ИКОНОМИЧЕСКО СЪБУЖДАНЕ: ПРЕЗ КАКВО ЩЕ МИНЕ?

[Pyramid]

В целия ти доклад нито веднъж не се споменава думичката емигрант, и има само една думичка хиперинфлация, но в друг контекст. Тоест твоя документ описва историческите събития и политическата ситуация, а не икономическата. Така че Слаб 2. Напъни се да потърсиш нещо друго и преди да го пляснеш във форума си направи труда да го прочетеш, защото иначе и ти се излагаш като оня с пумите и като "изобретателя", който явно също си проси да не казвам какво .....

Плашен съм, човек. Много пъти съм плашен.

[Mateev]

Докато не изригна шампанското и не отхвърли тапата

Не е мое. Ето го сорса:
https://www.thetransitionthatneverha...an-English.pdf

Написал го е икономист подпомогнат от още десет наши и чужди водещи икономисти. Виж го цялото и тогава давай оценки щото подозирам по онова време си бил груб проект

В целия ти доклад нито веднъж не се споменава думичката емигрант, и има само една думичка хиперинфлация, но в друг контекст. Тоест твоя документ описва историческите събития и политическата ситуация, а не икономическата. Така че Слаб 2. Напъни се да потърсиш нещо друго и преди да го пляснеш във форума си направи труда да го прочетеш, защото иначе и ти се излагаш като оня с пумите и като "изобретателя", който явно също си проси да не казвам какво .....

[Mateev]

Направих дълбоко търсене, като накарах ИИ да прерови де що документи намери, свързани с курса на лева за периода 1990-2000 г. След бая чакане получих табличка с цифри, които си поиграх да ги превърна в графики. Та ето как изглежда курса на долара, който корелира с хиперинфлацията:



Както се вижда от графиката, инфлацията е била срвнително малка до месец май 1996 г., когато явно се е появил някакъв нов фактор, който е започнал да ускорява инфлацията и до месец февруари 1997 г. (за 9 месеца) е станал взривоопасен ръст, и веднага след това има срив само за 1 месец, след който цели 2 години курса си е горе-долу стабилен.

Какво обаче се е случвало предишните 6 години, които на тази графика буквално изглеждат близко до нулата, ще го видим на следващата Zoom графика:



Тука вече много ясно се вижда, че хиперинфлацията е започнала със "За бога братя не купувайте" през февруари 1991 г. Това предизвиква скок само за 1 месец от 2.8 до 25 или почти 9 пъти. След това пак за 1 месец има връщане до 17, след което вече започва бавно пълзене нагоре. Първоначалния потенциал, предизвикан от "За бога братя не купувайте" се изчерпва много бързо, обаче след него се появява накакъв друг фактор, който бавно и неумолимо засилва скоростта на хиперинфлацията. И така цели 4 години бавно ускоряване, след което изведнъж настъпва взривоопасно ускоряване, видимо на предишната графика.

Допълнителна информация:

• 1 юли 1997 г. – Въвеждане на валутен борд, фиксиране на лева към германската марка.
• 1 януари 1999 г. – Въвеждане на еврото в ЕС, автоматично фиксиране на лева към EUR.
• 5 юли 1999 г. – Деноминация на лева, което означава, че курсът остава 1 EUR = 1.95583 BGN.

Българската народна банка (БНБ) въведе валутния борд на 1 юли 1997 г., което фиксира курса на българския лев към германската марка (DEM). Официалният курс беше 1 DEM = 1000 BGL (след деноминацията от 5 юли 1999 г. – 1 DEM = 1 BGN).

На 1 януари 1999 г. еврото (EUR) официално заменя германската марка (DEM) като счетоводна валута в ЕС. Тъй като курсът 1 EUR = 1.95583 DEM беше фиксиран за всички страни от еврозоната, курсът на българския лев автоматично стана:

1 EUR = 1.95583 BGN

Този фиксиран курс остава непроменен и до днес (2025 г.), което означава, че левът на практика е „закрепен“ към еврото от 1 януари 1999 г., макар че официално беше фиксиран към германската марка преди това.

[Selena2024]

Написала си го точно като фактология, но изводите са напълно грешни. Неслучайно инфлацията до 1989 беше минимална. В условията на затворено стопанство, огромното повишение на разходите за труд реално НЕ УВЕЛИЧАВАШЕ инфлацията.

Докато не изригна шампанското и не отхвърли тапата

Не е мое. Ето го сорса:
https://www.thetransitionthatneverha...an-English.pdf

Написал го е икономист подпомогнат от още десет наши и чужди водещи икономисти. Виж го цялото и тогава давай оценки щото подозирам по онова време си бил груб проект

[Pyramid]

Как бих могъл да ти помогна? Колко са моите ресурси на твоя фон? Аз ти предложих преди време нещо много сериозно, как не ме нарече, само. Защо да го правя, ако ще я караме така?

Т.е., изглежда не съм достатъчно умен. Не разбрах посланието ти.

[Pyramid]

Недей като оня с пумите да се кълнеш за неща, в които не си сигурен. Като искаш истината, запретни ръкави да ми помогнеш да я намерим. И ако се окаже, че не съм прав, ще го приема, ама ако се окаже, че съм прав, да видим дали оная с голямата уста дали ще го приеме.

Така или иначе въпросът е прекалено сериозен, за да го оставим на това ниво непроучен.

Как бих могъл да ти помогна? Колко са моите ресурси на твоя фон? Аз ти предложих преди време нещо много сериозно, как не ме нарече, само. Защо да го правя, ако ще я караме така?

[Mateev]

Абе аз следях инфлацията в магазина. След като лихвите стигнаха 30%... другото беше курсът лев/долар/марка. Ама аз в магазина с левове купувах. Та, също гледах банкнотите. Извинявай, ама емигрантите, НЕ БЯХА ОСНОВНА ПРИЧИНА Изля си презрението върху такива, дето не могат да ти отвърнат. Възможно, и твоите 10000 лв са част от мотивите ти.Факт.
Отделно, как и мен ме назначи за "Измамник". Затова, ти си вярвай. ХОРАТА не ти приемат тезата.

Недей като оня с пумите да се кълнеш за неща, в които не си сигурен. Като искаш истината, запретни ръкави да ми помогнеш да я намерим. И ако се окаже, че не съм прав, ще го приема, ама ако се окаже, че съм прав, да видим дали оная с голямата уста дали ще го приеме.

Така или иначе въпросът е прекалено сериозен, за да го оставим на това ниво непроучен.

[Pyramid]

Аз говоря за неконтролируемото нарастване на курса на долара и това го наричам хиперинфлация. А че някакви цени са мърдали нагоре-надолу извън този контекст въобще не ме интересува.

Колкото до основният въпрос - откъде се все тази парична маса?

Ами първо някаква парична маса си е имало както в левове, така и в USD. Някакви чеинчвания си е имало и в двете посоки. Това обаче не е основание курса да мърда с много. Може и тогава да е мърдал, но с малко. Мога да го обвържа това с един друг мой спомен, за който също съм ви разказвал. По щастлива случайност октомври купихме 1 вагон и 1 ТИР с арматурно желязо по цена от 50 стотинки и пролетта когато снега вече се топеше, го продавахме по 7 лева килото. Това беше зимата със "За бога братя не купувайте".

Но забележи - цена 7 лв., а не цена 2000-3000 лв. Тоест наистина с излишно многото пари в населението е започнало някакво пазаруване, и наистина е започнала някаква инфлация, но не и бясногалопираща такава. Бясногалопираща започва да става когато започват да се изнасят от България първите емигранти, уплашени от това "За бога братя не купувайте". Другото вече го знаете от предишния ми дълъг постинг.

Колкото до парите - доларите ги осигуряваше българския частен бизнес, който по него време изнасяще предимно за Русия и Украйна стоки, които винаги сме изнасяли за там, но пазарната икономика разкъса тези държавни иконимически връзки и частниците ги поеха да ги създават наново буквално със същия тип стоки.

Левовете - ами тях ги печаташе БНБ. С хода на хиперинфлацията левовата парична маса в обращение струваше все по-малко и по-малко и БНБ беше принудена да измисля нови, все по-едри и по-едри купюри и да печата от тях съответните количества. Започна се с банкноти от 100 лв. през 1991 г. и се стигна до банкноти от 50 000 лв. през 1997 г.

Разгледай на линка по-долу картинките на банкнотите, за да се подсетиш. Погледни и годината, в която дадената банкнота е напечатана (1991-1997), и кога е изтеглена от обръщение (31.12.1999 г.):
https://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NAC...tion/index.htm

Абе аз следях инфлацията в магазина. След като лихвите стигнаха 30%... другото беше курсът лев/долар/марка. Ама аз в магазина с левове купувах. Та, също гледах банкнотите. Извинявай, ама емигрантите, НЕ БЯХА ОСНОВНА ПРИЧИНА Изля си презрението върху такива, дето не могат да ти отвърнат. Възможно, и твоите 10000 лв са част от мотивите ти.Факт.
Отделно, как и мен ме назначи за "Измамник". Затова, ти си вярвай. ХОРАТА не ти приемат тезата.

[Mateev]

Интересно беше да науча това. Наистина. Ала пак да попитам: Очевидно, левовете са били напечатани към този момент и са били в обръщение. После, и долари е имало някакви, не са се появили изведнъж. Отделно, ако левовете, така или иначе, остават да се ползват в икономиката на страната - не се изнасят навън - то, това ме напряга. Усещам несъответствие, неяснота. Според мен, извличането на печалби и замразяването им по сметки на ...все по-богати българи И фирми, повече ми изглежда като.основание за.изважданеъо им от обръщение и стимул за БНБ да печата нови.
...Освен, наистина, и някакъв по-сериозен заговор в който, май са билк въвлече и висши шефове на БНБ с цел, вериятно, да се ограбят натрупванията на българите. Струва ми се логично и да, поне в този план, проработи. Можеш ли да разсееш съмненията ми/ни?

Аз говоря за неконтролируемото нарастване на курса на долара и това го наричам хиперинфлация. А че някакви цени са мърдали нагоре-надолу извън този контекст въобще не ме интересува.

Колкото до основният въпрос - откъде се все тази парична маса?

Ами първо някаква парична маса си е имало както в левове, така и в USD. Някакви чеинчвания си е имало и в двете посоки. Това обаче не е основание курса да мърда с много. Може и тогава да е мърдал, но с малко. Мога да го обвържа това с един друг мой спомен, за който също съм ви разказвал. По щастлива случайност октомври купихме 1 вагон и 1 ТИР с арматурно желязо по цена от 50 стотинки и пролетта когато снега вече се топеше, го продавахме по 7 лева килото. Това беше зимата със "За бога братя не купувайте".

Но забележи - цена 7 лв., а не цена 2000-3000 лв. Тоест наистина с излишно многото пари в населението е започнало някакво пазаруване, и наистина е започнала някаква инфлация, но не и бясногалопираща такава. Бясногалопираща започва да става когато започват да се изнасят от България първите емигранти, уплашени от това "За бога братя не купувайте". Другото вече го знаете от предишния ми дълъг постинг.

Колкото до парите - доларите ги осигуряваше българския частен бизнес, който по него време изнасяше предимно за Русия и Украйна стоки, които винаги сме изнасяли за там, но пазарната икономика разкъса тези държавни иконимически връзки и частниците ги поеха да ги създават отново буквално със същия вид стоки.

Левовете - ами тях ги печаташе БНБ. С хода на хиперинфлацията левовата парична маса в обращение струваше все по-малко и по-малко и БНБ беше принудена да измисля нови, все по-едри и по-едри купюри и да печата от тях съответните количества. Започна се с банкноти от 100 лв. през 1991 г. и се стигна до банкноти от 50 000 лв. през 1997 г.

Разгледай на линка по-долу картинките на банкнотите, за да се подсетиш. Погледни и годината, в която дадената банкнота е напечатана (1991-1997), и кога е изтеглена от обръщение (31.12.1999 г.):

https://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NAC...tion/index.htm

Сега като започнах да ровя открих, че инфлацията е била на две вълни - първа вълна с по-ниска инфлация и втора с убийствеена такава. Явно нашето участие като вносител на доларова маса се е извършвало през втората вълна. Утре ще погледна и архивите на счетоводството. Ако и някой друг от вас намери някакъв източник на достоверна информация, нека да я публикува. Интересно е дали ще намерим и източник за вълните на емиграция и дали те корелират с вълните на инфлацията.

Ето тука още една статия, която може да даде някаква светлина по въпроса.

https://socbg.com/2017/01/%D0%B8%D0%...%B4%D0%BD.html

[supertrader]

Mateev, първата хиперинфлация беше от кредитиране от банките за закупуване на предприятия и създаване на фирми. Стойността на заемите беше толкова голяма, че тези предприятия лишени от пазари и липса на оборудване с което да произвеждат конкурентна продукция не можеха да си изплатят похарчените кредитни пари за тях. Хората също нямаха пари да купуват произведените неща. Всичко тръгва от състоянието на вътрешния пазар. Знам ги шампаоните и други неща, които се произвеждаха тогава и без пазар в Русия къде биха могли да се пласират. Дребна работа спрямо милионите инвестирани да се изкупят предприятия на уж ниски цени. После официалната причина за хиперинфлацията си я назоваваха свободно и честно, да могат кредитните милионери да си изчистят - платят заемите. Сега е същото но вече за много големите компании на Запад с огромните многомилиардни кредити.
Те искат да им се изчистят с хиперинфлация, която трябва да бъде глобална, но не им стиска да направят каквото трябва за да се случи тя. Трябва им и технология да позаменят петрола, но не им се плаща за нея.

[terziеv]

В началото на осемдесетте години в страната има положителен търговски баланс от около 1 млрд. долара, но до 1985 г. балансът става отрицателен - отново с около 1 млрд.долара - поддържайки това ниво до 1989 г.
Ако човек се вгледа в структурата на българския износ за този период, ще види, че най-големите чуждестранни постъпления идват от два сектора - оръжия и „специално“ оборудване и реекспорт на преработен нефт. От тези два източника идват над 50% от постъпленията от валута за страната през втората половина на осемдесетте години. Както вече споменахме, промените в износа на суров и рафиниран нефт настъпват след идването на Горбачов на власт в СССР. Не по-добра е и съдбата на т.нар. „специални“ про- дукти, приходите от които започват рязко да намаляват през втората половина на осем- десетте години. Всъщност, горепосочените заеми за страни от третия свят, отпуснати от България, са свързани с доставката на оръжия и оборудване и така и не са погасени.
До края на това десетилетие България влиза в криза, свързана не само с валута, но и със стокови дефицити. Това естествено довежда до нарастваща инфлация. В същото време практиката за плащане на заплати при намаляваща производителност и неизполз- ван капацитет в промишлеността нараства. Рязко влошената трудова дисциплина впо- следствие довежда до увеличаване на производството на продукти с ниско качество. През тези години почти всички производствени разходи парадоксално нарастват и комунисти- ческото политическо ръководство все повече покрива бюджетния дефицит чрез печатане на пари. Прогнозните цифри в края на десетилетието показват, че страната е натрупала стокови запаси от около 4 млрд. лв., докато паричните средства само в населението са над 6 пъти повече - около 25 млрд. лв. Какво би могло да бъде по-добра среда за неконтро- лирано покачване на цените? Резултатът - настъпва сериозна икономическа, политическа и социална криза в социалистическата система в края на осемдесетте години.

Ето ти го коренът на инфлацията. А това, че била “спряла” когато се били изнесли емигрантите ще си го сложа в рамка за умопомрачително невежество.

Инфлацията я спря радикалната мярка на борда.

Написала си го точно като фактология, но изводите са напълно грешни. Неслучайно инфлацията до 1989 беше минимална. В условията на затворено стопанство, огромното повишение на разходите за труд реално НЕ УВЕЛИЧАВАШЕ инфлацията.

[Selena2024]

Не бих се съгласил за повечето неща. РМД-тата изобщо не бяха решение. Не може да бъде решение образувание, което да решава за акции, мениджъри и собствености. Това са пазарни механизми, а ситуацията беше много, ама много специфична. Поради абсолютния недоимък на кадри и предприятия, които да отговарят на изискванията за пазарно стопанство, трябваше задължително да преминем през кооперативна собственост. Пак казвам - няма как мениджъри, които са назначени, защото никога не е имало условия за съществуването им, да бъдат натрисани на актуалните към момента директори на предприятията. Най-добрият мениджър по силата на всякаква логика би бил единствено и само директорът на предприятието. Ти казваш - напазарувахме 5-6 предприятия. Откъде накъде ще напазарувате тези предприятия, след като посочвам по-горе причините за несъстоятелността на подобни действия. После, кооперативната собственост не предполага едни мошеници, които са назначени да пазаруват предприятия, защото те имат нахалната претенция да са капиталисти, да упражняват право на собственост върху тях, защото кооперативната собственост не е частна собственост и предполага съвсем други отношения на собственост върху средствата за производство - няма го неравният старт, който бе приложен насила от страна на назначените хора къмто неназначените. Това се казва равен старт и възможности. Няма как да убедиш когото и да било, че който и да е напазарувал някакви предприятия, е геният на своето време, който от един служител някъде е бил назначен да притежава капитали за милиони. Това е абсолютна аксиома по силата и на най-елементарнта математика. Естествено, това че ще бъде създаден кооператив не означава, че предприятието би оцеляло. Но още по-малко би оцеляло предприятие, дадено на някой да го стопанисва по силата на това, че просто му е било дадено. И безмилостната история доказа този императив.

Между другото нещо много подобно на горното го предлагат западняците, но “нашите хора” не го прилагат:

“Докладът става известен като Ран-Ът. Той се основава на няколко основни пос- тулата. Първите два са за либерализация и приватизация. Либерализацията на цените и приватизацията не са крайни цели сами по себе си. Те са средство, чрез което да се подобри ефективността на производството, да се спре ненужното разхищение на ресур- си и в крайна сметка да се повиши жизненият стандарт. Тези цели са идентифицирани и изброени в началото на доклада. Авторите признават, че цялостният успех на реформата зависи от успеха на приватизацията.
Авторите на доклада твърдят, че няма рецепта за приватизация, защото история- та не дава пътна карта за прехода от командна към пазарна икономика. Докладът се гради върху опита на държави от Югоизточна Азия, Латинска Америка и върху опита на бивши социалистически страни като Полша и Унгария, които са започнали икономически реформи преди България.
Съществена част от плана за приватизация е търсенето на консенсус между по- литическите партии, както и участието на народа. В доклада се заключава, че би било по-добре да се улесни покупката на акции в дружествата от реалните хора, работещи в тях. Авторите излизат с идеята да се предложат безлихвени заеми с тригодишен срок на погасяване като средство за стимулиране на работещите в дадена фирма да участват в приватизацията. По този начин се смята, че ако приватизацията е ключов компонент на реформата, бедността и страданието никога не биха достигнали катастрофалните нива, наблюдавани в средата на деветдесетте години. За съжаление този вид приватиза- ция, описан в доклада, не се сбъдна в България.”

[Pyramid]

Напротив - връзва се. Веднага след като направихме завода за производство на шампоани и започнахме да изнасяме за Русия по 4 ТИР-a на ден, към нас потече поток от долари в брой. По него време нямаше банки пък и никой не им вярваше. Търговията тогава изцяло се извършваше с долари в брой. И за да имаме левчета да плащаме заплати на над 1000-та работника, както и да си купуваме суровини, ние ежедневно захранвахме магурата (ченчаджиите в Габрово) с долари в брой. Сутрин пълнеха при нас саковете с долари, а вечер връщаха сакове с левове.

160 000 шампоана по 29 цента прави по 46 400 долара в ден, които ние продавахме всеки божи ден. След това направихме завод за пасти за зъби и боя за коса и ежедневната сума, с която захранвахме града, нарастна до почти 200 000 долара.

На практика с тези долари ние подтискахме инфлацията, но купуващите и бягащите на запад бяха повече от нас и не можехме да им се насмогнем. Същото го правеха и другите конкурентни фирми, произвеждащи шампоани, пасти за зъби и боя за коса. Знам поне за 5-6 такива - Арома София, Рубела Рудозем, Ален Мак Пловдив, Българска Роза Карлово, Лавена Шумен, Томи Шоу Казанлък и още няколко по-дребни, на които вече не им помня имената Тоест само нашия бранш захранваше България с поне 1 или дори 2 милиона долара в брой всеки божи ден. Предполагам, че и при другите браншове - износители е било нещо подобно.

Така че не се учудвайте. Огромни потоци долари в брой са влизали в страната всеки божи ден, но явно емигрантите консумираха много повече, и именно поради това се развихри хиперинфлация. Ако нямаше емигранти, щеше да стане точно обратното - щяхме да предизвикаме дефлация, икономиката щеше да се стабилизира, цените щяха да се стабилизират, и нямаше да се случи този черен сценарий и тази национална катастрофа, предизвикана от емигрантите.

А и факта, че хиперинфлацията приключи когато приключи и емигрантската вълна, говори за същото. Нещо повече - знаете ли как приключи хиперинфлацията? Както цената си растеше с огромни стъпки в посока нагоре и достигна поти до 3000 лв. за долар, изведнъж се срина в свободно падане и само за ден-два падна до някъде около 1000 лв. И знаете ли защо? Ами най-накрая насмогнахме на емигрантите, те спряха да купуват, и за нула време пазара се пресити с долари, които вече никой не ги иска. Затова и настъпи срив в стил свободно падане. Това свободно падане уплаши всички - както продаващите, така и купуващите. Пазара на валута умря и дотам с хиперинфлацията.

Това обаче доведе до сътресение в бизнеса - нямаше какво да си прави доларите в брой, а и нямаше как да оперираме и поддържаме заплати и производство. И това всъщност беше момента от време, които ни принуди да започнем да работим безкасово с банките - първоначално със западни банли (напр. Райфайзен) и лека полека след това и с българските банки.

Та такива процеси се развиваха едно време, но който не е плувал в тях, няма как да знае какво точно се е случило, и в каква последователност.

Интересно беше да науча това. Наистина. Ала пак да попитам: Очевидно, левовете са били напечатани към този момент и са били в обръщение. После, и долари е имало някакви, не са се появили изведнъж. Отделно, ако левовете, така или иначе, остават да се ползват в икономиката на страната - не се изнасят навън - то, това ме напряга. Усещам несъответствие, неяснота. Според мен, извличането на печалби и замразяването им по сметки на ...все по-богати българи И фирми, повече ми изглежда като.основание за.изважданеъо им от обръщение и стимул за БНБ да печата нови.
...Освен, наистина, и някакъв по-сериозен заговор в който, май са билк въвлече и висши шефове на БНБ с цел, вериятно, да се ограбят натрупванията на българите. Струва ми се логично и да, поне в този план, проработи. Можеш ли да разсееш съмненията ми/ни?

[pinoccio]

В интерес на истината властимащите опитаха всички видове приватизации - кооперативни, частни, работническо-мениджърски, раздаване на акции или бонове за собственост, директни продажби с търгове - въобще всичко възможно. И в интерес на истината за всеки един от тези модели имаше и примери за успешен завършек и успешно развитие.

Например още от него време до ден-днешен в родното ми село Лесичери има работническо-мениджърска кооперация, обединила земите на хората, които земи ги обработва и всяка една година раздава на членовете си дивидент от произведеното. Моите родители докато бяха живи, а и аз след това по наследство, продължавам ежегодно да получавам пари от тази кооперация без да си мърдам пръста. Само съм собственик на някакви декари земя, която досега се е изплатила поне 10 пъти.

Според мене това с приватизацията беше добре, но не трябваше да се развива толкова бързо, защото в България все още нямаше достатъчно развит нов частен бизнес с додстатъчно пари, щото да участва в тази приватизация, и предприятията да попаднат в ръцете на новите доказали се частни мениджъри, а не в ръцете на старите по презумпция некадърни шуробаджанаци.

Много съм си мислил какво бих направил аз, ако приватизацията се управляваше от мене, и не съм успявал да измисля нищо по-добро. Предстявете си - имате някакъв голям завод, работещ на загуба. Ако не го продадете веднага, дори и на безценица, той ще продъжи да натриса загуба на държавата година след година. Да оставим стария мениджър да го управлява, който доведе това предприятие до фалит - ей боже, не става. Даа чакаме година-две пак не става. Ясно е, че мениджъра трябва да се смени. Но кого да сложим на неговото място, като нямаме никакъв избор. Ясно е, че трябва да се направят масови уволнения, но ако това го направи държавата, представете си каква революция щеше да има.

Какъв разумен избор може да има?

Да сложим някой наш човек, белким се окаже кадърен да оправи нещата?
Да, това го имаше, и дори някъде някои от нашите хора успяха да стабилизират предприятията, но в повеччето случи това си беше пълен провал.

Какво друго остана?
Ами някакви нови, все още неизвестни мениджъри, които са създали частни фирми и са успели в частния биснес. Та именно на такива нови и вече доказали се мениджъри разчиташе държавата. И започна да предлага предприятия на търг. и си ги накупиха както български, така и западни частни фирми. Но и тука процента на успеха не беше 100%. Пак имаше както успели, така и неуспели, но определено успелите бяха доста повече, защото все пак частниците вече управляваха собственото си имущество, а не чуждото.

Та според мене държавата трябваше да премине през този процес просто защото друга алтернатива нямаше. И си беше повече от ясно, че в част от случаите ще има пълен провал, независимо кой там беше на власт и го управляваше този процес.

Самите ние от нашия холдинг участвахме в приватизацията и си напазарувахме 5-6 предприятия, от които успяхме да стабилизираме само две въпреки силното ни желание да стабилизираме всички и въпреки налетите пари в тези новозакупени предприятия. И да, които не ги стабилизирахме ги затрихме, но ги затрихме на загуба, а не на печалба. Например в Кърджали Автотранспорт купихме нови гуми на 800 влекача (TIR-ове). Бяхме оставили обаче стария директор просто защото нямаше кого другиго да сложим да управлява. Уж го контролирахме, уж наляхме повече от100 000 лева и пак след 2 години се наложи да закрием предприятието и да го продадем вече не като предприятие, а като сгради и асфалтирани площи земя.

Не бих се съгласил за повечето неща. РМД-тата изобщо не бяха решение. Не може да бъде решение образувание, което да решава за акции, мениджъри и собствености. Това са пазарни механизми, а ситуацията беше много, ама много специфична. Поради абсолютния недоимък на кадри и предприятия, които да отговарят на изискванията за пазарно стопанство, трябваше задължително да преминем през кооперативна собственост. Пак казвам - няма как мениджъри, които са назначени, защото никога не е имало условия за съществуването им, да бъдат натрисани на актуалните към момента директори на предприятията. Най-добрият мениджър по силата на всякаква логика би бил единствено и само директорът на предприятието. Ти казваш - напазарувахме 5-6 предприятия. Откъде накъде ще напазарувате тези предприятия, след като посочвам по-горе причините за несъстоятелността на подобни действия. После, кооперативната собственост не предполага едни мошеници, които са назначени да пазаруват предприятия, защото те имат нахалната претенция да са капиталисти, да упражняват право на собственост върху тях, защото кооперативната собственост не е частна собственост и предполага съвсем други отношения на собственост върху средствата за производство - няма го неравният старт, който бе приложен насила от страна на назначените хора къмто неназначените. Това се казва равен старт и възможности. Няма как да убедиш когото и да било, че който и да е напазарувал някакви предприятия, е геният на своето време, който от един служител някъде е бил назначен да притежава капитали за милиони. Това е абсолютна аксиома по силата и на най-елементарнта математика. Естествено, това че ще бъде създаден кооператив не означава, че предприятието би оцеляло. Но още по-малко би оцеляло предприятие, дадено на някой да го стопанисва по силата на това, че просто му е било дадено. И безмилостната история доказа този императив.

[Selena2024]

В началото на осемдесетте години в страната има положителен търговски баланс от около 1 млрд. долара, но до 1985 г. балансът става отрицателен - отново с около 1 млрд.долара - поддържайки това ниво до 1989 г.
Ако човек се вгледа в структурата на българския износ за този период, ще види, че най-големите чуждестранни постъпления идват от два сектора - оръжия и „специално“ оборудване и реекспорт на преработен нефт. От тези два източника идват над 50% от постъпленията от валута за страната през втората половина на осемдесетте години. Както вече споменахме, промените в износа на суров и рафиниран нефт настъпват след идването на Горбачов на власт в СССР. Не по-добра е и съдбата на т.нар. „специални“ про- дукти, приходите от които започват рязко да намаляват през втората половина на осем- десетте години. Всъщност, горепосочените заеми за страни от третия свят, отпуснати от България, са свързани с доставката на оръжия и оборудване и така и не са погасени.
До края на това десетилетие България влиза в криза, свързана не само с валута, но и със стокови дефицити. Това естествено довежда до нарастваща инфлация. В същото време практиката за плащане на заплати при намаляваща производителност и неизполз- ван капацитет в промишлеността нараства. Рязко влошената трудова дисциплина впо- следствие довежда до увеличаване на производството на продукти с ниско качество. През тези години почти всички производствени разходи парадоксално нарастват и комунисти- ческото политическо ръководство все повече покрива бюджетния дефицит чрез печатане на пари. Прогнозните цифри в края на десетилетието показват, че страната е натрупала стокови запаси от около 4 млрд. лв., докато паричните средства само в населението са над 6 пъти повече - около 25 млрд. лв. Какво би могло да бъде по-добра среда за неконтро- лирано покачване на цените? Резултатът - настъпва сериозна икономическа, политическа и социална криза в социалистическата система в края на осемдесетте години.

https://www.thetransitionthatneverha...an-English.pdf

Ето ти го коренът на инфлацията. А това, че била “спряла” когато се били изнесли емигрантите ще си го сложа в рамка за умопомрачително невежество.

Инфлацията я спря радикалната мярка на борда.