Първоначално изпратено от LChristoff
Разгледай мнение
Първи проблем: в държавното обществено осигуряване изцяло е нарушен принципа на солидарност на поколенията, който казва, че днешните работещи с вноските си плащат пенсиите на днешните пенсионери. Т.е. в нашия случай и във всички случаи където солидарните системи се финансират от данъци има "двойна солидарност". Да не говорим пък за извращението, в нашия случай, че през косвените данъци пенсионера си субсидира собствената пенсия! Която е продукт на политическо решение.
Втори проблем: личният принос в солидарните системи може да работи само при демографска и икономическа среда, в която вноските които ние плащаме в парично изражение са точно толкова или повече от тези, които ще внасят тези, които ще ни плащат нашата пенсия - т.е. ще плащат и личния ни принос. Това съобразно каквито и да е демографски прогнози към момента е абсолютно невъзможно.
Трети проблем: увеличава се вноската на 30% и на теория ситуацията с дефицита е решена, на практика дефицитът се увеличава. При сегашните нива на данъци и осигуровки сивия сектор се изчислява на 1/3 от икономиката, какво ще се случи при 30% вноска и обща данъчно-осигурителна тежест на физическите лица около и над 50% от легалните им доходи...
И се връщаме на съшностния въпрос. Ако 50% от днешните пенсии се финансират от данъци - по политическо решение и ще продължат да се финасират така, при сравнение на представянето (ако изобщо трябва да се прави такова сравнение, защото е като круши с тикви), на УПФ, не трябва ли да се смятат само пенсиите формирани от вноски. При спазване на принципа на чистата солидарност. И тогава какво ще се окаже? Че НОИ за всичките ми вноски може да ми плати половината от пенсията, която ми дължи, при условие, че вноската е значително по-голяма от тази в УПФ? Това сравнение правил ли сте?
И между другото, да се върнем на стр. 92 от доклада, данните на фондовете, които са представили за периода 2012-2015 не са грешни - за цената на управление и дохода. При Вас има известни грешки в изчислението на цената на управление.
Коментар