Какво понижение очаквате на жилищните имоти?

[luboil]

Здравейте какво ново.

Еееех... обзе ме една носталгийка викам да ви навестя... Какви хубави времена бяха 2006...2007..айде ... няма да продължавам да не си разваляме настроението

Лоша Криза!

Now 35 .. 35 once, now 40, now 40... now 45 once, 45 twice ... foreclosed!

Those visions never seen
Until all is lost
Personal holocaust
Foreclosure of a dream

Поздравче
http://www.youtube.com/watch?v=RgikGBh6pbI&ob=av2n

Ти беше от епохата на Джоан, Хюман, Редман, Неграмотен...

Ти к'ъв беше, че актуалният електорат не те помни???

[val/she]

TCM, съжалявам за нещата, които са ви се случили. Подобни драми могат да бъдат много опустошителни особено ако никоя от двете страни не прояви здрав разум, хладнокръвие и воля за непопулярни житейски решения.
Лошото е, че голяма % от хората в активна възраст изпитват подобни затруднения. Не знаем истинските мащаби на пораженията..

[Бате Пешо]

Макар, че имаме (аз и брат ми) собствено жилище в София, се изнесохме под наем в Лагера, за да сме само ние.

Под икономически съюз имам предвид - плащане на наем, съвместно закупуване на единични бройки от неща като - автомобил, техника, мебели, (понеже жилището, макар и хубаво, имаше нужда от дообзавеждане), плащане на сметки (отоплението на едно жилище струва еднаква сума, без значение дали живеят един или двама души).

Не ме изкарвай паразит, щото всичко, което бех купил (съвместно) го оставих.

Написах и, че ми струваше 10 000 лева, само, за да имам същия живот, който водех преди това. А който нема пари да ги извади? Според тебе требва да мизерства, ама некои хора заемат по-комформистка позиция. Истина е, че битовия комфорт често надделява над принципите. Нема какво да се лъжеме.

Доколкото разбирам с брат ти имате наследствено жилище в Лагера а ти си излязъл на квартира с жена с която сте живели заедно.След като си излязъл си оставил всичко на нея.И после си похарчил 10 бона за да си набавиш отново същите вещи?И пак под наем.Не те изкарвам паразит незнам точно какво е станало.Като теб има доста хора.Някои дори съдът ги изгони от собствените им жилища щото имат деца и докато ненавършат 18г в жилището остава жената с децата.

[karakondjul]

привет от караконджула

Здравейте какво ново.

Еееех... обзе ме една носталгийка викам да ви навестя... Какви хубави времена бяха 2006...2007..айде ... няма да продължавам да не си разваляме настроението

Лоша Криза!

Now 35 .. 35 once, now 40, now 40... now 45 once, 45 twice ... foreclosed!

Those visions never seen
Until all is lost
Personal holocaust
Foreclosure of a dream

Поздравче
http://www.youtube.com/watch?v=RgikGBh6pbI&ob=av2n

[TCM]

Благодаря на всички за топлите думи, особено на Маранди, през годините четях написаното от него с интерес, имаше полезни съвети - жалко, че не можах да се възползвам от тях, надявам се все някой да е успял. Да, имаше доста критични моменти за брака ни в последните 5 години и за това най-много съжалявам, не за изгубените пари и апартамента. Не ми се разправят лични подробности, само ще ви кажа, че латино сериалите бледнеят пред нещата, които преживях. Но в крайна сметка сме заедно - за мен, колкото и да постигнеш в материален план, няма ли с кого вечер да споделиш успехите и тревогите, другото е безсмислено.

[Pastir2]

Пастирче би ли разказал как се живее под формата на икономически съюз за да не гадая.Ако си бил в жилището на жената с цел икономическа изгода и после си излязъл на това му викат друго нещо.И в твоя случай пак опираме до момента в който човек трябва да осъзнае какво трябва да прави и да има волята да си наложи сам ограничения и правила.Ако не ти се говори ще те разбера.

Макар, че имаме (аз и брат ми) собствено жилище в София, се изнесохме под наем в Лагера, за да сме само ние.

Под икономически съюз имам предвид - плащане на наем, съвместно закупуване на единични бройки от неща като - автомобил, техника, мебели, (понеже жилището, макар и хубаво, имаше нужда от дообзавеждане), плащане на сметки (отоплението на едно жилище струва еднаква сума, без значение дали живеят един или двама души).

Не ме изкарвай паразит, щото всичко, което бех купил (съвместно) го оставих.

Написах и, че ми струваше 10 000 лева, само, за да имам същия живот, който водех преди това. А който нема пари да ги извади? Според тебе требва да мизерства, ама некои хора заемат по-комформистка позиция. Истина е, че битовия комфорт често надделява над принципите. Нема какво да се лъжеме.

[luboil]

Прегледах на колегата Винеров сайта му.

Май май има още доста да падат цените докато стигнем тези в Германия, а да не говорим за качеството и средата

[Бате Пешо]

Бат ви Маранди ги разправя верни работи.

Много хора са заедно, само защото са формирали некакъв вид икономически съюз, а първоначалните причини, поради които са решили да живеят заедно, ги няма отдавна (демек, посегали са си).

И аз минах през такъв етап - след 5 годишно съжителство, ми се наложи да си дигам багажа. При мен се усложни ситуацията от факта, че не изявих желание да взема нито една от съвместните ни покупки. 10 000 лева ми струваше изнасянето, за да закрепим положението на битово ниво - кола, бяла техника, мебели и купища други дебни ралти, без които не може.

Ако немаше икономически елемент, може би щех по-рано да се премахнем от съвместното съжителство, ама...

Пастирче би ли разказал как се живее под формата на икономически съюз за да не гадая.Ако си бил в жилището на жената с цел икономическа изгода и после си излязъл на това му викат друго нещо.И в твоя случай пак опираме до момента в който човек трябва да осъзнае какво трябва да прави и да има волята да си наложи сам ограничения и правила.Ако не ти се говори ще те разбера.

[Бате Пешо]

Трогна ме, че даже и се разплаках ( съвсем сериозно ). Явно много обичаш жена си, за да спасиш връзката си и това, което си преживял.

Знам за една камара в момента разбити семейства, които живеят фиктивно и не могат да си позволят и да се разведат дори понеже баМките са ги заклещили с ипотеката - не си говорят помежду си, но съжителстват в едно жилище ( делят си хладилника даже и т.н. ), а жените се плющят напред-назад кат' побъркани, щот' и те са на зор и гледат да пестят разходи кат' се продават за секс за една почерпка примерно, за цигарки и т.н. Демек, кой каквото им подхвърли, че имат и деца. Какви ДЕЦА ще пораснат в такива семейства, мога само да гадая ...

П.П. Наистина и аз като Начев съжалявам, че около 9 месеца само четях форума и не се намесих малко по-рано, че аз поне съм пълен простак, когато се налага и се включих едва в началото на 2008 г.

Но ме разплака определено! Дълъг съвместен живот ви желая и не се притеснявай за случилото се, аз ако взема да говоря колко грешни решения съм вземал през живота си, трябва да напиша цял телефонен указател от случки, но винаги си признавам грешката светкавично и после се смея на себе си, к'ва съм шматка бил. То, по-голяма шматка от мИня няма май, ама това е друга тема ...

Та, грешните решения са нормално нещо и добре, че не сте направили драми от това и да си разбиете семейството, особено ако си имате и дечица вече. Пари се изкарват, пари се губят - всичко е въпрос на нагласа, че няма как да имаш само печеливши решения. Т.е. провала е част от успеха и така .... важното е човек да успява да се изправи, като падне. Някои го наричат да има ДУХ! Та, пожелавам ви го искрено за семейството, защото явно много я обичаш.

Поздрави!

Маранди това че едно семейство не си обслужва ипотеката не е основание за обиди помежду им или пък неговорене или пък плющене за цигари и алкохол.Път без изход няма.Когато имаш чувството че всички врати пред теб са затворени ослушай се и се огледай внимателно Господ отваря една нова врата и съдбата те насочва накъде да тръгнеш.Когато желанията на човека не стават на момента трябва търпение и упоритост а не кавги плющене и тем подобни.Решения има много.Вярвам че този пич вече е намерил вярното.И се радвам че е запазил семейството си.Желая му успех и дано по скоро намери начин да си имат собствено жилище.Само упоритите и търпеливите успяват.По важното е да имаш дом а не къща.Познавам доста семейства с апартаменти в София,в голям провинциален град и една или две къщи на село които не се разбират и не живеят добре.

[Pastir2]

Бат ви Маранди ги разправя верни работи.

Много хора са заедно, само защото са формирали некакъв вид икономически съюз, а първоначалните причини, поради които са решили да живеят заедно, ги няма отдавна (демек, посегали са си).

И аз минах през такъв етап - след 5 годишно съжителство, ми се наложи да си дигам багажа. При мен се усложни ситуацията от факта, че не изявих желание да взема нито една от съвместните ни покупки. 10 000 лева ми струваше изнасянето, за да закрепим положението на битово ниво - кола, бяла техника, мебели и купища други дебни ралти, без които не може.

Ако немаше икономически елемент, може би щех по-рано да се премахнем от съвместното съжителство, ама...

[marandi]

Попаднах тук лятото на 2007 (година след като бяхме взели апартамента) - тогава за първи път започнаха да ми минават мисли да го продаваме, но по друг повод - понеже и двамата с жена ми нямаме някакви наследствени имоти, продадохме двустайната панелка на майка й, за да купим този апартамент. Бях много против този ход, защото тъщата е точно като по вицовете, доста номера ни беше правила за 10 години брак и предупреждавах жена ми, че няма да издържи под един покрив с нея. Така се и оказа, ама кой да ме слуша... Тогава за първи път й предложих да го продадем, да й купим пак някакво малко жилище и да се спасяваме... Но като си хвърлил маса време, нерви с майстори (защото правихме основен ремонт) и пари, не ти се разделя с имот... Оттук си научих и другия урок - не ти ли е уютно, при някакви подобни роднински отношения, казваш майната му и на парите и на хвърления нахалост труд и се спасяваш, че иначе по-лошо... Така де, оттогава чета какво се пише тук и постепенно започнах да проумявам колко лекомислено съм си сложил чатала на врата с тази ипотека. До края на 2008-ма на 2-3 пъти правех на жена ми подобни предложения - и ако дотогава го бяхме продали, не само че щяхме да купим на тъщата двустаен или гарсониера, а ние щяхме да сме напред с едно 20 хил. лева, но... не било писано, все някой я разубеждаваше. Предупреждавах я какво съм чел тук, че нещата ще тръгнат по пътя на американските ипотеки, тя обаче казваше: "То по тия форуми всеки си пише каквото си иска, тук няма да стане така." Е, в крайна сметка стана, та оттук и третия научен урок - не се води по женски акъл!

Трогна ме, че даже и се разплаках ( съвсем сериозно ). Явно много обичаш жена си, за да спасиш връзката си и това, което си преживял.

Знам за една камара в момента разбити семейства, които живеят фиктивно и не могат да си позволят и да се разведат дори понеже баМките са ги заклещили с ипотеката - не си говорят помежду си, но съжителстват в едно жилище ( делят си хладилника даже и т.н. ), а жените се плющят напред-назад кат' побъркани, щот' и те са на зор и гледат да пестят разходи кат' се продават за секс за една почерпка примерно, за цигарки и т.н. Демек, кой каквото им подхвърли, че имат и деца. Какви ДЕЦА ще пораснат в такива семейства, мога само да гадая ...

П.П. Наистина и аз като Начев съжалявам, че около 9 месеца само четях форума и не се намесих малко по-рано, че аз поне съм пълен простак, когато се налага и се включих едва в началото на 2008 г.

Но ме разплака определено! Дълъг съвместен живот ви желая и не се притеснявай за случилото се, аз ако взема да говоря колко грешни решения съм вземал през живота си, трябва да напиша цял телефонен указател от случки, но винаги си признавам грешката светкавично и после се смея на себе си, к'ва съм шматка бил. То, по-голяма шматка от мИня няма май, ама това е друга тема ...

Та, грешните решения са нормално нещо и добре, че не сте направили драми от това и да си разбиете семейството, особено ако си имате и дечица вече. Пари се изкарват, пари се губят - всичко е въпрос на нагласа, че няма как да имаш само печеливши решения. Т.е. провала е част от успеха и така .... важното е човек да успява да се изправи, като падне. Някои го наричат да има ДУХ! Та, пожелавам ви го искрено за семейството, защото явно много я обичаш.

Поздрави!

[Peter(Petar)]

Кредитния рай се харесваше от отдавна изчезналите герои (или едва дишащи някои) - АфтърДарк, Джоан, Веско от Варна, Петър от Немско и много други - ако някой иска може да допълни списъка с брадъри. А последния от Немско доколкото си спомням преди 1 година се кълнеше че всички, които предричахме краха на пазара на имоти ще се изпокрием като мишки след 1 година (сега) и ще пишем с нови никове...

Трагедия са брадърите, дори нямат вече сили и най-вече време да защитават тезата си - най-вече защото имат да изплащат по 2-3 кредита - нали са горди собственици на кредити...

Каква е тезата на брадърите, че да трябва години наред да я защитават из форумите?!

[luboil]

Докато си губех времето попаднах на следното забавно четиво (долу е линка, защото е авторско):

http://www.izbuhni.com/2010/09/blog-post_11.html

Ето как някои некоректни агенции за недвижими имоти Ви ХВАЩАТ НА ВЪДИЦАТА

„Доде има ахмак свят, бай ти Ганьо изпуска ли келепира...“

Веднъж една жена на име Радка Ставрева решила, че иска да си купи жилище във Варна. Вече била прочела няколко книги за бързо забогатяване, ама видяло се то, че ще се тегли кредит.

Мозъчето на Радка се плакнело в сладки мечти по бъдещия имот и макар да нямала готовност да тегли кредит веднага, решила да поогледа как вървят цените на апартаментите.

Слязла до будката, купила вестник „Позвънете“, а след туй и списание „Варненски имоти“ за всеки случай. Като всяко съвестно момиче, изпипващо нещата, просто искала да има по-голяма широкообхватност на пазарна информация, която тя жадно щяла да попие само след минути.

Наплюнчила пръсти и съсредоточено запрелиствала печатните издания. За нейна изненада, страниците били ФРАШ с изгодни оферти, които напирали да грабнат радкиното внимание. Поосвестила се малко от внезапно сполетялата я радост и с потна от вълнение ръка, набрала първата оферта, която си била оградила със зелен химикал.

За зла беда обаче апартамента вече бил капариран. Прозвънила още две три оферти, но тъгата в сърцето й натежала като стоманобетон, понеже и те били капарирани. Тъй като била зодия овен, младата девойка не се спирала пред нищо. Докато си лакирала ноктите на левия крак, прозвънила още 10 „яки“ оферти от imot.bg, но чувала все едно и също, а именно „Съжаляваме, но апартаментът вече е капариран. А Вие какво всъщност търсите, можем да Ви предложим много други апартаменти? Защо не заповядате в нашия офис?“.

Младата жена си долакирала изящните нозе и връхлетяна от нова вълна любопитна надежда, решила да заповяда в един от офисите, който се намирал някъде там зад Община Варна.

На вратата я посрещнал едър мъж с костюм и вратовръзка. Усмихнал се професионално и я поканил да седне. През целия разговор не спирал да демонстрира знания и най-вече способността си да говори с големи цифри и бързо да изчислява проценти от трудни суми. Докато комуникирали, дебелите му пръсти шарели от време на време върху калкулатора като малки, неуморни кебапчета. В крайна сметка решили да гледат някакви апартаменти, които хич не били в радкините нужди и представи и..... тука вече не ми се пише, защото тази история сигурно е до болка позната на много купувачи.

Може би много често сте попадали на такива оферти в печатните и интернет издания, които сякаш са ТОЧНО това, което търсите. Освен това цената е ТОЧНО тази, която можете да си позволите. Гадната истина е, че въпросните оферти никога не са съществували.

Целта на тези фиктивни обяви, които аз наричам „въдички“, е да служат на съответната НЕКОРЕКТНА агенция да Ви привлече като купувач и от там нататък да започват да Ви показват РЕАЛНИТЕ си оферти, които изобщо не са това, което търсите. Това е във ВАШ ущърб поради следните причини:

1. По презумпция Ви смятат за глупак (ако поне два пъти сте се хващали на този номер, наистина сте глупак).
2. Некоректни са с Вас от самото начало (вероятно и до края)
3. Губят Ви времето докато Ви занимават с излишни разходки насам-натам
4. Създават грешна представа у Вас за състоянието на пазара и докато чакате да се появи поредната „яка оферта“, за да не я изпуснете този път, някой друг който е наясно, реализира покупка на добър апартамент.
5. По някое време Ви писва и започвате да слагате всички агенции под общ знаменател, например „всички са мошенници“ и изпускате възможността да работите с някой, който наистина може да ви е от полза, понеже вече сте си казал „Всички са един дол дренки“.
(Последното е и в наш ущърб и в ущърб на всички други агенции, които работят коректно с клиентите си).

Това, което аз не разбирам е, защо се води такава политика от някои фирми и то в дългосрочен план. Много купувачи се светват почти веднага, а на тези, които тепърва започват да търсят, ще се радваме да спестим тези излишни преживявания.

Като заключение искам да кажа, че всички съвпадения с реални лица и ситуации са си БАШ истина. Може да проверите това още утре. Вече знаете как и къде.

п.п 1. Този текст по никакъв начин не цели да накърни репутацията на рекламните издания. Те не носят отговорност за обявите, които се публикуват в тях.Напротив, точно некоректното поведение на някои агенции води спада в рейтинга им.

п.п 2. Понякога наистина се случва някой апартамент да е продаден, но се получава като в приказката за лъжливото овчарче.

п.п 3 Името „Радка“ не е случайно и в никакъв случай не е подложено на ирония. Просто една от детските ми мечти беше да имам клиентка на име „Радка“ и тя още не се е осъществила.




Миро Христов

[Бате Пешо]

Попаднах тук лятото на 2007 (година след като бяхме взели апартамента) - тогава за първи път започнаха да ми минават мисли да го продаваме, но по друг повод - понеже и двамата с жена ми нямаме някакви наследствени имоти, продадохме двустайната панелка на майка й, за да купим този апартамент. Бях много против този ход, защото тъщата е точно като по вицовете, доста номера ни беше правила за 10 години брак и предупреждавах жена ми, че няма да издържи под един покрив с нея. Така се и оказа, ама кой да ме слуша... Тогава за първи път й предложих да го продадем, да й купим пак някакво малко жилище и да се спасяваме... Но като си хвърлил маса време, нерви с майстори (защото правихме основен ремонт) и пари, не ти се разделя с имот... Оттук си научих и другия урок - не ти ли е уютно, при някакви подобни роднински отношения, казваш майната му и на парите и на хвърления нахалост труд и се спасяваш, че иначе по-лошо... Така де, оттогава чета какво се пише тук и постепенно започнах да проумявам колко лекомислено съм си сложил чатала на врата с тази ипотека. До края на 2008-ма на 2-3 пъти правех на жена ми подобни предложения - и ако дотогава го бяхме продали, не само че щяхме да купим на тъщата двустаен или гарсониера, а ние щяхме да сме напред с едно 20 хил. лева, но... не било писано, все някой я разубеждаваше. Предупреждавах я какво съм чел тук, че нещата ще тръгнат по пътя на американските ипотеки, тя обаче казваше: "То по тия форуми всеки си пише каквото си иска, тук няма да стане така." Е, в крайна сметка стана, та оттук и третия научен урок - не се води по женски акъл!

С жените само мъжката.Като много искат да си изкарат пари или да си намерят някой който ще им слугува на капризите.А тъщата шут отзад и да върви където си иска.Ти като си се оженил да не си поел ангажимент да издържаш родата на жена си!!!!!!!!!!!!Не бива да се вземат важни решения за много пари под въздействието на емоции.Може би квартирата е била по правилното решение.А жените нека си мрънкат.Тя и мойта мрънкаше ама аз го преместих в другия крачол тя си мрънка аз си правя каквото си знам.Истинския мъж никога не противоречи на жена си и никога не я слуша или пък се води по женски акъл.

[zloblivi_podritvaniq]

...

Попаднах тук лятото на 2007 (година след като бяхме взели апартамента) - тогава за първи път започнаха да ми минават мисли да го продаваме, но по друг повод - понеже и двамата с жена ми нямаме някакви наследствени имоти, продадохме двустайната панелка на майка й, за да купим този апартамент. Бях много против този ход, защото тъщата е точно като по вицовете, доста номера ни беше правила за 10 години брак и предупреждавах жена ми, че няма да издържи под един покрив с нея. Така се и оказа, ама кой да ме слуша... Тогава за първи път й предложих да го продадем, да й купим пак някакво малко жилище и да се спасяваме... Но като си хвърлил маса време, нерви с майстори (защото правихме основен ремонт) и пари, не ти се разделя с имот... Оттук си научих и другия урок - не ти ли е уютно, при някакви подобни роднински отношения, казваш майната му и на парите и на хвърления нахалост труд и се спасяваш, че иначе по-лошо... Така де, оттогава чета какво се пише тук и постепенно започнах да проумявам колко лекомислено съм си сложил чатала на врата с тази ипотека. До края на 2008-ма на 2-3 пъти правех на жена ми подобни предложения - и ако дотогава го бяхме продали, не само че щяхме да купим на тъщата двустаен или гарсониера, а ние щяхме да сме напред с едно 20 хил. лева, но... не било писано, все някой я разубеждаваше. Предупреждавах я какво съм чел тук, че нещата ще тръгнат по пътя на американските ипотеки, тя обаче казваше: "То по тия форуми всеки си пише каквото си иска, тук няма да стане така." Е, в крайна сметка стана, та оттук и третия научен урок - не се води по женски акъл!

на жената основната и функция е да иска/което не е нещо негативно/
оба4е не знаеш ли как да даваш/ тоест трябва да го правиш с акъл/
е свършено с тебе