Имоти: границата от 1000 ЕВРО/кв. м. е премината!
Над хиляда сгради на пъпа на София са пред рухване
Бедняци живеят в къщи за милиони
Пенсионери нямат дори лев за ремонт, но не продават скъпите имоти
Възрастна жена по пантофи чука на вратата на офис на една от централните столични улици. Собствениците я познават - всеки ден старицата проси по левче. От всички съседни офиси също й дават, за да си купи хляб и сирене. Тъй като насред декемврийския студ жената е по домашни чехли, собственикът предлага да й даде пари и за обувки.
"Не, благодаря, аз живея зад ъгъла и само притичах дотук", отказва тя. Всъщност бедната софиянка живее в просторен апартамент от 100 кв. метра. Въпреки окаяното състояние на жилището цената му е поне 80 000 евро, категорични са брокери на недвижими имоти.
Според столичните общинари хиляди изнемогващи пенсионери живеят в апартаменти за стотици хиляди евро. Много от скъпите сгради обаче са в трагично състояние, защото не са ремонтирани с години.
"Само в нашия район десетки социално слаби обитават скъпи жилища, за чиято поддръжка не са в състояние да плащат", заяви пред "Стандарт" кметът на община "Средец" Иван Сотиров.
Това са българи, които карат на ниски пенсии или минимални заплати, но са родени в центъра. Ако скъпият апартамент им е единствен, в момента те нямат пари не само за поддръжка на сградите, но и за плащането на сметките за ток и парно в огромните помещения. За нищо на света обаче не са съгласни да заменят родния си дом за по-малко жилище извън познатия район и да получат пари, с които могат да живеят добре.
В същото време сгради, които би трябвало да бъдат част от лицето на столицата, буквално са пред рухване заради немотията на обитателите си. Постройки с изронена мазилка виждаме по всички централни столични булеварди. Още входовете им приличат на катакомби, от таваните се рони вар, а стълбищата трябва да се използват само при повишено внимание.
В подобни сгради на "Дондуков" и "Нансен" вече нееднократно са спирани вода и ток за неплатени сметки от обитателите. В много от случаите хората дават долните етажи за офиси на фирми. Към по-горните обаче няма тълпи от клиенти. А поради факта, че едните (богатите) са наематели, а бедните от високите етажи са домопритежатели, няма как да стигнат до единно споразумение за ремонта на събарящата се сграда.
В момента общината няма ясна стратегия за това, какво да се прави със сградите, които струват баснословни суми, но се обитават от хора, свели доходите си до жизнения минимум. Те не се числят към никой отдел на общината. "Реставрация" отговаря само за онези постройки, които са паметници на културата, обяснява шефът на отдела Георги Гужгулов. "Ами да им паднат на главите, като не искат да ремонтират", лаконичен бе той пред "Стандарт".
"Общината дава предписания само за ремонт на фасадите на сградите, но те отиват до съответните районни кметове. Те са длъжни да ги изпълнят, все едно дали ще накарат собственика да свърши това, или ще намерят пари по реставрационни проекти", коментира главният архитект на общината Стоян Янев. "Що се отнася до това, какво става в сградата отвътре - има ли ток и асансьор, това не е наша задача. Ако на онези хора им харесва да живеят в XVI век, нека си живеят", допълни той. Според Янев общината е успяла да възстанови доста от старите постройки по "Пиротска". "Голяма част от сградите пък се възстановяват след реституция или приватизация от новите собственици. Така че не е вярно, че общината не прави нищо. Но просто не можем и не бива да вършим работата на собствениците. Вярно - има и някои почти напълно разрушени сгради в центъра, но те са обект на съдебни спорове. Докато Темида не се произнесе, ние не можем да задължим собственика да ремонтира къщата", каза Янев.
Според общинари обаче не е нормална ситуацията, при която на пъпа на София живеят хора, които не могат да платят за поддръжката на сградите. На Запад обитателите на централните части са наистина богати хора, на които им е по джоба да плащат за всички екстри. "По-специфичното развитие на столицата - и като история на разрастването й, и като цени в последните години, обаче превърна центъра на града в нещо хаотично", казаха общинари.
Общинският съветник Стефан Беязов заяви, че столичният парламент никога не е гледал проект за съхраняването на старите постройки в центъра на столицата. "Вероятно би трябвало да подемем някаква инициатива, която да пази и съхранява старите сгради. Ясно е, че с проекта "Красива България" само се боядисват фасадите им за пред чужденците, но това не решава проблема", признава Беязов.
Шефът на община "Средец" Иван Сотиров, която е пълна с подобни постройки, се изказа доста скептично за възможността сградите да бъдат ремонтирани скоро. "Общината има юрисдикция само върху търговските обекти и културните паметници. Не можем да задължим никого да продаде дома си и да се пресели другаде, а не можем и да ремонтираме старите сгради. Съществуваха идеи собствениците да сключат договори с частни фирми, които да направят ремонта им, но да получат вместо пари определена площ. Вече се появиха компании, които търсят подобни възможности. Бабите обаче са недоверчиви, а и никой кмет или общинар не би ги посъветвал да подпишат договор, с който евентуално могат да загубят най-ценното - дома си", казва Сотиров.
Стела Стоянова
Вашият коментар
Цените тръгват от 800 евро на квадрат
Цените на старите сгради в центъра на София в момента тръгват от 800-850 евро на кв. м, казаха от фирма за недвижими имоти "Велис консулт".
Продажната стойност естествено зависи и от състоянието на сградата и жилището. Колкото по-запусната е сградата като цяло, цената пада.
Като цяло обаче тенденцията е едностайно жилище да се продава при горната тарифа. За двустайно сумите тръгват от 900 евро на кв. м. При тристайните средната цена е около 940 евро, а четиристайните са над 960 евро. В района около Докторски паметник стойностите обаче удрят рекорд от 1200 евро на кв. м.
При отдаване под наем едностаен апартамент може да се спазари за 200 евро на месец.
Двустайното жилище е около 300-400. Максимумът е при големите апартаменти около Докторски паметник, които се отдават и за 1500 евро на месец.
Над хиляда сгради на пъпа на София са пред рухване
Бедняци живеят в къщи за милиони
Пенсионери нямат дори лев за ремонт, но не продават скъпите имоти
Възрастна жена по пантофи чука на вратата на офис на една от централните столични улици. Собствениците я познават - всеки ден старицата проси по левче. От всички съседни офиси също й дават, за да си купи хляб и сирене. Тъй като насред декемврийския студ жената е по домашни чехли, собственикът предлага да й даде пари и за обувки.
"Не, благодаря, аз живея зад ъгъла и само притичах дотук", отказва тя. Всъщност бедната софиянка живее в просторен апартамент от 100 кв. метра. Въпреки окаяното състояние на жилището цената му е поне 80 000 евро, категорични са брокери на недвижими имоти.
Според столичните общинари хиляди изнемогващи пенсионери живеят в апартаменти за стотици хиляди евро. Много от скъпите сгради обаче са в трагично състояние, защото не са ремонтирани с години.
"Само в нашия район десетки социално слаби обитават скъпи жилища, за чиято поддръжка не са в състояние да плащат", заяви пред "Стандарт" кметът на община "Средец" Иван Сотиров.
Това са българи, които карат на ниски пенсии или минимални заплати, но са родени в центъра. Ако скъпият апартамент им е единствен, в момента те нямат пари не само за поддръжка на сградите, но и за плащането на сметките за ток и парно в огромните помещения. За нищо на света обаче не са съгласни да заменят родния си дом за по-малко жилище извън познатия район и да получат пари, с които могат да живеят добре.
В същото време сгради, които би трябвало да бъдат част от лицето на столицата, буквално са пред рухване заради немотията на обитателите си. Постройки с изронена мазилка виждаме по всички централни столични булеварди. Още входовете им приличат на катакомби, от таваните се рони вар, а стълбищата трябва да се използват само при повишено внимание.
В подобни сгради на "Дондуков" и "Нансен" вече нееднократно са спирани вода и ток за неплатени сметки от обитателите. В много от случаите хората дават долните етажи за офиси на фирми. Към по-горните обаче няма тълпи от клиенти. А поради факта, че едните (богатите) са наематели, а бедните от високите етажи са домопритежатели, няма как да стигнат до единно споразумение за ремонта на събарящата се сграда.
В момента общината няма ясна стратегия за това, какво да се прави със сградите, които струват баснословни суми, но се обитават от хора, свели доходите си до жизнения минимум. Те не се числят към никой отдел на общината. "Реставрация" отговаря само за онези постройки, които са паметници на културата, обяснява шефът на отдела Георги Гужгулов. "Ами да им паднат на главите, като не искат да ремонтират", лаконичен бе той пред "Стандарт".
"Общината дава предписания само за ремонт на фасадите на сградите, но те отиват до съответните районни кметове. Те са длъжни да ги изпълнят, все едно дали ще накарат собственика да свърши това, или ще намерят пари по реставрационни проекти", коментира главният архитект на общината Стоян Янев. "Що се отнася до това, какво става в сградата отвътре - има ли ток и асансьор, това не е наша задача. Ако на онези хора им харесва да живеят в XVI век, нека си живеят", допълни той. Според Янев общината е успяла да възстанови доста от старите постройки по "Пиротска". "Голяма част от сградите пък се възстановяват след реституция или приватизация от новите собственици. Така че не е вярно, че общината не прави нищо. Но просто не можем и не бива да вършим работата на собствениците. Вярно - има и някои почти напълно разрушени сгради в центъра, но те са обект на съдебни спорове. Докато Темида не се произнесе, ние не можем да задължим собственика да ремонтира къщата", каза Янев.
Според общинари обаче не е нормална ситуацията, при която на пъпа на София живеят хора, които не могат да платят за поддръжката на сградите. На Запад обитателите на централните части са наистина богати хора, на които им е по джоба да плащат за всички екстри. "По-специфичното развитие на столицата - и като история на разрастването й, и като цени в последните години, обаче превърна центъра на града в нещо хаотично", казаха общинари.
Общинският съветник Стефан Беязов заяви, че столичният парламент никога не е гледал проект за съхраняването на старите постройки в центъра на столицата. "Вероятно би трябвало да подемем някаква инициатива, която да пази и съхранява старите сгради. Ясно е, че с проекта "Красива България" само се боядисват фасадите им за пред чужденците, но това не решава проблема", признава Беязов.
Шефът на община "Средец" Иван Сотиров, която е пълна с подобни постройки, се изказа доста скептично за възможността сградите да бъдат ремонтирани скоро. "Общината има юрисдикция само върху търговските обекти и културните паметници. Не можем да задължим никого да продаде дома си и да се пресели другаде, а не можем и да ремонтираме старите сгради. Съществуваха идеи собствениците да сключат договори с частни фирми, които да направят ремонта им, но да получат вместо пари определена площ. Вече се появиха компании, които търсят подобни възможности. Бабите обаче са недоверчиви, а и никой кмет или общинар не би ги посъветвал да подпишат договор, с който евентуално могат да загубят най-ценното - дома си", казва Сотиров.
Стела Стоянова
Вашият коментар
Цените тръгват от 800 евро на квадрат
Цените на старите сгради в центъра на София в момента тръгват от 800-850 евро на кв. м, казаха от фирма за недвижими имоти "Велис консулт".
Продажната стойност естествено зависи и от състоянието на сградата и жилището. Колкото по-запусната е сградата като цяло, цената пада.
Като цяло обаче тенденцията е едностайно жилище да се продава при горната тарифа. За двустайно сумите тръгват от 900 евро на кв. м. При тристайните средната цена е около 940 евро, а четиристайните са над 960 евро. В района около Докторски паметник стойностите обаче удрят рекорд от 1200 евро на кв. м.
При отдаване под наем едностаен апартамент може да се спазари за 200 евро на месец.
Двустайното жилище е около 300-400. Максимумът е при големите апартаменти около Докторски паметник, които се отдават и за 1500 евро на месец.
Коментар