40% от децата смятат, че четенето на книги е безсмислено!!!

[bate Goiko]

Ако сега са наистина само 40 % това е супер!!! Когато аз бях дете(преди около 30 години) бяха поне 80 %! Като гледам сега децата, тези около мене, се развиват супер и имат невероятни знания!

[val/she]

Мисля, че равновесния няма предвид "Човек без характер", а "Човекът без качества".

Ето какво намерих аз: http://www.helikon.bg/books/76/-%D0%...82_144680.html

А има ли я на аванта?

[enn]

Kev:
http://chitanka.info/text/22442-chovek-bez-harakter

Мисля, че равновесния няма предвид "Човек без характер", а "Човекът без качества".

Ето какво намерих аз: http://www.helikon.bg/books/76/-%D0%...82_144680.html

[val/she]

Относно вкусовете и "препоръките"- напоследък се въздържам да правя такива, освен на много близки, че си създават погрешни представи за личността ми.

[val/she]

Kev:
http://chitanka.info/text/22442-chovek-bez-harakter

[kev]

Така е. Добрите неща, все едно дали книги или филми са тези които приема като част от себе си и в същото време усеща, че след тях и се променя малко. Тяхната цел е да му открият нещо за самия него, за живота му, за неща които са му близки. Някой неща успяват да завладеят много хора, други малко, зависи както от качествата на творбата, така и от човека, който я възприема.

От въпросите които му се въртят в главата, от въпросите които потиска, от отговорите които иска да чуе и най-вече отговорите които не иска да чуе. Аз лично не харесвам книги или филми, които дават отговори. Харесват ми творби които ми променят представите за въпросите.

Сега като каза за Боен клуб ще взема пак да си го дръпна, поне година не съм го гледал

За мен винаги е бил голям актьор. Но в този филм не по-малка стойност добавят и Едуард Нортън и Дейвид Финчър. И все пак най-важното си остава сценарият и самият сюжет.

Лека вечер!

[ravnovesie]

Така е. Добрите неща, все едно дали книги или филми са тези които приема като част от себе си и в същото време усеща, че след тях и се променя малко. Тяхната цел е да му открият нещо за самия него, за живота му, за неща които са му близки. Някой неща успяват да завладеят много хора, други малко, зависи както от качествата на творбата, така и от човека, който я възприема.

От въпросите които му се въртят в главата, от въпросите които потиска, от отговорите които иска да чуе и най-вече отговорите които не иска да чуе. Аз лично не харесвам книги или филми, които дават отговори. Харесват ми творби които ми променят представите за въпросите.

Сега като каза за Боен клуб ще взема пак да си го дръпна, поне година не съм го гледал

[kev]

Всъщност няма нужда да казваш нещо повече. Вкусовете и гледните точки на всеки един човек, особено що се отнася до изкуство и творчество, са толкова индивидуални, че лично аз съм се научил да избягвам да давам съвети или пък да не разчитам много на дадени ми на мен за нещо което е впечатлило някой друг. Споделям мнение, искам такова но до там
Помня как като излезе преди години по кината един филм с Брад Пит и срещам един познат който предната вечер беше ходил да го гледа, и го питам "Е, как е филмът?", а той:"Мани мани, на 20-тата минута 10 човека се изнесохме от салона. " Аз обаче след тая анти-реклама нещо още повече се зарибих и отидох веднага да го гледам. Останах до края... дори нещо повече: после дълго осмислях всичко онова което бях преживял в последните 2 часа и което авторите са се опитали да кажат, а филмът веднага влезе на челна позиция в личната ми класация за любими филми, т.е. такива които са ми създали най-силни емоции и преживявания, накарали са ме най-много да се замисля и са ме променили в някаква степен. А още по куриозното в случая беше, че много време след това а дори и в момента болшинството от филмите които гледам сравнявайки ги с този ми изглеждат като сапунки, при все че основният сюжет в този филм се въртеше именно около сапуна...

[ravnovesie]

От раз! Викаш, струва си книгата да се прочете, макар и да не е станала супер бестселър.

Тя няма и как да стане бестселър - тя е от тези които те карат да мислиш. Иначе в самата книга не се случва почти нищо. 1300 страници храна за размисъл и то не някакви тежки префърцунени мисли, а всъщност доста ирония, хумор. Аз имам навика като чета добра книга да си подчертавам в нея, да си записвам някакви неща вътре. Обикновено приемам за добра книга ако вътре си отбележа поне четири пет неща, които са ме накарали да се замисля. В тази книга са стотици. Вълшебната планина на Ман и Пътешествие до края на ноща на Селин ги слагам след нея, като в двете заедно може и да събера пак толкова добри мисли.

[kev]

Сещам се за коя става дума. "Човекът без качества" на Робърт Музил.

От раз! Викаш, струва си книгата да се прочете, макар и да не е станала супер бестселър.

[ravnovesie]

Здравей. Тая тема тъкмо на място ми дойде за да ме подсети че преди време се канех да те питам нещо. В една друга тема, за книгите които четем мисля се казваше, беше споменал за една любима твоя такава. Заинтригува ме тогава и реших да я потърся в няколкото книжарници в града, но така и не я намерих. Някъде я предлгаха онлайн но не я поръчах на момента, и така след време логично и забравих за нея... Та, въпросът ми е, би ли си спомнил коя е тази книга и на кой автор е? Въртят ми се в главата откъслечни думи от заглавието или името на автора (нещо австрийско или немско), но не мога да ги възпроизведа напълно, та за това ако изброиш 2-3 любими твои заглавия със сигурност бих познал и това за което те питам. Предварително благодаря!

Сещам се за коя става дума. "Човекът без качества" на Робърт Музил.

[kev]

Днешно време хората по принцип никога не са чели кой знае колко много. Това че някой приемат за модно да си напълнят библиотеката с книги изобще но оцначава че са ги чели тези книги, пък още по-малко означава че са ги осмислили. Защото добрата литература е за осмисляне, за разширяване на хоризонта на човек.

...

Здравей. Тая тема тъкмо на място ми дойде за да ме подсети че преди време се канех да те питам нещо. В една друга тема, за книгите които четем мисля се казваше, беше споменал за една любима твоя такава. Заинтригува ме тогава и реших да я потърся в няколкото книжарници в града, но така и не я намерих. Някъде я предлгаха онлайн но не я поръчах на момента, и така след време логично и забравих за нея... Та, въпросът ми е, би ли си спомнил коя е тази книга и на кой автор е? Въртят ми се в главата откъслечни думи от заглавието или името на автора (нещо австрийско или немско), но не мога да ги възпроизведа напълно, та за това ако изброиш 2-3 любими твои заглавия със сигурност бих познал и това за което те питам. Предварително благодаря!

[vinkel]

В днешно време възрастните се гордеят че са чели онли Винету , та какво да кажем за децата !

[ravnovesie]

Абе кой чете в днешно време Достоевски, изобщо кой ли чете...
Виж ако Азис издаде биографична книга (което сигурен съм че ще направи в най-скоро време)....
А и съдейки по езика, който използват медиите (400 думи в едно с междуметията) и който се попива от подрастващите, младия български читател надали би могъл да се пребори с истинска литература (за Достоевски - абсурд).

Днешно време хората по принцип никога не са чели кой знае колко много. Това че някой приемат за модно да си напълнят библиотеката с книги изобще но оцначава че са ги чели тези книги, пък още по-малко означава че са ги осмислили. Защото добрата литература е за осмисляне, за разширяване на хоризонта на човек.

А точно Достоевски пък е най-набедения. Доста хора му слагат книги в библиотеките си, някой от тях дори и са прочели нещо от него. Но тези които реално са се замислили са изключително малко. И защо мисля така. В световната литература са малко на брой авторите на така наречената философска литература - така да се каже черешката на тортата. Достоевски, Толстой, Томас Ман, Пруст и още няколко с по една две прекрасни книги - но да кажем че те е по-нормално да не са познати. В България поради СССР наследството само Достоевски и Толстой са стигнали подобен статут. Като пример за всеки сноб какво да си държи в библиотеката. Не че Томас Ман или Пруст са по-лоши - но не са модни така да се каже. И какво се получава - уж четящите българи така и не могат да се насладят на Пруст - защото тук никога не е издаван целия "По следите на изгубеното време". Ако някой иска да чете Томас Ман се налага да търси някакви издания от преди 30-40 че дори и 50 години - издават му от време на време само някоя и друга новела.

Но иначе българите преди били четяли пък сега младото поколение е просто. Ами не е по просто. Същото е като родителите си - само където му липсва навика да се хвали с непрочетени книги в библотеката.

[Deniss]

Абе кой чете в днешно време Достоевски, изобщо кой ли чете...
Виж ако Азис издаде биографична книга (което сигурен съм че ще направи в най-скоро време)....
А и съдейки по езика, който използват медиите (400 думи в едно с междуметията) и който се попива от подрастващите, младия български читател надали би могъл да се пребори с истинска литература (за Достоевски - абсурд).