Академия за инвестиции на looser

[bate Goiko]

Здравей колега отдавна не съм те виждал да пишеш. И на мен от 10-на дни FPP ми станаха много симпатични

[Mr.Profit]

Привет,

Тези дни направих покупки на около 10 000 акции на FPP на цена около 0,31. Мисля си, че е време да формираме дъно там пък да видим дали няма да се окаже и Дъното. Времето както винаги ще покаже най-добре, но в момента съм настроен бичи по тази позиция.



Поздрави

Мнението не е препоръка за взимане на инвестиционно решение!

[Mr.Profit]

Привет отново,

Съжалявам, ако съм те засегнал с тона си. Не е било наречно. Може да е било покрай media hype-а покрай тази култова среща

Не се засягам толкова лесно но подхождам с лек скептицизъм към хора, които критикуват остро и се държат менторски изразявайки собствено мнение. Все пак по дрехите посрещаме, по ума изпращаме. По този въпрос ми е интересно да видя как ще продължи да се развива твоят герой във времето

Но по темата:

1. Относно мултупълите. P/E е много осгарял коефициент, който според мен не може да ти каже точно какво става с компанията.

Това, което написах е с идеята да даде един по-глобален поглед върху нещата. Преди да стигнем до компанията според мен е добре да се започне от върха на пирамидата и от там през съответните анализи за конкретните разклонения до желаната фирма. Тази фирма оперира в даден сектор със своите особености, който се намира в някоя държава със специфични характеристики, която се намира в дадена общност с определени принципи, която пък е част от световната икономика.

Попринцип високото и ниското P/E зависи от много неща, като discount ratе, ръст в приходите и тн. От друга страна има голяма статистическа значимост между, P/E и net margin-а, и ръст в приходите на дадена компания. Т.е за да си говорим за "исторчески добри нива за влизане" трябва да имаш препокритие на няколко параметъра (ако си говорим за P/E), което в действителност е почти невъзможно.

Щом е почти невъзможно не се занимавам с него. Търся нещо възможно.

2. Винаги гледай икономиката и сектора, в който работи компанията това би ти дало много ясна представа какво може да очакваш, като търсене и предлагане на продукция на компанията и маржове.

Според мен много вероятни очаквания за дадена компания мога да получа най-вече ако съм направил анализ на всичките етажи в споменатата пирамида и те не се разминават. Да не забравяме и човешкия фактор Един такъв цялостен анализ помага много защото обхващайки и познавайки всички нива на пирамидата сравнително лесно се правят промени при нови постъпващи данни в някое от нивото.

3. Биезнес цикъла си абсолютно прав. Ако имаш поглед над пазара на акции в САЩ и суровините можеш да си структорираш добър портфейл.

Успех с инвестиции пиши по-често. :wink:

Имам поглед и мога да си структурирам добър портфейл според моите виждания. Благодаря за пожеланията, да ти се връщат
Пиша когато имам време и желание.

Поздрави

[Bill 'The Butcher' Cuttin]

Привет, Bill ю
1. "исторически добри нива" - P/E говорим
2. "тогава компанията поради ред макроикономически причини е
Поздрави

Съжалявам, ако съм те засегнал с тона си. Не е било наречно. Може да е било покрай media hype-а покрай тази култова среща

Но по темата:
1. Относно мултупълите. P/E е много осгарял коефициент, който според мен не може да ти каже точно какво става с компанията. Попринцип високото и ниското P/E зависи от много неща, като discount ratе, ръст в приходите и тн. От друга страна има голяма статистическа значимост между, P/E и net margin-а, и ръст в приходите на дадена компания. Т.е за да си говорим за "исторчески добри нива за влизане" трябва да имаш препокритие на няколко параметъра (ако си говорим за P/E), което в действителност е почти невъзможно.

2. Винаги гледай икономиката и сектора, в който работи компанията това би ти дало много ясна представа какво може да очакваш, като търсене и предлагане на продукция на компанията и маржове.

3. Биезнес цикъла си абсолютно прав. Ако имаш поглед над пазара на акции в САЩ и суровините можеш да си структорираш добър портфейл.

Успех с инвестиции пиши по-често. :wink:

[Mr.Profit]

Привет, Bill

Мога да приема, че входовете са далеч от най-добрите но пък са направени с внимателно избран процент и благодарение на това имам възможност да добия по-добра средна цена залагайки на идеята, че ще видим по-високи исторически добри нива за продаване.

Питаш какво означава "исторически добри нива" и ще ти отговоря точно както на мен отговори Алекси Андонов когато му зададох същия въпрос поради същите причини, които ти споменаваш. Чисто и просто зад тези нива стоят финансовите коефиценти на дружествата и от там и на индексите. Предимно за P/E говорим. Когато погледнеш графиката на съответния коефицент на различни пазари в моменти на кризи стигаш до извода, че сега нашите акции се търгуват на такива изгодни исторически нива.

Казваш "тогава компанията поради ред макроикономически причини е достигнала...". Тук искам да кажа, че според мен на борсата се търгуват очаквания и с настоящият спад тя показва предстоящия спад в реалната икономика. Но този спад до някаква степен е вътре в сегашните цени на акциите. Затова в предишното мнение наблягам, че много внимателно ще наблюдавам как лошите новини от реалния сектор ще повлияят на борсовите котировки защото това ще ми даде отговор на въпроса доколко бъдещите лоши резултати и новини са акумулирани вече от цените. А след криза идва бум но предполагам си запознат с бизнес циклите.

И на теб ще кажа, че името на Алекси го споменах за да запазя авторското му право за фразата с борсовата игра. С малко думи казва много. Изключително полезни неща е казал но всичко приемам критично и се доверявам най-вече на собствената си преценка и анализ. Точно случая с покупките на EUBG го доказва

Поздрави

[Bill 'The Butcher' Cuttin]

Къде очаквате SOFIX през 2009?
1. Timing, timing и пак timing

2. исторически добри нива и да продава на такива

И 5 пъти да го повториш тайминга си е чист късмет. Мисля, че влизането ти в ЕУБГ най-ясно показва защо мисля така.

Това е абсурд. Какво означава "исторически добри нива". Примерно купвал съм Хес на 3 лева преди 5 години. Да но тогава хес имаше X активи и Y приходи. 2008, обаче Хес има 4X приходи и 3X приходи. Това означава ли че трябва да ги чакам на 3 лева (преди сплитове и увеличения на капитала)? Ако си "чакаш историческите нива" ще изпуснеш добри двжидения.

По същия начин седи и въпроса с "исторически добрите нива на продаване. Тогава компанията поради ред макроикономически причини е достигнала едни нива на приходи и EBITDA. Нямаш гаранция, че тези нива ще се повторият някога в историята. И пак ще останеш извън пазара.

Следващият път не слушай само Алекси, ами се опитай и ти да си направиш анализ, защото както виждаш и " бг финансовите гурота" могат да говорят глупости. Ти въобще замислили се над думите на Алекси или ги взе за закон?
Поздрави.

[Mr.Profit]

Къде очаквате SOFIX през 2009?

Интересен въпрос на който продължавам да търся отговор

Трудно ми е да изкажа каквото и да е мнение. Осъзнавам, че психологията играе голяма роля но все си мисля, че тя просто усилва фундамента. Според мен тепърва ще предстоят лоши новини от пренасяне на финансовата криза в реалната икономика. Много ще ми е интересно как Пазарът ще ги оцени и аз лично ще наблюдавам много внимателно тези процеси.

Засега залагам на сценария, че стабилен скок няма да видим в близките 6 месеца заради, което играя предимно защита. Timing, timing и пак timing

Определено обаче както казва и Алекси Андонов мисля, че в борсовата игра човек просто трябва да купува на исторически добри нива и да продава на такива. Мисля си, че сега имаме такива добри исторически нива и ако човек купува по малко дори и да пада още ще добие добра историческа средна цена.

Такива неща си мисля аз, а времето както винаги ще покаже най-добре

[mussi]

http://freecfa.com/

[SStoilov]

Мдаа , все едно аз съм го писал

Бас ловя, че следващата стъпка след намаляването на МЗР , ще е да се премести излъшъка от БНБ в банките.

Тоест, в условията на сериозна криза, нещо в системата е необходимо да поддаде и някой ще трябва да изгори. Първо, това може да са слабите банки и евентуално техните депозитори. Второ, това може да е държавния бюджет, а с него и данъкоплатеца. Трето, това може да е валутния борд и лева, а с него и целия български народ. Тоест, загуби със сигурност ще има, и дали те ще се поемат от (1) банките, (2) банките и депозиторите, (3) данъкоплатеца или (4) народа, е въпрос на държавна политика и на това как правителството ще реагира на развиващата се криза. Крайният резултат не може да се предвиди на основата на икономически анализ.

[000]

be_google,явно ти харества стилът и характерът на статиите на К.Петров ти давам възможност да се запознаеш с още материали от същия автор-http://www.geocities.com/petrov_krassimir/

[be_google]

е тоя индивид (Красимир Петров, Ph. D.) ни закопа с тая статия!
вкарайте го в дранголника!

статията е интересна наистина и ми напомня за момента, когато коментирах с едни приятели от Люлин цените на панелките. моето мнение беше, че без земята под нея не бива да се дават повече от 400-500 евро за м2, обаче ония като зейнаха, че съм едва ли не надменен (при все, че моят квартал е по-скромен от техния!), и т.н.
И преди 5 години и сега мисля така! Доста пари се завъргяха в страната от имоти - парцели по морето, курортите и всеоще има търсене на свестни имоти - къщи, апартаменти, парцели. Като цяло пак стигаме до въпроса с лакомията на всички участници в тези процеси....

Колкото до борда - като правя анализ на мненията тук - май някой има мерак да катурне борда! Интересно е, това общо банково заявление от страна на АББ (бившата АТБ) http://www.abanksb.bg/downloads/17.pdf
- всъщност те са направили и аналаз на световната криза.

Мисля, че от 10 години сме в групата на държавите от ЕС с най-големите лихви по кредитите, баси и печалбите - кой да фалира при дебелите печалби? Огромно количество заплати, пенсии, преводи, фондове, осигуровки, данъци и т.н. пълнят банките ежедневно! Имат ресурс даже да "спасят" Исландия... !

Така, че мерси и на Mr.Profit, че си е направил труда да търси нещо различно и стойностно... и на автора!
Така се поднася инфо, а не с дивашки викове и квичене.

[9 малки негърчета]

е тоя индивид (Красимир Петров, Ph. D.) ни закопа с тая статия!
вкарайте го в дранголника!

[Billy]

Колкото и да не ми е приятно трябва да призная, че има много логика в статията. А са на лице и доста от факторите.... не ми се мисли какво може да се случи при някои от анализираните варианти.

[Mr.Profit]

Здравейте,

След няколко реда ще видите една статия написана от Красимир Петров на 14.01.2005 година. Самият той преди известно време писа във форума но не срещна разбиране. На мен лично материала ми хареса още тогава защото се базира предимно на причинно-следствени връзки и здрава логика.

БАЛОНА ЗА ЖИЛИЖНИ КРЕДИТИ

Красимир Петров, Ph. D.

Спекулативна тръпка е обхванала България, тръпката за недвижимите имоти, тръпката за притежаване на собствен дом.

Тъй както младото, така и по-старото поколение, лишено от десетилетния опит на пазарите, не познава добре последствията от падащи цени в жилищния сектор. За тях, това е нещо далечно, почти невъзможно, нещо което може да се случи на другите, но не и тях. Те постепенно започват да придобиват западния манталитет, че да имаш голяма жилищна ипотека е в реда на нещата—нещо съвсем нормално и естествено. Те все още не са научили горчивия урок на пазарната икономика, че падащите цени на жилищата могат до доведат до трагедия в личния им живот.

По подобен начин, банкерите самодоволно раздават жилищни кредити с мисълта, че имат нужните гаранции за тяхната събираемост. Те погрешно смятат, че като изискват достатъчно високи първоначални вноски, всичко ще е наред в период на криза. Те дълбоко вярват, че модерните методи на риск мениджмънта ще им помогнат да избегнат денят на възмездието. Те също имат какво да научат от историята на пазарната икономика.

Риск мениджмънта работи добре в нормални условия. Като дисциплина, той е основан на вероятностни очаквания за събираемост на кредитите при едно нормално разпределение на получателите на кредит. В основата си, той допуска че няма да има концентриране на падежи на кредитите следствие на някаква външна сила, която да доведе до прекомерен брой на неплатежоспособните. Разбира се, падащите цени на жилищата водят именно до това. Две независими сили работят в една и съща посока за да се получи този ефект.

Първата е силата на кредитното свиване. Когато цените на жилищата се стабилизират и започнат да падат, естествената реакция на банките е да ограничат кредита. Това от своя страна води до допълнителен спад в цените на жилищата, тъй като кредита е основния двигател на цените нагоре. В период на криза, той обаче се превръща в основния двигател на цените надолу. Тогава получателите на кредит имат проблеми с изплащането и настъпва необходимата ликвидация на техните имоти, която е свързана със спад в техните цени.

Втората сила е от общоикономически характер. Свиването на кредита винаги води до обща икономическа рецесия, която е свързана с безработица и спад в доходите на бизнесите и населението. Бизнесите финансират жилищното си предприемачество често пъти от общите си печалби в други сектори, а в условията на рецесия, тези печалби често пъти се изпаряват. Появяват се проблеми с ликвидността, което от своя страна води до ликвидиране на жилищните им инвестиции и до спада в техните цени. Общата икономическа криза води до проблеми в заетостта и спад в доходите от заплати. Много от членовете на семействата с заеми срещу жилищата си остават безработни и също не могат да погасяват заемите си. За да обслужват кредитите си, те биват принудени да ограничат потреблението си в други сектори на икономиката, което довежда до влошаване на икономическата криза. В условията на кредитна контракция и на обща икономическа криза, те не могат да вземат допълнителен кредит и много от тях биват принудени да продадат жилищата си, тъй щото да спасят поне част от първоначалната си вноска. Това води до вълна от жилищно предлагане, което допълнително влошава спада в цените.

Тоест, ефекта на кредитното свиване и на икономическата криза действат съвместно и взаимно се подсилват. Получава се един омагьосан кръг. Спадащите цени на жилищата водят до свиване на кредита. Той от своя страна води до икономическа рецесия, а тя до падащи цени в жилищата и до допълнително свиване в кредита.

Процеса на кредитна ликвидация спира едва когато голяма част от кредита се прочисти от системата. Това означава че в края на този процес, голяма част от рисковите получатели на кредитите са изгубили своите жилища, а голяма част от рисковите банките изпадат в криза или в банкрут. Често пъти това е свързано с проблеми на обща ликвидност в цялата банкова система и до обща банкова криза. Важно е да се разбира, че свиването на кредита в банковия сектор представлява само по-себе си де-факто банкова криза.

При тези обстоятелства е ясно, че най-рисковите банки ще изгорят, а заедно с тях и техните вложители. Държавните гаранции по депозитите няма да са достатъчни. Ще са необходими средства в специално предназначен фонд, а такъв просто няма или той би бил нищожен на фона на огромните загуби по депозитите. Разбира се, общият държавен бюджет също няма да е в състояние да предотврати кризата, тъй като той от своя страна няма да има от къде да се финансира. При една по-задълбочена банкова криза, размера на бюджета просто ще бледнее на фона на всички депозити които трябва да се покрият. Все пак правителството ще намери решение: да напечата необходимите средства за да запази обещанието си и за да защити банките, в резултат на което ще се срине лева.

Тоест, в условията на сериозна криза, нещо в системата е необходимо да поддаде и някой ще трябва да изгори. Първо, това може да са слабите банки и евентуално техните депозитори. Второ, това може да е държавния бюджет, а с него и данъкоплатеца. Трето, това може да е валутния борд и лева, а с него и целия български народ. Тоест, загуби със сигурност ще има, и дали те ще се поемат от (1) банките, (2) банките и депозиторите, (3) данъкоплатеца или (4) народа, е въпрос на държавна политика и на това как правителството ще реагира на развиващата се криза. Крайният резултат не може да се предвиди на основата на икономически анализ.

Все пак, историята сочи, че обществата ориентирани към дива пазарна икономика, с така наречената laissez-faire икономическа политика, предпочитат първите два варианта, а обществата ориентирани към “социализъм” предпочитат последните два. Несъмнено, първите варианти са за предпочитане пред последните, понеже те правят и банките и депозиторите по-предпазливи в решенията си, докато последните водят до надпревара в раздаването на кредитите и до надпревара в забогатяването от тези кредити, тъй като загубите ще се понесат в крайна сметка от народа, а не от бизнесмените (банкерите). С други думи, първите варианти представляват пазарната икономика в действие, а последните представляват преразпределение на доходите и обогатяване на политико-икономическата върхушка за сметка на народа.

При едно такова разбиране на нещата, вече става пределно ясно, че държавата и правителството ще избере един от последните два варианта. Точно кой вариант, ще зависи от дълбочината на кризата и от необходимите средства. Ако бюджета е достатъчен, само той ще бъде пожертван. Ако ли не, тогава ще падне и лева. В условията на банкова криза и на всеобщ политически натиск, Валутният Борд ще бъде принуден да поддаде на натиска или ще бъде направо разтурен. Независимостта на Борда е един политически камуфлаж, който ще бъде разкрит в деня на кризата. В този момент ще се появи надпревара за обръщане на левовете в евро. Предвидливите вече ще са обърнали парите си отдавна и ще реализират солидни печалби. Закъснелите ще понесат загубите. Печелившите ще са 2-5% от играчите. Губещите ще са 90-95% от народа. Това ни учи историята и ние няма да пропуснем възможността да я повторим отново.

При един така развиващ се сценарий на обща банкова криза, трябва да си зададем въпроса какво можем да направим като индивиди за да се предпазим от тази криза. На първо място, да не се затъва в дългове и да не се купува жилище с значителни заеми в този вече късен етап от спекулативния процес. Второ, спестяванията е разумно да се държат във валута, а не в левове. Трето, валутата е разумно да се държи “под дюшека”, а не в местната банка. В условията на криза, валутните депозити може да бъдат блокирани или иззети от държавата и обменени в левове по текущия курс под претекст да се предпази стойността на лева. В крайна сметка, лева така или иначе ще падне, а депозиторите във валута ощетени. За да се предпазим като общество е необходимо да ограничим растежа на кредита в банковата система. Но това на практика едва ли ще стане.

Всичко това, разбира се, вероятно ще стане в “далечното” бъдеще, може би след 3-5 години. Днес всичко върви по мед и масло и опасения за подобна криза няма.

Красимир Петров, Ph. D.



Бъдете здрави и успех!

[kefala]

Напълнях с няколко килограма. Като се прибера ще взема мерки.

И аз пийнах студена водица но благодарение на факта, че играя с по-малък риск и донякъде очаквания негативен тренд съм минимизирал ефектите до някаква степен, което хич не ме успокоява де Не, че съм нервен но определено можех много по-добре да си изиграя картите.

Наскоро продадохме изгодно недвижим имот (оценявам го като удар номер 1) и сега, като че ли се подготвям за номер 2, който го виждам свързан с фондовия пазар. Остава да хвана приблизително дъното само Дано този път се справя по-добре. Времето ще покаже.

Поздрави

Айде бе Профитче,без тебе е скучно!!!