Въпреки, че нямам кой знае какъв опит на външните пазари и въртя там жълти стотинки, не чак като императора де, ще си позволя да кажа какви са възгледите ми ситуацията. Йелън се страхува от дългосрочна инфлация в следствие на прегряване на пазара на труда. Счита, че ако не направи нещо след около 1-2 години ще се появи устойчиво висока инфлация, която трябва да се таргетира още сега защото има известен лаг от време през който ще има резултат от действията и. Реално погледнато тя се опитва да бори очакваната инфлация през 2017 година. Лично аз не виждам от къде ще се появи. Според класическата теория и кривата на Филипс, то ниската безработица трябва да доведе до висока инфлация. Обаче аз си мисля, че би било крайно опростенчески да разглеждаме нещата само от към търсенето. Дори и да има повишаване по кривата на търсенето, то ако поради технологични промени спада равновесната точка по кривата на предлагането може да се окажем пак без инфлация. Технологията е силно дефлационен фактор. До скоро беше само при компютърната мощ. Вече е в енергията, медицината и какво ли още не. Лично аз си въобразявам, че ефекта от петрола ще продължи да оказва дефлационен натиск много след като спада му приключи. Пък и не е само петрола. Вече се включва и електричеството. От тук нататък поради влиянието на ВЕИ цената му само ще спада. Транспорта е същото, в следствие на двата горепосочени фактора и безпилотните транспортни средства. Уволнявайки шофьора сваляш себестойността драстично. След време ще се включи и изкуственият интелект, който ще е с безпрецедентно дефлационно влияние.
Така погледнато за мен предлагането на всяка една стока може да се разложи на няколко фактора: енергия, транспорт, креативност (изкуствен интелект), комуникации, памет, изчислителна мощ. Първо започна да пада цената на изчислителната мощ, паметта и комуникациите. Вижте след осемдесетте години как се срутва инфлацията в целият свят. В момента след нечовешки усилия успяваме едвам да я качим до 1 процент. Какво ще се случи след като в момента вече към тази група се включиха транспорта и енергията? Просто не виждам от къде ще се появи изведнъж тази инфлация. Отделно след десетина годни ще видим влиянието върху цените на изкуственият интелект. Това ще бъде брутално.
Но нека разгледаме ситуацията от към търсенето. От къде ще се появи натиск който да компенсира експоненциалният спад на производствените цени? Населението в света нараства със все по-бавни темпове. Това си е факт. От дори и в абсолютна стойност ръста да се запазва, то в относителна намалява. Променя се и демографията. Масово хората стават по-възрастни и са в период когато се потребява по-малко. Отделно в богатият свят има културни течения срещу консуматорското общество. Отделно всеки има някакъв лимит. Имаме една уста и един гъз. Повече от 5 кебапчета няма как да изядем. Така погледнато ръста на потреблението е ограничен от самото забогатяване. Има една граница на доходите над която потреблението расте значително по-малко от самият доход.
Освен това си мисля, че в момента има саморегулиращи се механизми които спъват инфлацията дори в САЩ. Да кажем, че Йелън е права за дългосрочна инфлация. Тогава действайки сега с покачването на лихвите, тя покачва долара, което е дефлационно и сваля къмодитис, което е пак дефлационно. Получава се някакъв порочен кръг при който борейки се с теоретична дългосрочна инфлация предизвикваш реална краткосрочна дефлация. Според мен тези процеси ще окажат влияние и пътя на покачването на лихвите ще е по-бавен и по-нисък от това което очаква ФЕД. Аз си въобразявам, че ще ни трябват години докато бавно и мъчително стигнем до 2 процента, като не изключвам в даден момент след това целият свят да е с отрицателни лихвени проценти. Гледали ли сте графики на доходността по 10 и 30 годишните облигации в САЩ? След 1980 само пада. Според мен е под влияние на технологичните промени. Лично аз не вярвам процеса да спре и не виждам защо трябва задължително да са с положителна стойност.
За мен е много трудно да се бори дефлация само през централната банка. Това може да става най-ефективно през бюджетни дефицити. В момента има някаква дясна политическа идеология, която ги отрича, но няма друг изход. За да се харчат пари те трябва да са твои. Когато ти предложат по-ниска лихва това, не означава, че ще вземеш заем.
В дългосрочен план за мен най-големият проблем е изкуственият интелект. Той може да замести масово хората в най-различни длъжности. Реално погледнато почти всичко след 20 години ще може да се прави без участие на хора. Тогава ако те не работят, защото са неконкурентни спрямо машините как ще получават пари да потребяват? Очевидно е време да се замислим за начин по който до хората да стигат доходи без това да е обвързано с полагането на труд. Това естествено не е належащо защото е за след две десетилетия, но е добре да се замислим. Има три подхода: намаляване на работното време, даване на пари на калпак и намиране на напълно безсмислена дейност срещу която да се плаща. За мен доброто разрешение е от трите по малко.
Вероятно всичко това звучи като нова парадигма отбелязваща точката на промяна. Проблема е, че си го мисля от 3-4 години и до сега нещата вървят едно към едно по схемата. Ще видим. както се казва времето ще покаже.
Така погледнато за мен предлагането на всяка една стока може да се разложи на няколко фактора: енергия, транспорт, креативност (изкуствен интелект), комуникации, памет, изчислителна мощ. Първо започна да пада цената на изчислителната мощ, паметта и комуникациите. Вижте след осемдесетте години как се срутва инфлацията в целият свят. В момента след нечовешки усилия успяваме едвам да я качим до 1 процент. Какво ще се случи след като в момента вече към тази група се включиха транспорта и енергията? Просто не виждам от къде ще се появи изведнъж тази инфлация. Отделно след десетина годни ще видим влиянието върху цените на изкуственият интелект. Това ще бъде брутално.
Но нека разгледаме ситуацията от към търсенето. От къде ще се появи натиск който да компенсира експоненциалният спад на производствените цени? Населението в света нараства със все по-бавни темпове. Това си е факт. От дори и в абсолютна стойност ръста да се запазва, то в относителна намалява. Променя се и демографията. Масово хората стават по-възрастни и са в период когато се потребява по-малко. Отделно в богатият свят има културни течения срещу консуматорското общество. Отделно всеки има някакъв лимит. Имаме една уста и един гъз. Повече от 5 кебапчета няма как да изядем. Така погледнато ръста на потреблението е ограничен от самото забогатяване. Има една граница на доходите над която потреблението расте значително по-малко от самият доход.
Освен това си мисля, че в момента има саморегулиращи се механизми които спъват инфлацията дори в САЩ. Да кажем, че Йелън е права за дългосрочна инфлация. Тогава действайки сега с покачването на лихвите, тя покачва долара, което е дефлационно и сваля къмодитис, което е пак дефлационно. Получава се някакъв порочен кръг при който борейки се с теоретична дългосрочна инфлация предизвикваш реална краткосрочна дефлация. Според мен тези процеси ще окажат влияние и пътя на покачването на лихвите ще е по-бавен и по-нисък от това което очаква ФЕД. Аз си въобразявам, че ще ни трябват години докато бавно и мъчително стигнем до 2 процента, като не изключвам в даден момент след това целият свят да е с отрицателни лихвени проценти. Гледали ли сте графики на доходността по 10 и 30 годишните облигации в САЩ? След 1980 само пада. Според мен е под влияние на технологичните промени. Лично аз не вярвам процеса да спре и не виждам защо трябва задължително да са с положителна стойност.
За мен е много трудно да се бори дефлация само през централната банка. Това може да става най-ефективно през бюджетни дефицити. В момента има някаква дясна политическа идеология, която ги отрича, но няма друг изход. За да се харчат пари те трябва да са твои. Когато ти предложат по-ниска лихва това, не означава, че ще вземеш заем.
В дългосрочен план за мен най-големият проблем е изкуственият интелект. Той може да замести масово хората в най-различни длъжности. Реално погледнато почти всичко след 20 години ще може да се прави без участие на хора. Тогава ако те не работят, защото са неконкурентни спрямо машините как ще получават пари да потребяват? Очевидно е време да се замислим за начин по който до хората да стигат доходи без това да е обвързано с полагането на труд. Това естествено не е належащо защото е за след две десетилетия, но е добре да се замислим. Има три подхода: намаляване на работното време, даване на пари на калпак и намиране на напълно безсмислена дейност срещу която да се плаща. За мен доброто разрешение е от трите по малко.
Вероятно всичко това звучи като нова парадигма отбелязваща точката на промяна. Проблема е, че си го мисля от 3-4 години и до сега нещата вървят едно към едно по схемата. Ще видим. както се казва времето ще покаже.
Коментар