NYSE

[ravnovesie]

Всъщност вярата не е нищо друго освен отказ от мислене, а изглежда ценна просто защото лесно се бърка с волята. Волята е важната- арогантността и чувството за собствената ценност, независимо от това колко смешно абсурдни изглеждат на ментално ниво, защото без тях оставаш изгубен в ада на чистият рационализъм

Мисленето има предел. И този предел е всъщност доста близо. Хората приемат че мислят рационално, когато тяхното разбиране и очаквания за реалността често се оказват верни. Или поне в значителна част верни.

Но цялото това разбиране е винаги в рамките на "при равни други условия". При повтарящи се модели на реалността или поне при модели с ниска вариация. На статистически вероятности - базирани отново на повтарящи се вероятности.

И когато тяхното разбиране се издъни - а то винаги в един или друг случай се дъни. Винаги може да се прибегне до обяснението - Никой не можеше да го предвиди. И чисто рационално това е вярно - в доста случай. Но това реално казва - разумът е възможно да дава добри решения само при вечно повтаряща се реалност.

А само по себе си допускането че реалността ще се повтаря постоянно е ирационално. Човек може да вярва на разума си само в изкуствено ограничена среда от която е премахнат един от неизбежните закони на природата - за нарастването на ентропията.

Човек може да вярва че може да контролира средата си - това би трябвало да е волята. Но отново чисто рационално погледнато това е невъзможно. Няма такава силна воля - освен ако човек не се затваря в собствената си вселена. И замества контрола над средата с контрол над себе си.

Може разбира се да приеме и че средата е предвидима и повтаряема не защото той я контролира, а защото някакво висшо същество, съдба или нещо друго подобно я контролира. И когато не схваща нещо просто да каже - неведоми са пътищата господни, иншаллах или там на който бог се моли.

Може и тотално да отрече целия хаос - то просто да не достига до съзнанието му - и да живее в блажената вяра на пълно невежество

Може пък само да го потисне - да не го оставя да достигне до съзнанието му и да го остави да расте в подсъзнанието му. Изискващо, дразнещо, плашещо. Каращо го да се превръща в перфекционист, контрол фрийк, невротик. Да усеща постоянно с подсъзнанието си че ако не направи нещо дребно, ако допусне някакъв дребен безпорядък и светът ще се срине, хаоса ще нахлуе.

Или пък всички гореизброении Но определено по-добре е начинът по който се справя с тези ограничения да е плод на съзнателен избор.

[kubrat]

Напротив.... не можеш да вярваш без да мислиш... и то много да мислиш. А трябва много воля.... за да вярваш истински.... защото да вярваш е може би е най трудното нещо което можеш да научиш в жияота. А най лесното е ...да приемаш фактите.

Вярата е ценна защото малцина могат да вярват....а всчики приенат фактите което прави това действие малоценно относно качествата на човек.

Арогантността и чувството за собствената ценност пък са присъщи на Егото...което е най заклетия враг на Вярата.

Дори е изключително лесно да вярваш без да мислиш- приемаш авторитет и готово- Аристотел каза... Фактите нямат нищо общо, те са просто частен случай и наличието им не спира нито вярата, нито рационалното им отхвърляне в по-общ план. И остава основният проблем на рационализма- собствената незначителност, липсата на контрол над света около нас. Ако успееш да се скриеш зад мистицизма/и от там- вярата/ всичко е наред, ако не успееш- просто трябва да се преструваш, че не забелязваш слона в стаята- ето за това ти е нужна волята.

[prectical]

Предлагам стига за днес, че оспамихме и тая тема - щом заговорихме за Дядо бог, яйца и кокошки и сливи.

Айде лека.

Ами за какво живеем - пари, власт и сливки много сливки Аз съм ерген де, за вас господа не се ангажирам с мнение

[Анонимен120535]

Хич не ме разбираш явно...

От което следва, че знанието е форма на вярата.



В случая правиш ненужно оразличаване между рационално и ирационално. Но рационално не е синоним на знание, както и ирационално - на вяра. Както сам призна, ще е трудно да дадеш пример за нещо, което знаеш, а не вярваш в него. Следователно би било некоректно да твърдим, че вярата е само и единствено ирационална.

Интересен начин на беседване имаш - хем се съгласяваш, че нещо е така (първият цитат), хем си вярваш (спориш), че не е (вторият).

Хич не ме разбираш явно...)))

Не казах трудно да дам пример...а невъзможно....има разлика

А къде отиде с рационално и ирационално....

[blqblq]

Не мога да дам такъв пример защото е невъзможнo.

От което следва, че знанието е форма на вярата.

Когато нещо знаеш - това е факт.
Когато нещо не знаеш но мислиш че е факт - вярваш в него.

В случая правиш ненужно оразличаване между рационално и ирационално. Но рационално не е синоним на знание, както и ирационално - на вяра. Както сам призна, ще е трудно да дадеш пример за нещо, което знаеш, а не вярваш в него. Следователно би било некоректно да твърдим, че вярата е само и единствено ирационална.

Интересен начин на беседване имаш - хем се съгласяваш, че нещо е така (първият цитат), хем си вярваш (спориш), че не е (вторият).

[Анонимен120535]

Напротив

Всъщност вярата не е нищо друго освен отказ от мислене, а изглежда ценна просто защото лесно се бърка с волята. Волята е важната- арогантността и чувството за собствената ценност, независимо от това колко смешно абсурдни изглеждат на ментално ниво, защото без тях оставаш изгубен в ада на чистият рационализъм

Напротив.... не можеш да вярваш без да мислиш... и то много да мислиш. А трябва много воля.... за да вярваш истински.... защото да вярваш е може би е най трудното нещо което можеш да научиш в жияота. А най лесното е ...да приемаш фактите.

Вярата е ценна защото малцина могат да вярват....а всчики приенат фактите което прави това действие малоценно относно качествата на човек.

Арогантността и чувството за собствената ценност пък са присъщи на Егото...което е най заклетия враг на Вярата.

[kubrat]

Всъщност вярата не е нищо друго освен отказ от мислене, а изглежда ценна просто защото лесно се бърка с волята. Волята е важната- арогантността и чувството за собствената ценност, независимо от това колко смешно абсурдни изглеждат на ментално ниво, защото без тях оставаш изгубен в ада на чистият рационализъм

[Анонимен120535]

Пожелавам ти да можеш....

Аз се боря за най-готината сливка който както иска да го разбира

Пожелавам ти да можеш....да си го позволиш финансово....)))

[Императорът]

Предлагам стига за днес, че оспамихме и тая тема - щом заговорихме за Дядо бог, яйца и кокошки и сливи.

Айде лека.

[Анонимен120535]

Най- голямата....

And another one: givota e kompot, i vseki se bori za nai golemata sliva

Най- голямата....или най-красивата? ))

[Анонимен120535]

Друг вид кокошка

За пръв път тази вечер грешиш
А яйцето кой ще го снесе?
Естествено че първо е кокошката. Кокошка отвсякъде може да долети а яйцето не може

Друг вид кокошка ще го снесе...даже може и да не е кокошка а генно модифицирано яйце на патка )))))

[prectical]

And another one: givota e kompot, i vseki se bori za nai golemata sliva

Аз се боря за най-готината сливка който както иска да го разбира

[Императорът]

... впрочем и тогава отговорът е не толкова труден - пак: еволюция. Първата кокошка се е пръкнала от яйце на почти-кокошка, т.е. от почти-кокоше яйце. После тя е снесла пръвото истинско кокоше яйце - и така.

[Анонимен120535]

Не мога

Iv_max,

Дай поне един пример за нещо, което знаеш, но не вярваш в него. Примерно: знам, че небето е синьо, а тревата зелена, но вярвам, че това не е така. Рационалното доказване на даден факт не изключва вярата в него, както и обратното - вярата не се нуждае от доказателства, тъй като самият акт на вярване в нещо, го прави реално за вярващия.

Не мога да дам такъв пример защото е невъзможно.
Когато нещо знаеш - това е факт.
Когато нещо не знаеш но мислиш че е факт - вярваш в него.

Вярваш в нещо в което мислиш че съществува - но нямаш доказателства за това към момента. В моемнта в който го докажеш - се превръща от вяра в познание.

[Императорът]

За пръв път тази вечер грешиш
А яйцето кой ще го снесе?
Естествено че първо е кокошката. Кокошка отвсякъде може да долети а яйцето не може

Яйцето е пръво - защото яйца снасят същества, съществували еволюционно милиони години преди кокошката.

Ако вместо яйце бе казал: кокенце - тогава трудно бих могъл да ти отговоря.