Преди време си пробвах късмета с това LIT. Беше около момента в който Мъск обяви гигаплановете си. Доколкото си спомням Микаелис ни беше обърнал внимание върху този инструмент, а самата идея, че лития е ограничен, а цената и потреблението му ще растат е близка до всеки, който цъка по платформите.
За мое съжаление и досега не откривам чист инструмент с който може да се отиграе тази идея.
Самия LIT траква лития с такъв успех, с какъвто траква земеделските торове, че даже и цената на природния газ. Причината е, че сред компаниите, които са в индекса няма чист минъор на литий. То по принцип си няма такива минъори.Там където се добива литий, традиционно се добива и поташ, нитрати, съединения съдържащи йод и бром, а самия литий и литиеви съединения рядко надхвърля четвърт от бизнеса.
Рисковете:
1. Повечете минъори оперират в държави, които бихте определили за политически несигурни, корумпирани и без дълбоки традиции в защита на частната собственост ( то за кой ли ресурс не важи). Винаги съществува възможността там, където вие видите инвестиционна възможност и сте готови да платите за нея, дъжавата също да я види и просто да я национализира за без пари, за благото на народа.
2. Компаниите, който добиват литий всъщност не притежават залежите. Те ги експлоатират на база концесионни договори. Аз бях неприятно изненадaн, след като установих, че SQM например според концесионнния си договор е ограничен не само като време (представете си 15-годишен договор), но и като добивани обеми. Тоест той има лимит за добив до края на договора си и дори и да има невероятно търсене за продукцията му - не може да надхърли предварително определените лимити. А повярвайте - той си работи по горната граница на лимита отдавна. т.е. печалбата му идва от покачване на цената, и не може да дойде от покачване на обемите.
3. С голяма скорост в момента се раждат нови компании за добив и преработка по целия свят;
4. Страната с най-големи и най-евтини за преработка ресурси в момента не позволява дейност на своя теритирия, но до кога? В момента в който кандиса - ще е черен лебед за цената на суровината.
5.Друга част от компаниите в индекса се занимават с производство на батерии. Тук е другия риск. Вие виждате едно постоянно нарастващо търсене на батерии, но предприемачите го виждат също. А в условията на много лесни пари за дълъг период от време - голям е риска предлагането винаги да надхвърля търсенето, колкото и бързо да расте търсенето. Прекрасна пример за това в момента могат да ви бъдат компаниите за фотоволтаици. От десетилетия и малките деца знаят, че бъдещето принадлежи на фотоволтаиците и въреки това, компаниите, които ги произвеждат постоянно са в калта или на ръба, овъринвестирайки и предизвиквайки постоянен излишък.
Не е лоша идея LIT, но малко по-добра идея е да си създадете собствен ETF (списък с няколко компании по ваш избор) и то след повечко четене и количествен анализ.
За мое съжаление и досега не откривам чист инструмент с който може да се отиграе тази идея.
Самия LIT траква лития с такъв успех, с какъвто траква земеделските торове, че даже и цената на природния газ. Причината е, че сред компаниите, които са в индекса няма чист минъор на литий. То по принцип си няма такива минъори.Там където се добива литий, традиционно се добива и поташ, нитрати, съединения съдържащи йод и бром, а самия литий и литиеви съединения рядко надхвърля четвърт от бизнеса.
Рисковете:
1. Повечете минъори оперират в държави, които бихте определили за политически несигурни, корумпирани и без дълбоки традиции в защита на частната собственост ( то за кой ли ресурс не важи). Винаги съществува възможността там, където вие видите инвестиционна възможност и сте готови да платите за нея, дъжавата също да я види и просто да я национализира за без пари, за благото на народа.
2. Компаниите, който добиват литий всъщност не притежават залежите. Те ги експлоатират на база концесионни договори. Аз бях неприятно изненадaн, след като установих, че SQM например според концесионнния си договор е ограничен не само като време (представете си 15-годишен договор), но и като добивани обеми. Тоест той има лимит за добив до края на договора си и дори и да има невероятно търсене за продукцията му - не може да надхърли предварително определените лимити. А повярвайте - той си работи по горната граница на лимита отдавна. т.е. печалбата му идва от покачване на цената, и не може да дойде от покачване на обемите.
3. С голяма скорост в момента се раждат нови компании за добив и преработка по целия свят;
4. Страната с най-големи и най-евтини за преработка ресурси в момента не позволява дейност на своя теритирия, но до кога? В момента в който кандиса - ще е черен лебед за цената на суровината.
5.Друга част от компаниите в индекса се занимават с производство на батерии. Тук е другия риск. Вие виждате едно постоянно нарастващо търсене на батерии, но предприемачите го виждат също. А в условията на много лесни пари за дълъг период от време - голям е риска предлагането винаги да надхвърля търсенето, колкото и бързо да расте търсенето. Прекрасна пример за това в момента могат да ви бъдат компаниите за фотоволтаици. От десетилетия и малките деца знаят, че бъдещето принадлежи на фотоволтаиците и въреки това, компаниите, които ги произвеждат постоянно са в калта или на ръба, овъринвестирайки и предизвиквайки постоянен излишък.
Не е лоша идея LIT, но малко по-добра идея е да си създадете собствен ETF (списък с няколко компании по ваш избор) и то след повечко четене и количествен анализ.
)))) Всъщност те всички имат потенциал за над 5000 % нагоре въпреки че може да е и след 5 години но няма значение... Та за да не ги гледам при положение че нямаше смисъл да го продавам ги преместих в един акаунт който си казах че няма да го гледам никога
Коментар