Идваме си
Николай Николов
Борислав Гиздавков
http://banitza.net
Ние сме двама сред множество българи, които трескаво търсят билети за вкъщи тази зима. Очакват ни нашите родители, роднини, приятели. Усещането е фантастично, а настроението – приповдигнато!
Освен това, ние ще сме двама от хилядите, които ще се приберат в България, за да подкрепят протестите със своето присъствие по площадите в София. Прибираме се за да поискаме заедно с тях “ОСТАВКА” на това правителство. Ние сме съпричастни с духа, философията и желанието на будните българи за нов морал в политиката на личностно и институционално ниво. Наясно сме, че не съществува вълшебна пръчица, която с един замах да изтрие клиентелизма, корупцията, тайните центрове на властта. От едната страна е стремежа за възраждане на непреходните ценности на демокрацията – от другата – зловещите “опорни точки.”
За хората от моето поколение – тези родени на границата между две епохи в модерната българска история – присъединяването към ЕС предостави възможността за коренна промяна на нашия живот. След 1-ви януари 2007 г., моята идентичност се измени и от млад българин, чието бъдеще беше затънало до гуша в „прехода“, аз придобих статута на европеец, пред когото много врати са отворени.
За всеки българин, чувството да си „европеец“ е наистина ново усещане и нов източник на чувство за самоличност. Въпреки че България винаги е била част от Европа като географско понятие, нашата култура и навици винаги са били различни и дори чужди на западноевропейските ценности и традиции. Поради тази причина, самовъзприемането на България като истински европейска страна е все още в процес на изграждане. В самото си начало, този процес даде известна доза оптимизъм на българите като им предложи ново начало в обединена Европа.
Въпреки това, след края на всички празненства стана ясно, че прогресът и истинската интеграция с Европа няма да дойдат лесно. Огромната пропаст между началните големи очаквания и горчивите реалности в България докара много мои сънародници до отчаяние и ни даде да разберем, че бъдещето може би няма да е толкова розово. Трудните въпроси и избори, пред които много българи бяха (и все още са) изправени, изискваха от нас промяна на манталитета и цялостно личностно осъзнаване.
Аз избрах да търся отговора на тези дилеми като студент във Великобритания. Решението да напусна България – страната, която считах за преобразена след присъединяването към ЕС – не беше лесно. Любовта към България и чувството за принадлежност към българската нация винаги са били много силни в мен. Това, което ме подтикна да напусна страната си, беше убеждението, че благодарение на десетилетия на пагубно управление и институционализацията на корупцията в политическата система, България не бе най-доброто място за получаване на образование.
Носейки в себе си вярата, че ЕС ще промени България чрез създаването на нов модел за правене на политика, аз напуснах през 2008 г. с твърдото убеждение да взема най-доброто от „стара Европа“ и да се върна да живея и работя в една нова, европейска България.
Гледайки назад днес, чувствам, че британското образование е само една от причините, които ме накараха да взема решението да замина преди пет години. Вероятно това, което наистина ми даде тласък тогава, може да се опише точно от метафората за „огледалния образ“.
След падането на комунизма в България и последвалите икономически и социални трудности и кризи, целта на нашата нация да се присъедини към Европа беше предадена и смачкана от политиците ни. Въпреки скромния прогрес към установяване на демократичните идеали и начин на управление, корупцията беше и остава необезпокояван владетел на българската политическа сцена.
Това, както и политическата закрила на криминални „бизнес“ елити, възпрепятстваха успешния преход на България към демократичния модел на управление, за който се борим от 1989 г. Дори днес, в края на 2013 г., България се нарежда на незавидното 77-о място от 175 изследвани страни в тазгодишния индекс за корупция на международната неправителствена организация „Трансперанси интернешънъл“. Само финансово закъсалата Гърция се нарежда зад България и получава приза за най-корумпирана страна в Европейския съюз.
В това отношение, както и в много други, България е била и остава пълна противоположност на това, което e Европа. Точно поради това, ние като нация винаги сме гледали на ЕС като „огледалния образ“ на онова, в което искаме България да се превърне в бъдеще.
В моето скромно разбиране, Великобритания е моделът за установяването на върховенството на закона и демократичните ценности, които моята родина трябва да следва. Живеейки във Великобритания, аз трябваше да вникна и разбера културните различия, които все още съществуват межди „стара Европа“ и България. По този начин, моето пребиваване във Великобритания се превърна в своеобразна подготовка за моето бъдеще в България и начин за намиране на онази липсваща частица между себе си и европейските идеали.
През престоя си тук, аз разбрах, че гледайки Европа, всички българи трябва да разберем, че за да видим себе си в огледалото, трябва да си осигурим източник на светлина. Ако не искаме образът ни в огледалото да е изкривен или забулен в мрачни сенки, този източник на светлина трябва да е културно и политическо просвещение.
Обратно на своите начални очаквания, че ЕС незабавно ще промени България приемайки я като член на своето семейство и давайки й път към прогреса, се оказа, че България трябва първо да погледне себе си и да започне вътрешна метаморфоза. Докато тя не е завършена, гледането в огледалото ще бъде безполезно и от суета.
Николай Николов
Борислав Гиздавков
http://banitza.net
Ние сме двама сред множество българи, които трескаво търсят билети за вкъщи тази зима. Очакват ни нашите родители, роднини, приятели. Усещането е фантастично, а настроението – приповдигнато!
Освен това, ние ще сме двама от хилядите, които ще се приберат в България, за да подкрепят протестите със своето присъствие по площадите в София. Прибираме се за да поискаме заедно с тях “ОСТАВКА” на това правителство. Ние сме съпричастни с духа, философията и желанието на будните българи за нов морал в политиката на личностно и институционално ниво. Наясно сме, че не съществува вълшебна пръчица, която с един замах да изтрие клиентелизма, корупцията, тайните центрове на властта. От едната страна е стремежа за възраждане на непреходните ценности на демокрацията – от другата – зловещите “опорни точки.”
За хората от моето поколение – тези родени на границата между две епохи в модерната българска история – присъединяването към ЕС предостави възможността за коренна промяна на нашия живот. След 1-ви януари 2007 г., моята идентичност се измени и от млад българин, чието бъдеще беше затънало до гуша в „прехода“, аз придобих статута на европеец, пред когото много врати са отворени.
За всеки българин, чувството да си „европеец“ е наистина ново усещане и нов източник на чувство за самоличност. Въпреки че България винаги е била част от Европа като географско понятие, нашата култура и навици винаги са били различни и дори чужди на западноевропейските ценности и традиции. Поради тази причина, самовъзприемането на България като истински европейска страна е все още в процес на изграждане. В самото си начало, този процес даде известна доза оптимизъм на българите като им предложи ново начало в обединена Европа.
Въпреки това, след края на всички празненства стана ясно, че прогресът и истинската интеграция с Европа няма да дойдат лесно. Огромната пропаст между началните големи очаквания и горчивите реалности в България докара много мои сънародници до отчаяние и ни даде да разберем, че бъдещето може би няма да е толкова розово. Трудните въпроси и избори, пред които много българи бяха (и все още са) изправени, изискваха от нас промяна на манталитета и цялостно личностно осъзнаване.
Аз избрах да търся отговора на тези дилеми като студент във Великобритания. Решението да напусна България – страната, която считах за преобразена след присъединяването към ЕС – не беше лесно. Любовта към България и чувството за принадлежност към българската нация винаги са били много силни в мен. Това, което ме подтикна да напусна страната си, беше убеждението, че благодарение на десетилетия на пагубно управление и институционализацията на корупцията в политическата система, България не бе най-доброто място за получаване на образование.
Носейки в себе си вярата, че ЕС ще промени България чрез създаването на нов модел за правене на политика, аз напуснах през 2008 г. с твърдото убеждение да взема най-доброто от „стара Европа“ и да се върна да живея и работя в една нова, европейска България.
Гледайки назад днес, чувствам, че британското образование е само една от причините, които ме накараха да взема решението да замина преди пет години. Вероятно това, което наистина ми даде тласък тогава, може да се опише точно от метафората за „огледалния образ“.
След падането на комунизма в България и последвалите икономически и социални трудности и кризи, целта на нашата нация да се присъедини към Европа беше предадена и смачкана от политиците ни. Въпреки скромния прогрес към установяване на демократичните идеали и начин на управление, корупцията беше и остава необезпокояван владетел на българската политическа сцена.
Това, както и политическата закрила на криминални „бизнес“ елити, възпрепятстваха успешния преход на България към демократичния модел на управление, за който се борим от 1989 г. Дори днес, в края на 2013 г., България се нарежда на незавидното 77-о място от 175 изследвани страни в тазгодишния индекс за корупция на международната неправителствена организация „Трансперанси интернешънъл“. Само финансово закъсалата Гърция се нарежда зад България и получава приза за най-корумпирана страна в Европейския съюз.
В това отношение, както и в много други, България е била и остава пълна противоположност на това, което e Европа. Точно поради това, ние като нация винаги сме гледали на ЕС като „огледалния образ“ на онова, в което искаме България да се превърне в бъдеще.
В моето скромно разбиране, Великобритания е моделът за установяването на върховенството на закона и демократичните ценности, които моята родина трябва да следва. Живеейки във Великобритания, аз трябваше да вникна и разбера културните различия, които все още съществуват межди „стара Европа“ и България. По този начин, моето пребиваване във Великобритания се превърна в своеобразна подготовка за моето бъдеще в България и начин за намиране на онази липсваща частица между себе си и европейските идеали.
През престоя си тук, аз разбрах, че гледайки Европа, всички българи трябва да разберем, че за да видим себе си в огледалото, трябва да си осигурим източник на светлина. Ако не искаме образът ни в огледалото да е изкривен или забулен в мрачни сенки, този източник на светлина трябва да е културно и политическо просвещение.
Обратно на своите начални очаквания, че ЕС незабавно ще промени България приемайки я като член на своето семейство и давайки й път към прогреса, се оказа, че България трябва първо да погледне себе си и да започне вътрешна метаморфоза. Докато тя не е завършена, гледането в огледалото ще бъде безполезно и от суета.
Коментар