Как функционира процесът по създаване на нови пари в България?

[4i40]

Зола преди 150 г е написал как се въртят....

[Misho ILIEV]

Обяснението на I е много добре написано и разбираемо, прочетах му всичките части, но накрая когато става въпрос за самото създаване е обяснено по накратко отколкото ми се искаше. Например не ми стана ясно, когато тези 100 долара след многократните преотдавания на други хора се умножат до няколко пъти повече и дойде време да се изтеглят тези вложения с лихвите от притежателите им, банката как се сдобива с новите физически банкноти за да ги изплати ? Изпраща някакъв иск до централнтата банка която пък управлява печатницата от където пък след това изпращат парите до банката с камион ли ?

Централната банка дава пари на търговските банки срещу ценни книжа, предимно ДЦК, но ЦБ може да приеме и други активи.

Идеята на минимално изискуемите резерви е, че хората няма вкупом да тръгнат да теглят хартиени пари. Ако това се случи, ЦБ може да дисконтира активите на банката в криза (ако смята, че тези активи имат реална стойност) и да даде в замяна резерви, които търговската банка може винаги да поиска като хартиени пари.

По-лесно е да мислиш за парите като йерархическа структура. Резервите и хартиените пари са М1. Депозитите също са пари - М2. При нормални обстоятелства хората просто си подмятат един на друг депозити и всички са щастливи.

[Shadow1]

Обяснението на I е много добре написано и разбираемо, прочетах му всичките части, но накрая когато става въпрос за самото създаване е обяснено по накратко отколкото ми се искаше. Например не ми стана ясно, когато тези 100 долара след многократните преотдавания на други хора се умножат до няколко пъти повече и дойде време да се изтеглят тези вложения с лихвите от притежателите им, банката как се сдобива с новите физически банкноти за да ги изплати ? Изпраща някакъв иск до централнтата банка която пък управлява печатницата от където пък след това изпращат парите до банката с камион ли ?

[Hermes73]

СЪЗДАВАНЕ НА ПАРИТЕ

Спомнете си, казано беше, че складовите разписки са в обръщение като злато. Затова, ако златото служи като пари в едно общество, късчетата хартия също ще служат като пари.

Нищо не се променя, ако тези късове хартия са просто заместители на метални пари. Физическото злато е изтеглено от обръщение и е сложено в склад. То е заменено с късчета хартия (складови разписки). Никакви нови пари не са влезли в обръщение. Никакви пари не са изтеглени от обръщение. По същество нищо не се променя, освен удобството.

Но ако собственикът на склада издаде складови разписки за злато, когато няма ново злато на влог, тогава той увеличава предлагането на пари в обществото. Никой не е дошъл в склада и не е внесъл злато (взето от всекидневната икономика). Така складовите разписки неизбежно са инфлационни. Това е добавяне на пари в икономиката (аз определям "инфлация" като "увеличение на паричното предлагане,”), както са я определяли речниците и икономистите преди 50 години.

Резултатът е повишаване на цените, или поне цените няма да паднат толкова, колкото иначе биха паднали.)

Това е, което се случва обикновено. Складовата разписка е в обръщение като злато. Ако собственикът на склада е предпазлив и издаде само няколко допълнителни разписки, вероятно никой няма да разбере. Той ще вземе малка лихва от длъжниците и всички ще са доволни. Цените може да скочат само малко или въобще да не се повишат.

Но други собственици на складове, разбират за своя конкурент. Значи, той дава пари назаем, нали? Добре, и двама могат да участват в играта. Така че и те започват да издават складови разписки. И те се включват в банковата игра. Сега паричното предлагане започва да нараства.

Цените, изразени в злато, започват да нарастват. Но първоначално цените на самото злато не се покачват, защото всички разписки са "ценни като злато" и затова се предполага, че са равностойни на злато. Така че тези, които държат злато, са ощетени. Те виждат цените на другите стоки да се повишават, но старото тежко злато си остава същото. Така че те правят разумното нещо: започват да купуват стоки преди цената им да се е повишила повече. Отиват до магазина и започват да си купуват стоки със складовите разписки. Изведнъж собствениците на магазина виждат множество хартиени разписки. От къде ли са дошли? Става нещо странно. Може би банките издават фалшиви разписки. Може би е разумно да осребрят тези разписки и да си вземат златото.

Море от притежатели на разписки залели улиците пред затворените врати на банките.

Уви, банкерите нямали достатъчно злато и сребро, за да компенсират всички хартийки, които им били раздали.

Това се нарича "бягство от банките" и е нещо, от което всички банкери се страхуват.

Явлението "бягство от банката" разорява отделни банки и накърнява общественото доверие към всички банкери.

Би било нормално, практиката, да се създават пари от нищото да бъде обявена за незаконна. Но големият обем на заемите,
които банкерите предлагали, били станали важно условие за европейската търговска експанзия. И вместо това, процедурата била легализирана и регулирана.

Банкерите се съгласили да се придържат към ограничения на количествата фиктивни пари за заемане, които могат да раздават.

Количеството пак било по-голямо от реалната стойност на златото и среброто в трезора. Много често съотношението било 9 фиктивни към 1-ин реален - в злато.

Тези предписани ограничения били контролирани и налагани с изненадващи ревизии.

Освен това било постигнато споразумение, в случаи на "бягство", централните банки да подкрепят местните банки със спешни вливания на злато.

Единствено ако имало "бягство" от много банки едновременно и балонът със заемите на банкерите се пукнел, можело системата да се сгромоляса.


ПАРИЧНАТА СИСТЕМА ДНЕС

През годините системата, използваща Частичен резерв и мрежа от банки, подкрепени от централна банка, се превърнала в господстващата парична система в света.

Съвременните пари като дългова система са родени преди малко повече от триста години, когато първата Bank of England е създадена с кралски указ, за частично заемане на златни разписки при скромното съотношение 2:1

В същото време частта злато, обезпечаваща парите за дългове, постепенно е сведена до нула.

Естеството на парите е променено.

В миналото един хартиен долар е представлявал разписка, която можело да бъде обменена по фиксиран курс за злато или сребро.

Сега един хартиен или електронен долар може да бъде разменен само срещу друг хартиен или електронен долар.

В миналото, частно създаден банков кредит е съществувал само под формата на лични банкови записи, които хората можели да отказват, както днес можем да откажем нечий личен чек.

В настоящето, частно създаден банков кредит е законно конвертируем към издадената от правителството официална валута: долари, паунди и др., за които по навик мислим като за пари.

Днес официална валута са парите, създадени с правителствено одобрение или указ, и наредбите за законните платежни средства постановяват, че гражданите са длъжни да приемат тези пари при плащане на дългове.

В противен случай съдилищата няма да налагат спазване на задълженията.

Следващият въпрос е, ако правителствата и банките могат просто да фабрикуват пари, тогава колко пари има в обръщение?

В миналото количеството съществуващи пари било ограничено от физическият обем на стоката, използвана като пари.

Например, за да се направят нови монети от злато и сребро, още злато и сребро трябвало да бъде открито и изкопано от земята.

Днес парите буквално се създават като дълг. Нови пари се създават всеки път, когато някой изтегли заем от банката.

Като резултат цялото количество пари, които могат да бъдат създадени има само едно ограничение – желанието на хората да влизат в дълг.

Правителствата поставят допълнителни ограничения върху създаването на нови пари с налагането на правила, наречени изисквания за частичен резерв.

Изискванията за частичен резерв варират в различните страни и в различните периоди, и са общо взето произволни.

В миналото било общоприето изискването банките да притежават злато на стойност най-малко 1 долар за да обезпечат създаването на 10 долара дълг. Днес изискванията за резерв вече не са свързани с количеството депозирано злато.

Сега не е необходимо банкерите да се притесняват от "изчерпване на банката" по отношение на златото. Нито пък политиците.

Резултатът е масова инфлация по целия свят.

Нека да видим как става това. Да приемем, че вземате 100 долара в брой и ги влагате във вашата банка. Централната банка (в Съединените Щати това е системата на Федералния Резерв) изисква от банките да запазват различен процент от парите си в резерв, в самия Федерален Резерв, в безлихвени сметки. В тези безлихвени сметки се съхраняват 10% от парите на банките, които служат за резерв и в случай на нужда се използват за да подкрепят закъсала банка и да я предпазят от така страшното явление, бягство от банката.

Ще ни бъде по-лесно пресмятането с 10% съхраняване на паричен резерв, макар че за много сметки този резерв е под 5%.

Банката взема вашите 100 долара и ви издава разписка (влогова книжка) за 100 долара. Тогава тя взема 10 долара от вашите 100 долара и ги превежда към местния клон на Федералния Резерв. След това дава назаем останалите 90 долара .

Този, който взема назаем тези 90 долара, ги влага в своята банкова сметка. След това, както може да се предполага, той написва чек за 90 долара. Човекът, който получи чека, го влага в своята банка. Неговият банкер взема 10%, от 90-те долара или 9 долара, и ги превежда към местния клон на Федералния Резерв. Тогава дава назаем останалите 81 долара. Заемополучателят на тези 81 долара написва чек на някого, който го влага в своята банка. Неговият банкер взема 10%, или 8.10 долара, превежда ги към Федералния Резерв и дава назаем 72.90 долара.

И така продължава, от банка на банка, безгрижното умножаване на вашите 100 долара. На теория, вашите първоначални вложени 100 долара създават допълнителни 800 долара дадени назаем пари.

Ето как се причинява инфлацията!

Банките заемат пари, които те НЯМАТ!

В последните десетилетия в резултат от постоянното лобиране на банките, изискването да се депозира резерв в централната банка на страната е на път да изчезне напълно в някои страни и реалните съотношения на резервите могат да бъдат много по-високи от 9:1. За някои видове банкови сметки коефициент от 20:1 и 30:1 е общоприет.

Или е изобщо без резерв в някои случаи.

Реалността е много проста. Банките могат да създадат толкова пари, колкото ние можем да вземем, подписвайки се под документа за заем.

Не сте ли се учудвали понякога как е възможно правителства, корпорации, малки фирми и семейства, да бъда всички едновременно в дълг, и то за такива астрономически суми?

Поставяли ли сте си въпроса откъде има толкова много пари за заеми?

Сега вече знаете. Няма! Банките не дават пари назаем.Те ги създадат като дългове. И тъй като задлъжняването е потенциално неограничено, предлагането на пари също е неограничено.

Не е ли поразително, че почти всички ние, от правителства до компании и индивиди сме в тежки задължения към банкерите! Само ако хората можеха да спрат и да помислят: "Как е възможно това?"
Как може хората, които всъщност произвеждат цялото богатство в света, да бъдат в дълг на онези, които само заемат парите.

Ако това е ново за вас, вие не сте единствен.

Откъс от книгата КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПАРИТЕ И ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА.

+++++++++++++

[mvr0306]

Темата е интересна, и важна, но явно няма достатъчно компетентни специалисти които да вземат отношение.
По мое скромно мнение процеса в Бг е аналогичен както и в другите страни въпреки наличие на валутен борд. Скоростта на създаване на нови пари зависи от възможността на населението и фирмите да поемат нови заеми.

[I]

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПАРИТЕ И ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА - 4

СЪЗДАВАНЕ НА ПАРИТЕ

Спомнете си, казано беше, че складовите разписки са в обръщение като злато. Затова, ако златото служи като пари в едно общество, късчетата хартия също ще служат като пари.

Нищо не се променя, ако тези късове хартия са просто заместители на метални пари. Физическото злато е изтеглено от обръщение и е сложено в склад. То е заменено с късчета хартия (складови разписки). Никакви нови пари не са влезли в обръщение. Никакви пари не са изтеглени от обръщение. По същество нищо не се променя, освен удобството.

Но ако собственикът на склада издаде складови разписки за злато, когато няма ново злато на влог, тогава той увеличава предлагането на пари в обществото. Никой не е дошъл в склада и не е внесъл злато (взето от всекидневната икономика). Така складовите разписки неизбежно са инфлационни. Това е добавяне на пари в икономиката (аз определям "инфлация" като "увеличение на паричното предлагане,”), както са я определяли речниците и икономистите преди 50 години.

Резултатът е повишаване на цените, или поне цените няма да паднат толкова, колкото иначе биха паднали.)

Това е, което се случва обикновено. Складовата разписка е в обръщение като злато. Ако собственикът на склада е предпазлив и издаде само няколко допълнителни разписки, вероятно никой няма да разбере. Той ще вземе малка лихва от длъжниците и всички ще са доволни. Цените може да скочат само малко или въобще да не се повишат.

Но други собственици на складове, разбират за своя конкурент. Значи, той дава пари назаем, нали? Добре, и двама могат да участват в играта. Така че и те започват да издават складови разписки. И те се включват в банковата игра. Сега паричното предлагане започва да нараства.

Цените, изразени в злато, започват да нарастват. Но първоначално цените на самото злато не се покачват, защото всички разписки са "ценни като злато" и затова се предполага, че са равностойни на злато. Така че тези, които държат злато, са ощетени. Те виждат цените на другите стоки да се повишават, но старото тежко злато си остава същото. Така че те правят разумното нещо: започват да купуват стоки преди цената им да се е повишила повече. Отиват до магазина и започват да си купуват стоки със складовите разписки. Изведнъж собствениците на магазина виждат множество хартиени разписки. От къде ли са дошли? Става нещо странно. Може би банките издават фалшиви разписки. Може би е разумно да осребрят тези разписки и да си вземат златото.

Море от притежатели на разписки залели улиците пред затворените врати на банките.

Уви, банкерите нямали достатъчно злато и сребро, за да компенсират всички хартийки, които им били раздали.

Това се нарича "бягство от банките" и е нещо, от което всички банкери се страхуват.

Явлението "бягство от банката" разорява отделни банки и накърнява общественото доверие към всички банкери.

Би било нормално, практиката, да се създават пари от нищото да бъде обявена за незаконна. Но големият обем на заемите,
които банкерите предлагали, били станали важно условие за европейската търговска експанзия. И вместо това, процедурата била легализирана и регулирана.

Банкерите се съгласили да се придържат към ограничения на количествата фиктивни пари за заемане, които могат да раздават.

Количеството пак било по-голямо от реалната стойност на златото и среброто в трезора. Много често съотношението било 9 фиктивни към 1-ин реален - в злато.

Тези предписани ограничения били контролирани и налагани с изненадващи ревизии.

Освен това било постигнато споразумение, в случаи на "бягство", централните банки да подкрепят местните банки със спешни вливания на злато.

Единствено ако имало "бягство" от много банки едновременно и балонът със заемите на банкерите се пукнел, можело системата да се сгромоляса.


ПАРИЧНАТА СИСТЕМА ДНЕС

През годините системата, използваща Частичен резерв и мрежа от банки, подкрепени от централна банка, се превърнала в господстващата парична система в света.

Съвременните пари като дългова система са родени преди малко повече от триста години, когато първата Bank of England е създадена с кралски указ, за частично заемане на златни разписки при скромното съотношение 2:1

В същото време частта злато, обезпечаваща парите за дългове, постепенно е сведена до нула.

Естеството на парите е променено.

В миналото един хартиен долар е представлявал разписка, която можело да бъде обменена по фиксиран курс за злато или сребро.

Сега един хартиен или електронен долар може да бъде разменен само срещу друг хартиен или електронен долар.

В миналото, частно създаден банков кредит е съществувал само под формата на лични банкови записи, които хората можели да отказват, както днес можем да откажем нечий личен чек.

В настоящето, частно създаден банков кредит е законно конвертируем към издадената от правителството официална валута: долари, паунди и др., за които по навик мислим като за пари.

Днес официална валута са парите, създадени с правителствено одобрение или указ, и наредбите за законните платежни средства постановяват, че гражданите са длъжни да приемат тези пари при плащане на дългове.

В противен случай съдилищата няма да налагат спазване на задълженията.

Следващият въпрос е, ако правителствата и банките могат просто да фабрикуват пари, тогава колко пари има в обръщение?

В миналото количеството съществуващи пари било ограничено от физическият обем на стоката, използвана като пари.

Например, за да се направят нови монети от злато и сребро, още злато и сребро трябвало да бъде открито и изкопано от земята.

Днес парите буквално се създават като дълг. Нови пари се създават всеки път, когато някой изтегли заем от банката.

Като резултат цялото количество пари, които могат да бъдат създадени има само едно ограничение – желанието на хората да влизат в дълг.

Правителствата поставят допълнителни ограничения върху създаването на нови пари с налагането на правила, наречени изисквания за частичен резерв.

Изискванията за частичен резерв варират в различните страни и в различните периоди, и са общо взето произволни.

В миналото било общоприето изискването банките да притежават злато на стойност най-малко 1 долар за да обезпечат създаването на 10 долара дълг. Днес изискванията за резерв вече не са свързани с количеството депозирано злато.

Сега не е необходимо банкерите да се притесняват от "изчерпване на банката" по отношение на златото. Нито пък политиците.

Резултатът е масова инфлация по целия свят.

Нека да видим как става това. Да приемем, че вземате 100 долара в брой и ги влагате във вашата банка. Централната банка (в Съединените Щати това е системата на Федералния Резерв) изисква от банките да запазват различен процент от парите си в резерв, в самия Федерален Резерв, в безлихвени сметки. В тези безлихвени сметки се съхраняват 10% от парите на банките, които служат за резерв и в случай на нужда се използват за да подкрепят закъсала банка и да я предпазят от така страшното явление, бягство от банката.

Ще ни бъде по-лесно пресмятането с 10% съхраняване на паричен резерв, макар че за много сметки този резерв е под 5%.

Банката взема вашите 100 долара и ви издава разписка (влогова книжка) за 100 долара. Тогава тя взема 10 долара от вашите 100 долара и ги превежда към местния клон на Федералния Резерв. След това дава назаем останалите 90 долара .

Този, който взема назаем тези 90 долара, ги влага в своята банкова сметка. След това, както може да се предполага, той написва чек за 90 долара. Човекът, който получи чека, го влага в своята банка. Неговият банкер взема 10%, от 90-те долара или 9 долара, и ги превежда към местния клон на Федералния Резерв. Тогава дава назаем останалите 81 долара. Заемополучателят на тези 81 долара написва чек на някого, който го влага в своята банка. Неговият банкер взема 10%, или 8.10 долара, превежда ги към Федералния Резерв и дава назаем 72.90 долара.

И така продължава, от банка на банка, безгрижното умножаване на вашите 100 долара. На теория, вашите първоначални вложени 100 долара създават допълнителни 800 долара дадени назаем пари.

Ето как се причинява инфлацията!

Банките заемат пари, които те НЯМАТ!

В последните десетилетия в резултат от постоянното лобиране на банките, изискването да се депозира резерв в централната банка на страната е на път да изчезне напълно в някои страни и реалните съотношения на резервите могат да бъдат много по-високи от 9:1. За някои видове банкови сметки коефициент от 20:1 и 30:1 е общоприет.

Или е изобщо без резерв в някои случаи.

Реалността е много проста. Банките могат да създадат толкова пари, колкото ние можем да вземем, подписвайки се под документа за заем.

Не сте ли се учудвали понякога как е възможно правителства, корпорации, малки фирми и семейства, да бъда всички едновременно в дълг, и то за такива астрономически суми?

Поставяли ли сте си въпроса откъде има толкова много пари за заеми?

Сега вече знаете. Няма! Банките не дават пари назаем.Те ги създадат като дългове. И тъй като задлъжняването е потенциално неограничено, предлагането на пари също е неограничено.

Не е ли поразително, че почти всички ние, от правителства до компании и индивиди сме в тежки задължения към банкерите! Само ако хората можеха да спрат и да помислят: "Как е възможно това?"
Как може хората, които всъщност произвеждат цялото богатство в света, да бъдат в дълг на онези, които само заемат парите.

Ако това е ново за вас, вие не сте единствен.

Откъс от книгата КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПАРИТЕ И ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА.

[I]

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПАРИТЕ И ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА - 3

ЧАСТИЧЕН БАНКОВ РЕЗЕРВ ИЛИ СЪВРЕМЕННО БАНКОВО ДЕЛО

Нека първо да бъде изяснен термина частичен банков резерв.

Що е частичен банков резерв?

За да стане по-ясно това, нека да продължим нашето пътуване в миналото и да видим, какви примери можем да намерим в Библията за ЧАСТИЧЕН БАНКОВ РЕЗЕРВ.

Ако заемеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето ще му я върнеш; защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към мене, аз ще чуя, защото съм милостив.

(Изход 22:26-27)

Този стих е поставен в контекста на общата забрана срещу вземане на лихва от беден вярващ. Той е стигнал до такава жалка бедност, че моли ближния си за толкова малък заем, че връхната му дреха да може да послужи като гаранция. Той няма нищо друго с някаква стойност, което да послужи като гаранция. Това не е делови заем.

Но помислете за целта на гаранцията. Ако ви дам заем, ще искам някаква сигурност, че ще получа от вас нещо, ако откажете или сте неспособни да го върнете. Може би ще ви дам назаем пари срещу автомобила, който притежавате. Ако се провалите със заема, мога да получа автомобила и да го продам. Може би по този начин ще си върна парите.

Аз знам също, че вие не желаете да загубите автомобила си. Ще работите усилено, за да спечелите достатъчно пари и да ми върнете заема. Знам, че болката, която бихте преживели от изгубването на гаранцията, ви подтиква към по-големи усилия. Не е необходимо да притежавам физически собствеността, ако съм получил юридическото право на собственост, което ме упълномощава да притежавам физически собствеността, ако не можете да върнете заема.

Но какво ще направи един беден човек, който няма друга гаранция освен палтото си? Аз искам да го накарам да си изплати заема. Все пак, за мен връхната му дреха е неизползваема. Бих могъл да я ползвам през нощта, когато става студено, но не мога. Ще трябва да му я връщам всяка вечер. Така че тя е неизползваема за мен. Или има някаква полза от нея?

Очевидно тя е полезна за него. През нощта му става студено, така че ще идва за да си я вземе. Трудно е (а и малко унизително) за него да идва при мен всяка вечер, за да си вземе връхната дреха. Той ще иска колкото се може по-скоро да се освободи от този дълг. Така че това му служи като стимул да ми върне заема, което също означава, че тя е полезна и за мен.

Има и друга страна на този вид гаранция, за която хората никога не се замислят. Какво става, ако наемателят е извратен в сърцето си? Какво става, ако излезе и вземе пари назаем от десетина човека, като използва връхната си дреха като гаранция? Той обещава на всеки заемодател: "Виж, ако се проваля, можеш да ми вземеш дрехата. Аз се нуждая от нея, така че със сигурност няма да се проваля." Но ако е взел заем срещу дрехата дванадесет пъти, той може и да е съгласен да не плати и да изгуби дрехата си. Нека заемодателите да решат кой да вземе гаранцията.

Извратеният длъжник се провиква: "Лош късмет наивници. Оправете се помежду си. Парите са изхарчени. Всичко, което ми е останало, е тази дреха. Ще ми е студено без нея, но се забавлявах с парите. Струваше си!"

Това, което Библията учи, е, че е неморално да се гарантират много заеми с една и съща гаранция. За да намали възможността за многократно влизане в дългове, Библията разрешава на заемодателя да притежава физически гаранцията през деня. Тъй като само един заемодател може да прави това за деня, длъжникът няма да може да влиза в дълг многократно на основата на една и съща гаранция.

Просто защото една гаранция е физически безполезна за заемодателя, не означава, че тя е икономически безполезна за него. Тя може да е много полезна за него икономически, първо, за да подтиква длъжника да върне заема, и второ, да попречи на длъжника да влезе в дълг многократно.

МНОГОКРАТНА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ

Вече говорихме за издаването на складови разписки за съхранение на злато или сребро. Един човек внася 10 унции злато в склада за съхранение и складът издава разписка за 10 унции злато. Собственикът плаща такса за съхранението на парите, но се предполага, че така увеличава безопасността на притежанията си. Складът специализира в охрана на паричните метали от крадци. Вложителят плаща за тази специализирана услуга. Това е нещо като банков трезор, с това изключение, че складът издава разписка.

Разписката може да започне да действува като пари. Ако хората се доверяват на склада, те ще приемат разписка за цялото злато или за част от него като разплащане за стоки и услуги. Защо? Късче хартия, упълномощаващо приносителя да получи определено количество злато, е същото като действителното злато. Освен това златото е на сигурно място на съхранение, а хартията е много по-удобна отколкото парчета метал.

Но един проблем застрашава системата. Какво би станало, ако собственикът на склада прецени, че хората в обществото му се доверяват? Те знаят, че той има много охранители, които наблюдават всичко, и че той винаги е бил много честен. Тогава той излъгва доверието на хората. Той издава складови разписки за злато, за които няма злато на съхранение.

След това той дава тези разписки на хора, които искат заем. Разписките служат като пари. Хората ги приемат в размяна за стоки и услуги. Складовите разписки се смятат за "добри като злато.” Защо не? Те винаги могат да се разменят за налично злато. Просто носиш късчето хартия в склада и си вземаш златото. Никакъв проблем!

Но сега има проблем. Има повече разписки за злато, отколкото злато в запас, за да се плати на всички възможни преносители. Сега тези "налични влогове" са уязвими към най-страшното финансово явление, банков фалит. Вложителите, които които имат разписки, идват и искат изплащане на златото. Но няма достатъчно злато в резерв, за да се задоволи пълното търсене на ценния метал.

Складът се е поставил в подобно положение като това на бедния, който неморално придобива заеми от десетина заемодатели на основата на една и съща гаранция. Собственикът на склада е станал банкер. Той дава заеми, за които наемателите са съгласни да му платят лихва в бъдещето, заедно с връщането на главницата. Но след като са заети, парите ги няма до деня на връщането на заема. Складът е уязвим към изчерпване на влоговете. Складът дължи злато на вложителите. Той е задължен към тях. Влоговете са правни пасиви на банката. Банката е влязла в дългове многократно. Тя разполага в резерв само с част от активите, обещани на вложителите.

Има име, използвано от икономистите при описването на такава банкова практика: частичен банков резерв. Банките не могат да покрият, обезпечат, всичките хора притежаващи складови разписки за злато. Накратко, техните запаси са само част от техните пасиви (влогове). Те са заели парите дългосрочно, но техните клиенти (вложители, заемодатели за тях) могат да изискват парите си в кратък срок. Така се намесва факторът време. Това е слабата страна на цялото съвременно банково дело.

[I]

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПАРИТЕ И ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА - 2

БЕЛЕЗИТЕ НА ЧЕСТНОТО БАНКОВО ДЕЛО

Трябва да има заемодател. Наричаме го вложител. Той трябва да се откаже от употребата на парите си за определен период от време. В замяна му се предлага конкретен лихвен процент в добавка към връщането на първоначално инвестираните пари при изплащането на заема.

Трябва да има и наемател. Той е някой, който вярва, че неговите възможности да вложи капитала в употреба превъзхожда разходите (и риска) от изплащането на главницата и лихвата. Може да е производител. Може да е потребител. Но той представя залог (неговата досегашна дейност, бъдещи очаквания, идеи и т.н.) и обещава да изплати сумата.

Трябва да има оценител. Това е банкерът. Той преценява риска заемът да не бъде върнат. Той носи риска да плати сумата на депозитора, ако наемателят не успее. Той трябва да оцени кредитната надеждност на наемателя. Той получава своя дял чрез маржа: разликата между лихвения процент, който наемателят му плаща, и лихвеният процент, който той плаща на вложителя, след като сделката е приключила.

Няма нищо неморално в такива сделки. Библията никъде не ги забранява, с едно изключение: благотворителните заеми. (Които не представляват интерес от гледна точка естеството на темата.) От тези видове сделки се очаква да бъдат полезни за всички участници, иначе участниците не биха участвували доброволно в такива сделки.

В следващата глава ще разгледаме някои дълбоко неморални страни на една извратена форма на банково дело. Но няма нищо лошо в банковото дело, което описах до тук. Главното, което трябва да имате предвид, е въпросът за употребата на парите. Вложителят се отказва от употребата на парите си през периода на заема. Той не може да получи нещо за нищо. Ако вземе лихвен процент, той го взема, защото няма право да използва парите си през този период. Когато ги заеме, те вече не са негови пари. Той се отказва от собствеността и употребата на сегашни пари в замяна за бъдещи пари. Той не получава нещо (лихвен процент) за нищо (без истинско прехвърляне на собственост). Когато тази основополагаща размяна на собственост е нарушена, банковото дело става неморално, както ще разберем с продължаването на разглеждането на темата.

Какво ще стане, ако вложителят поиска по-рано “своите” пари? Не би трябвало това да е толкова трудно. Отива при банкера и подава молба за заем. Банкерът знае, че предприемачът вероятно ще върне заема. Той може да даде заем на вложителя от банковия капитал или може да му заеме пари от сметка на друг вложител, с разписката от предприемача като залог.

Но за да получи сега парите, вложителят или ще загуби (няма да вземе всички пари, които отначало се е съгласил да получи обратно), или пък ще трябва да обещае, че ще плати на банката допълнително пари при връщането на заема. Смисълът е, че никой не получава нещо за нищо. Вложителят е поискал пари, които вече са дадени в заем. Те вече не са в банката. За да вземе “своите” пари по-рано, той трябва да ги наеме от някой друг, защото по времето на заема те вече не са негови пари.

Всичко това е много лесно да се разбере. Тук няма скрити тайни. Основите на банковото дело не са някаква тайна. Това е просто метод за размяна на настоящи и бъдещи рискове, настоящи и бъдещи стоки с посредник, който осъществява сделките. И всичко това се управлява от следното правило: "Не получавай нещо срещу нищо."

Обобщение

Даването на пари на заем с лихва в библейски времена е съществувало и се е насърчавало. То не трябва по никакъв начин да се контролира от държавата. Библията учи, че не трябва да се дават заеми с лихва на бедни братя, но повечето заеми в обществото са делови заеми или са дадени на хора, които имат кредитни препоръки и гаранция. Те не са бедни хора. Те идват с кредитна надеждност. Това е истински капиталов актив. Репутацията на един човек като честен и печеливш предприемач, който си плаща дълговете (и има малко такива), със сигурност е ценен актив. Той може да се използва за гаранция в определени обстоятелства. Разбира се, като дава гаранция за заема, човекът увеличава своята надеждност.

Защо на някой човек с големи идеи да служи на потребителя, но без достатъчно налични пари да финансира първоначалната доставка на тази услуга или стока, да не се позволи да търси други хора да дадат парите? Защо на другите да не се позволи да съучаствуват в неговото видение и да съучаствуват в печалбите? Някои могат да желаят "равнопоставена" позиция: споделяне на собствеността върху бизнеса, в лоши и добри времена, при успех или неуспех. Други може да не искат да станат предприемачи, но да желаят да се откажат от употребата на парите си заради лихвата. В своята притча за талантите Исус учи, че и двата вида инвестиции са законни: стремежът към печалба с висок риск, както и стремежът към гарантирана лихва.

Да изведем от казаното до тук сентенцията за основите на банковото дело, описани в Библията:

1. Преводачите на King James погрешно превеждат гръцката дума за "лихва" като “лихварство.”

2. В Стария Завет лихварството означава само лихва вземана от беден човек.

3. Исус описва Божието царство като търсена печалба и лихва: положителна възвращаемост.

4. Лихвата е основна категория на човешката дейност.

5. Информацията не е безплатна стока; някой плаща за нея.

6. Някои хора предпочитат да дадат на заем пари на достатъчно висок лихвен процент като средство да си осигурят бъдещето.

7. Други хора имат нужди и възможности, които желаят да удовлетворят сега и плащат за тях, като наемат пари за лихва, която ще платят в бъдещето.

8. Посредниците събират тези два вида хора; тези посредници се наричат банкери.

9. Тяхната информация не е безплатна. Те правят пари от “маржа”: разликата между обещаната от наемателя лихва за тях и обещаната на вложителя лихва от тях.

10. Чрез даване и вземане на заем хората разменят степени на риск.

11. Основата на честното банково дело е прехвърлянето на собственост върху капиталови активи: това, което е дадено на наемателя, не може едновременно с това да се използва от наемодателя.

[I]

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПАРИТЕ И ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА - 1

До колкото ми е известно търговските банки при наличие на Xxx пари под формата на някакъв капитал (депозити и т.н.) могат да отпускат няколко пъти повече кредити, примерно 10 * Xxx. При положение, че се намираме във валутен борд, който не позволява своеволното печатане на нови пари просто ей така, как работи цялата тази система в България?

Въпросът ми е съвсем сериозен, тъй като искам да схвана веднъж и завинаги процеса по създаване на пари в конкретния случай за България.

Малко по-конкретен въпрос - ако предположим, че една банка разполага с Xxx пари в размер на 100 милиона евро, какъв е общият размер на кредитите, които тази банка може да отпусне?

Съответно ако приемем, че същата банка е отпуснала кредити в допустимия максимален размер от Yyy евро (Yyy > Xxx), тогава тези нови пари какво правят с валутния борд, т.е. това не нарушава ли по някакъв начин правилата? Очевидно правилата не са нарушени, въпросът обаче е защо?

Благодаря на всички за отделеното внимание!

БИБЛЕЙСКО БАНКОВО ДЕЛО

"Tи, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдох щях да взема своето с лихва."

(Матея 25:27)

Преводачите на King James Version (1611) превеждат гръцката дума toku като "лихварство." Но на гръцки тя не означава "лихварство,” a "лихва.” Така я превеждат съвременните преводачи. Има разлика между лихварство и лихва.

Защо учените на крал Джеймс правят тази грешка? Защото те са приели че понятието лихва в Библията винаги означава лихварство. Еврейската дума “лихварство” е била дума с отрицателен смисъл. Лихварство е означавало само лихва, вземана от беден вярващ, с други думи, лихва, наложена върху благотворителен заем. Такова лихварство е забранено в библейския закон. Но лихвата сама по себе си не е забранена.

Преди да се опитам да докажа това от старозаветните текстове, искам да подчертая, че в тази притча за талантите, която заедно ще разгледаме, Исус потвърждава важността на производителността и на печалбата. Като обяснява Божието царство, Той разказва историята на един богат човек, който заминава надалеч, но преди да замине, извиква трима от служителите си и им дава пари ("таланти"), на всеки според способностите му.

(Матея 25:15)

Единият получава пет таланта, другият получава два таланта, а третият получава един талант.

Първите двама удвояват парите си чрез търговия. (25:16-17)
Третият закопава таланта си в земята. При завръщането на богатия човек, всеки служител идва да си даде отчета. Господарят е най-доволен от първия, който е удвоил количеството капитал. Доволен е и от втория, който е удвоил по-малко количество капитал. И на двамата казва: "Хубаво добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си."

(Матей 25: ст. 21, 23)

Но собственикът се разгневява на третия, който е закопал таланта си заради страха да не загуби от търговията. Служителят е могъл поне да даде парите на банкерите и да си вземе лихвата от тях.

Исус потвърждава законността и на печалбата от търговия, и на нормалната лихва от заемане на пари. Двете дейности не са еднакви, както посочва притчата, но и двете са законни.

Печалбата чрез търговия е рискована. Ето защо третият човек се е страхувал да се опита да търгува: ". . . и като се убоях, отидох та скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето."

(Матей 25: ст. 25)

Той е мислел, че е по-добре просто да върне главницата на собственика.

Собственикът го критикува. Защо? Защото е изгубил употребата на този талант. Единствената причина, поради която всеки се отказва от употребата на парите, е да се направи по-голямо количество от тях в бъдещето. Иначе защо да не ги изхарчи да купи нещо днес? Защо да чака? Следователно, лихвата е основна категория на човешката дейност.

В притчата за талантите господарят се разгневява на страхливия слуга, защото слугата му връща само първоначалната монета. Господарят му казва, че той е можел да я даде на банкерите и да вземе лихва.

БАНКИ, РИСК И ЛИХВА

Информацията не е безплатна. Някой трябва да плати за нея. На вас може и да е дадена даром ("Ще те посъветвам нещо, приятел!"), но хората рядко ценят такива безплатни съвети ("Приятел, не мисля, че точно ти можеш да посъветваш!"). Така че обикновено трябва да плащаме за информацията. Никой не се оплаква, когато трябва да плати за нещо ценно.

Да речем, че имате много пари в брой. Вие сте пестелив човек и сте загрижен за своето бъдеще. Искате да си имате нещо сложено настрана за бъдещето. Така че вие сте заинтересован от даването в заем на част от тези пари.

Аз идвам при вас и ви казвам, че познавам предприемач с много добра идея за печеливша инвестиция. Той си търси съдружник, който да осигури парите. Ще плаща на съдружника си 25% от печалбата. Но ако фалира, партньорът губи инвестираните пари. Не, мислите си вие, това е твърде рисковано.

Отговаряте със следната оферта: предприемачът да ми гарантира от себе си 10% ниво на възвращаемост на парите ми, независимо дали проекта успее или не. Тогава аз ще му заема парите.

Какво правя? Първо, отивам при предприемача. Той смята че, ще може да печели 30% върху парите.

Второ, задавам си вълшебния въпрос: "Какво има за мен в тази работа?" Би трябвало да получа нещо за усилията си около сключването на сделката – тоест, за информацията ми къде са парите (вие) и къде е възможността за печалба (предприемачът)? Ако той се съгласи, тогава се връщам при вас и вземам парите.

Предприемачът получава своите пари и своите възможности да прави много повече пари. Вие вземате вашите 10% ниво на възвръщаемост (вашето снижение на стойността на бъдещите стоки спрямо сегашните стоки), аз си получавам 3% от сделката за усилията си.

Това е честно банково дело. Представлява размяна на информация. Това също е и размяна на риск. Вие се притеснявате за рисковете в бъдещето. Искате повече пари, за да се справите с тези рискове. Предприемачът се притеснява за гарантирането на 13% на кредитора (мен), но чувствува, че рискът си заслужава. Аз се притеснявам от риска, че ако предприемачът ще фалира и напусне страната, аз ще трябва да ви плащам вашите 10%. Но аз разбирам, че си струва моя риск.

Ние доброволно сме си поделили риска. Сега всеки се чувствува по-добре със своите собствени страхове. Всеки получава нещо за усилията си. Всички ние поемаме риск, но поемаме количество риск, което е по-изгодно за всеки от нас, отколкото би било възможно, ако аз като посредник не се бях появил на сцената.

Както вероятно сте се досетили, в този пример аз съм банкерът.

Банката не е лоша институция. По принцип тя е чудесна институция. Тя позволява печеливша размяна на информация и печеливша размяна на риск. Всички участвуващи вярват, че са по-добре с тази институция, отколкото без нея.

Истината е, че банковото дело е било една от жизненоважните институции в развитието на съвременния свят. То изпълнява законни икономически желания. Позволява ни да се справяме по-успешно с несигурното (напълно непознато) и рисковано (частично непознато) бъдеще. Банковото дело ни позволява да разпределим рисковете си.

Следва продължение...

[ravnovesie]

Предполагам че се обявява някакъв конкурс за дизайн на новите банкноти и след като е готов се дава на печатницата на БНБ и ги печатат. После новонапечатаните банкноти стигат до банкоматите и след това народа си купува бира с тях.

[4ervenasgan]

Човекът не е разбрал добре

Виж сега, нали се сещаш за оня виц дето дошъл богатият турист в едно забравено от бога градче и дал банкнотата от 100 долара (не рубли ) на бармана?
Тоя виц обяснява процесът по деливъридж.
Сегаааа, почни да си го разказваш отзад напред, като заместиш звената, като "курвата", "бармана", "сервитьора" и т.н. с различни баМки (НИЩО ЛИЧНО ейй ! ) и ще си обясниш процесът по ливърдж (създаване на пари, както си го нарекъл ).

[Наивник]

А кой ти го каза това с възможността за отпускане на х10 пасивите кредити?

[ivandavidov]

До колкото ми е известно търговските банки при наличие на Xxx пари под формата на някакъв капитал (депозити и т.н.) могат да отпускат няколко пъти повече кредити, примерно 10 * Xxx. При положение, че се намираме във валутен борд, който не позволява своеволното печатане на нови пари просто ей така, как работи цялата тази система в България?

Въпросът ми е съвсем сериозен, тъй като искам да схвана веднъж и завинаги процеса по създаване на пари в конкретния случай за България.

Малко по-конкретен въпрос - ако предположим, че една банка разполага с Xxx пари в размер на 100 милиона евро, какъв е общият размер на кредитите, които тази банка може да отпусне?

Съответно ако приемем, че същата банка е отпуснала кредити в допустимия максимален размер от Yyy евро (Yyy > Xxx), тогава тези нови пари какво правят с валутния борд, т.е. това не нарушава ли по някакъв начин правилата? Очевидно правилата не са нарушени, въпросът обаче е защо?

Благодаря на всички за отделеното внимание!