Първоначално изпратено от Императорът
Разгледай мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Одобрявате ли тегленето на 16 млрд. лв. държавен заем?
Collapse
X
-
Първоначално изпратено от Зарзаватчийски глас Разгледай мнениеВълнувАх се цел ден по темата, ама сега се и зачудИх. Отсъствието на Боко на днешните дебати/циркове, как баш да го тълкуваме?
Какво очакват от г-н Прани гащи, освен да се скрие като миш?Мразете ме ако щете - Гарванът Селдън тоже не са го обичали :-)
Коментар
-
Айй.. администраторите ми се разсърдиха, че се подигравам със заема и народопсихологията им...http://investments.dir.bg Глупавият проумява само онова, което вече е станало! - Омир
Коментар
-
Първоначално изпратено от Стамболов Разгледай мнениеПрез изминалата седмица се разгоря дебат, в който за съжаление политическата демагогия надделя над икономическите доводи
http://www.capital.bg/politika_i_iko...a_programa_na/
1. България взима ли 8 млрд. евро нов дълг, който не е предвиден в средносрочната бюджетна прогноза 2015 - 2017 г.?
Не.
Това не е нов дълг, а договор за дилърство. Той дава право на Citigroup Global Markets, HSBC Bank, Societe Generale и Unicredit да управляват процеса по набавянето на необходимия финансов ресурс за погасяване на старите дългове и за покриване на заложения бюджетен дефицит за следващите три години.
2. Договорът за дилърство с четирите международни банки означава ли задължително взимане на 8 млрд. евро?
Не.
Дори посредническият договор да бъде ратифициран от парламента, това не означава, че правителството е задължено да емитира цялата стойност. Ако кабинетът успее да си осигури ресурс от друго място, може да не се емитира никакъв дълг на международните пазари при условието на този договор.
3. Отнема ли се правото на Народното събрание да определя тавана на дълга всяка година?
Не.
В договора е записано, че числото 8 млрд. евро е максимално. Всяка година ще се използва такава част от тази сума, каквато е записана в Закона за държавния бюджет за съответната година. Остава задължението депутатите да обсъждат и гласуват тавана на дълга за всяка отделна година.
4. Безпрецедентен ли този подход с подписването на договори за дилърство между правителството и международни финансови институции?
Не.
Подобни договори са били подписвани и ратифицирани от парламента при излизането на международните пазари през 2002 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Разликата е, че тогава споразуменията се подписваха емисия за емисия, докато сега се подписва средносрочен договор за всички необходими емисии през следващите три години.
5. Задължително ли е да се подпише този договор?
Не.
Ако не се постигне разбирателство в парламента, правителството може да продължи с предишната практика и за всеки облигационен заем да подписва отделен рамков договор.
6. Знае ли се за какво отиват тези пари?
Да.
Около 6 млрд. евро са предвидени за плащане на стари дългове, които ще падежират между 2015 и 2017 г. Останалите 2 млрд. евро са за покриване на бюджетните дефицити в този период. Подробности за тези дефицити има в средносрочната бюджетна прогноза на правителството, представена при приемането на бюджета за 2015 г. в края на миналата година.
7. Вярно ли е, че лихвата по дълговете, емитирани по силата на това споразумение, ще е 10%?
Не.
Записаният процент е ориентировъчен, а заложената абсурдно висока стойност има за цел да не дава насоки на пазара. С изключение на заема от 2002 г., когато записаната максимална лихва е 8%, при останалите емисии този процент е 10.
8. Ще се увеличат ли годишните разходи за лихви?
Не би трябвало.
Ако няма извънредни ситуации, дългът не трябва да е по-голям, отколкото е записан в тригодишната бюджетна прогноза. Има вероятност дори лихвите да намалеят, ако банките дилъри успеят да постигнат по-добри лихвени нива от тези на старите дългове. Лихвените нива зависят изцяло от пазара.
9. Как ще се определят таксите и комисиoните за четирите банки?
Фиксирани са.
Техният размер не е публично известен, но според финансовия министър Владислав Горанов нивото им е "десетки пъти по-ниско от емисията през 2002 г. и 2-3 пъти по-ниско от предходните емисии". По неговите думи досега е плащано само за адвокатски хонорари, "много по-малки от тези, които държавата плаща по арбитражните си дела". Финансовите институции няма да получат нищо, ако не се стигне реално до пласиране на дълг по силата на това споразумение. Няма да се плаща и неустойка при отказ да се използва споразумението.
10. Защо са избрани именно тези 4 банки?
Такова е било споразумението от края на 2014 г.
Тогава държавата трябваше бързо да набави над 4 млрд. лв., за да се изплатят гарантираните депозити в КТБ и да се помогне на Първа инвестиционна банка. Тези банки са се съгласили да организират мостовото финансиране и осигуриха около 2 млрд. лв. при добри лихвени нива. Условието им е било те да извършат и пласирането на емисията, с която ще им се възстанови този кредит. В договора за дилърство има клаузи, които го оставят отворен за всяка друга банка която желае да се включи при условията, които са записани в него. Както и възможност някои банки да излязат от този договор.
Коментар
-
Първоначално изпратено от БОГ Разгледай мнение16 000 000 000 .Mнението не е препоръка за търговия с ЦК!
Коментар
-
Първоначално изпратено от Зарзаватчийски глас Разгледай мнениеВълнувАх се цел ден по темата, ама сега се и зачудИх. Отсъствието на Боко на днешните дебати/циркове, как баш да го тълкуваме?
Беласица : Бистришки тигри примерно.
Или нещо подобно. Се пак са само16 000 000 000 .Last edited by БОГ; 25.02.2015, 22:39.
Коментар
-
Първоначално изпратено от OMG Разгледай мнениеХехе, пропускаш милион и половина активни избиратели, които си спестяват форумна глъч ... и жлъч
Да си траеш също е част от комуникацията
Коки, тоя Борко Цеков не беше ли царист от "Новото време" в листите на БСПВсичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!
Коментар
-
Първоначално изпратено от onakilev Разгледай мнениеНе е вярно! Никой не гласува за Буци - правят го само Орки за пари.
Вярвате на анонимен форум, в който за пари за семки вилнее Лудото пиле
Да си траеш също е част от комуникацията
Коки, тоя Борко Цеков не беше ли царист от "Новото време" в листите на БСПYeah
Коментар
-
Заемът покрива дългове на кабинет „Борис 1“ и кабинет „Борисов2“
Борислав Цеков, Фейсбук ''
Управляващите твърдят, че с по-голямата част от гигантския заем от 16 милиарда щели да погасяват стари дългове. И някои хора си казват - е, ама значи днешните не са виновни, това са борчове трупани при други управления. Това НЕ е вярно.
Ето какво сочат данните от Бюлетина за държавния дълг и прогнозния бюджет за периода от 2015 до 2017 г., приет от Министерския съвет през януари 2015 г.: СТАРИТЕ ДЪЛГОВЕ, ЗА КОИТО СЕГА ИСКАТ ЗАЕМ СА НАТРУПАНИ ОТНОВО ОТ КАБИНЕТА "БОРИСОВ 1" (2009-2013) И ОТ СЕГАШНИЯ КАБИНЕТ "БОРИСОВ 2", пише Борислав Цеков от движение „Модерна България“ на личната си Фейсбук страница.
Той дава и конкретика, а именно:
1. През 2015 г. са падежите на следните краткосрочни заеми , взети от настоящето правителство на Четворната коалиция в края на миналата година на обща стойност 4,6 милиарда лева:
- 3 милиарда лв. взети през декември 2014 г. (за гарантиране на влоговете в КТБ);
- 1,6 милиарда лева (2 краткосрочни заема по 800 млн.), взети пак през декември 2014 г.
2. През 2017 г. е падежът на дълг от 2 милиарда, взети по времето на предишното управление на ГЕРБ.
http://www.bpost.bg/article/33863Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!
Коментар
-
Първоначално изпратено от Императорът Разгледай мнениеКажи им, кажи им.
Вярвате на анонимен форум, в който за пари за семки вилнее Лудото пилеMнението не е препоръка за търговия с ЦК!
Коментар
-
През изминалата седмица се разгоря дебат, в който за съжаление политическата демагогия надделя над икономическите доводи
http://www.capital.bg/politika_i_iko...a_programa_na/
1. България взима ли 8 млрд. евро нов дълг, който не е предвиден в средносрочната бюджетна прогноза 2015 - 2017 г.?
Не.
Това не е нов дълг, а договор за дилърство. Той дава право на Citigroup Global Markets, HSBC Bank, Societe Generale и Unicredit да управляват процеса по набавянето на необходимия финансов ресурс за погасяване на старите дългове и за покриване на заложения бюджетен дефицит за следващите три години.
2. Договорът за дилърство с четирите международни банки означава ли задължително взимане на 8 млрд. евро?
Не.
Дори посредническият договор да бъде ратифициран от парламента, това не означава, че правителството е задължено да емитира цялата стойност. Ако кабинетът успее да си осигури ресурс от друго място, може да не се емитира никакъв дълг на международните пазари при условието на този договор.
3. Отнема ли се правото на Народното събрание да определя тавана на дълга всяка година?
Не.
В договора е записано, че числото 8 млрд. евро е максимално. Всяка година ще се използва такава част от тази сума, каквато е записана в Закона за държавния бюджет за съответната година. Остава задължението депутатите да обсъждат и гласуват тавана на дълга за всяка отделна година.
4. Безпрецедентен ли този подход с подписването на договори за дилърство между правителството и международни финансови институции?
Не.
Подобни договори са били подписвани и ратифицирани от парламента при излизането на международните пазари през 2002 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Разликата е, че тогава споразуменията се подписваха емисия за емисия, докато сега се подписва средносрочен договор за всички необходими емисии през следващите три години.
5. Задължително ли е да се подпише този договор?
Не.
Ако не се постигне разбирателство в парламента, правителството може да продължи с предишната практика и за всеки облигационен заем да подписва отделен рамков договор.
6. Знае ли се за какво отиват тези пари?
Да.
Около 6 млрд. евро са предвидени за плащане на стари дългове, които ще падежират между 2015 и 2017 г. Останалите 2 млрд. евро са за покриване на бюджетните дефицити в този период. Подробности за тези дефицити има в средносрочната бюджетна прогноза на правителството, представена при приемането на бюджета за 2015 г. в края на миналата година.
7. Вярно ли е, че лихвата по дълговете, емитирани по силата на това споразумение, ще е 10%?
Не.
Записаният процент е ориентировъчен, а заложената абсурдно висока стойност има за цел да не дава насоки на пазара. С изключение на заема от 2002 г., когато записаната максимална лихва е 8%, при останалите емисии този процент е 10.
8. Ще се увеличат ли годишните разходи за лихви?
Не би трябвало.
Ако няма извънредни ситуации, дългът не трябва да е по-голям, отколкото е записан в тригодишната бюджетна прогноза. Има вероятност дори лихвите да намалеят, ако банките дилъри успеят да постигнат по-добри лихвени нива от тези на старите дългове. Лихвените нива зависят изцяло от пазара.
9. Как ще се определят таксите и комисиoните за четирите банки?
Фиксирани са.
Техният размер не е публично известен, но според финансовия министър Владислав Горанов нивото им е "десетки пъти по-ниско от емисията през 2002 г. и 2-3 пъти по-ниско от предходните емисии". По неговите думи досега е плащано само за адвокатски хонорари, "много по-малки от тези, които държавата плаща по арбитражните си дела". Финансовите институции няма да получат нищо, ако не се стигне реално до пласиране на дълг по силата на това споразумение. Няма да се плаща и неустойка при отказ да се използва споразумението.
10. Защо са избрани именно тези 4 банки?
Такова е било споразумението от края на 2014 г.
Тогава държавата трябваше бързо да набави над 4 млрд. лв., за да се изплатят гарантираните депозити в КТБ и да се помогне на Първа инвестиционна банка. Тези банки са се съгласили да организират мостовото финансиране и осигуриха около 2 млрд. лв. при добри лихвени нива. Условието им е било те да извършат и пласирането на емисията, с която ще им се възстанови този кредит. В договора за дилърство има клаузи, които го оставят отворен за всяка друга банка която желае да се включи при условията, които са записани в него. Както и възможност някои банки да излязат от този договор.
Коментар
Коментар