If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
А когато градината или лозето загинат като им дойде времето, кой поема разхода по рекултивация на нивата (сумата си е сума, хич не е малка)? Собственика или арендатора?
А когато банката /(банковата система) загине като й дойде времето, кой поема хурката на депозита? ...или пък като пуснат утре още принтери...
колко трябва да струва 1 декар земя, носеща годишна рента от 46 лева, като 1000 лева в най-добрия депозит носят 23!
ами колко трябва да струва 1 дка ако рентата му е 60-70-80 лв?!?!?
Всеки да си решава сам къде му е КОНфортно и колко да дава (а почти винаги това зависи колко ти е голям .... портфейла/депозита спрямо тайминга/инвестиционния ти хоризонт) . И най-важното - Споко!!! В ряката ще има място за всички! ))
Ходих на едно обучение и там се смятаха всички възможни субсидии, които може да получи даден земеделски производител.
Специално за производителите на плодове субсидиите на хектар са:
1. Директни плащания 15 лв.
2. Схема за преразпределено плащане - 15 лв
3. Схема за млади земеделски стопани - 4 лв
4. Зелени плащания - 13 лв
5. Схема за предходна национална помощ - между 15 - 25 лв.
6.Схема за обвързано подпомагане на производители на плодове - 99 лв
7. Плащане за земи в НАТУРА - около 25 лв
Сигурно съм сложила и някакви доплащания за необлагодетелствани райони.
За да се вземат тези субсидии трябва през предходната 2015 година да си произвел определено количество плодове.
Тук има информация, макар и непълна: http://www.agroinfocenter.com/#!blank/cnzx
Не е толкова лесно с "трайните насъждения". Имам /за съжаление със съсобственици/ лозе и то във винарски район на страната. Но пак като наоколо му хванаха лесното само със слънчоглед, не можем да му намерим арендатор.
Просто съм любопитен, но от къде взе тази информация за 200 лв/дка за трайните насаждения?
Ходих на едно обучение и там се смятаха всички възможни субсидии, които може да получи даден земеделски производител.
Специално за производителите на плодове субсидиите на хектар са:
1. Директни плащания 15 лв.
2. Схема за преразпределено плащане - 15 лв
3. Схема за млади земеделски стопани - 4 лв
4. Зелени плащания - 13 лв
5. Схема за предходна национална помощ - между 15 - 25 лв.
6.Схема за обвързано подпомагане на производители на плодове - 99 лв
7. Плащане за земи в НАТУРА - около 25 лв
Сигурно съм сложила и някакви доплащания за необлагодетелствани райони.
За да се вземат тези субсидии трябва през предходната 2015 година да си произвел определено количество плодове.
Тук има информация, макар и непълна: http://www.agroinfocenter.com/#!blank/cnzx
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Моето мнение е че каквата и да е земята (стига да не е с трайни насаждения), не трябва да давате повече от 950/1000лв. за декар и то ако инвестицията ви е дълготрайна.
Ето няколко причини за това;
- Няма да се мине много време и държавата ще обложи с данък и земеделските земи поради реч причини - държавата не е вече производител, а по-скоро БИРНИК;
- Въведе ли се този данък, цената на земята ще падне според мен с около 20%
- Има и сериозно тичане, както и разходи свързани с прехвърлянето на земята, регистрация и т.н.
- Инвестицията си е с дългосрочен характер и ако в един момент ви "падне" нещо на добра цена и ви трябват тези пари, ще е трудно да излезете от тази позиция и то на добра цена;
- Средна рента която може да вземете в страната е около 40-50лв./декар (или това е 4-5% от инвестицията), което е една доста прилична възвращаемост на фона на текущите банкови лихви по депозити.
Разбира се неможе всичко да е негативно, има си и страхотни положителни страни, като:
- добра дългосрочна инвестиция, като парите са си в земята дори и да не получавате рента за нея, цената е относително стабилна на фона на сгрешената финансова система на ЕЦБ, и мега печатането на банкнотки за определени компании и държави;
- Ако решите сами да се ангажирате да си организирате обработката на земята, без това да минава през рендатори, то в зависимост от количеството декари, бихте могли да постигате годишна възвращаемост от поне 10% от стойността на земята (давам личен пример с ечемик. Добив между 400-500кг/дк. Разходи за декар са около 60лв/декар, като същата може да варира в зависимост от това колко земя имате и дали в съседство до вас има кой да я работи, за да се договорите за цена. Цена на ечемика средно 450кг*0,30лв./кг =135лв./дкр. Печалба 75лв. от декар + субсидия 30лв./декар, или общата печалба е около 100лв./декар)
Според мен това е въпрос на договор. Като цяло арендаторите имат по-голяма възможност да кандидатстват по мерки от ПРСР за възстановяване и създаване на нови овощни градини.
Да не забравяме, че и субсидиите за трайни насаждения / схема за единно плащане на площ плюс преразпределително плащане/ май гонят 200 лв/дка.
Просто съм любопитен, но от къде взе тази информация за 200 лв/дка за трайните насаждения?
А когато градината или лозето загинат като им дойде времето, кой поема разхода по рекултивация на нивата (сумата си е сума, хич не е малка)? Собственика или арендатора?
Според мен това е въпрос на договор. Като цяло арендаторите имат по-голяма възможност да кандидатстват по мерки от ПРСР за възстановяване и създаване на нови овощни градини.
Да не забравяме, че и субсидиите за трайни насаждения / схема за единно плащане на площ плюс преразпределително плащане/ май гонят 200 лв/дка.
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Диференциална рента от втори род
Преди години, когато връщаха земите в Добруджа, възстановиха на собствениците земи, върху които бяха създадени овощни градини от праскови, кв. Рилци до Добрич.
Част от собствениците изкорениха градините и ги дадоха под аренда, за което съответно получават рента от арендаторите. Друга част запазиха градините, също отдадоха земите си и в момента получават малко по-голяма рента. Разликата е мисля около 10 лв.
Това че навремето на дадена площ е имало плодни дръвчета с нищо не е повишила стойността на земята. Има градина - има 10 лв отгоре, няма градина - рентата е като на всяка друга земеделска земя. Така е и с лозовите масиви.
А когато градината или лозето загинат като им дойде времето, кой поема разхода по рекултивация на нивата (сумата си е сума, хич не е малка)? Собственика или арендатора?
+1
съгласен съм с теб
само си мисля нещо, което можем да коментираме дали трайните насаждени носят някаква допълнителна стойност на земята или са просто доход от допълнителните вложения и труд за изграждането им
това за мен е много спорен въпрос особено като се има предвид, че трайните насаждения си имат и живот, разходи, грижи, риск
другия вариант е с рентата да се купува нова земя и пак под аренда
двата варианта за мен са много близки
вие какво мислите?
Диференциална рента от втори род
Преди години, когато връщаха земите в Добруджа, възстановиха на собствениците земи, върху които бяха създадени овощни градини от праскови, кв. Рилци до Добрич.
Част от собствениците изкорениха градините и ги дадоха под аренда, за което съответно получават рента от арендаторите. Друга част запазиха градините, също отдадоха земите си и в момента получават малко по-голяма рента. Разликата е мисля около 10 лв.
Това че навремето на дадена площ е имало плодни дръвчета с нищо не е повишила стойността на земята. Има градина - има 10 лв отгоре, няма градина - рентата е като на всяка друга земеделска земя. Така е и с лозовите масиви.
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
+1
съгласен съм с теб
само си мисля нещо, което можем да коментираме
дали трайните насаждени носят някаква допълнителна стойност на земята или са просто доход от допълнителните вложения и труд за изграждането им
това за мен е много спорен въпрос особено като се има предвид, че трайните насаждения си имат и живот, разходи, грижи, риск
другия вариант е с рентата да се купува нова земя и пак под аренда
двата варианта за мен са много близки
вие какво мислите?
Трайните насаждения са по-дългосрочна инвестиция и носят допълнителен риск. Каквото и да засееш си трябват няколко години до реколта, било то череши (станаха много популярни у нас), праскови или други плодни дървета. Пиши още едни суми за инвестиране + поне 4-5г. до добра реколта, живот после грубо около 10-12г. за реколти, след което идва разхода по рекултивирането на земята. А разходи има бол, трябва ти и поне някакъв навес да сложиш на края на нивата за да складираш плодовете при беритба, особено ако говорим за череши, ако си сериозен ти трябва и хладилна камера за съхранение, иначе за 2-3 дни в щайгите са за боклука.
За лозята сметката е по-друга, но там имаш колове, телове, пак 4-5г. до реколта, после обаче живота на лозето е по-дълъг, може и 20-25г. да откара с добри реколти. Лошото е цената на гроздето, съответно повечето лозари направиха изби за да се справят с проблема, но реално вместо грозде складираш вино и реализацията пак е под въпрос.
Ако трябва да изборам, бих заложил на обикновените култури, жито, ечемик и т.н., главно защото са масови и лесно се кешират. По-рисковите начинания нека да останат при специалистите.
(давам личен пример с ечемик. Добив между 400-500кг/дк. Разходи за декар са около 60лв/декар, като същата може да варира в зависимост от това колко земя имате и дали в съседство до вас има кой да я работи, за да се договорите за цена. Цена на ечемика средно 450кг*0,30лв./кг =135лв./дкр. Печалба 75лв. от декар + субсидия 30лв./декар, или общата печалба е около 100лв./декар)[/I]
Тези 60 лева разходи много малко ми се струват. Може би без тоене да е така.
Може ли да дадеш разбивка на разходите, след като е личен пример?
Според моята информация /не съм производител/, разходите варират от 80 до 105 лв. на декар.
Ако още не сте изядени от световната финансова олигархия – просто още не ви е дошъл редът.
Коментар