сякаш структурната криза е към края си и до няколко години нещата ще изглеждат много по-добре. Девалвацията на еврото съживи индустриалния сектор. Остава да имаме и промяна в психиката, за да видим това силно вътрешно потребление, което виждаме в САЩ. Като цяло съм голям оптимист за Европа. Меркел продължава да отправя вредни послания към потребителите, но и това ще мине.
За мен най-интересно е в САЩ. Видимо икономиката им се движи много добре, но се появява проблема с дефлацията. Силният долар е силно дефлационен фактор. Ниските цени на суровините, включително петрола, също. Едно покачване на лихвите също е дефлационно. Това би било фактор, който може да убеди Йелън да забави за известно време покачването на лихвите. Същевременно забавянето крие други проблеми. Ако приемем, че има дълъг период от време, когато имаме ниска инфлация и лихви, то икономиката може неусетно да прегрее и да създаде балони. Подобен период на измамно ниска инфлация, поради сходни причини имахме и през деветдесетте. Отделно ако кризата те хване с нулеви лихви, то имаш по-малки възможности за маневриране.
Долу горе се получава следното нещо. Излизат хубави данни за американската икономика и се натрупват очаквания за качване на лихвите. Това качва долара и имаме шест месеца застой. Хората се съмняват в състоянието на икономиката и точно тогава забавящото действие на скъпият долар е преодоляно и следва нова серия от силни данни, което води до повтаряне на цикъла с очаквания за повишение на лихви и скъп долар. При тази ситуация спечелят европейските износители и мултинационални компании по две линии. Първо голяма част от разходите им са в евро, което ги прави по-конкурентни и им дава възможност да печелят пазарен дял. При консолидация на печалби от доларови пазари то тяхната печалба в евро расте. Тъй като тези цикли на валутите обикновенно продължават по-дълго, то аз харесвам европейски износители. На този етап съм най-много в Свилоза, но имам нищожни трохички и на западните пазари.
Американските мултинационални компании страдат по обратният ред. Скъпият долар води до по-малки продажби в чужбина и по-ниска печалба при консолидация на пазара. Това беше причината, която спря ръста на корпоративните печалби въпреки отличното състояние на американската икономика.
Всички очаквате голяма криза на запад и срив на пазарите, но според мен ще има само корекция. След нея САЩ ще се движат в рейнж с волатилност, защото всяко влошаване на тяхната икономика ще сваля долара и ще надува междунардните печалби. Европа след корекцията ще продължи да расте. Развиващите се пазари ще са зле още доста време. Лично аз предполагам, че големият срив там ще е в рамките на година. После ще имаме здрава основа за да могат да се влачат по корем 5-6 години преди да могат отново да почнат да растат здраво. Не вярвам в срив на западните пазари. Вижте колко много страх има във форума и новините. Отделно всяка американска криза е ставала световна, но нито една чужда не е ставала американска. Това, което се случва в момента ми напомня на азиатската криза от 1998 и дълговата криза в латинска америка от 80те години.
Не разбирам какво толкова се радвате на петрола. В дългосрочен план е свършен. Game over. В момента има структурен дисбалан от свръх предлагане. Имаме влияние на нови технологии в добива и повишени стандарти за разход на гориво. След пет години ще се появи мощното влияние върху търсенето от страна на електроавтомобилите и водородните двигатели. Това ще е унищожително за цялата индустрия. Виждате тези дни какво е влиянието на ВЕИ върху RWE. Направо ги убиват. Реално погледнато в скоро време ще имаме срив в използването на въглища в енергетиката. Поради подобни структурни причини бягах от доста време от суровини и по-специално въглища и петрол. Не разбирам и защо някои хора продължават да се набиват зверски във VALE и да играят срещу бизнес цикъла. За разлика от петрола на желязото ще му дойде времето, но според мен е много рано.
Така виждам нещата. Малко е хаотично, но няма как. Знаете, че не е препоръка за нищо.
На мен всъщност ми харесва историята зад нетфликс и мисля че ако продължават да правят добро съдържание и да се разрастват на нови пазари няма проблем след 5 години да струват два или три пъти повече от сега. Просто несигуността около това е прекалено висока за моя вкус. Но определено по-скоро бих държал дълги нефликс - макар и малко пред къси нефликс, макар и пак малко
Коментар