Първоначално изпратено от suniverse
Разгледай мнение
Има два проблема. Първият е, че ако кажеш на хората "Спестявайте сега, за да имате на старини", 95% от хората няма да го направят, а ще изхарчат всичко. Една част ще се опитат да спестят пари, но или инфлацията ще ги стопи, или инвестициите им ще се провалят. Много малко са хората, които имат познанията, опита и далновидността да инвестират успешно спестяванията си по такъв начин, че като станат на 60 да имат достатъчно пари, за да не се притесняват за нищо.
Вторият проблем е на държавата. Държавата не иска в един момент да излязат няколко милиона човека и да кажат "Стари сме, болни сме, нямаме пари, спасете ни". Така че държавата трябва да реши задачата как когато някой остарее и не може повече да работи, да се намерят пари за неговото препитание.
Единственото решение на тези два проблема е държавата да задължи всички да спестяват по един или друг начин пари за пенсия. Тук аргументът "Аз съм интелигентен, мога да инвестирам по-добре от НОИ/ПФ/Друг" не върви, не може всеки случай да се гледа индивидуално, а трябва общо решение. Както повечето разумни хора са се убедили, покривно-разходните схеми тип НОИ са си чиста пирамида и работят само докато внасящите са много повече от теглещите. В сегашния си вариант НОИ е на практика фалирала и се издържа главно от бюджета.
Другото възможно решение е спестяване по индивидуална сметка. То е по-справедливо от гледна точка на индивида и по-прозрачно от към управление на средствата. И понеже е факт, че държавата управлява пари изключително неефективно е взето решение управлението на парите да е в частни ръце. Смята се, че частникът има интерес да управлява парите по най-ефективния възможен начин, понеже печалбата му зависи от това. И така се създадоха ПФ.
Какви проблеми възникнаха обаче. Позволи се на фондовете да имат гарантирани печалби, необвързани с доходността, която осигуряват. Таксите за внасяне и управление на средствата са непазарни и по никакъв начин не стимулират фондовете да подобрят инвестициите си. Картелът между фондовете за фиксиране на цените няма как да бъде доказан, ако някой фонд сам не предостави доказателства за това. А държавата, която трябва да контролира и регулира инвестициите напълно е абдикирала от задълженията си и позволява на фондове да инвестират в свързани дружества.
Къде е решението тогава? Лично аз виждам три варианта. Тези от нас, които смятат че могат добре да управляват парите си, минават на минимална заплата с доплащане на ръка, стига да могат да го договорят с работодателя си (рисковано при съкращения). Другият вариант е на пазара да дойдат един или повече чужди фонда, които да подбият таксите на сегашните фондове и така да привлекат клиенти. Този вариант е малко вероятен имайки предвид пречките, които държавата ще създаде на новите фондове, както и пасивността и неинформираността на огромната маса осигуряващи се. И третия вариант е този, избран от масата млади и мислещи българи - самолетен билет до държава, където тези проблеми отдавна са уредени.
Коментар