Уран в задния двор.България навлиза в сериозната фаза на търсене на трайно решение с ядрените си отпадъци
5 ное 2010
Колкото и добре да работи ядрената енергетика, идва ден, в който трябва да се справи с отпадъците си. За България този момент наближава, макар да не е ясно дали ще настъпи след няколко години или след едно десетилетие. Ситуацията не е така драматична както в края на 90-те години на миналия век, когато площадката на АЕЦ "Козлодуй" е буквално задръстена с отработено ядрено гориво. Но София вече трябва да започне да мисли за дългосрочната си политика за справянето си високоактивните отпадъци (ВАО) – най-малките по обем, но и най-вредните.
За това има две причини. Първо, според споразумението от 1997 г. България трябва да започне да приема обратно отпадъците от преработката на отработеното ядрено гориво в Русия. Кога точно не е ясно, тъй като договорките с Москва никога не са били публични. Според едни специалисти контейнерите с остъклени отпадъци могат да започнат да пристигат след 3-4 години, според други след десет, а оптимистите смятат, че България никога няма да ги види на своя територия. В същото време със сегашния темп, с който в Русия се изпраща за преработка отработеното ядрено гориво е ясно, че на българска територия вероятно ще останат няколкостотин тона тежък метал. Още повече че в последните две години поради липса на средства АЕЦ не е връщала нищо от него в Русия. Натискът се засили тази седмица с предложената от Европейската комисия директива, която изисква страните да имат ясни планове за дългосрочното управление на ядрените си отпадъци. В нея се подчертава, че това е национално решение, но препоръчва страните - членки на ЕС, да се ориентират към дълбокото геоложко погребване като "единствената безопасна и устойчива технология", която е в наличност.
Ден преди Брюксел да представи директивата, българското министерство на икономиката и енергетика (МИЕТ) публикува за публично обсъждане Стратегия за управлението на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 г. Документът трябва да даде дългосрочната визия за това какво да се прави с ВАО.
Два сценария
Предпочитаното решение, става ясно от стратегията, е да се продължи с досегашната практика на изпращане на горивото в Русия. Това е политиката на повечето страни, като в Европа преработката става във Франция и Великобритания. В Русия горивните клетки се рециклират, като от тях се отделят съставките, които могат да се използват отново, а остатъкът се остъклява. След това полученият високоефективен отпадък би трябвало да се върне в България, като превозът да започне до 2020 г., обясни Георги Гьошев, главен експерт в държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО). Точният срок не е ясен, защото двете държави все още не са се разбрали за методиката, по която ще се изчислява връщаното количество (обикновено то е 30-40% от първоначалния обем). Някой експерти се позовават на приетия през 2004 г. закон в Русия, който позволява на страната да складира дългосрочно отпадъци, генерирани от руско гориво. Според тях може да се промени споразумението с Федералния център за ядрена безопасност, така че да се отчете тази законодателна промяна. Преди време пък в "Козлодуй" е била обсъждана възможността горивото да се вземе на лизинг и така то да остава руска собственост през цялото време, с което би се заобиколила забраната за износ на ядрени отпадъци в Русия. Засега тази технология е приложима само за горивните клетки от вече затворените малки реактори на "Козлодуй", тъй като заводът в Русия, който трябва да преработва клетките от хилядамегаватовите реактори, все още не е построен. Поради това в България към 2020 г. евентуално ще се върне относително малко количество, вероятно 120 тона, изчисляват авторите на стратегията.
Този вариант среща почти единодушната подкрепа на ядрените специалисти в България. Единствено еколозите са против. "Това е престъпление", казва активистът Ян Хаверкамп от "Грийнпийс". По неговите думи, ако българите знаеха за екологичната катастрофа около завода за преработка "Маяк", вероятно щяха да се замислят. Зелените освен това твърдят, че предложената европейска директива за управлението на ядрените отпадъци ще спре износа им към трети страни, т.е. България няма да може повече да ползва руската опция. Според Николай Влахов, главният секретар на Агенцията по ядрено регулиране – българската институция, която участва в писането на директивата, няма такова нещо. "В Европа циркулират такива идеи, но те не са част от законодателството. България изнася отработено гориво, не отпадък, така че взаимоотношенията ни с Русия няма как да бъдат повлияни от директивата."
Вторият вариант е тези отпадъци да се връщат в България във вече изгражданото хранилище за сухо съхранение, в което могат да бъдат складирани до 50 години. Целта му по принцип е да поеме горивните клетки, които няма да могат да бъдат върнати в Русия. На теория обаче, ако се реализира пълният му капацитет, то може да съхранява цялото отработено гориво от АЕЦ "Козлодуй". И двата варианта не са окончателни. Въпросът е какво да се прави дългосрочно. Според стратегията на правителството до края на 2013 г. трябва да се приема Национална програма за геоложко погребване на високо- и средноактивни отпадъци, т.е. ядреният отпадък да бъде погребан дълбоко под земята.
Да дупчим или да не дупчим
Преди две години държавното предприятие, което управлява радиоактивните отпадъци, започва проучвания за подходяща площадка за дълбоко погребване, но проектът е спрян. Идеята е екип от геолози, енергетици и еколози да проучи 20-30 места в страната, от които да се подберат няколко площадки с подходящи сеизмични и геологически характеристики (гранитът и глината са най-предпочитани). Изискването е да не са в населени места или вододайни зони. На 400 - 500 метра под земята с години се тества устойчивостта на пакетираните отпадъци и влиянието на подпочвените води. Правят се модели и на базата на геологическата история на подземния слой се прогнозира каква ще е динамиката му през следващите столетия. Сериозен проблем се оказва цената за дълбокото геоложко погребване, която най-вероятно ще надхвърли 1 млрд. лв. (според оценката на българските специалисти). Не е ясно откъде ще дойдат парите, тъй като справянето с високоактивните отпадъци не е предвидено като перо нито във фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", нито във фонд "Радиоактивни отпадъци". В последния има натрупани 145 млн. лв. - за издържка на държавното предприятие и за изграждане на националното хранилище за ниско- и средноактивни отпадъци. То трябва да стартира през 2015 г. на площадката "Радиана" в Козлодуй, но ще се забави, тъй като екооценката по проекта не е завършила.
В същото време технологията на подземното погребване далеч не е безопасна. Трудно може да се прогнозира какво точно ще се случи с контейнерите. Според Хаверкамп най-добрият пример са проблемите с хранилището Асе в Германия, което преди било солна мина. Там през 60-те години започва складирането на ниско- и средноактивни ядрени отпадъци. Тази година обаче германското правителство взе решение да премести 200 хил. варела след рязкото повишаване на влажността и пропадането на тавана на галерията. Самата идея за преместването на такова количество корозирали и токсични варели вече навява кошмарни картини. Дори и специално построените хранилища не са лишени от проблеми. Американското в планината Юка (на около 120 км от Лас Вегас) чака само лиценз, но вероятно никога няма да отвори поради опасения за сеизмичния характер на терена. В най-напредналото в Европа и давано за пример хранилище във Финландия също има трудности. Хаверкамп обяснява, че новите изследвания са показали недостатъчната стабилност на гранитния пласт, а шведските медни контейнери, в които трябва да се складират ВАО и за които се е предполагало, че ще издържат поне три хиляди години без окисляване, могат да се спукат след само 300 г. Дали всичко това ще попречи на старта на експлоатацията на хранилището ще се разбере едва през следващата година.
Според Влахов обаче голяма част от проблемите са измислени и се дължат на ядрената истерия след Чернобил. "Не трябва да се изключва възможността на българска територия да се изгради подобно регионално хранилище, но това е политически въпрос", казва експертът. АЕЦ "Козлодуй" участва в международен проект, по който се търси начин за изграждане на общо хранилище за няколко страни. Този вариант също е залегнал в стратегията, но дни преди тя да бъде оповестена, експерти на икономическото министерство отхвърлиха възможността България да приема чужди отпадъци. През февруари такива слухове се появиха в британската преса.
следва
5 ное 2010
Колкото и добре да работи ядрената енергетика, идва ден, в който трябва да се справи с отпадъците си. За България този момент наближава, макар да не е ясно дали ще настъпи след няколко години или след едно десетилетие. Ситуацията не е така драматична както в края на 90-те години на миналия век, когато площадката на АЕЦ "Козлодуй" е буквално задръстена с отработено ядрено гориво. Но София вече трябва да започне да мисли за дългосрочната си политика за справянето си високоактивните отпадъци (ВАО) – най-малките по обем, но и най-вредните.
За това има две причини. Първо, според споразумението от 1997 г. България трябва да започне да приема обратно отпадъците от преработката на отработеното ядрено гориво в Русия. Кога точно не е ясно, тъй като договорките с Москва никога не са били публични. Според едни специалисти контейнерите с остъклени отпадъци могат да започнат да пристигат след 3-4 години, според други след десет, а оптимистите смятат, че България никога няма да ги види на своя територия. В същото време със сегашния темп, с който в Русия се изпраща за преработка отработеното ядрено гориво е ясно, че на българска територия вероятно ще останат няколкостотин тона тежък метал. Още повече че в последните две години поради липса на средства АЕЦ не е връщала нищо от него в Русия. Натискът се засили тази седмица с предложената от Европейската комисия директива, която изисква страните да имат ясни планове за дългосрочното управление на ядрените си отпадъци. В нея се подчертава, че това е национално решение, но препоръчва страните - членки на ЕС, да се ориентират към дълбокото геоложко погребване като "единствената безопасна и устойчива технология", която е в наличност.
Ден преди Брюксел да представи директивата, българското министерство на икономиката и енергетика (МИЕТ) публикува за публично обсъждане Стратегия за управлението на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 г. Документът трябва да даде дългосрочната визия за това какво да се прави с ВАО.
Два сценария
Предпочитаното решение, става ясно от стратегията, е да се продължи с досегашната практика на изпращане на горивото в Русия. Това е политиката на повечето страни, като в Европа преработката става във Франция и Великобритания. В Русия горивните клетки се рециклират, като от тях се отделят съставките, които могат да се използват отново, а остатъкът се остъклява. След това полученият високоефективен отпадък би трябвало да се върне в България, като превозът да започне до 2020 г., обясни Георги Гьошев, главен експерт в държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО). Точният срок не е ясен, защото двете държави все още не са се разбрали за методиката, по която ще се изчислява връщаното количество (обикновено то е 30-40% от първоначалния обем). Някой експерти се позовават на приетия през 2004 г. закон в Русия, който позволява на страната да складира дългосрочно отпадъци, генерирани от руско гориво. Според тях може да се промени споразумението с Федералния център за ядрена безопасност, така че да се отчете тази законодателна промяна. Преди време пък в "Козлодуй" е била обсъждана възможността горивото да се вземе на лизинг и така то да остава руска собственост през цялото време, с което би се заобиколила забраната за износ на ядрени отпадъци в Русия. Засега тази технология е приложима само за горивните клетки от вече затворените малки реактори на "Козлодуй", тъй като заводът в Русия, който трябва да преработва клетките от хилядамегаватовите реактори, все още не е построен. Поради това в България към 2020 г. евентуално ще се върне относително малко количество, вероятно 120 тона, изчисляват авторите на стратегията.
Този вариант среща почти единодушната подкрепа на ядрените специалисти в България. Единствено еколозите са против. "Това е престъпление", казва активистът Ян Хаверкамп от "Грийнпийс". По неговите думи, ако българите знаеха за екологичната катастрофа около завода за преработка "Маяк", вероятно щяха да се замислят. Зелените освен това твърдят, че предложената европейска директива за управлението на ядрените отпадъци ще спре износа им към трети страни, т.е. България няма да може повече да ползва руската опция. Според Николай Влахов, главният секретар на Агенцията по ядрено регулиране – българската институция, която участва в писането на директивата, няма такова нещо. "В Европа циркулират такива идеи, но те не са част от законодателството. България изнася отработено гориво, не отпадък, така че взаимоотношенията ни с Русия няма как да бъдат повлияни от директивата."
Вторият вариант е тези отпадъци да се връщат в България във вече изгражданото хранилище за сухо съхранение, в което могат да бъдат складирани до 50 години. Целта му по принцип е да поеме горивните клетки, които няма да могат да бъдат върнати в Русия. На теория обаче, ако се реализира пълният му капацитет, то може да съхранява цялото отработено гориво от АЕЦ "Козлодуй". И двата варианта не са окончателни. Въпросът е какво да се прави дългосрочно. Според стратегията на правителството до края на 2013 г. трябва да се приема Национална програма за геоложко погребване на високо- и средноактивни отпадъци, т.е. ядреният отпадък да бъде погребан дълбоко под земята.
Да дупчим или да не дупчим
Преди две години държавното предприятие, което управлява радиоактивните отпадъци, започва проучвания за подходяща площадка за дълбоко погребване, но проектът е спрян. Идеята е екип от геолози, енергетици и еколози да проучи 20-30 места в страната, от които да се подберат няколко площадки с подходящи сеизмични и геологически характеристики (гранитът и глината са най-предпочитани). Изискването е да не са в населени места или вододайни зони. На 400 - 500 метра под земята с години се тества устойчивостта на пакетираните отпадъци и влиянието на подпочвените води. Правят се модели и на базата на геологическата история на подземния слой се прогнозира каква ще е динамиката му през следващите столетия. Сериозен проблем се оказва цената за дълбокото геоложко погребване, която най-вероятно ще надхвърли 1 млрд. лв. (според оценката на българските специалисти). Не е ясно откъде ще дойдат парите, тъй като справянето с високоактивните отпадъци не е предвидено като перо нито във фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", нито във фонд "Радиоактивни отпадъци". В последния има натрупани 145 млн. лв. - за издържка на държавното предприятие и за изграждане на националното хранилище за ниско- и средноактивни отпадъци. То трябва да стартира през 2015 г. на площадката "Радиана" в Козлодуй, но ще се забави, тъй като екооценката по проекта не е завършила.
В същото време технологията на подземното погребване далеч не е безопасна. Трудно може да се прогнозира какво точно ще се случи с контейнерите. Според Хаверкамп най-добрият пример са проблемите с хранилището Асе в Германия, което преди било солна мина. Там през 60-те години започва складирането на ниско- и средноактивни ядрени отпадъци. Тази година обаче германското правителство взе решение да премести 200 хил. варела след рязкото повишаване на влажността и пропадането на тавана на галерията. Самата идея за преместването на такова количество корозирали и токсични варели вече навява кошмарни картини. Дори и специално построените хранилища не са лишени от проблеми. Американското в планината Юка (на около 120 км от Лас Вегас) чака само лиценз, но вероятно никога няма да отвори поради опасения за сеизмичния характер на терена. В най-напредналото в Европа и давано за пример хранилище във Финландия също има трудности. Хаверкамп обяснява, че новите изследвания са показали недостатъчната стабилност на гранитния пласт, а шведските медни контейнери, в които трябва да се складират ВАО и за които се е предполагало, че ще издържат поне три хиляди години без окисляване, могат да се спукат след само 300 г. Дали всичко това ще попречи на старта на експлоатацията на хранилището ще се разбере едва през следващата година.
Според Влахов обаче голяма част от проблемите са измислени и се дължат на ядрената истерия след Чернобил. "Не трябва да се изключва възможността на българска територия да се изгради подобно регионално хранилище, но това е политически въпрос", казва експертът. АЕЦ "Козлодуй" участва в международен проект, по който се търси начин за изграждане на общо хранилище за няколко страни. Този вариант също е залегнал в стратегията, но дни преди тя да бъде оповестена, експерти на икономическото министерство отхвърлиха възможността България да приема чужди отпадъци. През февруари такива слухове се появиха в британската преса.
следва
Коментар