Първоначално изпратено от nradev
Разгледай мнение
Не се дължи ДДС ако е преди право на строеж а не преди акт 14.Ама брокер не читател , брокер писател.
учредяването и последващото прехвърляне на право на строеж е безспорно освободена доставка и върху нея не се начислява ДДС. Най-спорният случай в практиката досега беше свързан с учредяване на право на строеж върху земя при започнало строителство преди фаза груб строеж. Това включва например случаите, при които или самият собственик на земята е започнал строителството в начална фаза и впоследствие е учредил право на строеж в полза на трето лице, или пък титулярът на правото на строеж е извършил част от строителните работи и впоследствие е прехвърлил правото на строеж на трето лице - нов суперфициар. По силата на Закона за собствеността правото на строеж е вещно право върху земя. По принцип такова право се учредява преди започването на самия строеж, но са възможни и изключения.
В практиката са известни и често се извършват учредявания и прехвърляния на правото на строеж, при които самото строителство вече е било започнало преди съответното учредяване (от собственика) или преди последващо прехвърляне (от предишния суперфициар) и са извършени определени строителни работи - например има изкоп, цокъл или дори има изградени етажи от съответната жилищна, търговска, офисна или индустриална сграда. Това обстоятелство не препятства учредяването или прехвърлянето на правото на строеж. Правната възможност за учредяване или прехвърляне на право на строеж съществува, докато сградата няма покрив, т.е. докато не е осъществен т.нар. груб строеж. При фаза груб строеж вече възниква самата сграда и нейните съответни части, които стават самостоятелни и обособени вещи, или имоти от гледна точка на вещното право. Целта на вещното право на строеж е да се построи сграда, която да бъде самостоятелна и обособена вещ, годна да бъде обект на правото на собственост. Именно поради това е необходимо сградата в основни линии да е завършена във фаза груб строеж, т.е. в груб вид, до покрив. От този момент следва да се счита, че възниква и правото на собственост върху сградата. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - правото на собственост на суперфициара върху сградата възниква, когато сградата бъде материализирана в определен минимален вид на самостоятелност. От този момент може да се прехвърля само правото на собственост върху полуготовите обекти, но не и да се учредява или прехвърля право на строеж. Може да се каже образно, че при продажбата на обекта правото на строеж съществува като иманентно присъщ елемент на правото на собственост и макар и неюридически, също е предмет на прехвърляне, но не като отделна и самостоятелна сделка, защото чрез самостоятелна сделка при и след фаза груб строеж се прехвърля само правото на собственост.
Целта е, ако по някаква причина сградата бъде унищожена, титулярът на правото на строеж да може да я изгради отново и отново да придобие собственост върху обекта, който е притежавал и преди.
От гледна точка на ЗДДС при учредяване на право на строеж при започнало строителство се извършват две доставки. Първата е освободена доставка на учредяване на право на строеж. Втората е облагаема доставка на съответната част от незавършеното строителство - т.е. на тази част от строителството, която е била готова преди учредяването/респ. прехвърлянето на правото на строеж.
Именно в тази логическа насока и в същия смисъл е и допълнението на чл.34, ал.1 от ЗДДС, че учредяването или прехвърлянето на правото на строеж се счита за доставка, свързана със земя, до момента на завършване на сградата в груб строеж, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. По смисъла на ЗДДС в правото на строеж не се включват извършените строително-монтажни работи.
В практиката са известни и често се извършват учредявания и прехвърляния на правото на строеж, при които самото строителство вече е било започнало преди съответното учредяване (от собственика) или преди последващо прехвърляне (от предишния суперфициар) и са извършени определени строителни работи - например има изкоп, цокъл или дори има изградени етажи от съответната жилищна, търговска, офисна или индустриална сграда. Това обстоятелство не препятства учредяването или прехвърлянето на правото на строеж. Правната възможност за учредяване или прехвърляне на право на строеж съществува, докато сградата няма покрив, т.е. докато не е осъществен т.нар. груб строеж. При фаза груб строеж вече възниква самата сграда и нейните съответни части, които стават самостоятелни и обособени вещи, или имоти от гледна точка на вещното право. Целта на вещното право на строеж е да се построи сграда, която да бъде самостоятелна и обособена вещ, годна да бъде обект на правото на собственост. Именно поради това е необходимо сградата в основни линии да е завършена във фаза груб строеж, т.е. в груб вид, до покрив. От този момент следва да се счита, че възниква и правото на собственост върху сградата. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - правото на собственост на суперфициара върху сградата възниква, когато сградата бъде материализирана в определен минимален вид на самостоятелност. От този момент може да се прехвърля само правото на собственост върху полуготовите обекти, но не и да се учредява или прехвърля право на строеж. Може да се каже образно, че при продажбата на обекта правото на строеж съществува като иманентно присъщ елемент на правото на собственост и макар и неюридически, също е предмет на прехвърляне, но не като отделна и самостоятелна сделка, защото чрез самостоятелна сделка при и след фаза груб строеж се прехвърля само правото на собственост.
Целта е, ако по някаква причина сградата бъде унищожена, титулярът на правото на строеж да може да я изгради отново и отново да придобие собственост върху обекта, който е притежавал и преди.
От гледна точка на ЗДДС при учредяване на право на строеж при започнало строителство се извършват две доставки. Първата е освободена доставка на учредяване на право на строеж. Втората е облагаема доставка на съответната част от незавършеното строителство - т.е. на тази част от строителството, която е била готова преди учредяването/респ. прехвърлянето на правото на строеж.
Именно в тази логическа насока и в същия смисъл е и допълнението на чл.34, ал.1 от ЗДДС, че учредяването или прехвърлянето на правото на строеж се счита за доставка, свързана със земя, до момента на завършване на сградата в груб строеж, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. По смисъла на ЗДДС в правото на строеж не се включват извършените строително-монтажни работи.
Коментар