Как функционира процесът по създаване на нови пари в България?

[Pyramid]

Все ми се струва, че силно се пренебрегва ролята на депозитите на фирми и граждани като източник за генериране на дълг. В крайна сметка, кредитираният задлъжнява, без разлика, дали са му дали току-що напечатани, или поотлежали в трезора пари. ЦБ може до работи с не по-малък ливъридж, отколкото ТБ. А, в случаите на пусната печатница, поне на теория, и с безкраен. Ей къде е основният риск, в загубата на контрол. Скромно мнение на лаик.

[Misho ILIEV]

Когато пък една ТБ придобие резерви в ЦБ, ТБ може да отпуска кредити. Като това става по подобен начин на алхимията със създаване на пари от ЦБ.

Когато една ТБ отпуска заем, тя приодбива като актив заема (т.е. вземането от длъжника) и в замяна създава депозит.




активи | пасиви
---------------------------------------------------------------------------
+ заем на Х за 100 лв | + депозит 100 лв на Х

[Misho ILIEV]

Не се вижда добре, но това е механизма на създаване на central bank money. ТБ продава ДЦК на ЦБ, ЦБ дава в замяна резерви на ТБ, които се изписват като пасив на ЦБ. А ЦБ държи като актив ДЦК.

[Misho ILIEV]

По-голямата част от парите създадени от централната банка са депозити на търговските банки в ЦБ. Тези пари стоят на баланса на ЦБ и никъде не мърдат освен от сметката на една ТБ на друга пак в баланса на ЦБ.

[Misho ILIEV]

Аз се абстрахирам от това какъв е дълга. Няма значение дали е държавен или частен. Всички пари в обръщение са дълг и поради тази причина се дължи лихва върху целият дълг. Дори при растящо кредитиране лихвата е реално много по-висока. Например ако създателя на парите ги е създал и ги е дал на 1% на банка а на свой ред банката е кредитирала бизнеса на 2% реалният дефицит на пари след една година би бил 2%. Ако обаче банката ги е превъртяла 10 пъти получавайки ги на депозит и кредитирайки 10 различни бизнеса, след една година дефицита би бил 20%. Тези 20% отнякъде трябва да се вземат без значение дали икономиката е растяща или не. Отделно ако има и процент лоши кредити или пари които се прибират по дюшеците, те увеличават дефицита на пари още повече.

"Дефицитът" всъщност не е 20%, а 2% върху създадените от търговската банка пари. Банката, която отпуска заеми създава парите, т.е. депозитите. И тези заеми се изплащат също в депозити, а не в central bank money.

Обикновено търговските банки не плащат лихва за парите, които държат като депозит в централната банка, което всъщност са им резервите.

[Alonso]

За държавния им дълг въпросът е дали тяхното министерство на финансите (Treasury Department) ще трябва да увеличава данъците в един момент или икономиката им ще започне да расте по-бързо от дълга.

Аз се абстрахирам от това какъв е дълга. Няма значение дали е държавен или частен. Всички пари в обръщение са дълг и поради тази причина се дължи лихва върху целият дълг. Дори при растящо кредитиране лихвата е реално много по-висока. Например ако създателя на парите ги е създал и ги е дал на 1% на банка а на свой ред банката е кредитирала бизнеса на 2% реалният дефицит на пари след една година би бил 2%. Ако обаче банката ги е превъртяла 10 пъти получавайки ги на депозит и кредитирайки 10 различни бизнеса, след една година дефицита би бил 20%. Тези 20% отнякъде трябва да се вземат без значение дали икономиката е растяща или не. Отделно ако има и процент лоши кредити или пари които се прибират по дюшеците, те увеличават дефицита на пари още повече.

[Misho ILIEV]

Точно така Аз затова казах, че примерът с туриста не е удачен, защото не включва лихвите.Парите трябва да се върнат при създателя им а се дължи и лихва за периода. Те хубаво са взели 100$ ама проблема е че е минало време и вече нямат да връщат 100 а примерно 120. Ей за тези 20$ трябва някой да даде нещо реално за да изчезнат. На щатите колко им беше дълга? 15 трилиона го сложи. Лихвите им при 1% колко се падат? 150 милиарда. Ей тези 150 милиарда всяка година никъде не включвате в сметките си. ФЕД както казваш има два варианта. Или да придобие активи за тези лихви или да ги създаде и да ги даде назаем, за да може този който ги получи да си плати с тях лихвите по стария заем.

За държавния им дълг въпросът е дали тяхното министерство на финансите (Treasury Department) ще трябва да увеличава данъците в един момент или икономиката им ще започне да расте по-бързо от дълга.

[Pyramid]

Точно така Аз затова казах, че примерът с туриста не е удачен, защото не включва лихвите.Парите трябва да се върнат при създателя им а се дължи и лихва за периода. Те хубаво са взели 100$ ама проблема е че е минало време и вече нямат да връщат 100 а примерно 120. Ей за тези 20$ трябва някой да даде нещо реално за да изчезнат. На щатите колко им беше дълга? 15 трилиона го сложи. Лихвите им при 1% колко се падат? 150 милиарда. Ей тези 150 милиарда всяка година никъде не включвате в сметките си. ФЕД както казваш има два варианта. Или да придобие активи за тези лихви или да ги създаде и да ги даде назаем, за да може този който ги получи да си плати с тях лихвите по стария заем.

ФЕД и така си притежава САЩ...
...а темата е за България. Егати загадката.

[NPP]

За всеки е различно

[Alonso]

Според мене има два варианта.

Първият: при една икономика в растеж се създават нови и нови пари.

Вторият: при една свиваща се икономика част от заемите никога не се връщат.

Точно така Аз затова казах, че примерът с туриста не е удачен, защото не включва лихвите.Парите трябва да се върнат при създателя им а се дължи и лихва за периода. Те хубаво са взели 100$ ама проблема е че е минало време и вече нямат да връщат 100 а примерно 120. Ей за тези 20$ трябва някой да даде нещо реално за да изчезнат. На щатите колко им беше дълга? 15 трилиона го сложи. Лихвите им при 1% колко се падат? 150 милиарда. Ей тези 150 милиарда всяка година никъде не включвате в сметките си. ФЕД както казваш има два варианта. Или да придобие активи за тези лихви или да ги създаде и да ги даде назаем, за да може този който ги получи да си плати с тях лихвите по стария заем.

[Misho ILIEV]

А лихвите откъде се вземат?

Според мене има два варианта.

Първият: при една икономика в растеж се създават нови и нови пари.

Вторият: при една свиваща се икономика част от заемите никога не се връщат.

[Misho ILIEV]

А лихвите откъде се вземат?

Създават се допълнителни пари.

[Alonso]

Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната проститутка, която го обслужва на кредит. Проститутката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.

Така по ясно ли е?

А лихвите откъде се вземат?

[Evgo]

Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната проститутка, която го обслужва на кредит. Проститутката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.

Така по ясно ли е?

Примерът е много реалистичен.
Проблемът е, че в това градче нищо не се случва и всичко е замряло. Няма клиентела и производство, да се се задейства паричния мултипликатор и тези 100 евро да станат 1000 евро и после 10 000 евро.

[Misho ILIEV]

тезата ми е че парите се създават през кредитите. И централните банки го знаят - не си прав за репата - през репата централната банка таргетира екстра ликвидността или липсата на ликвидност в търговските банки, като по този начин реално прави по-лесно или по-трудно излизането на пари от търговските банки - т.е. кредитирането.

В момента в който човек почне да мисли за парите като за кредит, а не като за депозит и изведнъж всичко се прояснява. дори онзи смешния пример с 100 долара дето обиколили града, ако го мислиш като депозит изглежда абсурднно, ако го мислиш като кредит и изведнъж нещата стават логични. Първото даване на тези 100 долара са новите 100 долара в икономиката дадени като краткосрочен кредит.

за това и дадох юридическите аргументи вса пак в правото за разлика от финансите няма толкова много глупости. Не че има малко де, но във финансите са почти само глупости.

Не споря за това, че парите са кредит. Така е и ЦБ го казват и обясняват в техните доклади. Но аз нямам проблем с кредита. Той е в основата на икономиката. Иначе трябва да минем на бартер. А думата кредит идва от латинското credere, което значи вярвам

В момента в който човек почне да мисли за парите като за кредит, а не като за депозит и изведнъж всичко се прояснява. дори онзи смешния пример с 100 долара дето обиколили града, ако го мислиш като депозит изглежда абсурднно, ако го мислиш като кредит и изведнъж нещата стават логични. Първото даване на тези 100 долара са новите 100 долара в икономиката дадени като краткосрочен кредит.

Примерът всъщност не е лош, но за мене е по-скоро пример за криъринг. Ако А дължи 100 на Б, Б дължи 100 на В, и В дължи 100 на А, очевидно всичко това може да се "прихване", да се направи един клиъринг и никой нищо да не дължи на никого. Това е като с дериватите. Едно CCP като clear-не всички деривати и остава open interest-а, който е много по-малък от стотиците трилиони, които се въртят из медиите да плашат хората.