NYSE

[ravnovesie]

Портфейлната теория и диверсификацията не са баш едно и също нещо. Диверсификация се е правила и през 20те години на миналия век.

Както и да е, не ми се спори с лаици

[Misho ILIEV]

Е няма как да те знам какво правиш. Ти се изказваше доста силно срещу портфейлната теория и твърдиш че знаеш какво представлява тя. А тя е точно това че диверсификацията намалява риска. Сега изведнъж обръщаш палачинката и приказваш наобратно.

Айде вземи да разбираш първо за какво говориш и след това губи времето на останалите.

Портфейлната теория и диверсификацията не са баш едно и също нещо. Диверсификация се е правила и през 20те години на миналия век.

[ravnovesie]

Е няма как да те знам какво правиш. Ти се изказваше доста силно срещу портфейлната теория и твърдиш че знаеш какво представлява тя. А тя е точно това че диверсификацията намалява риска. Сега изведнъж обръщаш палачинката и приказваш наобратно.

Айде вземи да разбираш първо за какво говориш и след това губи времето на останалите.

[Misho ILIEV]

с тези 50-60 позиции където ги държа всъщност съм доста добре диверсифициран.

Значи това бил проблемът - диверсификацията.

То не е необходимо да си учил статистика и анализ, за да се светнеш че ако всичко вкараш в една компания рискът е огромен. То е ясно, че разликата в риска между една и две компании е доста голяма. И също че между две и десет е много голяма.

Но колко по-диверсифициран си ти и колко па-малко риск носиш в сравнение с мене? Аз имам 23 или 24 компании в портфейла си. Не е много голяма разликата, нали?

[Misho ILIEV]

Защо ми е да купувам индекс. Аз си правя свой индекс, който да отразява моите виждания за пазара. с тези 50-60 позиции където ги държа всъщност съм доста добре диверсифициран.

Защото да жонглираш със 60 позиции е доста работа, а резултата няма да е много по-различен от два-три индекса.

[Misho ILIEV]

+++
За Греъм. Едно от нещата които проверявам преди да вляза някъде е и колко е ФВ по Греъм. Лошото е че не е валиден за всички сектори....

http://www.validea.com/registration/...=9@tid=1@sid=1

Проблемът е, че нещата при успешните инвеститори не се свеждат до формули (с изключение на Равновесие). Така че някой там може да прави някакви сметки по Греъм, но това не значи, че ако сматката се получи Греъм наистина би купил.

[pipbel]

По принцип и аз така. Но това е по-трудно отколкото изглежда на пръв поглед. Фен съм на Philip Fischer също толкова, колкото и на Ben Graham.

+++
За Греъм. Едно от нещата които проверявам преди да вляза някъде е и колко е ФВ по Греъм. Лошото е че не е валиден за всички сектори....

http://www.validea.com/registration/...=9@tid=1@sid=1

[pipbel]

Защо ми е да купувам индекс. Аз си правя свой индекс, който да отразява моите виждания за пазара. с тези 50-60 позиции където ги държа всъщност съм доста добре диверсифициран.

Офф, да ми олекне малко, чи ме бе срам де наближавам 50 пера...

[ravnovesie]

Но защо избягваш най-важния въпрос? А именно: защо просто не купиш индекс?

Защо ми е да купувам индекс. Аз си правя свой индекс, който да отразява моите виждания за пазара. с тези 50-60 позиции където ги държа всъщност съм доста добре диверсифициран.

[ravnovesie]

Напротив, много добре разбирам порфейлната теория. Това, което ти не разбираш е слабостите на порфейлната теория. И дори абсурдното понятие за риск - т.е. волатилността. Да, ако имаш много къс времеви хоризонт и си под ликвиден натиск, волатилността е риск. Но иначе, волатилността си просто волатилност - шум.

В примера, който дадох със Starbucks, рискът, така както портфейлната теория го разбира, ми е на мене през оная работа, или почти .

Старбъкс както може да расте така и може да се срине с 50-80% и така и да не порастне след това, английския му аналог WTB например се търгува 50% по евтино - а той не е евтин и тогава волатилността ама изобщо няма да е само волатилност а реални загубени пари. Сега си изкарал късмет - ама това си е късмет.

[Misho ILIEV]

Но защо избягваш най-важния въпрос? А именно: защо просто не купиш индекс?

[Misho ILIEV]

Мисля че не разбираш каква всъщност е идеята на портфейлната теория. Всяка една компания носи собствен специфичен риск и същевременно носи общ пазарен риск. Човек е редно да се пробва да намалява специфичния риск - което си постига с диверсификация. Но продължава да носи пазарния риск - него не може да го диверсифицира. На пазара обикновено са хора с диверсифицирани портфейли - за това на тях специфичния риск им е през оная работа или почти

И тъй като това са хората които движат пазара то те и определят цените. Дребния инвеститор обаче се е вторачил върху специфичния риск. Защото иска да удари джакпота - ми няма да го направи.

В цените на самите компании специфичния риск има доста по-ниска премия - защото цените се определят от хора с диверсифицирани портфейли, на които просто не им дреме за този риск. Обаче когато премията зе специфичен риск е ниска, то и нормалния ритейл спекулант, който поради някаква причина е решил че ще прави концентриран портфейл няма как да удря джакпота като разчита на премии за специфичен риск. Тези премии просто ги няма в достатъчен мащаб.

А когато ги няма премиите, то и цените на тези компании няма да отразяват този по-висок риск, и за това нормалния риск авърс дребен спекулант с концентриран порфейл винаги ще поема по-висок риск когато купува дадена акция от силно диверсифицирания инвеститор. И не само че ще поема по-висок риск, но най-вероятно и ще докарва по-ниска доходност, тъй като в стремежа си за избягване на риск всъщност няма да е събрал достатъчно рискови премии че да прави пари.

И по този начин единствения начин човек всъщност да си гарантира че ще печели е като прави диверсифициран портфейл. Всичко друго е тото, което разчита че дадена компания изведнъж ще избухне - незнайно защо или пък че никога няма да се срине - пак незнайно защо.

Напротив, много добре разбирам порфейлната теория. Това, което ти не разбираш е слабостите на порфейлната теория. И дори абсурдното понятие за риск - т.е. волатилността. Да, ако имаш много къс времеви хоризонт и си под ликвиден натиск, волатилността е риск. Но иначе, волатилността си просто волатилност - шум.

В примера, който дадох със Starbucks, рискът, така както портфейлната теория го разбира, ми е на мене през оная работа, или почти .

[ravnovesie]

Ако вярваш в това, което си написал значи трябва да купиш някакъв индекс и да не се занимаваш повече. Но самият факт, че overweight-ваш (примерно Гилеъд), значи се надяваш да биеш пазара.

Stock-picker-ите вярваме (по една или друга причина), че можем да бием пазара и пишем във форуми като този. Може и да сме много силно заблудени, но това е положението. Няма как да ни убедиш.

Аз не се занимавам с Марковиц не толкова защото не ми достига акъл да разбера теорията му и сметките, а защото смятам, че с Марковиц човек се труди много яко, за да постигне същия резултат като бенчмарковете (напр. СП500).

Мисля че не разбираш каква всъщност е идеята на портфейлната теория. Всяка една компания носи собствен специфичен риск и същевременно носи общ пазарен риск. Човек е редно да се пробва да намалява специфичния риск - което си постига с диверсификация. Но продължава да носи пазарния риск - него не може да го диверсифицира. На пазара обикновено са хора с диверсифицирани портфейли - за това на тях специфичния риск им е през оная работа или почти

И тъй като това са хората които движат пазара то те и определят цените. Дребния инвеститор обаче се е вторачил върху специфичния риск. Защото иска да удари джакпота - ми няма да го направи.

В цените на самите компании специфичния риск има доста по-ниска премия - защото цените се определят от хора с диверсифицирани портфейли, на които просто не им дреме за този риск. Обаче когато премията зе специфичен риск е ниска, то и нормалния ритейл спекулант, който поради някаква причина е решил че ще прави концентриран портфейл няма как да удря джакпота като разчита на премии за специфичен риск. Тези премии просто ги няма в достатъчен мащаб.

А когато ги няма премиите, то и цените на тези компании няма да отразяват този по-висок риск, и за това нормалния риск авърс дребен спекулант с концентриран порфейл винаги ще поема по-висок риск когато купува дадена акция от силно диверсифицирания инвеститор. И не само че ще поема по-висок риск, но най-вероятно и ще докарва по-ниска доходност, тъй като в стремежа си за избягване на риск всъщност няма да е събрал достатъчно рискови премии че да прави пари.

И по този начин единствения начин човек всъщност да си гарантира че ще печели е като прави диверсифициран портфейл. Всичко друго е тото, което разчита че дадена компания изведнъж ще избухне - незнайно защо или пък че никога няма да се срине - пак незнайно защо.

[Императорът]

По принцип и аз така. Но това е по-трудно отколкото изглежда на пръв поглед. Фен съм на Philip Fischer също толкова, колкото и на Ben Graham.

Е, има си рисковете, но дългосрочно - неголеми.

[Misho ILIEV]

а аз обичам дългосрочно да инвестирам в секси акции на могъщи компании. Но ето - азиатските дъна доста добре ги уцелих напоследък напримерно един вид.

По принцип и аз така. Но това е по-трудно отколкото изглежда на пръв поглед. Фен съм на Philip Fischer също толкова, колкото и на Ben Graham.