Абе, и да живееш в него, пак може и актив, и пасив да бъде. Работата е там, че има едни неизбежни /уви!/ разходи покрай живота ни, които, ако са добре структурирани и съчетани с правилната материална обвивка, може да не ни водят до обедняване, но, в други случаи, точно обратно. Ако, поради структурирането /на всичко, свързано с тази материална обвивка, Домът/ тези ни разходи не ни обедняват, предвид тяхната неизбежност и са по-ниски от варианта, когато сме под наем, можем да го броим този дом за актив, дори да е наша собственост. Иначе...
Иначе кофти.
За жените-също. И там има едни неизбежни разходи, грижи, притеснения и важното е, дали тези, които ти генерира половинката, са по-големи или по-малки от неизбежните. По-големи = "Пасив"; по-малки = "актив". - Просто е.
- Поне на теория. Ако пък емоционалните ни обвързаности ни карат да правим глупости, и ние ги правим, мислейки си, че е за, в имено на, или поради жената до нас, пак стигаме до Р.К. - Най-рисков е самият инвеститор, не инвестирането като процес. Тоест, за нашите проблеми сме виновни главно ние и нашите слабости - не този, който ги провокира /жената/ - ако ги няма, номерът не минава, и няма загуби, нали така?
Иначе кофти.
За жените-също. И там има едни неизбежни разходи, грижи, притеснения и важното е, дали тези, които ти генерира половинката, са по-големи или по-малки от неизбежните. По-големи = "Пасив"; по-малки = "актив". - Просто е.
- Поне на теория. Ако пък емоционалните ни обвързаности ни карат да правим глупости, и ние ги правим, мислейки си, че е за, в имено на, или поради жената до нас, пак стигаме до Р.К. - Най-рисков е самият инвеститор, не инвестирането като процес. Тоест, за нашите проблеми сме виновни главно ние и нашите слабости - не този, който ги провокира /жената/ - ако ги няма, номерът не минава, и няма загуби, нали така?
Коментар