Не съм съгласен
Първо да те попитам ти вярващ ли си?
Между религия и вяра има огромна разлика.
Регилията е един от пътищата към вярата в БОГ който освен че не единствения не мисля и че е най лесния.
Аз съм християнин по кръщение но не съм регилиозен. Вярвам в БОГ но не ми е помогнала регилията за това.
Та не всеки регилиозен човек е милиярдер, обаче всеки милиярдер е вярващ..
Може би причината се крие в думата "регилиозен". И успоредно с това почти всички на практика не знаят какво е да си ВЯРВАЩ въпреки че имат икона може би в къщи, или ходят на църква или пък спазват ритуали, обичаи и т.н или изричат молитви щото така е прието и са чули.
Ето на тази тема вече мога да говоря много по дълго и повече от колкото на коя да е друга.
Мисля че към момента си подвалстен на някаква идея свързана със страха и алчността и затова всичко свързваш с това.
И за това не съм съвсем съгласен.
Страха идва винаги когато я има неизвестността и тя ти идва в повече.
Колкото повече знаеш и колкото повече можеш и разбираш - толкова по малко те е страх.
Това обяснява защо един продал а друг не продал. Не става въпрос за алчността...става въпрос за това което знаеш или вярваш че знаеш което е едно и също защото инстината и действителността е въпрос на гледна точка и винаги са относителни.
Когато нямаш достатъчно информация, незнаеш и даже не вярваш в това което правиш - идва алчността да изчакаш за да спечелиш повече или да продадеш за да не загубиш.
Не трябва да се приравняват мотивите на всички към елементаренно действие от гледната точка на един.
Ако аз знам определени неща и не продам а другите продадат - всички ще мислят че съм алчен а аз пък ще мисля че те са страхливи и глупави. И едното и другото няма да е вярно. Просто аз знам това което другите незнаят и успявам. Ако евентуално стане обратното те ще се окажат прави а аз глупака но не защото съм алчен...а защото съм сбъркал в това което съм вярвал че е истина.
Т.,е ако разбираш изключитено важен е МОТИВА а не резултата. Щото ако аз сбъркам - ще знам напълно защо съм сбъркал и това няма да е страх или алчност а ще е осъзната грешка. До като ако не знаеш или не вярваш че знаеш и сбъркаш - това вече е алчност или страх.
И пак опираме до екзиситициалния въпрос който колкото и елементарен е изключително верен - че всичко е въпрос на ГЛЕДНА ТОЧКА.
Човек се води от различни неща в живота. Амбиция, образование, интелект,съобразителност,късмет,смелост, ерудиция, вяра, страх,алчност и т.н. Във всеки момент от живота му няколко от тези фактори са определящи за решенията му.
Резултата от пътя по който върви се определя от влиянието на тези фактори в това което прави.
Затова единственното което трябва да правим в живота си е да се РАЗВИВАМЕ. А с това ще дойде и убеждението че трябва да развиваме факторите които ни помагат и да потискаме факторите които ни вредят. В зависимост кой колко успее в тази задача - ще дойдат и резултатите му рано или късно. А резултатите така или иначе идват - а оценката на тези резултати и причините по които се е стигнало до тук са по важни от самите тях.
Затова хората са различни и не винаги се разбират един с друг.
Когато кажеш пари - един мисли за това как да не ги загуби а друг как да ги спечели. А той мисли по този начин поради нещата под чиито влияние се намира в даден момент.
Затова имам много "врагове".
Аз не разбирам техните страхове а те не разбират моята вяра.
Познанието води до липсата на страх. И съответно вярата в познаието което имаш води до същото но не чистата вяра.
Светъл пример за това е най големия страх на човека - смъртта. Той е най голям щото смъртта е най тайствена - никой не се е върнал. Ако на даден етап от развитието ти било с наука или с вяра стигнеш до познанието че смъртта не е края - тоя страх ще изчезне.
И все пак трябва да правим разлика между сляпа вяра което води до фанатизъм и вяра която ти мопанага да живееш реалния живот който така или иначе си принуден да живееш.
Първоначално изпратено от Alonso
Разгледай мнение
Между религия и вяра има огромна разлика.
Регилията е един от пътищата към вярата в БОГ който освен че не единствения не мисля и че е най лесния.
Аз съм християнин по кръщение но не съм регилиозен. Вярвам в БОГ но не ми е помогнала регилията за това.
Та не всеки регилиозен човек е милиярдер, обаче всеки милиярдер е вярващ..
Може би причината се крие в думата "регилиозен". И успоредно с това почти всички на практика не знаят какво е да си ВЯРВАЩ въпреки че имат икона може би в къщи, или ходят на църква или пък спазват ритуали, обичаи и т.н или изричат молитви щото така е прието и са чули.
Ето на тази тема вече мога да говоря много по дълго и повече от колкото на коя да е друга.
Мисля че към момента си подвалстен на някаква идея свързана със страха и алчността и затова всичко свързваш с това.
И за това не съм съвсем съгласен.
Страха идва винаги когато я има неизвестността и тя ти идва в повече.
Колкото повече знаеш и колкото повече можеш и разбираш - толкова по малко те е страх.
Това обяснява защо един продал а друг не продал. Не става въпрос за алчността...става въпрос за това което знаеш или вярваш че знаеш което е едно и също защото инстината и действителността е въпрос на гледна точка и винаги са относителни.
Когато нямаш достатъчно информация, незнаеш и даже не вярваш в това което правиш - идва алчността да изчакаш за да спечелиш повече или да продадеш за да не загубиш.
Не трябва да се приравняват мотивите на всички към елементаренно действие от гледната точка на един.
Ако аз знам определени неща и не продам а другите продадат - всички ще мислят че съм алчен а аз пък ще мисля че те са страхливи и глупави. И едното и другото няма да е вярно. Просто аз знам това което другите незнаят и успявам. Ако евентуално стане обратното те ще се окажат прави а аз глупака но не защото съм алчен...а защото съм сбъркал в това което съм вярвал че е истина.
Т.,е ако разбираш изключитено важен е МОТИВА а не резултата. Щото ако аз сбъркам - ще знам напълно защо съм сбъркал и това няма да е страх или алчност а ще е осъзната грешка. До като ако не знаеш или не вярваш че знаеш и сбъркаш - това вече е алчност или страх.
И пак опираме до екзиситициалния въпрос който колкото и елементарен е изключително верен - че всичко е въпрос на ГЛЕДНА ТОЧКА.
Човек се води от различни неща в живота. Амбиция, образование, интелект,съобразителност,късмет,смелост, ерудиция, вяра, страх,алчност и т.н. Във всеки момент от живота му няколко от тези фактори са определящи за решенията му.
Резултата от пътя по който върви се определя от влиянието на тези фактори в това което прави.
Затова единственното което трябва да правим в живота си е да се РАЗВИВАМЕ. А с това ще дойде и убеждението че трябва да развиваме факторите които ни помагат и да потискаме факторите които ни вредят. В зависимост кой колко успее в тази задача - ще дойдат и резултатите му рано или късно. А резултатите така или иначе идват - а оценката на тези резултати и причините по които се е стигнало до тук са по важни от самите тях.
Затова хората са различни и не винаги се разбират един с друг.
Когато кажеш пари - един мисли за това как да не ги загуби а друг как да ги спечели. А той мисли по този начин поради нещата под чиито влияние се намира в даден момент.
Затова имам много "врагове".
Аз не разбирам техните страхове а те не разбират моята вяра.
Познанието води до липсата на страх. И съответно вярата в познаието което имаш води до същото но не чистата вяра.
Светъл пример за това е най големия страх на човека - смъртта. Той е най голям щото смъртта е най тайствена - никой не се е върнал. Ако на даден етап от развитието ти било с наука или с вяра стигнеш до познанието че смъртта не е края - тоя страх ще изчезне.
И все пак трябва да правим разлика между сляпа вяра което води до фанатизъм и вяра която ти мопанага да живееш реалния живот който така или иначе си принуден да живееш.
Коментар