Те пак са тук и пак предават България
Едвин Сугарев
www.svobodata.com
Няма как да не ни направи впечатление, че Сепала обяснява на българската страна ситуацията, в която е изпаднала, както се обясняват азбучни истини на непоправим кретен. Пред угрозата да пропилее един милиард евро на своите данъкоплатци, всяка нормална страна не само би съдействала на ангаожираните с нейната защита адвокати, но и би предприела без подканяне всичко възможно, свързано с успеха на това арбитражно дело. Българското правителство обаче е скарано с нормалността – то бави топката, като че ли става дума за жълти стотинки и за досадни подробности, които могат да бъдат пренебрегнати.
Една от тези досадни подробности заслужава да бъде спомената – предупреждението на Сепала, че активите на НЕК могат да бъдат непосредствено застрашени. Още преди да внесе иска, руската страна изрази намерението си да придобие активите на НЕК в случай, че България не може да изплати присъденото обещетение. Става дума за активи, от които съвсем пряко зависи енергийната ни сигурност – за активите на държавните енергийни дружества и електропреносната ни мрежа: ясно е, че който ги владее, на практика ще управлява безотказно всички икономически и политически процеси в страната.
НЕК не само че няма ресурс да изплати един милиард евро неустойки, но и е в практически фалит, бидейки най-големия длъжник в държавата – със задължения от 2,2 милиарда лева, натрупани именно заради изцяло незаконната реализация на проекта АЕЦ „Белене“ – без договор с крайна цена и дори без лиценз от Агенцията за ядрено регулиране.
Анализирайки това писмо, Бойко Борисов определи действията на правителството като саботаж и допусна, че при организирана от него загуба на делото кукловодите, които го подкрепят, ще си поделят с АСЕ заграбения от българските данъкоплатци милиард. Това е една напълно възможна хипотеза, като се има предвид клептоманската природа на БСП и нейните клонинги – но лично аз съм убеден, че в този случай оперативното мероприятие има по-дълбок и по-широк хоризонт на действие.
АЕЦ „Белене“ е действително важен за руската страна проект – тъй като самият факт, че руската ядрена енергетика, на която дължим катастрофата в Чернобил, стъпва в страна от ЕС като изпълнител при строежа на ядрена централа, е важен от икономическа и геополитическа гледна точка; както впрочем е важно и намерението една от страните от бившия Източен блок да бъде вторично обяздена и превърната в руски троянски кон – или дори отбита от ЕС и превърната във втора Белорус – а в бъдеще и инкорпорирана в мегаломанския проект на Путин, наречен Евразия.
Именно с оглед тези намерения върши работа тоягата от един милард евро, размахвана от АСЕ чрез парижкия арбитраж.
Много е вероятно плановете на Сергей Дмитриевич и неговите кремълски опекуни да включват следния сценарий: България бави топката и крие под миндера остоятелствата по делото, като подготвя почвата за бъдеща загуба с изказвания като това на Орешарски. В резултат: делото е загубено, България изправена пред необходимостта спешно да намери един милард евро, за което й липсва ресурс; НЕК изпада във фалит и опасността неговите активи да станат руска собственост става очевидна. Прави се публична кампания срещу ГЕРБ, които са сложили кръст на този проект – и съответно биват нарочени като виновници за арбитражното дело и неговия печален резултат.
Ситуацията бива представена в апокалиптични краски, правят се сметки колко пенсии могат да бъдат изплатени с харизания на руснаците милиард – и точно когато всичко изглежда безнадеждно, се появява Путин в ролята на голяма братушка – протяга братска ръка и в името на дружбата от векове за векове ни опрощава милиарда – ако, разбира се, се съгласим проектът АЕЦ „Белене“ да бъде възкресен и довършен – колкото и да струва той, при съответните държавни гаранции. Стреснат, трогнат и очарован, Орешарски благодари, руснаците финансират проекта с безбожни лихви, сдобиваме се с руска ядрена централа на българска земя, която ни продава ток на цени, определени от Кремъл, с надутите сметки на българсдките граждани изплащаме нейната цена – което продължава, разбира се, до края на нейния проектен срок.
Същата централа е решаващия пункт в руското влияние върху ядрената политика – с която загубата на националната ни независимост навлиза в решаваща фаза, от която връщане назад няма. БСП в различни конфигурации и с различни подставени лица управлява во век и веков, а член първи от Живковата конституция, според който властта априори пришнадлежи на българските комунисти, все пак не бива реставриран, но няма и смисъл – тъй като неговото съдържание се подразбира.
Харесва ли ви това бъдеще? На мен не. Ала не го четете като антиутопия – то е предстояща реалност – и се прави днес. Има само един начин да го предотвратим – като изпратим неговите архитекти в историята. Големият въпрос е готови ли сме за такъв граждански подвиг. Ако да – България има място в бъдещето; ако не – живели сме напразно, и обитаваме прокълната територия, забравена от Бога и от цивилизования свят.
Едвин Сугарев
www.svobodata.com
Няма как да не ни направи впечатление, че Сепала обяснява на българската страна ситуацията, в която е изпаднала, както се обясняват азбучни истини на непоправим кретен. Пред угрозата да пропилее един милиард евро на своите данъкоплатци, всяка нормална страна не само би съдействала на ангаожираните с нейната защита адвокати, но и би предприела без подканяне всичко възможно, свързано с успеха на това арбитражно дело. Българското правителство обаче е скарано с нормалността – то бави топката, като че ли става дума за жълти стотинки и за досадни подробности, които могат да бъдат пренебрегнати.
Една от тези досадни подробности заслужава да бъде спомената – предупреждението на Сепала, че активите на НЕК могат да бъдат непосредствено застрашени. Още преди да внесе иска, руската страна изрази намерението си да придобие активите на НЕК в случай, че България не може да изплати присъденото обещетение. Става дума за активи, от които съвсем пряко зависи енергийната ни сигурност – за активите на държавните енергийни дружества и електропреносната ни мрежа: ясно е, че който ги владее, на практика ще управлява безотказно всички икономически и политически процеси в страната.
НЕК не само че няма ресурс да изплати един милиард евро неустойки, но и е в практически фалит, бидейки най-големия длъжник в държавата – със задължения от 2,2 милиарда лева, натрупани именно заради изцяло незаконната реализация на проекта АЕЦ „Белене“ – без договор с крайна цена и дори без лиценз от Агенцията за ядрено регулиране.
Анализирайки това писмо, Бойко Борисов определи действията на правителството като саботаж и допусна, че при организирана от него загуба на делото кукловодите, които го подкрепят, ще си поделят с АСЕ заграбения от българските данъкоплатци милиард. Това е една напълно възможна хипотеза, като се има предвид клептоманската природа на БСП и нейните клонинги – но лично аз съм убеден, че в този случай оперативното мероприятие има по-дълбок и по-широк хоризонт на действие.
АЕЦ „Белене“ е действително важен за руската страна проект – тъй като самият факт, че руската ядрена енергетика, на която дължим катастрофата в Чернобил, стъпва в страна от ЕС като изпълнител при строежа на ядрена централа, е важен от икономическа и геополитическа гледна точка; както впрочем е важно и намерението една от страните от бившия Източен блок да бъде вторично обяздена и превърната в руски троянски кон – или дори отбита от ЕС и превърната във втора Белорус – а в бъдеще и инкорпорирана в мегаломанския проект на Путин, наречен Евразия.
Именно с оглед тези намерения върши работа тоягата от един милард евро, размахвана от АСЕ чрез парижкия арбитраж.
Много е вероятно плановете на Сергей Дмитриевич и неговите кремълски опекуни да включват следния сценарий: България бави топката и крие под миндера остоятелствата по делото, като подготвя почвата за бъдеща загуба с изказвания като това на Орешарски. В резултат: делото е загубено, България изправена пред необходимостта спешно да намери един милард евро, за което й липсва ресурс; НЕК изпада във фалит и опасността неговите активи да станат руска собственост става очевидна. Прави се публична кампания срещу ГЕРБ, които са сложили кръст на този проект – и съответно биват нарочени като виновници за арбитражното дело и неговия печален резултат.
Ситуацията бива представена в апокалиптични краски, правят се сметки колко пенсии могат да бъдат изплатени с харизания на руснаците милиард – и точно когато всичко изглежда безнадеждно, се появява Путин в ролята на голяма братушка – протяга братска ръка и в името на дружбата от векове за векове ни опрощава милиарда – ако, разбира се, се съгласим проектът АЕЦ „Белене“ да бъде възкресен и довършен – колкото и да струва той, при съответните държавни гаранции. Стреснат, трогнат и очарован, Орешарски благодари, руснаците финансират проекта с безбожни лихви, сдобиваме се с руска ядрена централа на българска земя, която ни продава ток на цени, определени от Кремъл, с надутите сметки на българсдките граждани изплащаме нейната цена – което продължава, разбира се, до края на нейния проектен срок.
Същата централа е решаващия пункт в руското влияние върху ядрената политика – с която загубата на националната ни независимост навлиза в решаваща фаза, от която връщане назад няма. БСП в различни конфигурации и с различни подставени лица управлява во век и веков, а член първи от Живковата конституция, според който властта априори пришнадлежи на българските комунисти, все пак не бива реставриран, но няма и смисъл – тъй като неговото съдържание се подразбира.
Харесва ли ви това бъдеще? На мен не. Ала не го четете като антиутопия – то е предстояща реалност – и се прави днес. Има само един начин да го предотвратим – като изпратим неговите архитекти в историята. Големият въпрос е готови ли сме за такъв граждански подвиг. Ако да – България има място в бъдещето; ако не – живели сме напразно, и обитаваме прокълната територия, забравена от Бога и от цивилизования свят.
Коментар