Расте интересът към енергийно ефективните сгради у нас
Интересът към енергийно ефективните сгради и възобновяемите източници на енергия у нас все повече нараства, но стимулите за инвеститорите в подобни проекти са малко и трябва да се увеличат. Това смята Георги Константинов, директор строителство в Winslow Developments.
Енергийно ефективните сгради са съвременно решение за борба с глобалното затопляне. Те намаляват нивата на изхвърлените количества въглероден двуокис в атмосферата и икономисват средно до 85% от разходите за отопление и климатизация. Това е причината инвестицията на собствениците на такива домове да се възвърне за период от 10 - 15 години само от спестените разходи за отпление и климатизация, а вложените пари за изолация се приспадат от облагаемия доход.
Въпреки преимуществата на енергийно ефективните жилища, в България купувачите са все още скептично настроени заради по-високата цена на сградите и сравнително бавното възвръщане на инвестицията.
Най-високата категория нискоенергийна сграда е така наречената "пасивна къща". Тя поддържа постоянен микроклимат без активна отоплителна или охладителна система при ниска консумация на енергия.
Терминът "пасивна къща" означава нулева нетна консумация на енергия. Сградата сама генерира толкова енергия, колкото й е необходима, за да покрие собствените си енергийни нужди на годишна база. Това се постига чрез адекватна термо и влаго изолация, ориентация на сградата на юг, остъкляване предимно на южната и източната фасада, използване на енергия на възобновяеми енергийни източници.
Средното оскъпяване на строителните разходи при пасивните сгради е 2 %.
За да бъде определено като пасивно едно строителство, изискването е разходите за енергия да не надвишават 15 kWh за година, което отговаря на около 1,5 л нафта / mІ жилищна площ.
Допълнителните енергийни потребности могат да се покриват с възобновяеми енергийни източници като слънце, вятър и вода.
За част от инвестициите при изграждане на такава къща, може да се кандидатства с проекти, които да се финансират от фондовете на ЕС. Европейската комисия действа в посока налагането и разпространението на нискоенергийни сгради в държавите-членки, чрез прилагането на директиви и изготвянето на стратегии.
В сила е и програмата Intelligent Energy Europe 2007-2013, за която са отпуснати 730 милиона евро. Редица организации работят по програмата и в България.
Към момента в България съществуват само две сгради с висока степен на енергийна ефективност.
Българската компания с английско участие Winslow Developments планира да използва елементи на пасивното строителство в два от новите си проекти. Единият се намира в Градоман-Мало Бучино и ще представлява жилищен комплекс с контролиран достъп, разположен в подножието на Люлин планина. Вторият е в с. Баня. Той е собственост на британския фонд Люиз Чарлз.
Инвестициите в двата проекта ще надхвърлят 400 милиона лева.
news.expert.bg
наште хора още не са го закризили
Интересът към енергийно ефективните сгради и възобновяемите източници на енергия у нас все повече нараства, но стимулите за инвеститорите в подобни проекти са малко и трябва да се увеличат. Това смята Георги Константинов, директор строителство в Winslow Developments.
Енергийно ефективните сгради са съвременно решение за борба с глобалното затопляне. Те намаляват нивата на изхвърлените количества въглероден двуокис в атмосферата и икономисват средно до 85% от разходите за отопление и климатизация. Това е причината инвестицията на собствениците на такива домове да се възвърне за период от 10 - 15 години само от спестените разходи за отпление и климатизация, а вложените пари за изолация се приспадат от облагаемия доход.
Въпреки преимуществата на енергийно ефективните жилища, в България купувачите са все още скептично настроени заради по-високата цена на сградите и сравнително бавното възвръщане на инвестицията.
Най-високата категория нискоенергийна сграда е така наречената "пасивна къща". Тя поддържа постоянен микроклимат без активна отоплителна или охладителна система при ниска консумация на енергия.
Терминът "пасивна къща" означава нулева нетна консумация на енергия. Сградата сама генерира толкова енергия, колкото й е необходима, за да покрие собствените си енергийни нужди на годишна база. Това се постига чрез адекватна термо и влаго изолация, ориентация на сградата на юг, остъкляване предимно на южната и източната фасада, използване на енергия на възобновяеми енергийни източници.
Средното оскъпяване на строителните разходи при пасивните сгради е 2 %.
За да бъде определено като пасивно едно строителство, изискването е разходите за енергия да не надвишават 15 kWh за година, което отговаря на около 1,5 л нафта / mІ жилищна площ.
Допълнителните енергийни потребности могат да се покриват с възобновяеми енергийни източници като слънце, вятър и вода.
За част от инвестициите при изграждане на такава къща, може да се кандидатства с проекти, които да се финансират от фондовете на ЕС. Европейската комисия действа в посока налагането и разпространението на нискоенергийни сгради в държавите-членки, чрез прилагането на директиви и изготвянето на стратегии.
В сила е и програмата Intelligent Energy Europe 2007-2013, за която са отпуснати 730 милиона евро. Редица организации работят по програмата и в България.
Към момента в България съществуват само две сгради с висока степен на енергийна ефективност.
Българската компания с английско участие Winslow Developments планира да използва елементи на пасивното строителство в два от новите си проекти. Единият се намира в Градоман-Мало Бучино и ще представлява жилищен комплекс с контролиран достъп, разположен в подножието на Люлин планина. Вторият е в с. Баня. Той е собственост на британския фонд Люиз Чарлз.
Инвестициите в двата проекта ще надхвърлят 400 милиона лева.
news.expert.bg
наште хора още не са го закризили
Коментар