Имоти: границата от 1000 лева/кв. м. е премината

[SS]

Имоти: Pukaneto na balona-Capital.bg

абе ти нещо да не си прекалил с кафетата, че ги говориш едни глупости.
тези работодатели НЕ плащат големи заплати(вервай ми), заплатите никак не са вискоки.(200-300 лв)

[riko]

Имоти: Pukaneto na balona-Capital.bg

cenite naimotite varviat nagore zaedno s zaplatite i zaedno s golemite investotori koyto idvat i investirat v visokoplateni kadri: kato HIT i PRAKTIKER naprimer))

[rehyreh]

Имоти: Pukaneto na balona-Capital.bg

къде се дянахте бе хора !
как вървят цените н аимотите?

[SS]

Имоти: Pukaneto na balona-Capital.bg

Чуждестранни инвеститори смятат, че ефектът от присъединяването в ЕС вече е реализиран

“След скока на цените през 2003 и началото на 2004 г. в момента наблюдаваме успокояване на пазара с един траен възходящ тренд в цените на недвижимите имоти”, заяви Павел Цанев, мениджър от агенция за недвижими имоти Адрес, имаща 11-годишна дейност и представителства в Лондон, Москва, Петербург и Вашингтон.

Все още на пазара на недвижими имоти в България има много ниши. Предлагането е по-силно от търсенето, като очакваме развитие на пазара на бизнес имотите - търговски и офис центрове от модерен тип, развлекателни центрове, големи логистични центрове и жилищни комплекси от затворен тип, добави Цанев.

При бизнес имотите - офис площи и търговски площи - се наблюдава доста голям интерес от утвърдени международни компании, които навлизат на българския пазар, привлечени от позитивната икономическа среда и от добрите възможности за правене на бизнес.

При търговските площи се наблюдава доста сериозно търсене на основните търговски локации, като за тях предлагането е слабо или изобщо липсва. Средната цена на кв. м наем на топлокациите в София достигна 120 евро при изходна база от началото на годината от 100 евро за кв. м.

При офис площите се наблюдава засилено търсене и стабилно предлагане, без резки сътресения на пазара. Цените от началото на годината са се променили от 8,5 евро на кв. м наем в София, до 9 евро месечно в момента.

В момента средната цена на жилищно строителство на апартаменти в София е 529 евро на квадратен метър срещу 395 евро от началото на годината. При парцелите, т.е. индустриалните имоти, също се наблюдава значително покачване на цената, като в момента тя е средно около 95 евро за квадратен метър срещу изходен пункт от около 45 евро в началото на годината.

Очакваме в България инвестиционните фондове, изобщо колективните дружества, да се превърнат в основни играчи на пазара през следващите няколко години, заяви мениджърът, давайки за пример Чехия, Полша и Словакия, където 95% от транзакциите се извършват от инвестиционни фондове, или частни компании за инвестиции в недвижимо имущество. Останалите 5% са извършени от други институции, или от търговците на дребно, които доминират на пазара в България в момента, уточни той.

България е привлекателна за инвестиционните фондове с икономическата стабилност и растеж, овладяната инфлация, очакваното присъединяване към ЕС, наличието на пазарни ниши, добрата възвръщаемост на инвестициите и не на последно място - правителствената помощ.

В България средният процент на възвръщаемост на инвестициите в недвижими имоти е 11,5%, като за определени инвестиции може да се постигне доходност от 15% годишно. В сравнение с нивата на новоприсъединилите се членки към ЕС тази цифра е 8,25%, а в западноевропейските страни - 6%.

Според Майкъл Хънсбъргът от Българо-американски инвестиционен фонд, създаден в България през 1993 г. и започнал инвестиции в недвижими имоти през 1996 г., ситуацията далеч не е толкова розова. Той смята,че все още има специфични проблеми за българския пазар, спиращи чуждестранните инвеститори, като например фактът, че регионът все още е нестабилен от политическа гледна точка. Също така според него възвръщаемост от около 10% не е достатъчна, като чуждестранните инвеститорите очакват над 20%.

“Липсва надеждна и изчерпателна информация за реалното състояние на пазара, освен това пазарът е малък – 8 млн. човека с ниска покупателна способност, а за един инвеститор не си струва да се занимава с дреболии”, каза Хънсбъргът.

Той смята също така, че “ефектът от присъединяването в ЕС вече е реализиран”.

Христина Машкова

[Alee]

Имоти: Pukaneto na balona-Capital.bg

S koi? He he! chak pak tolkova ne kazvam, tova si e moe mnenie, ne iskam da prikazvam neshta koito sa plod samo na moia lichna spekulacia. Chak tolkova mnogo ne znam, az si gledam neshtata ot moi lichen plan, interesuvat me moite vlozenia, sam si gi pravia, sam si stradam kato se "nabutam". Po profesia ne sam ikonomist, no cheta doplani telno, opitvam se da se spravia sam, da si rakovodia financite sam. Zasega stava, po-dobre otkolkoto pri niakoi posrednici e rezultata. No bez samnenie balgarina shte si pati za tova che taka bezrezervno poviarva na Katev i sie. A kakto znaete te doidoha da ni opraviat i da im viarvame. ))

[riko]

Имоти: Pukaneto na balona-Capital.bg

alee i s koy banki po tocno mislis che shte ima problem?

[KAPO]

ИМА ОПАСНОСТ БАНКИТЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В АГЕНЦИИ ЗА

Абе и за имотитре и за банковата система можем само да гадаем на къде ще тръгнат. И най вече цената трябва да се разглежда като производна на доходите и останалите цени. Не ненормално след влизането в Европа цените на стоките да се обърнат в евро тс. 1 лв. бира да стане 1 евро например. А заплатите абсурд да се обърнат така лесно тс. ще има един период в който ще има криза на ниво семейство или отделна личност. Следствие на това ще бъде намалянето на търсенето на жилища и намаляне на цените. А не сме засегнали друг един фактор - много важен - колко българи ще тръгнат към европа - реално ако заплатите в австрия са 3 пъти по високи 1 млн българи ще емигрира след 2007 и...................... Те ще освободят жилища, офиси земя итн. Кой ще ги купи - англичани - надали, Виктория Силвърстед - съвсем не, може би китайци - може но този фактор все още не е проучен.
И от всичко това следва извода - и9нвестицията в имоти е неразумна и имотите в момента са надценени.

[никой]

ИМА ОПАСНОСТ БАНКИТЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В АГЕНЦИИ ЗА

моят сценарий е следният:
имотите няма да спаднат,но няма и да се покачват,изключенията при накой групи имоти ще са малко
кредитите - ще има лоши кредити,които няма да са прекалено много и не наведнъж,така,че пазарът да не може да поеме без спад в цените продаващите се от банките имоти
доходите на кредитополучателите леко ще нарастнат,което ще ги облекчи,но и разходите им също ще нарастнат
така,че който е купил скъпо жилище и живее в него ще остане беден софиянец за цял живот
едно жилище не прави човек богат!!!!!
в строителния бранш ще навлязат и големи фирми,като така ще се регулират цените и качеството на строежите
банките ще продължават да кредитират усилено,въпреки,че ще се забележи през следващите 2-4 години влошаване на портфейлите им - от гледна точка на редовност на кредитите
единственото дългосрочно добро вложение си остава обработваемата земеделска земя
с доходност надвишаваща няколко пъти вложение в апартамент,магазин или офис
но и за там са необходими познания и наблюдение на пазара

[Alee]

ИМА ОПАСНОСТ БАНКИТЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В АГЕНЦИИ ЗА

"Широко се рекламират заеми, предлагат се кредити без предоставяне на бизнес план... Не ви ли безпокои тази кредитна експанзия?

- Да, безпокои ме. Доволна съм, че чрез вашия вестник бе изразено и притеснението на БНБ от нея. Кредитната експанзия е подложена на сериозен анализ от колегите от банковия надзор. Бяха внесени предложения за промяна в наредбите, за да бъде спрян ръстът на заемите. Не можем само да твърдим - ето на, има някакво икономическо развитие и то води до тази експанзия. Реално погледнато, по-често става въпрос за потребителски ипотечни кредити. Има една опасност, която с присъединяването ни през 2007 г. към Евросъюза може да изиграе лоша шега на банковата система. Тогава, съгласно изискванията на ЕС, всяка европейска банка може да разкрива у нас свои клонове без утежнен лицензионен режим. Тези банки ще предлагат по-добри условия за кредитиране, а нашата банкова система няма да е готова за това, тъй като в много случаи тя ще има лош кредитен портфейл. Затова е необходимо сериозно да се мисли за банкова консолидация. Когато у нас дойде чуждестранна банка и разкрие клон, без да спазва изисквания за капиталова адекватност и т.н., това ще постави в неизгодни позиции нашите финансови институции. Това са първите сигнали за колегите от банковата система да започнат да работят по-разумно в тази посока. Тъй като има опасност голяма част от българските банки да се превърнат в агенции за недвижими имоти. При тях има много ипотекирани хотели, жилища... и те ще трябва да започнат да ги продават дори под цената на кредитите.

Ще ви попитам в прав текст - очаквате ли фалити на банки?

- Не, защото мисля, че в момента надзорът в БНБ осъществява много сериозен контрол върху банковата сфера. Но е необходимо банките да започнат да се окрупняват, за да могат да отговорят на предизвикателствата на могъщите финансови институции, които ще дойдат в България."

Разговора води Христо Куфов
http://www.banker.bg/article.asp?art...=45&category=1

[optimista]

България държи най-ниските цени на имоти в региона

За разлика от покачващите се цени на жилищата цените на офисите през последните години спадат
заради насищане на пазара, каза каза Атанас Гаров, изпълнителен директор на Международната брокерска агенция "Колиърс", цитиран от в. "Сега". От 87 000 през 1997 г. в момента офисите в столицата от клас А и клас Б са 234 000. Очаква се бум в цените на търговските центрове. Такива са строящият се на бул."Стамболийски" МОЛ-София и "Комерсия" на Околовръстния път срещу "Младост 4", който ще бъде част от Бизнеспарк-София. Най-привлекателни за инвестиции остават София, Черноморието и Банско, каза Гаров. Независимо от бързо покачващите се цени на жилищните имоти в България - по 20-25% годишно, страната ни държи най-ниските цени в региона - 900 евро е средната цена на квадратен метър жилищна площ.
На друго мнение за цените на офисите е агенция "Адрес". Според агенцията офисите в София към края на септември са се увеличили с 30% в сравнение с 2003 г., в престижните райони надхвърлиха 1000 EUR за кв. м.

[Alee]

Имоти: Pukaneto na balona-Capital.bg

Moeto mnenie che shte ima i problemi s bankite, i s vrashatneto na kreditite i s horata koito gi vrashtat. Az si imam niakoi vlozenia tuk, no v momenta pochvam da gi iztegliam. Povecheto hora v BG poradi nechetene, nepoznavane na istoriata smiatat che nedvizimite imoti se dvizat samo nagore. Izobshto ne sa zapoznati che spiralata moze da bade i nadolu. Vseki smiata che ot edin apartament moze da se zabogatee. Kakvo da se pravi-psihika. Poradi istoriata ni, balgarite, smiatat zabogatiavaneto i praveneto na pari ne kato dalag i truden proces a kato neshto sluchvashto se za edna nost. Tuk pri imotite te vse pak sa po-bavni, smiatat che shte stane za 5 godini. No neka ne se otklaniam zashtoto shte zapochna otnovo da govoria za psihologiata na masite(mnogo po haresvam poniatieto-lemming mentality).
Ta za imotite. Edin ot poslednite sluchei- pisah go po-dolu: 60k(euro) za 20 god, vrashta 125k(euro). Vnoska ot 1400 i neshto ne si spomniam tochno. Pri chista zaplata 1600-1700 kak se ziveee s razlikata ne znam. Na vaprosat kakvo shte se pravi , poznaite kakva e logikata?!
Obesniavam: Pri preminavaneto na leva v Euro shtialo da ima 30% obezcenka na leva(ot tuk zaema namaliava) taka che goliama chast ot zaema shtiala da namalee. Dobre, az pitam: a zaplatata ti kak shte se peobrazuva v Euro, po sahstiata kurs li , kakvo shte stane? Zashtoto imam priateli v Germany i pri tiahnoto minavane kam Euro posledicite biaha za obiknovenite hora, namaliavane na tiahnata pokupatelna sposobnost, namaliavane na realnite dohodi, a i mnogo drugi.
Ta iskam da kaza che horata ne si praviat smetka , te se opitvat da si dokazvat che ako sega si go kupil za 70k, to niama nachin sled 3 godini s tezi tempove tozi apartament da ne e 91k. Dobre e be, ami ako ne e? Ako e 49k? Takava veroiatnost niama.
Ikonomikata v BG zasega e OK, vsichko e kakto triabva. Pri parviat lek sriv mi e mnogo interesno kakvo shte stane. Shte ima mnogo rev i salzi. Vizte UK prez 80te, ne e bilo priatno. 60 000 ipotekirani imota sa bili vzeti ot bankite i pazara e spadnal s 30%. Ne iskam da predvizdam samo kofty neshta, mislia che pone oshte 1 godina pazara shte e slabo nagore, vaprosat e koga i kakvo shte stane. Niakoi shte izliazat navreme s dobar profit. Drugi ne.

[КАПО]

Имоти: Pukaneto na balona-Capital.bg

Alee - моето мнение е че има повод за безпокойство. Повярвай ми вече има цели банди които се издържат от теглене на лоши кредити. Знаеш ли че за 10 дни можем да изтеглим поне 100 х лв. от 5 различни банки без нито една да разбере за другата. Това е тревога. И с право БНБ се тревожи. Знаеш ли че например в момента има банки дето дават 90% от стойноста на имотите прии жилищно кредитиране - това е бомба - надолу го обсъждахме. Ами като влезем в Европа - цените скачат стават финансови шпроблени - купените бордеи се обезценяват тс. и да ги продадат хората не могат да си върнат кредитите. Фалира първата банка - всички взели крдити спират да връщат. На взелите от другии банки това и9м харесва - гратисен период и те спират да връщат и....................... Ама Европа няма да позволи банкови фалити, ама те ще налерят милярди евро в покупка на ливади и инвестиции. Да не се лъжем и да ни приоемат в Европа това няма да е продиктувано от икономически ръст а от политическо решение. Алее ти си специалист в твойта област - би ли инвестирал в Химко или Плама или Видахим - ама каквото и да пишат вестниците. Е ние за запада сме едно Химко - склонен си да рискуваш в рамкитре ха шегата, баса или майтап с колега. Защо ли големите концерни инвестират в Полша, Унгария та дори и Турция (Мерцедес, МАН) а при нас кой. Че ние сме идиоти - кандидат за 2 ри ГСМ оператор беше Водафон и ние го дадохме на гърците. Няма мисъл - сега да вземам някой лев а никой не мисли в перспектива. Балкан на ЗЕЕВИ Груп - супер сделка итн.

[Alee]

Имоти: Pukaneto na balona-Capital.bg

Облаците над банковата система се сгъстяват

БНБ констатира в официален доклад нуждата от рязко ограничаване на кредитите

Иван МИХАЛЕВ

На последната церемония за наградите „Банка на годината“ подуправителят на БНБ и ръководител на „Банков надзор“ Емилия Миланова подхвърли в частен разговор знаменателната фраза: „Ние ги караме да забавят кредитирането, а тук ги награждават, защото много кредитират.“
Ако допреди няколко месеца реплики като тази предизвикваха усмивки, днес на банковите надзорници явно хич не им е до смях. Изглежда, времето за намеци и недомлъвки е изтекло и е настъпил моментът проблемите на банковата система да бъдат обсъждани в прав текст.
Първият сигнал за смяната на тона беше интервюто на Емилия Миланова преди месец, когато беше анонсирана идеята за двойно увеличение на задължителните минимални резерви на банките като стъпка към охлаждане на кредитната експанзия. Тези дни БНБ разпространи публично бюлетина си за резултатите на банковата система за второто тримесечие, където многократно са използвани думи като безпокойство, опасност и заплаха.
Дали банките се превръщат в бомба със закъснител, или става дума за поредното рутинно предупреждение на надзора? По традиция в документите на БНБ има както положителни оценки, така и негативни констатации. Извадени от контекста, тези констатации могат да доведат до надценяване на проблемите (или подценяване на положителните тенденции). И все пак е факт - за първи път в официален публичен документ централната банка се твърди, че кредитната експанзия е стигнала твърде далеч и

Банките трябва да затегнат колана

на кредитирането. Според надзора банковата система достига предела на административния си капацитет за адекватно управление на кредитния риск. „Очевидно назрява необходимостта от рязко засилване на мерките за овладяване на кредитната експанзия, основно по линия на затягане на капиталовите изисквания и ликвидността“, твърди БНБ. „Преобладаващата част от банките пренебрегват сигналите за необходимост от снижаване на ръста на кредитите, като противопоставят на това засилена иновация, особено в областта на потребителското кредитиране“, пише още в бюлетина.
Данните на надзора показват, че за три месеца „класифицираните“ кредити (всички, при които има някакво влошаване) са се увеличили с 66.4 млн. лева (или с 9.26%), като този ръст е близък до общия ръст на кредитите за периода (който е 10.13%). „Налице са основания за твърдението, че се достига предел на управление на кредитния риск, при който банките във все по-голяма степен ще се сблъскват с необходимостта да заделят все по-нарастващ обем от човешки и финансови ресурси за управление на последствията от формираните големи кредитни обеми“, гласи друга от констатациите.
Опасенията за остротата на кредитния риск и капиталовата заплаха се потвърждават и от стрес тестовете, които „Банков надзор“ прави на банките. Дори и при най-ниска степен на влошаване в качеството на кредитите, която предвижда начисляване на 5% провизии по редовните кредити и 30% за тези „под наблюдение“, капиталовата адекватност ще спадне под регулаторното ниво от 12% при 19 банки (към края на март бяха 17), като при четири стойностите на капиталовата адекватност са отрицателни. „Очевидна е необходимостта от по-радикални мерки за овладяване на кредитния ръст, подкрепени със засилени капиталови изисквания при една част от банките“, твърдят от БНБ.
„Много от изводите са базирани на допускания. Стрес тестовете са точно това - прогнозират различни сценарии за развитие на икономиката и изследват реакциите на банките. Затова се казва и стрес тест - да покаже как ще реагират банките, ако има шок в икономиката“, заяви Петър Андронов, главен директор на управление „Банков надзор“. Той поясни, че под шок се разбира голяма инфлация в кратък период от време, съчетана с рязка обезценка на националната валута. „Тестът е екстремно допускане, защото в България сме били вече свидетели на екстремни събития в банковата система. Историята ни показва, че такова нещо не е изключено и затова се правят тези тестове“, допълни Андронов.

Без паника, моля

„Не виждаме непосредствена опасност от всеобхватна банкова криза, въпреки че винаги има възможност отделни банки да се озоват в трудно положение, ако се покачи делът на лоши кредити в портфейла им. Бързият темп на банковото кредитиране може да допринесе до нарастване на лошите заеми в бъдеще, затова е важно БНБ да продължи да поддържа особено строг банков надзор“, коментира пред „Капитал“ представителят на МВФ за България Джеймс Роуф. Той добави, че прилаганите от БНБ мерки още не са имали достатъчно време да постигнат пълния си ефект. „Но ако темпът на банковото кредитиране не се забави, вероятно ще има нужда от по-строги мерки“, добави Роуф.
„Споделям изцяло изводите на БНБ за банковата система и смятам, че те са добронамерени. Най-важното е да се каже на хората, че лошите кредити се дават в добри времена. Ситуацията сега е коренно различна от тази през 1995-1996 г.“, коментира Олег Недялков от ТБ „Алианц България“. Той допълни, че е притеснен по-скоро от факта, че заплатите и доходите на хората нарастват с по-бавни темпове от растежа на потребителските кредити. Заетостта в България по официални данни е около 50%, докато в Европа е 70%. Това е някакъв сигнал, че по-ниската заетост може да създаде проблеми с обслужването на потребителските кредити. Според Недялков един от начините да се намали рискът е да се пристъпи към консолидация между банките. „В България има твърде много банки на твърде малък пазар“, смята банкерът.
Главният изпълнителен директор на Обединена българска банка Стилиян Вътев заяви, че за да бъдат минимизирани рисковете, всяка банка трябва да притежава няколко неща - много доб*ре развита и подредена система за оценка и контрол на кредитния риск, опитен персонал, в това число и за работа с проблемни кредити, стабилен клиентски ресурс и мощна капиталова база, много добро структуриране и управление на активите и пасивите, лесен и евтин достъп до местния и международния паричен пазар, гарантирана подкрепа от банката майка. „Изложените констатации в доклада на БНБ показват, че при някои банки част от тези елементи липсват или не са на достатъчно добро равнище. Ето защо смятам, че мерките на централната банка следва да бъдат насочвани именно към такива банки, а не към банковата ни система като цяло. В противен случай прилагането на един общ „аршин“ за намаляване на кредитната активност само би ощетило едни банки и техните клиенти, без да реши трайно проблемите, констатирани в доклада“, заяви Стилиян Вътев.
„Прави впечатление, че основна част от притесненията на БНБ са свързани с предполагаемо влошаване на нивото на капиталова адекватност. Дори и да има известно влошаване на капиталовата адекватност при определени хипотетични обстоятелства и при определени банки, това не означава задължително проблем“, коментира Асенка Христова от Industry Watch.
Смисълът на поддържането на определено ниво на капиталова адекватност е осигуряването на определен буфер срещу бъдещи непредвидени загуби. Може да се очаква, че банките с временно влошена капиталова адекватност ще се опитат да запазят своята конкурентоспособност, включително като съкратят оперативните си разходи, подобрят рисковите си експозиции или капиталовата си база. Проблем за системата евентуално може да се появи при трайно влошаване на капиталовата адекватност, съчетано с влошаване на общата макроикономическа динамика, допълни Асенка Христова.
„Изглежда, че банковият надзор проявява доста административен подход към банковата система - приема, че на всеки проб*лем трябва да се отговаря с някаква промяна в регулациите. Пренебрегват се пазарните подходи, които разчитат на икономическите стимули“, коментира Георги Ангелов от Института за пазарна икономика. Той е на мнение, че има няколко неща, които могат да се направят, без да се посяга към административни мерки. Едно от тях е да не се допуска харченето на бюджетния излишък, който е над 1.3 млрд. лева в момента, защото това неминуемо ще осигури значителни възможности на банките да увеличат кредитирането.
Според икономиста трябва да се реформира и системата за гарантиране на влоговете. Трябва да се въведат рисково претеглени вноски на банките във Фонда за гарантиране на влоговете, както и да се въведе принципът на съзастраховане. Тоест фондът да не гарантира 100% от депозитите, а по-малък процент. Наличието на 100-процентова гаранция на влогове до определена сума сега премахва стимулите на вложителите да държат парите си в стабилни банки и субсидира рисковите банки.
Успоредно с това според Ангелов БНБ трябва да започне да публикува повече информация за индивидуалното състояние на банките, в това число рейтингите на банките (по системата CAMELS или от международни агенции), капиталовата им адекватност и размерът на активите, които са с лошо качество.

Кредиторите нямат спирачки

Последните данни на БНБ показват, че през септември кредитният портфейл на банковата система е нараснал с нови 441.5 млн. лева. Този резултат донякъде е изненадващ на фона на наблюдаваното забавяне на кредитната експанзия в предишния месец август, когато портфейлът беше увеличен с едва 165 млн. лева. „Всяка година през септември се отчита по-голям ръст, защото има отпуснати кредити, които са били задържани в предишния заради летните отпуски и намаления персонал в банковата система“, коментира Андронов. Това, което продължава да притеснява надзора и пратениците на МВФ, е непостоянството на банковата система. Кривата на нарастването на кредитния портфейл на банките е силно начупена от пикове и спадове, което не дава възможност да се изведе категоричен извод как влияят досегашните мерки на надзора. Подобно явление беше наблюдавано на няколко пъти по-рано през годината. След рекордния ръст на кредитите с цели 409.4 млн. лева, отчетен през април, последваха два месеца на относително затишие, когато портфейлът на банките нарасна съответно с 340.2 млн. и 287.9 млн. лева. Когато всички си мислеха, че мерките на надзора са започнали да дават резултат, последва нов рекорд от 546 млн. лева нарастване за юли.
По неокончателни данни, взети от седмичната статистика на БНБ, през октомври има отново нарастване на кредитите с близо 420 млн. лева. Като се има предвид, че до края на годината остават два месеца, е любопитно да се види колко пъти ще бъдат споменати думите безпокойство, опасност и заплаха в годишния отчет на централната банка.

[Alee]

Имоти: Riskat se povishava-Capital.bg

Проблемът с кредитите не е в количеството, а в качеството

Ако публикуваният през седмицата тримесечен бюлетин на БНБ (още по темата) може да предизвика реално безпокойство, то е не толкова за настоящото състояние на банките, колкото за подхода на БНБ (в частност „Банков надзор“). Ако се вярва на повечето от констатациите в документа, очевидно кредитната експанзия е стигнала доста далеч и оттук нататък може да се очакват лоши новини в банковата система.
Това, разбира се, не може да се случи, или поне не във варианта от 1995-1996 г. Истина е, че кредитите са пораснали с 50% за последната година, но проблемът не е в количеството, а в качеството на банковите портфейли. Още повече че България все още е доста изостанала от страните в Централна и Източна Европа по показателя банков кредит към БВП, включително и от страните с валутни бордове като България - Естония, Латвия и Литва.
Това, което трябва да притеснява надзора и МВФ, е не с колко нарастват кредитите, а дали няма разминаване между отчитаното и действителното състояние на банковите портфейли. Това обаче не може да се лекува с мерки, насочени към намаляване на ликвидността в банките, каквито бяха изпробвани до момента. Такива мерки имат съвсем други последици и ако се продължи с тяхното силово налагане, е напълно възможно да усложни състоянието на банките с проблемни кредитни портфейли (ако има такива).
Изтеглянето на ресурс от банките води до затрудняване на достъпа до ликвидни средства и до оскъпяване на банковия ресурс, но не помага на проблемните банки (ако такива съществуват) да бъдат излекувани. Логично е и банките да заобикалят такива мерки, които им свиват печалбата. А и до момента „Банков надзор“ не е формулирал какъв трябва да бъде „правилният ръст“ на кредитите и какви са количествените цели на въвежданите мерки.
Вместо да поставя банките под общ знаменател, БНБ трябва да започне да ги разглежда според генерирания в тях риск. Не е справедливо да се наказват всички банки и икономиката като цяло със затягане на общите регулации заради повишен риск в няколко банки. По-логично е да се засили надзорът и да се прилагат мерки спрямо тези рискови банки, а не да се лишават предприемачите от кредитен ресурс, а икономиката като цяло - от възможността да се развива с по-бързи темпове.
Една от мерките, които могат да помогнат в случая, е да се задължат банките да публикуват международно признат кредитен рейтинг, както е в други страни. По този начин ще се въведе някаква класификация и ще се преодолее неофициалното схващане „всички банки са еднакви“. Различните рейтинги ще позволят на държавата, бизнеса и отделните спестители да преценяват риска, когато избират банка. Една такава мярка много по-лесно (отколкото няколко интервюта и тримесечни доклади) може да дисциплинира банките да не разбират конкуренцията само като надпревара за по-голям пазарен дял, но и като стремеж към печелене на повече доверие от страна на вложителите.

[))]

Имоти: po Econ.Bg

http://property.timesonline.co.uk/pr...351546,00.html

link kam dolnata statia