Китай - зараждащата се нова СУПЕРСИЛА!!!

[Nikodim]

Не желая да споря, защото Китай е огромен и всеки посетител може да има различни впечатления.От различни райони, различни социални среди Моите се базират на лични наблюдения и на мненията на трима българи които са там вече втора година.
Написаното от DIVEDI ( виж по-долу) е ВЯРНО. С някои уточнения.
Пример:"Храната им е евтина. На ден средностатистическият китаец харчи около 0,50 лв. за храна."
Хм! С 0,50 лв можеш да си купиш най-много ( на най-мръсното пазарче) 2-3 мекици. С тях не можеш да изкараш един ден, дори да си китаец.

Който се интересува от финансите/инвестиране в Китай, нека прочете това (там има и видеоklip с Michael Kahn - интересно):
http://articles.moneycentral.msn.com...-bankrupt.aspx
Нека да не бъда разбиран погрешно: Шанхай е грамаден мегаполис с няколко десетки небостъргачи, сврухбулеварди, инфраструктура и т.н.и т.н.- и в район най-богатия в Китай!
Аз говоря не за центъра, а за покрайнините и то за това, което се вижда в "задния двор", в по-далечните околни градове. Мисля че поне 3/4 от китайците живеят с по-малко от 5-6 УСА долара на ден.
Като попадна на човек поназнайващ английски ( обикновено младежи - студенти ) питам: "Колко братя и сестри имаш". Отговор (недоволно): "нашето правителство ни остави без братя и сестри". Същевременно навсякъде се виждат млади хора. Защо? Защото по-старите си стоят вкъщи, поради невъзможност да пътуват, дори да излизат. Работа има само за младите. Но има !!!Безработните-възрастни се мотаят в парковете или безнадеждно риболовствуват покрай реките/каналите.
Смята се за голям късмет да ти се родят близнаци (тогава не заплащаш глобата,полагаща се за второ дете = на едногодишен доход). На едно място имаше пункт за залагания на борсата( дали пък не беше лотария???). Две момиченца- близначки попълваха фишове за хората които искат да залагат. Ба]]ата прибираше подаянията - хората вярваха че близначките носат щастие (имат "лека ръка").
Написаното от DIVEDI ( виж по-долу) е ВЯРНО. С някои уточнения.
ПримерIVEDI:"Храната им е евтина. На ден средностатистическият китаец харчи около 0,50 лв. за храна."
Хм! С 0.50 лв можеш да си купиш най-много ( на най-мръсното пазарче) 2 мекици. С тях не можеш да изкараш един ден, дори да си китаец.
Понякога ме срещат китайски моми, които искат да се снимат(фотографират) с мен. Една, по-фриволна,поиска да се снимаме "cheek- to- cheek''. Използвах близостта ни за да я нацелувам. Тя се разпищя! Приятелката й, която ни снимаше, също изглежда беше много уплашена.

[supertrader]

Oscar de la Hoya

Желязна руда ли нямат ?

[Oscar de la Hoya]

И аз пред няколко дена се върнах от Китай, бях за около 20 дена из цялата страна, понеже не обичам да летя пътувах с влак нощем.Не знам за каква мизерия говори колегата по долу,според мен не е по различна от всяко нормално село отдалечено на повече от 20 км от голям град в България...
Хората които правят бизнес пък въобще не усещат криза, на смогват с поръчките, буквално.Единственият им проблем са суровините и специално стоманата, защото нямат iron ore, не знам как се превежда и го внасят и в момента ситуацията въобще не е добре.
А за Шанхай пък да не говорим, там е все едно друга държава, доста по на запад!

[supertrader]

Nikodim

Жалко при почти 200 трилиона инвестиции мизерията все още царува там казваш.Значи трябвало е да достигнат 2 000 трилиона.При толкова лошо управление и анархия какво друго можеше да се очаква ? Това е като да чакаме България да я споходи нещо добро след като бивш зам.министър на икономиката казва че гаранционния фонд трябва да се развие като механизъм за регулиране на банките , но приказките потъват като вода в пясък и нищо не се случва.Как ще стане без правила ? В Китай също липсват много провила по отношение развитието на икономиката им и движението на парите.С юан вързан за долара като лепка е очевидно че не може да стане , инвестициите там от един момент са само загуба на ресурс. Лошото е че ресурсът се генерира чрез стресовото задлъжняване в страните емитенти на парите. Там хората живяха в стрес от дълговете си , игнорираха го психологически ...заложено е в човешката природа съзнанието да игнорира силния дразнител , инстинкт за самосъхранение е това ..после дълговете прогресивно пикираха в небесата.Сега кацаме върху тези дългове , пък после ще видим. Това е то лошия мениджмънт.

[neokastro]

Никодиме когато тези под чертата които си описал разберат, че ориза не основно ядене а гарнитура към основното ядене какво ще стане.

[Nikodim]

Бях 2 месеца в Шанхай, повечето време на ЕКСПО-то. За него няма да говори. Но, ако се разходите из покрайнините на града, а,още повече, ако поскитате из околните градове и сте достатъчно наблюдателен и изследователен, ще разберете истината : през последните няколко десетилетия тази велика страна се е придвижила от нищета към бедност. Това е все още бедна страна. При това Шанхай, заедно с околните крайокеански райони, е най-богатата част на Китай. Из градчетата и селата във вътрешността има отчайваща мизерия.

Последното ми интересно впечатление бе в един парк в Шанхай.
Най-обезкуражаващата е езиковата бариера: много малко хора знаят ( по-точно "поназнайват") английски (а за други западни езици въобще да не говорим). Освен това говорят със тежък китайски акцент, а и придават странно значение на някои думи.
Питам един "поназнайващ'' младеж за една улица. Отговор: "Нек дор! Нек дор!". Постепенно разбирам че иска да каже "Next door!", а едва по-късно се досещам че иска да ми каже че улицата е наблизо. Next door = недалеч.
"Пип пло" = fifth floor. "Поп пло = forth floor"
България е нещо като "Паучалия".
Но...китайският акцент е друга тема.
Казаха ми че много от по-възрастните хора са учили руски език. Тъй като градските паркове са пълни със скучаещи старци ( и безработни по-възрастни хора) опитах да заприказвам този-онзи на руски .

Седя значи на една пейка в парка и "разговарям" с един възрастен китаец на... руски
език. Недалеч, на друга пейка, седят две ваксаджийки (зле облечени
млади жени с ваксаджийски куфарчета през рамо,които ходят да задирят
хората),. Защо са жени - не знам. Вероятно мъжете им са дошли в
големия град да работят я в строителството, я в чистотата, а жените им, като изглежда,няма какво да правят (знаете че в Китай можеш да имаш само едно дете),
търсят и те да изкарат някой лев.
Дойде едната при мен,седна в краката ми да моли да ми лъсне
обувките.Аз винаги бягам от такива просекини, но този път бях с
китаеца и нямаше как. Чрез неговия превод попитах колко искат - оказа
се дребна банкнота.
Добре де,хайде, лъскай. Ама имаш ли жълта боя ,щото моите обувки са жълти? Нямала, имала само черна
(не знам защо ВСИЧКИ тук носят само черни обувки). Разбрахме се - ще ги
намаже само с лустро и ще ги лъсне.
Лъсна ги,върна се при другата ваксаджийка, a аз продължих да си говоря с китаеца.
Мина не мина време - и другата ваксаджийка дойде, и тя иска да ме лъска,
и тя да изкара нещо...
Еее,моме,така не става!
-------------
Много неприятно нещо са тези просяци!
Стоиш на автобусната спирка, заедно с тълпа местни хора. Забелязва те
просяк с патерица или със саката ръка и коцук-коцук право при тебе!
Много са агресивни: ръга те с патерицата или с паницата в ребрата: Дай,дай!. Друг прави движение със събрани пръсти към устата си ( демек: "дай за храна!").
Ако опиташ да се скриеш сред чакащтите - разбутва ги и право при теб.
Китайците се правят че не забелязват сцената, но усещаш любопитството им:
я да видим как ще се държи този наследник на някогашните бели
колонизатори, косвени виновници за мизерията на този нещастник.
Понеже в този нетуристически град има малко чужденци,моето присъствие прави впечатление. Младите хора са неутрални към такива като мен, но при по-старите има известна изначална враждебност. "Дългоносите демони" - така са наричали някога дошлите тук европейци.Обикновено ме питат дали съм американец.
Но "Паучалия" (България) събужда някаква приветливост. Някакво одобрение.
Ще добавя,че за българи Китай дава лесно визи, безплатни.

[be_google]

Предлагам да си внесем и министър на финансите от Китай, че да ни тръгне!!!!!!

[Shemata]

Китайската банка за развитие инвестира в Созопол

Китайската банка за развитие е готова да инвестира в пречиствателната станция на Созопол, съобщиха от пресцентъра на общината. Това стана ясно по време на среща на кмета на община Созопол Панайот Рейзи с Ван Я Шън, изпълнителен директор за Международни връзки на Китайската банка за развитие и постоянен представител за Югоизточна Европа.'
Кметът Панайот Рейзи запозна китайския си гост с приоритетите в развитието на града, като основен сред тях е изграждането на пречиствателната станция, която ще обработва отпадните води на Созопол, Черноморец, Равадиново, Атия и курортите около Созопол.

За цялостното й изграждане са необходими около 50 млн. евро, като специфичността на Созопол се състои в това, че през лятото градът нараства до 50 - 70 хил. души, докато в останалото време в него живият 5 хил. души.

Приоритетът на Созопол се оказа и приоритет в политиката на Китайската банка за развитие, която финансира изграждането на пречиствателни станции, пристанища и съоръжения за алтернативна енергия.

Представителят на Китайската банка за развитие се запозна подробно с готовите проекти за пречиствателната станция и изрази готовност за съвместна работа с община Созопол.

[Shemata]

Ръст от над 3% за европейските индекси

http://www.investor.bg/news/article/100261/334.html


Акциите получиха мощна подкрепа след уверенията на Китай, че остава дългосрочен инвеститор на Стария континент

...

[Червени Боклуци]

Графиката по-горе сравнява Shanghai Comp. Index(синьо) със S&P 500(червено). Много китай-фили възлагаха и възлагат огромни надежди в тези трудни времена, че Велики Китай ще изведе световната икономика от кризата и ще поведе отново пазарите във нова възходяща посока. Технически погледнато обаче китайският индекс вече е в мечи пазар и наистина повежда света в нова посока, само че на юг за разлика от US, където все още има по-високи върхове......Въпрос на време.... Хе-хе-хе.......

[divedi]

Забраняват интернет прякорите в Китай

Китайските власти обмислят допълнителни мерки за затягане на контрола в интернет. Една от тях ще задължава всеки от близо 400-те милиона потребители в страната да ползва истинското си име в дискусионните форуми и каналите за чат. С други думи – край на прякорите и анонимността. Тези планове идват само седмица след затягането на контрола върху мобилните оператори и интернет доставчиците, които вече са задължени да дават на властите подробна информация за клиентите си.

Британският “Телеграф” напомня, че такива планове се обсъждат от години в Китай, но едва сега е потвърдено, че сериозно се разглеждат на държавно ниво. Уанг Чен, зам. директор на пропагандния отдел на Комунистическата партия, е цитиран да казва: “В момента също така изследваме възможностите за въвеждането на система за разпознаване и идентификация в дискусионните форуми.”
http://www.ivanstamenov.com/2010/05/1283/

[divedi]

Световното изложение в Шанхай
http://www.boston.com/bigpicture/201...rly_ready.html

[divedi]

НА ШИШКОВА, ЕДНА ЖЕНА ВЛЮБЕНА В КИТАЙ:”БЪЛГАРИНЪТ СЕ Е САМОИЗОЛИРАЛ ОТ ОСТАНАЛИЯ СВЯТ”

- Едно от големите престъпления на нашето време, според мен, е отлично организираното информационно затъмнение по темата „Китай”. Вашият блог "ВСИЧКО ЗА КИТАЙ” е един прозорец към това съзнателно затъмнявано пространство. Как да не благославяме наличието на Интернет (по тази причина една от най-мракобесните фигури в българския литературен живот твърди, че съзирал Дявола в Интернет...)! И как се породи у вас тази любов необяснима към Китай?


- Интересно начало за интервю... И може би много точно, следвайки логиката, че в България като цяло се знае много малко за Китай. Обяснението ми е, че като цяло българинът винаги се е самоизолирал от останалия свят, дори и за да бъде по-значим в собствените си очи с ежедневните си проблеми. Защото ако поставим и разгледаме България наред с други държави, в сърцето ще се породи известна горчилка за пропуснатите възможности за развитие.


От друга страна би било интересно да разгледаме така дискутираното напоследък по чужди медии и наши форуми информационно затъмнение, което самият Китай създава по отношение на гражданите си. Тъй като споровете са остри и противоречиви, бих казала, че поне не следва да го разглеждаме мерейки със собствения си аршин.


От една страна, все още си спомням времената на комунизма в СССР, където баща ми, журналистът Дянко Шишков, дълги години работеше като кореспондент на вестник „Поглед”. Помня липсата на „вредна” информация за някои от по-специфичните страни в отношенията между хората и смятам, че понякога липсата на подобна информация е в пъти повече за предпочитане, пред това деца да я интерпретират по неподходящ начин. Вярно е, че бяхме доста наивни тогава, но и много по-спокойни за ежедневието си. Когато човек живее в Китай, навсякъде усеща онази позабравена безметежност, която се дължи на насочен позитивизъм в новините.


От друга страна нещата, разбира се, опират до политика. В момента в Китай са стигнали до една особена повратна точка, която стана началото на края за бившия СССР, а именно – значително по-образован и мислещ народ, на който в един момент се казва, че трябва да мисли до определена степен и в определена посока. Така както настъпи раздържавяване в икономическите сфери, така днес китайците очакват раздържавяване или смекчаване на водещата роля на ККП. Това звучи чудесно като идея, но е на практика невъзможо, защото никога не бива да се забравя, че говорим за милиард и триста милиона души, които просто няма как да бъдат организирани, освен чрез абсолютен авторитаризъм. Историята им от над 4000 години насам всъщност показва именно това – култ към личността, управляване на авторитарни династии, което никак не се е променило и сега, нищо че династията този път е многолика и под влияние на социалистическите идеи.


Аз съм имала щастието като наблюдател да видя три вида комунизъм – в СССР, България и КНР – затова и смело мога да твърдя, че там се говори повече за традиционен начин на живот със съвсем малко от оригиналните комунистически идеи и повече с обръщане към миналото, собствената култура, конфуцианството (което е внедрило съществуващата и досега пирамидална структура на обществото).


Преценката им за информационното затъмнение може в бъдеще да се окаже както добър ход, така и полегатия наклон, по който да се спуснат от сегашния връх. Лично аз съвсем не на шега им стискам палци да намерят необходимия баланс, защото един колапс в Китай ще съсипе целия свят, а това надали вещае светло бъдеще за когото и да било.


Що се касае до моя интерес към Китай, то той от петнайсет години насам непрестанно се задълбочава. Поначало търсех нещо трудно за изучаване, тъй като имам вътрешна потребност от предизвикателства и така попаднах в специалност „Китаистика” към СУ. За миг не съм съжалила или спряла пред трудностите, когато нямахме достатъчно помагала и бяхме с твърде ограничен достъп до информация. Важното е, че чувствам ежедневно развитие и осмислям живота си чрез работата, която ще ми стигне за поне три прераждания.





- Къде се крие тайната на чудото Китай? В огромния му брой жители, в културата и традициите му, в историята му, в социалистическите идеи, които официално се изповядват там?


- За мен тайната е в многообразието и пъстротата там. Ако тук всичко е сиво – от улиците, до усмивките, то там хората са пъстри, има ярки контрасти, винаги има още и още да се потърси зад очевидното, само за да се намерят цели хоризонти там, където изобщо не си очаквал.

Социализмът, поне според мен, няма нищо общо с това усещане за пълноценност, което се просмуква навсякъде, най-малкото защото дори и в рамките на този кратък (от историческа гледна точка) 60 годишен период можем да говорим от социализъм на Мао от сталински тип, до социализъм от трето и четвърто поколение, като политиката и животът на хората са коренно различни дори в рамките само на последните 50 години.

Само за статистика – преброяването на населението от 1953 г. регистрира 602 млн. жители. Средната продължителност на живота по това време е 34 години, докато сега средната продължителност на живота е 71,4 години и продължава да се покачва. Станал ли е животът по-добър отпреди? Категорично да! Повлияло ли е това като цяло на характера на етносите, които съсъществуват на тази територия? По-скоро не. Сред хората там има една особена непосредственост, простота в отношенията, определен етичен код, който веднъж научен, помага да ги разберем по-добре и да вникнем в тяхната житейска мъдрост.



- Успявате ли да следите съвременната китайска литература?


- В България има двама специалисти по китайска литература – проф. Бора Беливанова и един от блестящите ни китаисти от ново поколение Веселин Карастойчев. Това са хората, които имат отношения и интереси в тази насока. Моето внимание е повече насочено към китайския език, неговата структура, произхода на йероглифите, а от там и към китайската култура, защото тя обяснява езика. Възхищавам се и чисто естетически оценявам древните и по-старите произведения. Харесват ми разказите на титаните на съвременната китайска литература, като „Истинската история на А Кю” от Лу Сюн (писателят оформил съвременния китайски книжовен език), историите на Лао Шъ и Гуо Можуо. Но ще изчакам 20-30 години, преди да дам оценка на най-новото поколение китайски писатели.



- Вие освен китайски, владеете и арабски. Арабската е още една твърде непозната ни култура, колкото китайската... Кой издига стени между нас, българите и чуждите култури, според вас?


- Силно преувеличено е да се каже, че владея арабски. Изучавала съм общо девет езика, поради страстта ми към сравнително езикознание. Интересът ми е насочен към чисто структурния анализ и граматичната организация на езиците, но за владеене говоря като роден руски език, на прилично равнище английски и, разбира се, китайски. Арабският е първата ми любов от източните езици и той бе първото ми желание, но един живот може да стигне само за един от тези два езика, поради тяхната многоликост. Моят избор е китайският език, но си оставам с огромна симпатия към арабската и персийската култура, както и към всички източни култури изобщо.

Много сте прав, когато говорите за стени между България и останалия свят. Смятам, че това се дължи като цяло на ниската култура на новото поколение наши журналисти, които търсят евтината сензация и не са научили от своите учители как се става публицист. Могат да се оправдаят с публиката, но публиката е всеядна и тя с радост би прочела и за Индия, и за Китай и Япония, за Индонезия или Австралия, само че няма кой да напише за тези страни. Една Латинска Америка например в съзнанието на българина се свежда до наркобарони, кубински пури и, напоследък, Чавес. И това е само защото медиите напълно са забравили и пренебрегнали основната си функция на образоващи и възпитаващи вкусовете.


- Мислили ли сте как може да стане по-интензивен диалогът (който сега не съществува) между нас, българите и Китай?


- О, но ние имаме чудесен диалог с Китай! Твърде много се прави в тази насока. Ние сме втората държава в света признала КНР. Това те никога не забравят и ни предпочитат като страна партньор пред множество други европейски държави. Ето една от добрите страни на комунистическата идеология – гледат реалните взаимоотношения и другарството повече, отколкото това дали сме бедна или богата страна. Що се касае до обучението по китайски, то у нас то не е спирало дори по времето, когато СССР и КНР напълно са прекъснали диалога през 60те и 70те години на ХХ век.

В момента българските търговци усилено търгуват с Китай по своите възможности. Китаистите от своя страна се множат, като освен в специалност Китаистика в СУ „Св. Климент Охридски” китайски може да се учи и във ВТУ, в 18 СОУ в София, както и в най-голямата русенска гимназия „В. Левски”. Огромна победа за нас е учредяването на един от първите китайски културни центрове на Балканите, центъра Конфуций с директор доц. д-р Ал. Алексиев, който е ръководител и на секция Китаистика в СУ „Св. Климент Охридски”. През всичките години, откакто съм преподавател (вече станаха десет), с китайското посолство в България имаме изключително плодотворно сътрудничество. Хората там са качествени и надъхани да помогнат, за което огромно благодаря от името на всички нас, които имаме щастието да сме свързани с тази страна.


- Има ли хора в Китай, които да се интересуват от България?


-В Пекинския университет за чужди езици има специалност „Българистика”. Приемът се извършва веднъж на четири години и от там са дошли една плеяда от блестящи българисти, голяма част от които са работили дълги години в България в Китайското посолство или към агенция Синхуа. Сред тези имена блести проф. Гъ, който направи чудеса за материалната база в 18 СОУ за паралелката по китайски език, по негово време се откри и Институт Конфуций, който се намира в Центъра за източни езици и култури към СУ „Св. Климент Охридски”, г-н Тиен Дзиендзюн, съдиректор на институт Конфуций и много други. Те са очевидно по-добре организирани от нас, тъй като успяха да издадат един огромен българо-китайски речник, в който е проследен българският език още от речника на Найден Геров.

За небългаристите китайци, които биха се заинтересували от България, според мен следва да се погрижи Българското посолство в Пекин и държавата България. Имаме изключително лошо представяне на страната в туристически план – всъщност бих казала, че изобщо липсва държавна стратегия в тази насока и това вреди като цяло и на потока туристи и на потенциалните инвеститори, от там на интереса към Китай и нуждата от обучение по китайски език.


- Как живее един строител на мостове между култури, като Вас?


-Трудно и интересно. Смятам се за истински щастливец, че в тази тежка ситуация вече петнайсет години успявам да съчетавам хобито с работата си и горещо се надявам това да продължи и за нататък. Когато човек има някаква страст, в моя случай любовта към Китай и китайската култура, той като цяло успява да балансира по-добре в ежедневието и го осмисля по-пълноценно.
На мнение съм обаче, че в човешкия живот винаги трябва да присъства и изкуството, затова и организираме със съпруга ми, който е член на формация „Балканджи”, музикални вечеринки, ходим по театри и концерти. Без изкуството за мен животът би бил твърде сив.


- Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?


- Това не е въпрос, на който бих могла да отговоря.
За мен всеки порив и всяко начинание по презумпция е добро, особено ако носи и развитие. Затова мога да кажа – дерзайте! Инициативата е чудесна, реализацията винаги ще се трансформира според усещанията на авторите, така че аз само мога да стискам палци отстрани и да ви се радвам.
http://knigi-news.com/?in=pod&stat=5263&section=10&cur=

[Nick Leesоn]

Made in China

Има някои неточности, но все пак наблюденията са за период от една седмица.

[Minavast]

А дали биха ги поканили за "парцелирането"?
"През май в Цюрих ще се проведе конференция за международната валутна система
27 април 2010 | 17:44 | Агенция "Фокус"
Начало / Европейски съюз"
http://focus-news.net/?id=n1386690