Първоначално изпратено от exxs
Разгледай мнение
Цецо, мисля, че не трябва да забравяме, че все пак НИ са актив - и като всеки актив /а и продукт като цяло/, цената се определя между търсенето и предлагането. Факторите, които си описал в точките 1-5 имат своята роля и в двете, но в крайна сметка всичко се свежда до баланса между търсенето и предлагането, а зад тях стоят не само макроикономически фактори, но и социоикномически такива. Ако не беше така, нямаше да съществуват пазари на НИ с цени по-ниски от себестойността на имота /cost of replacement/ - Банско до скоро беше такъв пример, вече може и да не е.
И все пак колкото до твоите пет точки - истината е, че освен, не бидейки всички фактори в пазара, също така и не дават особена информация извън цялостния контекст. Нека вземем депозитите. Тогава си били 5 пъти по-малко според твоите данни - тук може да се вземе предвид инфлацията, но най-вече композицията на депозитите.Ето ти пример:
Арти е строител и има 9 милиона в сметката. Ники е магазинер и няма нищо в сметката /живее от месец до месец/. Общо депозити: 9 милиона.Те са в ЛевоБанк.
Ники след доста чудене и маене решава, че иска да купи имот и отива до ЛевоБанк. Тегли 1 милион и го дава на Арти, за да си купи апартамент. Така в крайна сметка Арти има вече 10 милиона в банката /депозитите са се увеличили/, но всяка нужда за търсене на имот на пазара е удовлетворена /или малко по-реалистично, имаме едно търсене по-малко/, което означава, че търсенето се е намалило, въпреки че депозитите са се увеличили. Това, което онагледявам е, че не е важно само колко са депозитите, но и на кого са и как са разпределени.
Споменаваш и коефициентът между средна работна заплата и средна цена на квадрат. Хубава метрика, но дали няма значение дали 60% от тази средна работна заплата отиват за храна и енергия или 100%?
Връщам се и на примерът с ЛевоБанк, защото, ако нещо искам да направя ясно от този пост, то е следното:
QE не е печатане напари!
Това е много разпространена заблуда, която виждам, че си е почти аксиома в тази тема.
Ако беше печатане на пари, инфлация щяхме да имаме още от 2009 насам - тя не идва така с 15 години закъснение. Японцияте също нямаше да се борят за 2% инфлация 30 години въпреки всичките си QE-та.
Създаването /печатането/ на пари в нашата икономика се случва чрез кредит! Или иначе казано:
1. Ники създава пари, когато решава да изтегли 1 милион и така вече Арти разполага не с 9, а с 10 милиона депозити. Така сега на момента, вече имаме повече пари в икономиката, но тези пари, следващите 30 години ще трябва да се "изтеглят" от нея, защото Ники трябва да изхарчи 1 милион+ лихвите по-малко отколкото би изхарчил, ако не беше изтеглил кредита. Точно заради това кредитът създава "инфлационни" пориви докато се случва, но е дефлационен в дългосрочен план /поне в реално изражение/.
Та QE е дотолоква печатане на пари доколкото, когато централните банки купуват облигации от търговските банки, те натискат лихвите надолу. Ниските лихви стимулират кредитирането и оттам създаването /ака печатането/ на пари. Но когато лихвите стигнат 0, тогава амунициите на Централните банки просто свършват. Всеки, който е можел да бъде привлечен от ниската цена на кредита, е бил превлечен. Всеки, който е могъл да изтегли кредит - изтеглил е!
Тогава идва неприятната част - няма кой да тегли кредити /да създава пари/, а тези кредити трябва да започват да се връщат - хората свиват потреблението си, за да връщат кредитите. Оттам дефлация /връщане на кредитите/. Единственият коз, който им остава е да работят в синхрон с правителствата и да монетизират дълга чрез дефицити. Това е и вторият начин за създаване на пари, който всъщност отново е кредит, но просто когато няма хора, останали за кредитиране:
2. Кредитирането се прехвърля изцяло върху правителството.
Затова и до голяма степен смятам, че колко инфлация ще имаме вбъдеще ще зависи от това какви ще бъдат бюджетните дефицити. Затова имаме и сегашната ситуация с инфлацията /не заради QE, което се случва от 15 години/, а защото правителствата изтеглиха отгромни заеми и ги раздодаха на хората!
Но естествената склонност на икономиката с вкичкия този дълг е дефлация. Не бих се изненадал, ако тук, й изпуснат края и я отвържат - но в крайна сметка дали нещата ще приключат с масови фалити и дилевъриджинг на всичкия този дълг или Василевци и Корнелии ще се втурнат да помагат с невиждани дефицити, които да изпуснат другия край, предстои да видим. Аз лично по-скоро очаквам дефлационен натиск, но най-хубавото е, че има активи, които биха се държали добре и в двете среди
Надявам се не съм бил прекарено объркващ, но да - QE не е печатане на пари! Печатаме пари, когато теглим кредит и когато правителствата гласуват дефицити - това е!
Коментар