Малко "акъл" да налея и аз... : )
Тук си пише
https://en.wikipedia.org/wiki/Tesla_Model_S
"The 85 kWh battery pack weighs 1,200 lb (540 kg) and contains 7,104 lithium-ion battery cells in 16 modules wired in series (14 in the flat section and two stacked on the front). Each module contains 6 groups of 74 cells wired in parallel; the 6 groups are then wired in series within the module."
Както се вижда, на групи са свързани. Няма как да има кнтролер за всяка отделна батерия, ще стане ужасно скъпо, тежко и т.н.
Наистина при свързани паралени няколко, ако една даде накъсо вътрешно, останалите паралено бичат на максимален ток през нея, загряват, някъде се запалва една.... и после гледате "шоу" в клипчета по ютубата. Същото ще се случи и при механичен пробив в нея и късо, примерно катастрофа, смачква се една и дава накъсо. Или се забива в нея метален предмет.
При Теслата, са се опитали леко да направят "защита". Батериите са свързани помежду си с жички, тънки толкова, колкото би трябвало да издържат работния им ток. Нещо като "бушон" за да изгори, ако някоя даде фира и тока започне да се увеличава прекалено много през нея. Но както знаем, бушоните изгарят "след малко". А лития се пали по-бързо. И не винаги минава "номера".
При "обикновените" оловни кумулатори за коли също се случва клетка да укъси. Там проблема идва от разпадане на оловните плочи, утайките се натрупват на дъното и в един момент дават късо между двата полюса. Но не се пали нищо. Там няма литий. А и са свързани последователно, другите клетки си дават нормално напрежение. Ефекта е, че акумулатора вместо 12.6 волта (6 клетки по 2.1 В всяка), става на 10.5. : ) И имате проблем с паленето, нов акумулатори и проблема е решен.
За спора ви... Всяка батерия може да се разглежда като идеален източник на напрежение с нулево съпротивление + последователно свързано съпротивление, харектеризиращо вътрешното му съпротивление.
При една и съща технология и "химия" на акумулаторите, такъв с двойно по-голям капацитет има двойно по-малко вътрешно съпротивление. "Идеалния" акумулатор има нулево съпротивление и може да дава безкрайно голям ток. Разбира се, напрактика има някакво съпротивление, по-голямо от нула. И то ограничва максимално възможния отдаван ток - тока на късо съединие. Може и да се измери практически - максималния ток на късо, напрежението... смятате. Но не го правете : )
Тук си пише
https://en.wikipedia.org/wiki/Tesla_Model_S
"The 85 kWh battery pack weighs 1,200 lb (540 kg) and contains 7,104 lithium-ion battery cells in 16 modules wired in series (14 in the flat section and two stacked on the front). Each module contains 6 groups of 74 cells wired in parallel; the 6 groups are then wired in series within the module."
Както се вижда, на групи са свързани. Няма как да има кнтролер за всяка отделна батерия, ще стане ужасно скъпо, тежко и т.н.
Наистина при свързани паралени няколко, ако една даде накъсо вътрешно, останалите паралено бичат на максимален ток през нея, загряват, някъде се запалва една.... и после гледате "шоу" в клипчета по ютубата. Същото ще се случи и при механичен пробив в нея и късо, примерно катастрофа, смачква се една и дава накъсо. Или се забива в нея метален предмет.
При Теслата, са се опитали леко да направят "защита". Батериите са свързани помежду си с жички, тънки толкова, колкото би трябвало да издържат работния им ток. Нещо като "бушон" за да изгори, ако някоя даде фира и тока започне да се увеличава прекалено много през нея. Но както знаем, бушоните изгарят "след малко". А лития се пали по-бързо. И не винаги минава "номера".
При "обикновените" оловни кумулатори за коли също се случва клетка да укъси. Там проблема идва от разпадане на оловните плочи, утайките се натрупват на дъното и в един момент дават късо между двата полюса. Но не се пали нищо. Там няма литий. А и са свързани последователно, другите клетки си дават нормално напрежение. Ефекта е, че акумулатора вместо 12.6 волта (6 клетки по 2.1 В всяка), става на 10.5. : ) И имате проблем с паленето, нов акумулатори и проблема е решен.
За спора ви... Всяка батерия може да се разглежда като идеален източник на напрежение с нулево съпротивление + последователно свързано съпротивление, харектеризиращо вътрешното му съпротивление.
При една и съща технология и "химия" на акумулаторите, такъв с двойно по-голям капацитет има двойно по-малко вътрешно съпротивление. "Идеалния" акумулатор има нулево съпротивление и може да дава безкрайно голям ток. Разбира се, напрактика има някакво съпротивление, по-голямо от нула. И то ограничва максимално възможния отдаван ток - тока на късо съединие. Може и да се измери практически - максималния ток на късо, напрежението... смятате. Но не го правете : )
Коментар