Как функционира процесът по създаване на нови пари в България?

[Mr.Profit]

Мен затова ми е странно, че не позволиха на Доверие ОХ да придобие Токуда.

[Mr.Profit]

Нямам предвид само КТБ. Принципно, правилата за risk weighted assets са силно политизирани на ниво Г20 и от там глобално. Според Базел II гръцките ДЦК имаха същият risk weight като немските bund-ове.

Да, има го този момент. Гражданската война в САЩ се води за освобождаване от английската централна банка и създаването на тяхна такава доколкото си спомням.

[Mr.Profit]

А между другото, хората с големите пари нямат избор, защото депозитите са много по-рискови от краткосрочните ДЦК. Ако банката фалира депозантът губи.

Да и аз лично очаквам с нетърпение търгуването с ДЦК на борсата. Отделно те могат да носят и капиталова доходност, което хич не е за пренебрегване.

[ravnovesie]

Напротив, fed funds rate, която Федът таргетира е точно лихвата на междубанковите заеми на резерви във Феда. Но както и да е.

Дори да приемем твоята теза, ако резервите са ирелевантни тогава банките няма защо да взимат от Фед и лихвата му е без значение.






Да, но защо според тебе? Ако резервите са без значение тогава как става това влияние?

на резерви във ФЕД, което е много далеч от общия обем на този пазар.
Естествено че има защо, ако лихвата е изгодна. Това че тези резерви реално са ирелевантни не означава че не може да се правят някакви печалби от там. Още повече че това не е квантова физика и определено не носи почти никакъв риск.

[Misho ILIEV]

И аз мислих по този въпрос, но както казва и равния тук е много важна и устойчивостта на системата. Не е справедливо спрямо останалите играчи държавните средства да са концентрирани само в една банка и то при много ниски провизии.

Нямам предвид само КТБ. Принципно, правилата за risk weighted assets са силно политизирани на ниво Г20 и от там глобално. Според Базел II гръцките ДЦК имаха същият risk weight като немските bund-ове.

[Mr.Profit]

Затова състоятелнстта на една банка е нещо много относително Това е по-скоро политически въпрос, отколкото икономически.

И аз мислих по този въпрос, но както казва и равния тук е много важна и устойчивостта на системата. Не е справедливо спрямо останалите играчи държавните средства да са концентрирани само в една банка и то с въпросителни върху професионалността?

[Misho ILIEV]

Първоначално изпратено от Alonso Разгледай мнение
Равният иска да каже, че чрез лихвата на ЦБ се определя и лихвата по ДЦК, защото депозитарите имат избор между депозити в ТБ или в ДЦК. Нормално е тези две лихви да са близки заради свободния междубанков пазар. Аз поне това разбрах.
Това иска да каже, но ако резервите са без значение Федът не би трябвало да контролира нищо. Защото Федът просто взима или дава ДЦК срещу резерви.

Това иска да каже, но ако резервите са без значение Федът не би трябвало да контролира нищо. Защото Федът просто взима или дава ДЦК срещу резерви.

А между другото, хората с големите пари нямат избор, защото депозитите са много по-рискови от краткосрочните ДЦК. Ако банката фалира депозантът губи.

[Misho ILIEV]

Е и какво ако публикуваха? Ти щеше ли да вярваш ако ги публикуваха тези данни? Да не говорим че самият показател "капиталова адекватност' е толкова измислен че няма и накъде повече. Например рисковия коефициент при вземания от други финансови институции защо е нула а при корпоративните облигации е 100%? Това според мен трябва да зависи от конкретната икономическа обстановка например

Затова състоятелнстта на една банка е нещо много относително Това е по-скоро политически въпрос, отколкото икономически.

[Mr.Profit]

Преди кризата изисквнията за капиталова адекватностт бяха изключително ниски и в САЩ и в Европа. В момента не е така и според това колко е голяма една банка има различни проценти. Но повечето банки подържат капиталова адекватност над 10%. Реално капиталова адекватност под 12% вече се разглежда от пазара като рискова. Въпреки че изискванията мисля че бяха 6% за капитал от първи ред и 8% за капитал от втори ред. 3% е за ливъридж което е доста смотан индикатор, и в общи линии го сложиха да успокоят някакви неграмотни законодатели.

Трябва да призная че в България идискванията са по-високи. Друг е въпроса как се смята тук и как в Европа.

Следователно собственият капитал на банката надвишава изискването от 13.5% (8% собствен капитал заедно с предпазен капиталов буфер от 2.5% и буфер за системен риск от 3%)

https://trud.bg/%D1%82%D0%B5%D0%BA%D...2%D0%B5%D0%BC/

[Misho ILIEV]

Равният иска да каже, че чрез лихвата на ЦБ се определя и лихвата по ДЦК, защото депозитарите имат избор между депозити в ТБ или в ДЦК. Нормално е тези две лихви да са близки заради свободния междубанков пазар. Аз поне това разбрах.

Това иска да каже, но ако резервите са без значение Федът не би трябвало да контролира нищо. Защото Федът просто взима или дава ДЦК срещу резерви.

[Misho ILIEV]

ФЕД слага лихва на която една банка може да взима от фед. Не контролира лихвата на която една банка взима от друга банка.

Напротив, fed funds rate, която Федът таргетира е точно лихвата на междубанковите заеми на резерви във Феда. Но както и да е.

Дори да приемем твоята теза, ако резервите са ирелевантни тогава банките няма защо да взимат от Фед и лихвата му е без значение.

Обаче лихвата на ФЕД пряко влияе на краткосрочните ДЦК.

Да, но защо според тебе? Ако резервите са без значение тогава как става това влияние?

[ravnovesie]

Между другото едната банка със супер ниски провизии даде богу дух преди три години.

[ravnovesie]

В България по спомен под 12% вече се изискваше оздравителен план, въпреки че както казах самия показател капиталова адекватност за мен не значи нищо. Не може да слагат например облигации на Меком и БРЕФ за едно и също. Затова е важно кредитираните сектори и дори компании. Тази информация я няма и трябва да разчиташ на откъслечни данни кой какво е кредитирал и да си правиш някакъв обобщен извод, който би бил крайно неточен но все пак по-добре от нищо Логично е да се предположи, че кредитните портфейли на банките са близки като проценти по сектори.

Близки по насоченост, но са много различни по провизии. Поне според данните от преди години. Ако една абнака тогава провизираше по 10% от кредитите което е разумно, друга провизираше по 1%. Което е смешно, защото е много малко вероятно лошите им кредити на едната да са 2% а на другата 20%. А точно тази разлика в провизиите е разликата между живота и смърта на една банка.

[Alonso]

Преди кризата изисквнията за капиталова адекватностт бяха изключително ниски и в САЩ и в Европа. В момента не е така и според това колко е голяма една банка има различни проценти. Но повечето банки подържат капиталова адекватност над 10%. Реално капиталова адекватност под 12% вече се разглежда от пазара като рискова. Въпреки че изискванията мисля че бяха 6% за капитал от първи ред и 8% за капитал от втори ред. 3% е за ливъридж което е доста смотан индикатор, и в общи линии го сложиха да успокоят някакви неграмотни законодатели.

Трябва да призная че в България идискванията са по-високи. Друг е въпроса как се смята тук и как в Европа.

В България по спомен под 12% вече се изискваше оздравителен план, въпреки че както казах самия показател капиталова адекватност за мен не значи нищо. Не може да слагат например облигации на Меком и БРЕФ за едно и също. Затова е важно кредитираните сектори и дори компании. Тази информация я няма и трябва да разчиташ на откъслечни данни кой какво е кредитирал и да си правиш някакъв обобщен извод, който би бил крайно неточен но все пак по-добре от нищо Логично е да се предположи, че кредитните портфейли на банките са близки като проценти по сектори.

[ravnovesie]

Преди кризата изисквнията за капиталова адекватностт бяха изключително ниски и в САЩ и в Европа. В момента не е така и според това колко е голяма една банка има различни проценти. Но повечето банки подържат капиталова адекватност над 10%. Реално капиталова адекватност под 12% вече се разглежда от пазара като рискова. Въпреки че изискванията мисля че бяха 6% за капитал от първи ред и 8% за капитал от втори ред. 3% е за ливъридж което е доста смотан индикатор, и в общи линии го сложиха да успокоят някакви неграмотни законодатели.

Трябва да призная че в България идискванията са по-високи. Друг е въпроса как се смята тук и как в Европа.