Никакво евро!
всеки италиански гражданин ще потвърди, че с въвеждането
на еврото едни и същи неща почват да струват горе-долу същата сума като цифра, но с
разликите на запетаята преместена с три позиции вляво, и различното наименование на
валутата (Аргондицо 2011). Обменният курс лира/евро бива определен официално на
1.936,27 лири за 1 евро.
От 1 януари до 31 март 2002 г. има общо обращение на лира и евро,
като цените биват изразени и в двете валути. Дори в този кратък период се забелязва
постепенна и неумолима корекция на вътрешния обменен курс. Този процес продължава
през месеците след окончателното излизане на лирата от сцена.
Вътрешният обменен курс
постепенно се изменя, като постепенно довежда до 1.000 лири за 1 евро, „успокоявайки“
потребителя със запазването на числовата си последователност непроменена.
И така, ако новите цени в евро, чрез прилагане на официалния обменен курс, се изразят с
техния им еквивалент в лири, дават резултат на един рязък растеж от 93,63%. Това на практика
е реалният вътрешен ръст на инфлация през 2002 г., който трябва да се добави към
официалните нива, измерени от 2002 г. насетне.
По този начин, една от най-главните
последици бива: безпрецедентно и несправедливо прехвърляне на благосъстояние от лица с фиксиран доход (единственият случай, за който е валиден официалния обменен курс, освен
гербовите мита и услуги администрирани директно от държавата) в полза на всички други
видове заетост, професии, бизнес, търговия и пр.
Предприемачи, търговци, посредници и професионалисти на свободна практика се
възползват от удвояването на крайните цени, което произтича на италианския пазар. Всички
тези категории се облагодетелстват допълнително, защото плащат на служителите си не
заплати получени от реалния (1.000/1), а заплати по официалния обменен курс (1.936,27/1).
Така, получаващите фиксиран доход (държавни и частни служители, и пенсионери), остават
блокирани, въпреки генералното удвояване на цени, стоки и услуги, губейки половината от
покупателната способност на доходите си.
всеки италиански гражданин ще потвърди, че с въвеждането
на еврото едни и същи неща почват да струват горе-долу същата сума като цифра, но с
разликите на запетаята преместена с три позиции вляво, и различното наименование на
валутата (Аргондицо 2011). Обменният курс лира/евро бива определен официално на
1.936,27 лири за 1 евро.
От 1 януари до 31 март 2002 г. има общо обращение на лира и евро,
като цените биват изразени и в двете валути. Дори в този кратък период се забелязва
постепенна и неумолима корекция на вътрешния обменен курс. Този процес продължава
през месеците след окончателното излизане на лирата от сцена.
Вътрешният обменен курс
постепенно се изменя, като постепенно довежда до 1.000 лири за 1 евро, „успокоявайки“
потребителя със запазването на числовата си последователност непроменена.
И така, ако новите цени в евро, чрез прилагане на официалния обменен курс, се изразят с
техния им еквивалент в лири, дават резултат на един рязък растеж от 93,63%. Това на практика
е реалният вътрешен ръст на инфлация през 2002 г., който трябва да се добави към
официалните нива, измерени от 2002 г. насетне.
По този начин, една от най-главните
последици бива: безпрецедентно и несправедливо прехвърляне на благосъстояние от лица с фиксиран доход (единственият случай, за който е валиден официалния обменен курс, освен
гербовите мита и услуги администрирани директно от държавата) в полза на всички други
видове заетост, професии, бизнес, търговия и пр.
Предприемачи, търговци, посредници и професионалисти на свободна практика се
възползват от удвояването на крайните цени, което произтича на италианския пазар. Всички
тези категории се облагодетелстват допълнително, защото плащат на служителите си не
заплати получени от реалния (1.000/1), а заплати по официалния обменен курс (1.936,27/1).
Така, получаващите фиксиран доход (държавни и частни служители, и пенсионери), остават
блокирани, въпреки генералното удвояване на цени, стоки и услуги, губейки половината от
покупателната способност на доходите си.
Коментар