Първоначално изпратено от Julius_BG
Разгледай мнение
Основните митове за еврото
1. Ще последва огромна инфлация
Макар да има основания за еднократен ефект от закръгляне нагоре или опити на фирми да се възползват от момента за индексация, данните от вече влезлите в еврозоната не показват той да е значим (0.1%-0.5%), особено на фона на настоящите високи нива. БНБ също описва очакваното поскъпване като слабо, като вижда повече проблем не с реалната инфлация, а с възприятието на домакинствата за нея.
2. Ще станем като Гърция
Макар да има такава вероятност, това не е даденост. Далеч не всички страни, приели еврото, демонстрират драстично влошаване на фискалната дисциплина. А също така и страни с независима парична политика във и извън ЕС се оказват потопени в дългова криза. Пазарите могат да наказват бързо популистката щедрост на политиците, но по-скъпото финансиране на страните извън еврозоната може да е фактор, вкарващ ги в дългова спирала.
3. Ще трябва да спасяваме Гърция
БНБ посвещава съществена част от анализа на споделянето на кредитния риск в евросистемата. Наистина България може да се окаже страна по поети или бъдещи ангажименти за колективизиране на риска. Но това значи че при нужда може да се окаже и техен ползвател. Като цяло ЕК е в процес на преоформянето на фискалните правила, така че да се затегне дисциплината и да не се стига до неустойчиви нива, но натрупаните дисбаланси със сигурност няма да се изчистят скоро.
4. Защо да ходим там, където други не искат?
В числово изражение аргументът не е особено издържан. Има държави, които официално имат изключение от ангажимента за приемане на еврото или не демонстрират никакво желание за това. От 27 членки обаче 20 (включително Хърватия след няколко седмици) са в паричния съюз.
5. Искат да профукат валутните резерви
В анализа на БНБ доста детайлно са описани предстоящите промени и ефекти върху собствения й баланс. Като цяло голяма част от близо 70 млрд. лв. валутни резерви в края на октомври не са собственост нито на БНБ, нито на правителството, че да бъдат похарчени. Една част от баланса ще се стопи с по-малките изисквания за МЗР, а една част ще се прехвърли към баланса на ЕЦБ. Реално само в частта на фискалния резерв на правителството - текущо около 11 млрд. лв., ще има повече свобода в какво да се влагат.
6. Ще ни фалират банките
Не, няма. Достъпът до кредитор от последна инстанция прави банките доста по-малко податливи на паника. Що се отнася до надзора, вече БНБ практически е предала ключовите функции на ЕЦБ и промените ще са по-скоро козметични. Наднационалният регулатор може да има недостатъци, но определено има и плюсове, като например по-трудно може да бъде пленен от местни интереси. Така явления като КТБ е доста по-малко вероятно да се развият до такива мащаби.
1. Ще последва огромна инфлация
Макар да има основания за еднократен ефект от закръгляне нагоре или опити на фирми да се възползват от момента за индексация, данните от вече влезлите в еврозоната не показват той да е значим (0.1%-0.5%), особено на фона на настоящите високи нива. БНБ също описва очакваното поскъпване като слабо, като вижда повече проблем не с реалната инфлация, а с възприятието на домакинствата за нея.
2. Ще станем като Гърция
Макар да има такава вероятност, това не е даденост. Далеч не всички страни, приели еврото, демонстрират драстично влошаване на фискалната дисциплина. А също така и страни с независима парична политика във и извън ЕС се оказват потопени в дългова криза. Пазарите могат да наказват бързо популистката щедрост на политиците, но по-скъпото финансиране на страните извън еврозоната може да е фактор, вкарващ ги в дългова спирала.
3. Ще трябва да спасяваме Гърция
БНБ посвещава съществена част от анализа на споделянето на кредитния риск в евросистемата. Наистина България може да се окаже страна по поети или бъдещи ангажименти за колективизиране на риска. Но това значи че при нужда може да се окаже и техен ползвател. Като цяло ЕК е в процес на преоформянето на фискалните правила, така че да се затегне дисциплината и да не се стига до неустойчиви нива, но натрупаните дисбаланси със сигурност няма да се изчистят скоро.
4. Защо да ходим там, където други не искат?
В числово изражение аргументът не е особено издържан. Има държави, които официално имат изключение от ангажимента за приемане на еврото или не демонстрират никакво желание за това. От 27 членки обаче 20 (включително Хърватия след няколко седмици) са в паричния съюз.
5. Искат да профукат валутните резерви
В анализа на БНБ доста детайлно са описани предстоящите промени и ефекти върху собствения й баланс. Като цяло голяма част от близо 70 млрд. лв. валутни резерви в края на октомври не са собственост нито на БНБ, нито на правителството, че да бъдат похарчени. Една част от баланса ще се стопи с по-малките изисквания за МЗР, а една част ще се прехвърли към баланса на ЕЦБ. Реално само в частта на фискалния резерв на правителството - текущо около 11 млрд. лв., ще има повече свобода в какво да се влагат.
6. Ще ни фалират банките
Не, няма. Достъпът до кредитор от последна инстанция прави банките доста по-малко податливи на паника. Що се отнася до надзора, вече БНБ практически е предала ключовите функции на ЕЦБ и промените ще са по-скоро козметични. Наднационалният регулатор може да има недостатъци, но определено има и плюсове, като например по-трудно може да бъде пленен от местни интереси. Така явления като КТБ е доста по-малко вероятно да се развият до такива мащаби.
2. Абсолютна даденост е. Даже ако не изтеглим дълг поне до средното европейско ниво ще останем от прецаканата страна която само ще плаща. Тук има техническа подробност която евроатлантиците премълчават. Нашия борд е с марката и резервите и повечето облигации на фондовете(пенсиите вкл) са в евро, но в немски банки и немски облигации. Влезем ли в еврозоната влиза принципа на пропорционалността и ще сме задължени да продадем немските активи и да купуваме Гръцки, Италиански и БЪЛГАРСКИ и подобни. Задължени сме! Това е много важно масите хора да го проумеят защото от тук падат всички други опорки.
3. Гърция че ще я спасяваме, ще я спасяваме. Но нека погледнем какво ще стане ако не я спасим. След точка 2 ние вече сме купили гръцки дълг, ако не ги спасим просто отписваме активите и нямаме пенсии, няма ги и парите от фондовете в някаква част. Директна загуба която ЕЦБ може да покрие само с печатане. От точка 2 сме задължени да купуваме и БЪЛГАРСКИ дълг, нещо което е забранено сега. Политиците лесно ще прокарат тезата че БНБ притежава повече Гръцки и Италиански дълг от колкото Български и това не е патриотично и ще си наваксат. Това че "пазарите" щели да наказват е смешно. БНБ ще е ЗАДЪЛЖЕНА със ЗАКОН да купува. Няма пазари, никой не купува такива неща по собствено желание.
4. Доста плитък анализ. Всяка от държавите изразили съпротива цитира доста конкретни и обективни причини в своите професионални анализи където естествено точка 2 е водещ фактор отново. И отново тези анализи не се тиражират по медиите в България.
5. Този въпрос не е изяснен към момента и никой не се е ангажирал официално със подобни детайли. Както казах голяма част от резерва ще бъде заменен с второкласни облигации в баланса на БНБ към ЕЦБ. Банките от своя страна имат повече свобода и те купуват второкласни активи и да раздават по щедро кредити.
6. От една страна е така, но от друга вече банките ще могат да държат второкласни активи и при една оценка на риска най-вероятно няма да има полза. За банките е неразумно да намаляват общия си риск само и само "да не фалират" знаейки че ще ги спасяват от "последната инстанция" както прокламират евроатлантиците.
но в други може да означава изгубен потенциал за растеж.
Разликата държавен сектор - частен не е огромна все пак .Най-голямото повишение на заплатите в частния сектор (над 30% ръст) в последните 20 години у нас е в рекордната 2008 г., когато беше въведен и плоският данък.
Коментар