Какви са ползите и рисковете от евентуалното въвеждане на Еврото в България?

[satz]

...България,влизайки в Еврозоната,става ли ПО СЪЩЕСТВО съдлъжник ПО СТАРИ И НОВИ ЗАЕМИ на страни с дългово бреме 2хБВП ?

За да има значение това спрямо българите, то България трябва да стане нетен донор в ЕС, (поне 20 години няма да сме)

Въпросът е по кръчмарски тъп, защото Еврозоната е печатница на евро.

Правилните въпроси са:
ще се сдобие ли България практически с достъп до неограничени финанси?
ако за Гърция 300млр.€ се осигуриха безгрижно, то за нас 100 ще бъдат ли проблем?
ще може ли всяка фирма безгрижно да бие шута на местната изнудваща я ченгесарска банка?
ще може ли обикновения българин да си кредитира нормално европроекта, без да му го открадват през банката на финалния етап?
ще получим ли евтин достъп до банки от които вътрешното инфо не тече като партиен водопад?

Ще се радвам да отговорите с да/не

[Frosty]

Криза с цените в Хърватия след въвеждане на еврото - ха-ха, тия сами си го набиха.... не е лесно да си тъп!

В Хърватия търсят мерки против необоснования скок на цените при въвеждането на еврото...



https://business.dir.bg/banki-i-fina...3OInjK4jyHwd0k

[Zalmoxis]

Ралф Якш, директор на българския офис на фондация "Конрад Аденауер" 2004-2008 г.

С присъединяването си към еврозоната България ще стане част от съюз на задълженията. Това означава, че независимо дали ѝ харесва или не, България ще бъде солидарно отговорна за дълговете на другите.


Това е послание, което кара хората да обърнат внимание и да се вслушат. Хърватия тъкмо въведе еврото, а вече се появяват все повече съобщения, че цените са се повишили навсякъде, така да се каже, за една нощ. Това не е изненада – това явление се наблюдава и в други страни при въвеждането на еврото. То се дължи на факта, че доставчиците на стоки и особено на услуги (особено в хранителния бранш) често закръгляват цените си нагоре при преизчисляването им, така че на потребителя след това му се налага да плаща понякога значително по-висока сума. Досега това не е било проблем за повечето страни, тъй като преминаването към еврото се случваше в периоди на висока ценова стабилност. В случая с България обаче ситуацията е съвсем различна. Българите и без това вече страдат от почти галопираща инфлация, която безмилостно поглъща стойността на спестяванията им. Така че последното нещо, от което се нуждаят българските потребители, е допълнителен тласък на инфлационната спирала.

Краткосрочният и еднократен инфлационен тласък при преминаване към еврото обаче е само най-малкият риск за България, ако тя действително поеме по този изпълнен с неравности път. Всъщност един поглед върху (сравнително кратката) история на тази валута показва колко крехка и нестабилна е тя. Всеки би трябвало да се замисли, че криза като тази в Гърция би довела почти до срив на цялата евроструктура, въпреки че самата Гърция представлява само 3% от икономическото производство в еврозоната.

Слабостите и недостатъците в устройството на еврото са сериозни и продължават да съществуват и до днес. Първата и най-сериозна слабост в структурата на еврото е разделянето на паричната и фискалната политика. Това означава, че фискалната, както и икономическата и социалната политика остават в ръцете на националните държави, докато в същото време паричната политика – т.е. определянето на основните лихвени проценти – се осъществява на европейско равнище, по-специално чрез Европейската централна банка. Но това не може да завърши добре. Дори икономическите лаици бързо разбират, че едва ли е здравословно толкова фундаментално различни икономики като гръцката и холандската да имат един и същ основен лихвен процент. Резултатът е, че силата на икономиките в еврозоната не се е изравнила, както се очакваше, а само е задълбочила разминаването между тях. Италия, Гърция, Испания и други държави използваха изкуствено занижените лихвени проценти, за да натрупат още повече дългове чрез евтини заеми. Но не за да модернизират икономиките си чрез инвестиции, а за да успокоят гражданите си чрез разширяване на социалните помощи, за да могат да бъдат преизбрани. Резултатът е опустошителен и подкопава стабилността на еврото в дългосрочен план. Фактически дългът се е увеличил в редица държави, в някои случаи драстично. В резултат на това днес почти никоя държава в еврозоната не отговаря на критериите за стабилност, които някога бяха необходими за присъединяване към еврото.



Всъщност правилото за стабилност, което се прилагаше (поне официално), беше, че равнището на държавния дълг на държавата членка на еврозоната не бива да надвишава 60% от брутния вътрешен продукт. Междувременно еврозоната напълно изостави тези критерии за стабилност. Държавният дълг на Испания възлиза на 114% от брутния вътрешен продукт (БВП), на Франция – на 117%, на Италия – на 144%, а на Гърция – дори на 171%. Дори нивото на дълга на новата членка Хърватия от 79,8% значително надвишава критериите. Нищо не показва по-ясно, че предишното обещание, че еврото ще бъде толкова стабилно, колкото някогашната германска марка, вече не струва нищо.

И така, какво би означавало за българите присъединяването към еврото? Нищо добро.

Не беше случайно, че Европейската централна банка (ЕЦБ) беше толкова нерешителна в борбата си с инфлацията и много бавно повишаваше лихвените проценти, за да спре обезценяването, докато в същото време Федералният резерв на САЩ повишаваше лихвените проценти значително по-енергично. Колебанието на ЕЦБ имаше проста причина, а именно, че финансовите министри на най-задлъжнелите държави от еврозоната сметнаха, че високата инфлация е точно това, от което се нуждаят. В крайна сметка инфлацията поглъща не само активите, но и дълговете. Ако се приеме, че инфлацията е 10%, държавният дълг на дадена страна се намалява с 10% годишно, без да се налага държавата да предприема непопулярни мерки за икономии. Ето защо може да се предвиди, че страни като Гърция, Италия, но и Франция нямат никакъв интерес от твърда и стабилна валута. Същевременно държавите от Юга, които открай време се отличават с високи нива на задлъжнялост, имат мнозинство в Управителния съвет на ЕЦБ, който взема решения относно паричната политика. Накратко, съотношението на мнозинството в Управителния съвет на ЕЦБ не създава предпоставки да очакваме, че паричната стабилност изведнъж ще придобие приоритетно значение за ЕЦБ.

Какво означава това за българския гражданин? За България и нейните граждани подобен курс би бил чисто и просто катастрофален. България, която днес има много умерен държавен дълг от около 20% от БВП, автоматично би станала част от една свръхзадлъжняла валутна зона. Позоваването от страна на привържениците на присъединяването към еврозоната на това, че подобно развитие може да бъде предотвратено, тъй като тогава и България ще бъде представена в Управителния съвет на ЕЦБ, е най-обикновена карнавална шега. Южните страни, начело с Франция, наричани с насмешка "Клуб Мед" в банковите среди, в обозримо бъдеще са бетонирали съотношения на мнозинството в своя полза. Дори страни, ориентирани към стабилност, като Холандия и дори голямата Германия, редовно получават по-малко гласове. Идеята, че България може да спре това развитие в Управителния съвет на ЕЦБ, изглежда направо комична.

Друго е реалистичното развитие: с присъединяването си към еврозоната България ще стане част от съюз на задълженията. Това означава, че независимо дали ѝ харесва или не, България ще бъде солидарно отговорна за дълговете на другите. Това вече ясно личи в споменатото колебливо отношение към борбата с инфлацията. Инфлацията винаги е в полза на длъжника и в ущърб на спестителя, тъй като тя поглъща както дълга, така и спестяванията. Така че в момента, в който задлъжнелите страни от "Клуб Мед" се измъкнат от дълга чрез инфлация, спестяванията в други страни на практика постъпателно се отчуждават. За България това би означавало социална катастрофа. Днес България има извънредно неблагоприятна демографска ситуация, в дадения случай – бързо застаряващо общество, а застаряващите общества трябва да обръщат особено внимание на стабилността на спестяванията си – обезценяването на спестяванията и свързаното с това обезценяване на пенсиите би имало катастрофални социални и икономически последици за едно застаряващо общество като българското. При това положение България има само две възможности – и двете са лоши. Или българската държава ще трябва да увеличи пенсиите, за да компенсира загубата на покупателна способност. Това обаче означава, че българската държава няма да разполага с тези пари на друго място или че ще трябва да увеличи данъците, което ще доведе до безпаричие сред гражданите. Или пък държавата трябва да остави пенсионерите на произвола на съдбата, което би означавало обедняване на голяма част от населението. Възможността за избягване на отговорност за други лица няма да съществува за България след присъединяването към еврото. България би се отказала от определянето на собствената си парична политика чрез националната си банка и би станала играчка на чужди интереси. Никой, който мисли добро за България и българите, не може да препоръча този път.

Превод от немски език: Мартин Патрушев

https://glasove.com/na-fokus/ralf-ya...n-za-balgariya

[DS66]

Аз съм твърдо за еврото но Европа много трябва да се промени, тази глупост от 2 процента инфлация и безумно стабилни като стойност пари трябва да се отмени и прекрати. Да има програмирана инфлация и постоянни емисии на свежи пари, които да се разпределят така че икономическото и индустриалното развитие да се хомогенизира, да няма разлики между стандартите на всички държави в съюза и те да се топят, а не да се увеличават. В момента ЕС е джънк съюз, не става. Трябва да се махнат всички европейски лидери и да се заменят с комисии от отговорни хора и всяко действие старателно да се пресмята какъв ефект има.

[DS66]

Frosty, италианците ако са ти за премер. Преди имаше държави в Европа като Франция, с много стабилен франк и като Италия с лира постоянно в хиперинфлация.

[Frosty]

Никакво евро!

всеки италиански гражданин ще потвърди, че с въвеждането
на еврото едни и същи неща почват да струват горе-долу същата сума като цифра, но с
разликите на запетаята преместена с три позиции вляво, и различното наименование на
валутата (Аргондицо 2011). Обменният курс лира/евро бива определен официално на
1.936,27 лири за 1 евро.

От 1 януари до 31 март 2002 г. има общо обращение на лира и евро,
като цените биват изразени и в двете валути. Дори в този кратък период се забелязва
постепенна и неумолима корекция на вътрешния обменен курс. Този процес продължава
през месеците след окончателното излизане на лирата от сцена.

Вътрешният обменен курс
постепенно се изменя, като постепенно довежда до 1.000 лири за 1 евро, „успокоявайки“
потребителя със запазването на числовата си последователност непроменена.
И така, ако новите цени в евро, чрез прилагане на официалния обменен курс, се изразят с
техния им еквивалент в лири, дават резултат на един рязък растеж от 93,63%. Това на практика
е реалният вътрешен ръст на инфлация през 2002 г., който трябва да се добави към
официалните нива, измерени от 2002 г. насетне.

По този начин, една от най-главните
последици бива: безпрецедентно и несправедливо прехвърляне на благосъстояние от лица с фиксиран доход (единственият случай, за който е валиден официалния обменен курс, освен
гербовите мита и услуги администрирани директно от държавата) в полза на всички други
видове заетост, професии, бизнес, търговия и пр.


Предприемачи, търговци, посредници и професионалисти на свободна практика се
възползват от удвояването на крайните цени, което произтича на италианския пазар. Всички
тези категории се облагодетелстват допълнително, защото плащат на служителите си не
заплати получени от реалния (1.000/1), а заплати по официалния обменен курс (1.936,27/1).

Така, получаващите фиксиран доход (държавни и частни служители, и пенсионери), остават
блокирани, въпреки генералното удвояване на цени, стоки и услуги, губейки половината от
покупателната способност на доходите си.

[Traicho_80]

Всъщност една от основните теории е че наличието на Борд спъва растежа понеже ограничава поемането на повече дълг. И е хубаво да сме реалисти и ако добре си погледнем държавата ще видим с ясно очи че имаме достатъчно предизвикателства и нито едно от тях не е свързано с "пропуснати" възможности поради наличието на Борд.

Ако бяхме с лев без покритие - от 97г до сега да сме превъртели играта поне още 2 пъти на жаргон. Тази глупост за "евтините кредити" дори не ми се коментира защото ако кредитите за бизнеса и населението бяха свързани само с валутата то би трябвало цената на потребителски кредит да е една и съща в Естония, Франция и Италия. А тя не е.

Ние не сме някакъв уникален хъб на иновации или страхотно предвидима среда за правене на бизнес. Да напомням че преди години след като разни мутри решиха да крадат френски бизнес се наложи чак посланик да се намесва. За какви иновации и пропуснат растеж си говорим. Рамката на борда създава достатъчно добра фискална среда за да се ограничи и минимизира демографската катастрофа към която не само ние крачим в интерес на истината.

Основния негатив са таксите за превалутиране, но нека приемем че това е цената на застраховката за да не превъртаме играта отново или да бъдем в ролята на Балтийските тигри.

Това, което си написал е много хубаво, но нали си наясно, че борда при определени обстоятелства може и да падне, тогава какво се случва с лева?

[pinoccio]

Разбира се, че Ханке ни съветва да запазим борда, защото той това преподава от две десетилетия - "как създадох валутния борд в България". Това е основната му лекция във всеки университет. Филмчета с Варуфакис ......... ахахахахахахахахаха.

не можеш изобщо да се мериш с тия хора, освен да говориш глупости тук, без да можеш да се обосновеш за нищо. А за Стиглиц какво - и той ли е клоун. А, опровергай ги с нещо.

[pinoccio]

Кой доцент Сарийски? Оня смешник, дето миналата година наляво и надясно обясняваше как у нас ще има катастрофална година за производството на пшеница и искаше правителството да наложи забрана за износ? Или пак същия доцент Сарийски, който обяснява как у нас не се произвеждат храни при положение, че аграрния ни сектор е нетен износител. Или доцент Сарийски с неговото "Абсурд е България да се справи без руски газ". Е, за тоя определението "клоун" даже е малко. Основно се изявява в Поглед инфо, Евроком, телевизията на Трифонов, като таргет групата му са хора с основно образование. Ако те радва, твое право да го слушаш

Стига си говорил глупости, бе. Какъв нетен износител сме, като внасяме 80% от всички земеделски стоки. Може би изнасяме трактори и ръчни брани? И за руския газ е верно, спасява ни само това, че не потребяваме газ, имаме 3.5.млрд.куб.м. Виж какво става по Европа - само пицариите все още работят и хората си мислят, че всичко е наред.

[Специалист по всичко]

Добре де, осветли ни?
Сведи до масите твоите знания на специалист?
Без ирония.

Нито една от популярните опорни точки, които ви представят експерти (незнайно по какво), политици и фейсбук анализатори, не е точно така, както ви я представят. Имам предвид и привържениците, и противниците. Просто всеки един въпрос може да се отговори само с доста солидна професионална и техническа подготовка, а не със съчинения или някакви повърхностни общи виждания.
И едно практическо правило от мен. Колкото повече виждате един експерт в телевизионните студиа, толкова по-малко има представа за нещата. Такива хора са много силни в даването на идеи и оценки, само не им давайте да вършат работа.

[Zalmoxis]

Още вчера ви посъветвах да не се занимавате с такава дълбока и специфична материя. Нито да слушате телевизионни експерти, които ви преразказват лошо написани учебници.

Добре де, осветли ни?
Сведи до масите твоите знания на специалист?
Без ирония.

[Специалист по всичко]

Още вчера ви посъветвах да не се занимавате с такава дълбока и специфична материя. Нито да слушате телевизионни експерти, които ви преразказват лошо написани учебници.

[bota156]

Отвъд таксите за превалутиране можеш ли да посочиш какъв точно е проблема да продължим да използваме местна валута на която паричната маса е лимитирана от 100% покритие с валутни резерви/в нашия случай еврови такива/?

И ако може с конкретика а не общи приказки за "европейска идентичност", пропуснат растеж /каквото и да значи това/ и допълнителното доверие което ще получим автоматично /също каквото и да значи това/.

Абе таксата превалутиране е 3€ = поддържане на еврова сметка. Дори аз имам 2 такива

[Assen123]

Два поредни дни се опитвам да обясня, че има съществена разлика между дебат евро vs лев и евро vs лев при валутен борд, вързан към еврото. Даже преди малко като отговор към колегата за Ирландия го посочих. Ако Италия тръгне да потъва, ЕЦБ ще пусне печатницата, респективно еврото ще девалвира, но ........... ние сме вързани към еврото и също сме в кюпа. Няма да сме там, т.е. в кюпа, ако нямаме борд, а имаме самостоятелна парична единица, както тези страни, които всички вие с право посочихте, както следва: Дания, Швеция, Чехия, Полша и прочее. Както казах и в предния коментар, има аргументи в полза на собствена национална валута, но ние нямаме такава. Ако нямахме борд, дебата щеше да е друг. При такава ситуация забележката ти е валидна, но сега и ние сме вътре при потъване на еврозоната - все едно сме баржа, която е вързана за кораб, който потъва, вместо да сме на кораба.

Оп оп оп,

Хайде отново - Италия си потъваше 2011-2013г и ЕЦБ интервенираше за да им сваля спредовете по ДЦК. По това време обаче въпреки че ние сме в Борд и следвайки твоята логика това тряваше да ни се отрази - така ли? Защото дефакто не стана така, нашите ДЦК се пласираха на много по-благоприятни условия.

Ако днес котвата е Евро то в условията на Борд можем да сменим котвата. Разбира се нека не мечтаем за това сега например някой да започне да сменя резервите срещу микс от злато и други валути. Приемем ли еврото - мача е свирен и това е положението.

И престани с това дебата е Лев или Евро. Ние питаме кому изобщо е нужен този дебат и какви са директните плюсове от това да приемем еврото като валута? Нещо конкретно има ли като позитив /отвъд превалутирането/? А какви са потенциалните негативи? Политическата среда подходяща ли е изобщо за провеждане на какъвто и да е дебат?

[BAD]

Два поредни дни се опитвам да обясня, че има съществена разлика между дебат евро vs лев и евро vs лев при валутен борд, вързан към еврото. Даже преди малко като отговор към колегата за Ирландия го посочих. Ако Италия тръгне да потъва, ЕЦБ ще пусне печатницата, респективно еврото ще девалвира, но ........... ние сме вързани към еврото и също сме в кюпа. Няма да сме там, т.е. в кюпа, ако нямаме борд, а имаме самостоятелна парична единица, както тези страни, които всички вие с право посочихте, както следва: Дания, Швеция, Чехия, Полша и прочее. Както казах и в предния коментар, има аргументи в полза на собствена национална валута, но ние нямаме такава. Ако нямахме борд, дебата щеше да е друг. При такава ситуация забележката ти е валидна, но сега и ние сме вътре при потъване на еврозоната - все едно сме баржа, която е вързана за кораб, който потъва, вместо да сме на кораба.

Чисто хипотетично при потъване на кораба,МОЖЕМ да развържем баржата.А ако сме на Титаник - чао Гергино.Нито можем да се доредим до спасителните лодки,така както бедняците на истинския Титаник не са имали шанс,нито има някакъв механизъм някога да слезем на брега.