Първоначално изпратено от Selena
Разгледай мнение
Скъпа Селена! Не те познавам, а и не мисля, че мога да ти дам съвет в подобен случай. Каквото и да бъде казано - никога няма да разберем човека, който е в безнадеждната ситуация, когато губи свой близък, обречен на напусне тая страна на живота, която - очевидно ни е дадена за кратко, но която ние сме твърдо убедени, че няма как да ни изневери... Не е така. Тежи ни, особено когато си отива млад човек. Някъде бях чел, че върховна несправедливост в тоя живот е тая, ако родителите трябва да се разделят завинаги със своите деца...
В тоя смисъл - животът наистина е несправедлив! Преди доста години погребахме наш състудент - 27 - годишен... Мир на прахта му! Оттогава се разделяме с някого... Помълчаваме на срещите ни, отливаме от чашите си, но се сещаме за тия хора - а списъците ни са непроменени, ако и част от хората в тях да не са вече между живите! Пазим паметта им жива! Обречени сме - това е истината! Но се сещаме за тия хора, защото те са били обвързани с нас емоционално през едни от най-хубавите години - студентските! В тоя смисъл, кой би се сещал за последният от нас? Няма значение, но въпросите са философски: духът остава сред хората, които сме преживявали радостни и скръбни моменти, а винаги има такива: и хора, и моменти, които са ни сплотявали в общите ни усилия към някаква цел... Малко смешно звучи понятието "цел" в условия, подобни на обсъжданите...
Селена, съветите ти: да си пазим здравето и да се радваме на живота - са трудно изпълними, защото не знаем от какво - и как да пазим здравето си /смисълът на живота е в това - постоянно да преодоляваме препятствията, които той ни поставя, независимо от техният характер, при което оцеляват индивидите, които могат да се приспособят към условията, пълни с трудности и изпитания..., а - когато човек натрупа годините - очевидно той става бреме за околните и.../... , а радостта от живота е също нещо двусмислено: ако аз се радвам на живота по определен начин, това може да не харесва на някого и да скъсява дните му... Човешките взаимоотношения са сложни!
Както и да е! Животът е нещо, което се дефинира с начало и край. Може би краят може да бъде симулиран, както и да се преиграва с него от т.нар. търсачи на силни усещания - което пък създава някаква илюзия за "подготвеност", но трагедията - в различни размери - все пак е налице, защото винаги губим близък до сърцето ни човек..., независимо какви са били неговите усещания по "пътя" към Отвъдното...
Сложно е да се разбере подобна на твоята ситуация, но поне опитваме и сме с теб! Бъди здрава! И силна! /каквото и да означава това/
Коментар