ИКОНОМИЧЕСКО СЪБУЖДАНЕ: ПРЕЗ КАКВО ЩЕ МИНЕ?

[Selena2024]

Нарастването на дълга започва след прекратяването на допълнителните количества суров нефт, идващи от Съветския съюз, които България реекспортира. Дото- гава приходите в страната, идващи от реекспортирания съветски нефт, са над 1 млрд. долара годишно. Ситуацията се влошава в резултат от нарастващите разходи за плащане на дългосрочни и краткосрочни заеми. През 1984 г. задълженията са 1,2 млрд. долара, а няколко години по-късно достигат 2,5 млрд. долара. В същото време България отпуска експортни кредити на голям брой развиващи се страни със социалистическа ориентация. За периода 1984-1989 г. те достигат 700 млн. долара. Обслужването на този дълг към България продължава да намалява и през 1989 г. спира напълно.
Паричната комисия на Политбюро на комунистическата партия и партийно-държав- ната комисия по научно-техническа политика управляват много лошо постъпленията от валута през периода 1985-1989 г. Това довежда до загуби и още външен дълг. Отпускането на заеми на няколко арабски държави в края на осемдесетте години нараства, достигайки 3,8 млрд. долара. Икономически въпроси като например концесията за нефт в Либия или концесията за дървесина в Габон (през 1988 г. търговска банка Балканбанк подписва бан- кова гаранция за 18 млн. германски марки, чрез която България ще получи концесия за про- изводство на тропическа дървесина от Габон след субсидия от германската Комерцбанк, която в крайна сметка се стича в частни джобове), довеждат до загубата на стотици милиони.

Според Министерството на външните икономически отношения в края на 1988 г. България е отпуснала държавни заеми на 28 развиващи се страни. Повечето държавни заеми в обменени левове облагодетелстват Ирак - 965 млн., 344 млн. отиват в Либия, 303 млн. - в Алжир, 79 млн. - в Нигерия, 63 млн. - в Ангола, 56 млн. - в НДР Йемен. Списъкът продължава. През 1989 г. тези субсидии добавят близо 2 млрд. долара към външния дълг.

Но това е само малък процент. Основната част от външния дълг идва от задълженията на България към СИВ. Проблемът се задълбочава още повече от решението търговските плащания да се извършват в конвертируема валута. От гледна точка на дълга на България цифрите нарастват бързо от 2,1 млрд. долара през 1984 г. на близо 9 млрд. долара през 1989 г.

И още един фактор допринася за нарастването на българския външен дълг през осем- десетте години. След 1985 г. започва бърза тенденция към влошаване на търговския баланс. Дефицитът се увеличава от 85 млн. долара през 1984 г. на 1,3 млрд. долара през 1989 г. поради намаленото производство и износа и стабилното нарастване на вноса, особено на селскостопанска продукция и основни храни. През 1980 г. България внася селскостопан- ска продукция за по-малко от 200 млн. долара. През 1985 г. обаче вносът надвишава 350 млн. долара, а през 1988 г. тази цифра нараства до 496 млн. долара. През тези години Бъл- гария, наред с други суровини внася фуражи, меласа, захар, ориз, месо, мляко, масло и други. Интересното е, че вносът е основно от западни несоциалистически държави. Вярно е, че по време на същия период България все още има висок износ на пресни и преработени пло- дове и зеленчуци, тютюн, цигари и месни продукти, но това не е достатъчно, за да гаран- тира необходимия внос на нефт, природен газ, памук, целулоза и други ключови суровини за промишлеността.

[Selena2024]

Напротив - връзва се. Веднага след като направихме завода за производство на шампоани и започнахме да изнасяме за Русия по 4 ТИР-a на ден, към нас потече поток от долари в брой. По него време нямаше банки пък и никой не им вярваше. Търговията тогава изцяло се извършваше с долари в брой. И за да имаме левчета да плащаме заплати на над 1000-та работника, както и да си купуваме суровини, ние ежедневно захранвахме магурата (ченчаджиите в Габрово) с долари в брой. Сутрин пълнеха при нас саковете с долари, а вечер връщаха сакове с левове.

160 000 шампоана по 29 цента прави по 46 400 долара в ден, които ние продавахме всеки божи ден. След това направихме завод за пасти за зъби и боя за коса и ежедневната сума, с която захранвахме града, нарастна до почти 200 000 долара.

На практика с тези долари ние подтискахме инфлацията, но купуващите и бягащите на запад бяха повече от нас и не можехме да им се насмогнем. Същото го правеха и другите конкурентни фирми, произвеждащи шампоани, пасти за зъби и боя за коса. Знам поне за 5-6 такива - Арома София, Рубела Рудозем, Ален Мак Пловдив, Българска Роза Карлово, Лавена Шумен, Томи Шоу Казанлък и още няколко по-дребни, на които вече не им помня имената Тоест само нашия бранш захранваше България с поне 1 или дори 2 милиона долара в брой всеки божи ден. Предполагам, че и при другите браншове - износители е било нещо подобно.

Така че не се учудвайте. Огромни потоци долари в брой са влизали в страната всеки божи ден, но явно емигрантите консумираха много повече, и именно поради това се развихри хиперинфлация. Ако нямаше емигранти, щеше да стане точно обратното - щяхме да предизвикаме дефлация, икономиката щеше да се стабилизира, цените щаха да се стабилизират, и нямаше да се случи този черен сценарий и тази национална катастрофа, предизвикана от емигрантите.

А и факта, че хиперинфлацията приключи когато приключи и емигрантската вълна, говори за същото.

Тц. Пак ще се образоваме от същия материал подготвен от водещи икономисти, а не от дървени философи относно ПРИЧИНИТЕ ЗА ХИПЕРИНФЛАЦИЯТА :

Формиране и нарастване на външния дълг в българия през осемдесетте години
Трябва да се каже, че паричната и дълговата политика на социалистическа България са едни от най-строго пазените тайни на държавата. Дори подробното и педантично на- правено проучване, озаглавено „История на външния дълг на страната от 1878 до 1990 г.“, публикувано през 2006 г. от Българската народна банка, не дава доказателства за това как се материализира дългът през осемдесетте години. Въпреки това се стига до криза, която завършва с обявяването на мораториум на 29 март 1990 г.
Сливането на политическата и икономическата партийна власт е показано ясно от историята на натрупването на гореспоменатия дълг. В България съществуват две мощ- ни комисии при Политбюро на Централния комитет на комунистическата партия, които могат да се разпореждат с валутата на държавата в икономиката: Паричната комисия, чийто председател от 1977 г. до 1988 г. е Тодор Живков, а по-късно Андрей Луканов, и Дър- жавната комисия по научно-техническа политика на Централния комитет на комунисти- ческата партия, ръководена от Огнян Дойнов.
Паричната комисия има право да взема решения по държавния валутен план. Комиси- ята контролира изпълнението на плана за износа и изразходването на наличните валутни средства. Нейните решения са задължителни за всички институции и изпълнителни орга- ни в страната. В състава и влизат единайсет члена от най-висшето партийно ръковод- ство, министри и председателят на Националната банка.
През 1986 г. с решение на Бюрото на Министерския съвет се създава нова комисия по валутните въпроси на подчинение на Министерския съвет. Това е израз на промяна в споменатата вече икономическа политика, която цели да даде по-голяма автономия на икономиката и да я отдалечи от партийните лидери. Решението за тази промяна съвпада с идването на Горбачов на власт в Съветския съюз.
Държавната комисия по научно-техническа политика на Централния комитет на Ко- мунистическата партия има персонал от двайсет и шест старши члена, включващи се- кретари от Политбюро и Централния комитет, министри, председателя на Академията на науките и други. Тази комисия определя валутата за финансиране на различни индус- трии и въвежда организационни структури, зависещи от приходите от чужбина. И двете комисии на комунистическата партия обаче не успяват да поемат контрол над въпроса за пресъхналите потоци от чуждестранни приходи въпреки усилията за увеличаване на приходите чрез създаване на фирми на Запад. Брутните задължения на България през 1985 г. са около 4 млрд. долара. Четири години по-късно те се увеличават почти три пъти и достигат 11,40 млрд. долара.
12

[Mateev]

Левовете за тези 20 милиарда долара, ЗА ДА КУПЯТ ДОЛАРИ с тях, ВЕЧЕ СА БИЛИ НАЛИЧНИ. Банката НЕ ги е печатала след това.
Нещо повече,
И ДОЛАРИТЕ,.са.били някъде налични.
...Хеле пък, ФЕД няма да печата нови, за да направи инфлация в малка страна като България. Нещо яко не се връзва.

Напротив - връзва се. Веднага след като направихме завода за производство на шампоани и започнахме да изнасяме за Русия по 4 ТИР-a на ден, към нас потече поток от долари в брой. По него време нямаше банки пък и никой не им вярваше. Търговията тогава изцяло се извършваше с долари в брой. И за да имаме левчета да плащаме заплати на над 1000-та работника, както и да си купуваме суровини, ние ежедневно захранвахме магурата (ченчаджиите в Габрово) с долари в брой. Сутрин пълнеха при нас саковете с долари, а вечер връщаха сакове с левове. Имаше и други фирми в града, които правеха същото - например Станчо Колев с шоколадовите бонбони, Буря с анцузите, Йордан Славев, който започна с кожи и после директно купи обувния завод. Имаше и други.

160 000 шампоана по 29 цента прави по 46 400 долара в ден, които ние продавахме всеки божи ден. След това направихме завод за пасти за зъби и боя за коса и ежедневната сума, с която захранвахме града, нарастна до почти 200 000 долара.

На практика с тези долари ние подтискахме инфлацията, но купуващите и бягащите на запад бяха повече от нас и не можехме да им се насмогнем. Същото го правеха и другите конкурентни фирми, произвеждащи шампоани, пасти за зъби и боя за коса. Знам поне за 5-6 такива - Арома София, Рубела Рудозем, Ален Мак Пловдив, Българска Роза Карлово, Лавена Шумен, Томи Шоу Казанлък и още няколко по-дребни, на които вече не им помня имената Тоест само нашия бранш захранваше България с поне 1 или дори 2 милиона долара в брой всеки божи ден. Предполагам, че и при другите браншове - износители е било нещо подобно.

Така че не се учудвайте. Огромни потоци долари в брой са влизали в страната всеки божи ден, но явно емигрантите консумираха много повече, и именно поради това се развихри хиперинфлация. Ако нямаше емигранти, щеше да стане точно обратното - щяхме да предизвикаме дефлация, икономиката щеше да се стабилизира, цените щяха да се стабилизират, и нямаше да се случи този черен сценарий и тази национална катастрофа, предизвикана от емигрантите.

А и факта, че хиперинфлацията приключи когато приключи и емигрантската вълна, говори за същото. Нещо повече - знаете ли как приключи хиперинфлацията? Както цената си растеше с огромни стъпки в посока нагоре и достигна почти до 3000 лв. за долар, изведнъж се срина в свободно падане и само за ден-два падна до някъде около 1000 лв. И знаете ли защо? Ами най-накрая насмогнахме на емигрантите, те спряха да купуват, и за нула време пазара се пресити с долари, които вече никой не ги иска. Затова и настъпи срив в стил свободно падане. Това свободно падане уплаши всички - както продаващите, така и купуващите. Пазара на валута умря и дотам с хиперинфлацията.

Това обаче доведе до сътресение в бизнеса - нямаше какво да си правим доларите в брой, а и нямаше как да оперираме и поддържаме заплати и производство. И това всъщност беше момента от време, които ни принуди да започнем да работим безкасово с банките - първоначално със западни банки (напр. Райфайзен) и лека полека след това и с българските банки.

Та такива процеси се развиваха едно време, но който не е плувал в тях, няма как да знае какво точно се е случило, и в каква последователност.

[Pyramid]

На горките хорица дето ги погребвам тука немили недраги от двайсет години. Ако знаеш какви случаи има - не всички, но ги има - ще ти се скъса сърцето.

Жалка история. Не ми се коментира.

За сетен път: С тези хора, България изгуби висок потенциал, ресурс и пари. Ала те, ако виждаха ТУК своето място,.от какъв зор да се губят по света?

[supertrader]

Pyramid, Матеев дори не калкулира правилно размера на щетата от емиграцията. Също си прав, че никой не бяга от хубаво.

[Selena2024]

А не така. Щом Матейко казва,че емигрантите сте виновни, значи вие ограбихте България.

Мдам. Вината ги поемаме само с мезетата .

Нали го помниш този лаф

[Selena2024]

Човекът се опита да вмени вина.

На горките хорица дето ги погребвам тука немили недраги от двайсет години. Ако знаеш какви случаи има - не всички, но ги има - ще ти се скъса сърцето.

Жалка история. Не ми се коментира.

[Pyramid]

А не така. Щом Матейко казва,че емигрантите сте виновни, значи вие ограбихте България.

Много е удобно някой друг да е виновен. Разбираш ли, ИСТИНА Е, ЧЕ ТОЗИ ОТТОК Е ДОВЕЛ ДО ИКОНОМИЧЕСКИ СПАД. Ама е истина и другото че, никой не бяга от хубаво.
Е, манипулаторът се чувстваше длъжен да опита.

[Pyramid]

Прочети предната глава на материала който постнах тази сутрин. Там детайлно си е описано всичко от тошово време насам. Имало си е натрупана инфлация и дълг с взривоопасни последици още към 1989-1990 г.

Материалът е създаден от поне десет водещи наши и чужди икономисти през 2014 г. и ще видиш, че са точни - ти си съвременник.

Мисля си, че ако не осъзнаем старите грешки няма как да вървим напред.

Човекът се опита да вмени вина.

[mirodes]

Прочети предната глава на материала който постнах тази сутрин. Там детайлно си е описано всичко от тошово време насам. Имало си е натрупана инфлация и дълг с взривоопасни последици още към 1989-1990 г.

Мисля си че ако не осъзнаем старите грешки няма как да вървим напред.

А не така. Щом Матейко казва,че емигрантите сте виновни, значи вие ограбихте България.

[mirodes]

+100

още ги помним “банките” - ортодоксална банка, Турист Спорт Банк, доста доста банки. Всичко удобно се замете под килима, за да слушаме сега нагли небивалици.

Тогава се появи и термина кредитни милионери.Щото бяха взели милиони,а трябваше да връщат същата сума,но на десетки пъти по-малка стойност. Това бяха най-дивите мутренски години и беше абсурд някой случаен да получи голям кредит.Един съсед така за един ден стана милионер и после го гръмнаха.

[Selena2024]

Левовете за тези 20 милиарда долара, ЗА ДА КУПЯТ ДОЛАРИ с тях, ВЕЧЕ СА БИЛИ НАЛИЧНИ. Банката НЕ ги е печатала след това.
Нещо повече,
И ДОЛАРИТЕ,.са.били някъде налични.
...Хеле пък, ФЕД няма да печата нови, за да направи инфлация в малка страна като България. Нещо яко не се връзва.

Прочети предната глава на материала който постнах тази сутрин. Там детайлно си е описано всичко от тошово време насам. Имало си е натрупана инфлация и дълг с взривоопасни последици още към 1989-1990 г.

Материалът е създаден от поне десет водещи наши и чужди икономисти през 2014 г. и ще видиш, че са точни - ти си съвременник.

Мисля си, че ако не осъзнаем старите грешки няма как да вървим напред.

[Pyramid]

Левовете за тези 20 милиарда долара, ЗА ДА КУПЯТ ДОЛАРИ с тях, ВЕЧЕ СА БИЛИ НАЛИЧНИ. Банката НЕ ги е печатала след това.
Нещо повече,
И ДОЛАРИТЕ,.са.били някъде налични.
...Хеле пък, ФЕД няма да печата нови, за да направи инфлация в малка страна като България. Нещо яко не се връзва.

[Selena2024]

Аз не гоноравя с цел да се заяждам. Ама не обичам да ме.правят на глупак.

Той целокупно ни изкара идиоти

[Pyramid]

+100

Аз не гоноравя с цел да се заяждам. Ама не обичам да ме.правят на глупак.