Как функционира процесът по създаване на нови пари в България?

[Misho ILIEV]

А, според мен, с темата се ... преиграва.


И се "забравя услужливо", че истинската печалба може да се прави и без лихви от икономически ръст, а лихвата е мързеливият начин тази икономика да бъде доена от паразитни структури...
ТАКА работи: С НЕДОМИСЛИЦИ.
А финансовият сектор е хипертрофирал и, като тумор, пуска метастази наред, убивайки своя приемник. Ако капитализмът има сериозен контрапункт, това са... БАНКИТЕ.
ЧЕСТИТО.

Ами не съм съгласен. Банките създават ликвидност, без която икономиката не може да функционира нормално. Създаването на ликвидност става като банките взимат върху себе си риска от неликвидни обещания и ги трансформират в своите си ликвидни обещания (т.е. парите). Това е рисково занятие и банките не биха го правили ако това не носи печалба.

[Pyramid]

Проблемът на Алонсо е, че взима една грешна история от учебниците по икономика и стига до логични, но абсурдни изводи.

ЦБ дава "заем" от 100лв. на ТБ. ТБ дава от тези 100лв. 95 на заем на А. А ги влага в друга банка. Другата банка заделя 4.8 като резерв и дава останалите на заем на Б. Б ги вади тези пари и плаща с тях на В. В ги влага в трета банка и т.н. Като в процеса се създават 1000лв. при 2% лихва - 20лв. лихви, които трябва да се платят. А в цялата икономика има само 100лв.

Тази история е доста силно погрешна. Но от нея наистина следва, че в икономиката се въртят някакви сто хартийки, а в края на годината се дължат 120, от които 20 са лихви. Т.е. ЦБ трябва да увеличи паричната база с 20лв.

Мисловните ни представи за парите, езикът и фразеологията, която ежедневно използваме, за да опишем бенкирането и т.н. създват мисловни бариери за разбиране на това, което реално се случва.

А, според мен, с темата се ... преиграва. Парите, като знаци, се печатат от ЦБ. Покритието, в стоки и услуги, се генерира от реалния сектор. "Как функционира процесът?". ТАКА функционира: Печаташ, пускаш в обръщение, някъде се прави печалба, парите си вадят от обръщение /чрез депозити/, въртят се от ТБ зад кадър, ЦБ печата още, и те така. И се "забравя услужливо", че истинската печалба може да се прави и без лихви от икономически ръст, а лихвата е мързеливият начин тази икономика да бъде доена от паразитни структури...
ТАКА работи: С НЕДОМИСЛИЦИ.
А финансовият сектор е хипертрофирал и, като тумор, пуска метастази наред, убивайки своя приемник. Ако капитализмът има сериозен контрапункт, това са... БАНКИТЕ.
ЧЕСТИТО.

[Misho ILIEV]

Проблемът на Алонсо е, че взима една грешна история от учебниците по икономика и стига до логични, но абсурдни изводи.

ЦБ дава "заем" от 100лв. на ТБ. ТБ дава от тези 100лв. 95 на заем на А. А ги влага в друга банка. Другата банка заделя 4.8 като резерв и дава останалите на заем на Б. Б ги вади тези пари и плаща с тях на В. В ги влага в трета банка и т.н. Като в процеса се създават 1000лв. при 2% лихва - 20лв. лихви, които трябва да се платят. А в цялата икономика има само 100лв.

Тази история е доста силно погрешна. Но от нея наистина следва, че в икономиката се въртят някакви сто хартийки, а в края на годината се дължат 120, от които 20 са лихви. Т.е. ЦБ трябва да увеличи паричната база с 20лв.

Мисловните ни представи за парите, езикът и фразеологията, която ежедневно използваме, за да опишем бенкирането и т.н. създват мисловни бариери за разбиране на това, което реално се случва.

[Misho ILIEV]

много го мислих и променях, но ще помисля още

Всъщност въпросите ти изчезнаха

Иначе, не мисля, че можеш напълно да отделиш функцията на парите като средство за размяна от средство за съхраняване на стойност. Също така, банките не биха отпускали кредити ако стойността на парите скачаше нагоре-надолу като биткойн

Но средството за съхраняване на стойност в никакъв случай не трябва да е водещо. Водеща е икономиката - това да расте и да бълва повече блага.

[ravnovesie]

А за главницата - главницата е без значение. Освен в моменти при които риска се увеличава. Ако риска в икономиката стои стабилен или намалява, главниците са бошлаф работа. Главниците са пари създадени в минал период. Ако реалните лихви между сега и този минал период са около 0 или отрицателни то главниците са без значение при същото ниво на риск.

[ravnovesie]

И в този 1-1,5% се крие ключът за бараката. Ако централната банка иска експанзия просто създава над тези 1-1,5%. Ако иска да потисне икономиката създава по-малко или направо свива предлагането. Нещата доста се усложняват защото в уравнението влиза и инфлацията. Ако инфлацията например ти е 3% и ЦБ иска да е неутрална то тя трябва да създаде толкова пари че да нулира влиянието на инфлацията но и да даде тези 1,5% отгоре. Което тъй като ЦБ всъщност създава пари само ако ТБ ги искат означава че или риска трябва да пада или реаната лихва по парите които дава ЦБ трябва да е около 0 и дори отрицателна. Ако ЦБ иска да намали експанзията просто прави реалната лихва положителна. Тук обаче нещата стават съвсем тегави, защото всъщност не е важна инфлацията сега, а инфлацията след 6 месеца, година и дори 3 години - тъй като банките дават предимно по-дългосрочни кредити срещу по-краткосрочни депозити.

Да кажем ТБ дават кредити сега с идеята че ще получат след година с 5% отгоре да кажем и от тях ще платат 3% лихви по депозити, но изведнъж инфлацията скача - депозитите почват да намаляват, а кредитите си стоят на ниска лихва. ЦБ трябва да им осигури кинтите за преходния период, докато нещата не се балансират. Но ако им осигури всички кинти инфлацията ще продължава да скача, ако им осигури по-малко кинти икономиката може да влезе в рецесия и риска на банките изведнъж да скочи.

В България това не протича съвсем така. Тук голяма роля има всъщност министерството на финансите, което реално може да създава много лесно пари през депозита на правителството в ЦБ. Също както и да намалява парите в обръщение - както видяхме при Дянков.

[ravnovesie]

Не мога да се съглася. Ще ти го обясня просто така:
ЦБ създава едни 100 лева като ги дава на заем на ТБ. Не помня колко бяха МЗР в България. Нещо около 5% беше. Значи от тези 100 лева 5 отиват като МЗР а 95 влизат в реалната икономика във вид на някакъв кредит. Да приемем че е потребителски за закупуване на жилище за да е по-просто. Кредитополучателя купува жилище и парите отиват по сметката на продвача, който на свой ред депозира тези 95 лева в същата банка. Банката наново заделя 5% за МЗР и отпуска нов потребителски за 91 лева и така нататък 10 пъти. Резултата е нещо от вода че в резултат на първоначалните заети 100 лева от ЦБ, ТБ разполага с депозити за например 800 лева и кредити за 800 лева както и разполага депозит към ЦБ за 100 лева. Ако приемем че ТБ е превъртяла тези 100 лева 10 пъти и навсякъде е направила марж от 2% между лихвата по депозита и кредита банката би следвало да си прибира 20% от първоначално заетите 100 лева от ЦБ. Въпроса е че тези 20 лева физически няма от къде да се вземат при положение че има първоначално създадени 100 а дълга реално е нараснал до 120. ЦБ трябва ежегодно или да изкупува активи за тези 20 лева или да създава нови 20 лева за да подържа баланса в системата. Аз така си го обяснявам. Ако можеш да ми обясниш къде греша ще съм благодарен. Иначе от тези теории полза няма. Тези неща които казваш навсякъде ги пише и смятам всички са наясно с тях.

банките плащат и лихви върху депозитите, които или се връщат в икономиката или увеличават още повече депозитите, заради което банките могат да създават още повече пари. Никоя банкова система устойчиво не може да работи на рентабилност над 20% от собствения капитал, което предполага средна рентабилност около 1-1,5% от активите. Т.е. от новосъздадените от банката пари само около 1-1,5% са за нея. като това се предполага че възнаграждава риска.

[Mr.Profit]

Мислих, че сме изяснили, че лихвата няма как да се плати без да се увеличава паричната маса. И че остава единствено въпросът с колко

много го мислих и променях, но ще помисля още

[Mr.Profit]

Всъщност емитирането на парите е форма на "втечняване" на неликвидни обещания/кредити. Банките правят неликвидните обещания - ликвидни. Затова някои казват, че с количествените улеснения Федът инжектира ликвидност.

Май започва да ми става ясно какво се случи с КТБ

[Misho ILIEV]

Все някой ден ще се опре до главницата.

Мислих, че сме изяснили, че лихвата няма как да се плати без да се увеличава паричната маса. И че остава единствено въпросът с колко

[Mr.Profit]

Не знаех, че кредит идва от credere, което означава вяра, но някакси вътрешно съм усещал, че всичко се крепи на доверието. Искам да попитам защо БНБ не позволи на Огнян Донев да купи банка, като за мен лично ако има някой, който заслужава доверие сред българските предприемачи, то на първо място това е той?

[Alonso]

Няма проблем- давам ти единия лихва, а 100те остават за следващата година Другият вариант е този с долните гащи, но ако го прилагаш прекалено често никой няма да ти иска алонсовците назаем.. Иначе имам чувството, че разбираш даже повече от добре, просто като прост инженер искаш машината да работи ритмично и предвидимо, само че тя не е конструирана така.

Все някой ден ще се опре до главницата. Факт е че ЦБ трябва да са добросъвестни и че от тях до много голяма степен зависи развитието на икономиката. Наясно съм с това, че машината няма как да се върти ритмично. Поне не и в условията на капитализма. При социализъм по-може ама там проблема е че се върти равномерно, обаче с равномерно забавяне За мен причината за неритмичното движение се явява човешката алчност. Точно нея трябва да регулират по възможност ЦБ. Когато лихвите са ниски, се появяват множество яздачи на ниски лихви, опитващи се да правят кери трейд. Свръх инвестициите, довеждат до свръх предлагане, което пък довежда до понижени продажби и затруднения. Какво да прави ЦБ тогава? Ако вземе да налива и да изкупува лоши бизнеси, ще излезе че всеки може да си прави каквото иска без последици. Решението е някои да операт пешкира а други да бъдат спасени и така докато свят светува На мен големият ми проблем е че не познавам никой в ЦБ. Само да ме предупреждава два дена напред ми стига. Това прави невъзможно да прогнозирам кога точно ЦБ ще реши че инвестициите вземат да стават прекалено много или пък кои точно ще спасяват при нужда и така нататък. Чакам да видя черно на бяло и тогава мисля какво да правя.

[Misho ILIEV]

Всъщност емитирането на парите е форма на "втечняване" на неликвидни обещания/кредити. Банките правят неликвидните обещания - ликвидни. Затова някои казват, че с количествените улеснения Федът инжектира ликвидност.

[Misho ILIEV]

Тук е важно да се отбележи, че всеки може да създаде депозит (кредит), не само банките. Достатъчно е някой да иска да вземе такъв и да намери друг, който да му го даде този кредит.

Всеки може да създаде кредит, но само банките могат да създават банкови депозити, които са много по-ликвидни от всякакви други кредити или "депозити". Единственото по-ликвидно нещо от банковия депозит е депозита в ЦБ или хартиените пари емитирани от ЦБ.

[Mr.Profit]

Приемаме, че минимално изискуемите резереви са 10%.

Ако аз съм банка и имам 100 лева депозит в БНБ мога да направят депозити от 1000лв. без никакво превъртане на нищо. Просто пиша в балансите си: (1) актив - заем от 1000 лв. на Алонсо за една година при 2% лихва и (2) пасив - депозит на името на Алонсо 1000лв. Никъде не пише, че трябва да платиш с резерви в БНБ, които и без това не можеш да имаш, защото не си банка като мене

Тук е важно да се отбележи, че всеки може да създаде депозит (кредит), не само банките. Достатъчно е някой да иска да вземе такъв и да намери друг, който да му го даде този кредит.