Как функционира процесът по създаване на нови пари в България?

[ravnovesie]

Ако питаш мене, това трябва да го махнат, защото при една банкова криза в България БНБ ще е с вързани ръце.

Не могат да го махнат - виж това което съм казал за религията - не се шегувах с това. Вярата е в основата на стойността на парите. Чиста и с абсолютно нищо обоснована вяра. Но не можеш да махаш стълбовете на тази вяра.

[ravnovesie]

тезата ми е че парите се създават през кредитите. И централните банки го знаят - не си прав за репата - през репата централната банка таргетира екстра ликвидността или липсата на ликвидност в търговските банки, като по този начин реално прави по-лесно или по-трудно излизането на пари от търговските банки - т.е. кредитирането.

В момента в който човек почне да мисли за парите като за кредит, а не като за депозит и изведнъж всичко се прояснява. дори онзи смешния пример с 100 долара дето обиколили града, ако го мислиш като депозит изглежда абсурднно, ако го мислиш като кредит и изведнъж нещата стават логични. Първото даване на тези 100 долара са новите 100 долара в икономиката дадени като краткосрочен кредит.

за това и дадох юридическите аргументи вса пак в правото за разлика от финансите няма толкова много глупости. Не че има малко де, но във финансите са почти само глупости.

[Misho ILIEV]

И малко екстра храна за размисъл. Валутния ни борд, т.е. резервите на БНБ покриват са длъжни да покриват само парите в обръщение. По чл 20 от закона за БНБ
"Чл. 20.

(1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Основната функция на управление
„Емисионно“ е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на парич
ните задължения на Българска народна банка, като предприема необходимите
действия за ефективно управление на брутните международни валутни резерви
на банката.
"
НЕ ПОКРИВА депозитите - това е мое не го пише в закона да не остане някой с грешно впечатление.

Ако питаш мене, това трябва да го махнат, защото при една банкова криза в България БНБ ще е с вързани ръце.

[Misho ILIEV]

Това че някой нарича пари депозитите не променя факта, че парите са кредитити. Само виж инструментите на централната банка - някой от тях да таргетира или да използва депозитите като важна част от паричната политика. Няма такъв, операциите на открития пазар са реално даване на кредити от страна на централната банка към търговските банки. Лихвените проценти се целят почти само в кредитирането, поставят цена на парите във времето на кредитите.

Депозитите ги таргетират индиректно с минималните изискуеми резерви. Ако ЦБ иска повече депозити ще купува ДЦК и ще емитира в замяна пари (central bank money). ТБ като имат повече central bank money могат да правят повече кредити. А като правят кредити в същото време създават повече депозити. Лихвеният процент също влияе на кредитирането и от там на обема на депозитите.

Поставянето на етикета "пари" върху депозитите има чисто религиозно съдържание - подържа вярата на хората че парите съществуват, ча банките са всъщност пълни с пари. Докато хората вярват в това има и пари. И депозитите са пари. Всъщност нито банките ги имат тези пари, нито депозитите са пари. Превръщат се в пари чак когато излезат от банката. Все едно дали при собственика на депозита или като кредит. Депозитите са актив, като златото, недвижимите имоти, акциите. Като всяка форма на собственост. Но определено не са пари. Виж дори правното определение на парите - където ги няма али балите от учебниците по финанси.

Няма значение дали банките са пълни с central bank money. Важното е да имат качествени активи, т.е. заеми и ценни книжа. Ако имат, тогава при банкова криза ЦБ ще вземат в залог активите на банките и ще емититра в замяна толкова пари колкото трябват, за да успокоят масите.

Но определено не са пари. Виж дори правното определение на парите - където ги няма али балите от учебниците по финанси.

"United States coins and currency (including Federal reserve notes and circulating notes of Federal reserve banks and national banks) are legal tender for all debts, public charges, taxes and dues. Foreign gold or silver coins are not legal tender for debts."

В нашия закон е записано

Банкнотите и монетите, издадени от банката, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност
без ограничения.

За съжаление колкото и да търсих не можах да намеря дефиниция на "платежно средство" в българското законодателство.

Нали аз съм юристът тука, трябваше аз да изляза с тези аргументи

[alphaomega]

Парите в днешно време са си чисто и просто една узаконена измама. Тия които държат оръжията и световния корпоративен монопол са си извоювали (буквално) правото да създават пари от нищото. Колкото им трябват толкова. Останалите са "задължени" да вярват във стойността на фалшивите пари изхождайки от презумцията че няма друга алтернатива.

Те ни лъжат а ние им вярваме.... това е общо взето.

А в България създаването на парите е обвързано със растежа на икономиката. Нали това е смисъла на валутния борд. Когато икономиката расте БНБ да създава нови пари и да увеличава количеството в обръщение за да поддържа растежа на инфлацията. Валутния борд ни гарантира стабилност като ни предпазва от самите нас. Или по точно от малоумните ни политици.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Най основното което трябва да знае човек днес е факта че парите не могат да съхраняват стойност. (Това е и целта на техния дизайн, да губят стойност във времето)

Който иска да си съхрани (и увеличи) стойността във времето си купува активи.
Много хора предпочитат да купуват ценни метали (най вече злато) защото е секси и има добра ликвидност. Но според мен това не е оптималния вариант.

Ако все пак искам да си заделя сигурен капитал за черни дни, вместо злато предпочитам да купувам метали които се използват в индустрията.
За какво ми е злато да му треперя и да се чудя къде да го крия по сейфове...? Много по лесно е примерно да купя няколко тона мед на цени на едро! Може да си го съхранявам без проблем в склада без да се притеснявам че някой ще го открадне. Мога и да го продам по всяко време или да направя бартер. При златото нещата са далеч по сложни а рисковете големи. Особено когато става въпрос за големи количества.

[ravnovesie]

И малко екстра храна за размисъл. Валутния ни борд, т.е. резервите на БНБ покриват са длъжни да покриват само парите в обръщение. По чл 20 от закона за БНБ
"Чл. 20.

(1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Основната функция на управление
„Емисионно“ е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на парич
ните задължения на Българска народна банка, като предприема необходимите
действия за ефективно управление на брутните международни валутни резерви
на банката.
"
НЕ ПОКРИВА депозитите - това е мое не го пише в закона да не остане някой с грешно впечатление.

[ravnovesie]

Това че някой нарича пари депозитите не променя факта, че парите са кредитити. Само виж инструментите на централната банка - някой от тях да таргетира или да използва депозитите като важна част от паричната политика. Няма такъв, операциите на открития пазар са реално даване на кредити от страна на централната банка към търговските банки. Лихвените проценти се целят почти само в кредитирането, поставят цена на парите във времето на кредитите. Дори процента на задължителните резерви се цели в кредитирането на банките, не в това колко депозити могат да взимат.

Поставянето на етикета "пари" върху депозитите има чисто религиозно съдържание - подържа вярата на хората че парите съществуват, ча банките са всъщност пълни с пари. Докато хората вярват в това има и пари. И депозитите са пари. Всъщност нито банките ги имат тези пари, нито депозитите са пари. Превръщат се в пари чак когато излезат от банката. Все едно дали при собственика на депозита или като кредит. Депозитите са актив, като златото, недвижимите имоти, акциите. Като всяка форма на собственост. Но определено не са пари. Виж дори правното определение на парите - където ги няма али балите от учебниците по финанси.

"United States coins and currency (including Federal reserve notes and circulating notes of Federal reserve banks and national banks) are legal tender for all debts, public charges, taxes and dues. Foreign gold or silver coins are not legal tender for debts."

В нашия закон е записано

Банкнотите и монетите, издадени от банката, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност
без ограничения.

За съжаление колкото и да търсих не можах да намеря дефиниция на "платежно средство" в българското законодателство.

[Misho ILIEV]

Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната проститутка, която го обслужва на кредит. Проститутката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.

Така по ясно ли е?

Това е забавна история, която обаче няма много общо с това как функционират парите в днешно време. Нито обяснява откъде първоначално са се пръкнали тези 100 евро.

[Misho ILIEV]

Shadow1 съвсем го объркахме, предполагам

Шадоу, алхимията на парите всъщност е съвсем проста, но в същото време адски объркваща поради насложените грешни представи в ежедневието, че парите са нещо си там някъде. Всъщност парите са пасив на банка. Примерно хартиените долари са пасив на Федералния резерв, а левовете са пасив на БНБ.

[Misho ILIEV]

Не е съвсем така. Единствените пари които създава централната банка са напечатаните на хартия пари. Нищо друго. Всички други пари се създават от търговските банки и правителствата. И правителствата създават пари - все едно какво пише в учебниците. Всеки долар дефицит или лев в нашия случай са пари които влизат в икономиката. Това са реално създадени пари и то много повече отколкото създават централните банки пряко. Има обаче един сериозен недостатък с концепцията че парите са кредит. Хората може да осъзнаят че депозитите всъщност не са пари - а те не са - защото ако хората си ги поискат парите ще изчезнат. Няма ги - само в главата и в балансите на банките ги има тези пари. За това централните банки приказват краткосрочните депозити само били пари - защото те в общи линии с покриват с кредитите. Обаче кредита са пари влезли в икономиката, а депозита е пари излезли от икономиката. И по този начин вече всъщност не са пари, а са задължение на частен субект към друг частен субект. Задължение което субекта който дължи няма как да го изпълни - поне не към всичките си кредитори. Та толкова за парите в обръщение.

Зависи от определението на пари. Понеже хората приемат плащания като депозит, повечето икономисти приемат, че депозитите са пари. Още повече че, като изключим банковите кризи, депозитите могат да се обърнат в книжни пари. И така депозитите изглеждат да са също толкова пари, колкото и хартиените пари.

Затова казвам, че трябва да се гледа на парите като на йерархическа система. На върха на пирамидата са парите емитирани от централната банка (което включва книжните пари и депозитите в ЦБ), под тях са парите създадени от търговските банки. Това че са задължиения на един частен субект към друг не означава, че не са пари. Едно време всяка банка сама си е печатала банкноти, които са били нещо като "депозит" в циркулация. Американските банки в балансите си (като пасив) са имали графа "notes in circulation", ако не греша за точното наименование.

Освен това, някои хора смятат, че и други краткосрочни пасиви са пари или близки до парите (monеy-like liabilities).

Но ако ти искаш да дефинираш пари, като пасив на публичноправен субект, и в частност на централна банка - тогава депозитите в търговските банки не са пари.

[ravnovesie]

Не е съвсем така. Единствените пари които създава централната банка са напечатаните на хартия пари. Нищо друго. Всички други пари се създават от търговските банки и правителствата. И правителствата създават пари - все едно какво пише в учебниците. Всеки долар дефицит или лев в нашия случай са пари които влизат в икономиката. Това са реално създадени пари и то много повече отколкото създават централните банки пряко. Има обаче един сериозен недостатък с концепцията че парите са кредит. Хората може да осъзнаят че депозитите всъщност не са пари - а те не са - защото ако хората си ги поискат парите ще изчезнат. Няма ги - само в главата и в балансите на банките ги има тези пари. За това централните банки приказват краткосрочните депозити само били пари - защото те в общи линии с покриват с кредитите. Обаче кредита са пари влезли в икономиката, а депозита е пари излезли от икономиката. И по този начин вече всъщност не са пари, а са задължение на частен субект към друг частен субект. Задължение което субекта който дължи няма как да го изпълни - поне не към всичките си кредитори. Та толкова за парите в обръщение.

[Misho ILIEV]

Парите са кредит. И така се създават с кредити. Всяка банка която ти отпуска пари създава пари. Централната банка създава пари като позволява на търговските банки да кредитират. Правителството създава пари като прави дефицити. Депозитите са една голяма илюзия за пари. Само кредита е пари.

Добре дошъл!

Правителството не създава пари, обаче. Правителството създава държавен дълг, но това не са пари.

Централната банка и търговските банки създават пари по, общо взето, един и същи начин. Само че ЦБ създава М1, а ТБ създават М2.

[Наивник]

Обяснението на I е много добре написано и разбираемо, прочетах му всичките части, но накрая когато става въпрос за самото създаване е обяснено по накратко отколкото ми се искаше. Например не ми стана ясно, когато тези 100 долара след многократните преотдавания на други хора се умножат до няколко пъти повече и дойде време да се изтеглят тези вложения с лихвите от притежателите им, банката как се сдобива с новите физически банкноти за да ги изплати ? Изпраща някакъв иск до централнтата банка която пък управлява печатницата от където пък след това изпращат парите до банката с камион ли ?

Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната проститутка, която го обслужва на кредит. Проститутката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.

Така по ясно ли е?

[ravnovesie]

Парите са кредит. И така се създават с кредити. Всяка банка която ти отпуска пари създава пари. Централната банка създава пари като позволява на търговските банки да кредитират. Правителството създава пари като прави дефицити. Депозитите са една голяма илюзия за пари. Само кредита е пари.

[Misho ILIEV]

Самата идея, че хартиените пари някак си се въртят много бързо из банковата система е, как да се изразя дипломатично, далеч от реалността. (Въпреки, че повечето учебници по икономика го обясняват точно така.)