Политика (архив до 19.03.2014 г.)

[коки]

След това:

"За Standard & Poor's перспективата по рейтинга на България вече е "негативна",
няма какво повече да се каже за сегашните финансови гении орехчо и чубака.

"...последно S&P е поставяла "негативна" перспектива по рейтинга на 30 октомври 2008 г., когато на власт беше все още кабинета "Станишев" . Тогава беше свален и самия рейтинг. На 1 декември 2009 г. перспективата е вдигната на "позитивна", каквато остава до 12 декември 2013 г."

Без коментар!

Почна се…Фалитът е неизбежен.. Който има пари ... да си ги тегли

[4ervenasgan]

След това:

"За Standard & Poor's перспективата по рейтинга на България вече е "негативна",
няма какво повече да се каже за сегашните финансови гении орехчо и чубака.

"...последно S&P е поставяла "негативна" перспектива по рейтинга на 30 октомври 2008 г., когато на власт беше все още кабинета "Станишев" . Тогава беше свален и самия рейтинг. На 1 декември 2009 г. перспективата е вдигната на "позитивна", каквато остава до 12 декември 2013 г."

Без коментар!

[коки]

Люксембург – най-богатата, България – най-бедната държава в ЕС

13 декември 2013 в 11:07
Люксембург остава най-богатата държава сред 28-те в ЕС през 2012 г., а България – най-бедната. Това сочат данни на Европейската статистическа служба Евростат за БВП на глава от населението, публикувани на 12 декември. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/sta..._level_indices

Покупателната способност на населението в Люксембург е над два пъти и половина по-висока от средната за ЕС. Австрия, Ирландия, Нидерландия, Швеция, Дания, Германия и Белгия са между 20% и 30% над средното за общността. Финландия е 15% над средното равнище.

Покупателната способност на живеещите във Франция, Великобритания и Италия варира между средното ниво за ЕС и 10% над него.
Испания и Кипър са между средното за ЕС и 10% по-ниско ниво, докато Малта, Словения и Чешката република имат между 10% и 20% по-ниска покупателна способност. В Словакия, Португалия, Гърция, Литва и Естония нивото е между 20% и 30% под средното за Евросъюза, а Полша, Унгария, Латвия и Хърватия – от 30% до 40% под средното.

Покупателната способност в Румъния и България е с около 50% по-ниска от средната за ЕС, като в Румъния е 50%, а в България – 47%.
http://offnews.bg/index.php/277487/l...-darzhava-v-es

[коки]

Х ха ха много добра .Чуйте ♪♫¸¸•♪♫ на :> http://www.slavishow.com/%D1%81%D0%B...-guantanamera/

[Стамболов]

Аре стига с тия чаршафи ве, това го пускаш за фтори път

За теб специално още един чаршаф...

Седемте лица на Путин
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/1...lica_na_putin/


1. Путин и държавата

Отношението на Путин към държавата не се е формирало нито от обучението му в КГБ, нито е следствие от носталгията по съветското минало. То е резултат от отрицанието, с което руското общество се отнася към провала на държавата през първото пост-комунистическо десетилетие. Заедно с избледняването на спомена за 90-те години, спада и популярността на Путин. Договорът на Путин с руския народ се основаваше на суверенитета, а не просто на просперитета. През 2000 г. руснаците искаха да имат държава, която да бъде уважавана.

2. Путин и историята

Обратно на мнозинството критици на Путин, който виждат в него случаен човек със слабо представяне, Хил и Гади го описват както човек на историята – човек, който е наясно с историческата си роля и с руската история, но който е неспособен да създаде вдъхновяваща визия за Русия през XXI в. За Путин няма нищо странно, че едва седмица след като отбелязват битката при Сталинград, руснаците честват годишнината от династията на Романовите. За него руската история е само инструмент за оцеляването на държавата.

Поколението на Путин е цинично и лишено от идеологии, но то оценява значението на идеологията за съхраняването на властта. Путин мечтае за руска идеология, за идеология, която да придаде идентичност на държавата и на режима. За него Русия се нуждае от идеология, която да я опази от заплахите на глобализацията.

3. Путин: оцеляващият

Стремежът към оцеляване е причината Путин винаги да мисли за най-лошите възможни сценарии, което е залегнало в основата на неговата доктрина за управление на Русия. Тя го свързва с икономически либерали като Алексей Кудрин – но за Путин това е въпрос на сигурност, а не на икономически политика. Целта на финансовите резерви е запазването на руския суверенитет. Тази убеденост допълнително бе подсилена от финансовата криза. Фокусът върху оцеляването обяснява и друг ключов елемент от политиката на Путин – страховете му да не бъде приет за слаб. За да докаже силата си, той е готов да нападне своя съсед.

4. Путин: външният човек

Путин е бил външен човек в университета, в КГБ, в Дрезден, а и в Кремъл. Но което е по-важно – той сам си е избрал тази позиция. Аутсайдерите винаги са по-добре позиционирани, за да разберат какво точно се случва, слабостта им се състои в неспособността да се обвързват. Аутсайдерът не може да идентифицира с някой или с нещо – дори лоялността му е повече стратегия, отколкото импулс.

Повече от десетилетие след като е във властта, Путин продължава да бъде външен човек и за собствената си политическа система. В своето правителство той продължава да се опира на хора, които е срещнал преди да влезе в Кремъл.

5. Путин и свободният пазар

Путин не е пазарен реформатор. Той не вярва в държавната икономика и цени динамиката на пазара, но представата му за свободния пазар е необичайна. Той иска сам да бъде невидимата ръка (или не толкова невидимата), която управлява всичко. Според Хил и Гади икономическите му възгледи са се формирали под въздействие на горчивия опит, който има от Петербург, когато трябва да се справя с хранителния дефицит в града през 90-те години. За разлика от комунистите, които продължават да мечтаят за ренационализация на икономиката, Путин иска да ренационализира елитите, които управляват икономиката. Войната срещу петролната компания ЮКОС и политиката му на проникване в частни компании е отчаян опит за установяване на контрол над пазара.

За Путин доверието се основава на възможността за упражняване на влияние. Той не може да се довери на хора, които държат парите си в брой, а семействата си – в чужбина. За него олигарсите на са собственици, а мениджъри на активи, които са държавна собственост. За да бъдат ефективни, те трябва да са убедени, че са собственици, но за да може режимът да оцелее, те трябва да не забравят, че само мениджъри на тези активи.

6. Путин: оперативният работник

Путин не е довел на власт КГБ. Довел е своите приятели, повечето от които се оказва, че са работили в разузнаването.В КГБ Путин се е научил да вижда хора там, където другите виждат институции. Научен е не как да работи с институциите, а как да ги заобикаля. Неформалният му подход обяснява успеха на Путин в смътното десетилетие на 90-те години, но и провала на институционалното му строителство.

Хил и Гади ни дават рамката, която може да обясни както подкрепата за Путин, така и причината за неговите провали. Той не успя да възстанови руската държава и да създаде стабилен политически режим. Днес руската държава е по-голяма и по-богата, но не е по-ефективна, отколкото беше през 90-те години.

Шестте лица на Путин му позволяват да имитира държава, но не и да гради такава. Държавникът Путин не превърна Русия в по-добре управлявана държава. Като човек на историята Путин не успя да даде на нацията някаква обединяваща идея. Като външен човек Путин не пожела да се идентифицира с някои от проектите, които сам инициира, най-добрият пример за което е партията Единна Русия. Зает с това да оцелява и да планира възможни най-лошите сценарий, Путин не пожела да се заеме с реформи и развитие. Отношението му към пазара доведе до това, че днес Русия е пълна със зависими от държавата компании, чийто собственици се научиха да бъдат лоялни, но не и да бъдат конкурентноспособни на световно равнище. А като оперативен работник той показа гениалната си способност да подкопава институциите, без да уважава тяхната автономия.

7. Путин – царят

Путин-царят е едно от неговите лица, които отсъстват от книгата. Това негово лице се прояви наскоро. Сълзите в очите на Путин в нощта на последното му преизбиране казваха едно – той е царят. Само един цар в своя заник плаче по този начин, само царете се обиждат от неблагодарността на своите поданици. Седмото лице на Путин се прояви след последното влизане на Путин в Кремъл, но значението му е все по-голямо.

През последното десетилетие той се изправи пред една дилема, с която се сблъсква всеки друг такъв режим – да консолидира личната си власт или да консолидира режима, който да може да оцелее и без него. През 2008 г., когато реши да не се кандидатира за трети мандат, изглеждаше че връх е взел Путин-строителят. Но когато на 24 септември 2011 г. той обяви завръщането си в Кремъл, той промени режима си – наистина това не беше промяната, желана от Запада, но си беше реална промяна. Путин оцеля, но режимът му се срина.

Житейската история на Путин съдържа много затрогващи, но и много печални страни. По трагичен начин тя напомня съдбата на героя на един виц от 80-те години – един мъж цял живот работел в завод, където се произвеждали най-добрите самовари в Съветския съюз. През цялата си трудова кариера мъжът нелегално изнасял от завода части, за да направи най-добрия самовар за себе си. Но всеки път, когато сглобявал отделните части, се получавал не самовар, а автомат Калашников.

Дали това не е най-краткото описание на живота на Путин?

[коки]

Къде в Европа жителите плащат най-скъпо за отопление и къде най-евтино? И как се отнасят тези цени спрямо доходите им?Отговорът ни дават от BBC http://www.bbc.co.uk/news/business-25200808 България заема най-негативната позиция – нарежда се сред страните, в които населението изпитва големи трудности в покриване на разходите за отопление

[коки]

Проблемът не е във Волен Сидеров, а в нашето общество и аз наистина не знам как ще я караме заедно нататък в такова общество
Не споделям "принципните" съображения кой имал полза от скандала с парвенюшката наглост на Волен Сидеров и как това разчиствало пътя за още по-безнравствени политици. Демек - знаем си го Волен Сидеров, ама след него идват още по-страшни и по-долнопробни типове...
Не споделям обаче и нелепото правене на много страшно изненадани от огромни маси коментиращи, които се държат като паднали върху главите си директно от Луната.

Волен Сидеров е типичен, до болка познат пример за брутален тип, присвоил си сакрална кауза и омаскарил я, превърнал я в посмешище.
Ако някой си бе направил труда да прочете преди време расистките му, човеконенавистнически писания, бълвочите от типа на "Бумерангът на злото", нямаше да има нужда да се пита сега що е то Волен Сидеров и има ли то почва у нас...

Въпросът не е във Волен Сидеров.
Въпросът е в нашето опростачващо се и ошашавящо се общество, което е паднало толкова ниски и низко, че да държи в парламента интелектуални нищожества с очевидна смес от фашизоидност и шизоидност.
Нещо повече - нашето общество с напълно непонятна за мен сладострастност се рови в утайките и помийните ями, за да извлече от тях - и това се прави в момента! - още по-мерзки и по-нечистоплътни типове за свои представители в институциите на властта.
За съжаление, с кокошата си слепота обществото ни не си направи изводи още преди 3-4-5 години - какво падение сме допуснали, вкарвайки Волен Сидеров в свещената сграда на Народното събрание.

За мен проблемът не е в това колко безпардонно и в какви мащаби Волен Сидеров е профуквал парите на данъкоплатеца в стил, типичен за безскрупулните популисти и политическите отрепки.
За мен проблемът е много и много по-дълбок и аз също, като мнозина разтревожени български граждани го поставям от много отдавна:

Какво става с българския народ, докъде стига неговото нравствено пропадане, безразличието му към собствената национална съдба, щом вярва на подобни типове, щом има вътрешната потребност да гласува за тях?

А аз продължавам да се питам - как ще я караме нататък като едно общество с тези, които с гласовете си ми натрапват воленсидеровщината в българската политика и в управлението на страната? Та между нас и тях очевидно не може да съществувава вече нищо общо! А те са повече от нас и значи България ще бъде не такава, каквато искаме ние - европейска, модерна, демократична и нормална държава. България ще бъде такава, каквато ни причиняват те - ориенталска, домодерна, псевдодемократична и ненормална територия...

Николай Слатински
13.12.2013 г.
http://nslatinski.org/?q=bg/node/579

[gigow]

Аре стига с тия чаршафи ве, това го пускаш за фтори път

Объркал се е агитатора бе!
Те нали им спускат от "Агитпропа" на ГЕРБ какво да постват и понякога забравя в кой сайт какво е пуснал. Да не мислиш че агитаторът поства само тук. Десетина двайсет сайта захранва тролчето. Не го ли виждаш как след всеки пост излиза от сайта.

[gigow]

подадено от Бойко Борисов заявление до ръководството на парламента.

В него той съобщава, че групата на ГЕРБ е избрала за зам.-председател Цецка Цачева.

За новия пост на бившата шефка на Народното събрание съобщи в четвъртък лидерът на ГЕРБ. Той обяви, че Цачева ще го замества в парламента докато той се възстановява здравословно.

С решението си да сложи Цачева начело на ГЕРБ в парламента, Борисов удари шамар на доскорошната си дясна ръка Цветан Цветанов. Лидерът на ГЕРБ обясни, че Цветанов няма да се занимава с ръководството на депутатите, тъй като е зает да ходи в чужбина и в прокуратурата.

След няколко дни Боко ша изгони Цецо и от поста зам. председаел на ГЕРБ.
Забелязваш ли как Стамбулето не се хвърля вече на амбразурата да защитава Цвъки?
Знае той!!! Нали е на щат в отдел "Агитация и пропаганда" в ЦК на ГЕРБ.

[Макс]

Идваме си



Николай Николов
Борислав Гиздавков
http://banitza.net

Аре стига с тия чаршафи ве, това го пускаш за фтори път

[Стамболов]

Идваме си



Николай Николов
Борислав Гиздавков
http://banitza.net



Но онова „просвещение”, за което и аз и Борислав се надявахме веднага след приемането ни в Европейския Съюз, така и не дойде. Предоставеният ни план към прогреса, демокрацията, модерността, се оказа недостатъчен за българите. Питаме се защо – защото този тип просвещение не е нещо, което просто може да се връчи на една нация. Както е написал Имануел Кант през 1784, този процес е свързан с изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. То е публичната форма на тази свобода, която само ние, сами за себе си, бихме могли да извоюваме; иначе, тя се руши и остава само като бегла форма на юридическа независимост.

Според нас, този процес на просвещение вече започна в България.

Аз бях напълно погълнат от изригването на спонтанната демократична глад в България, която продължава, ненаситна, вече цели 6 месеца. През лятото, аз присъствах на протестите всекидневно, и заедно с хиляди други сънародници гордо вика(х)ме „ОСТАВКА”.

Извън границата, нашата подкрепа нарасна, изгради се и се консолидира диаспора в подкрепа на българските граждани, борещи се за нашето бъдеще. #ДАНСwithme се глобализира; мобилизира стотици българи по света да покажат своята подкрепа.

След студентската окупация на Софийския Университет и тяхният скромен призив за събуждане и просвещение, много от българите учещи в чужбина реагираха подобаващо – хиляди българи от градове по целия свят веднага подкрепиха Ранобудните Студенти. Това е много важен момент за страна, хронично болна от социална атомизация и културна изолация, както у дома, така и в чужбина. Чувството за национална идентичност значително изчезва, и поне до скоро, единствено и само шопската салата, ракията и чалгата успяваха да поддържат „българското” извън страната. Поне така беше с нас като студенти.

Протестът е ключов катализатор, обединявайки много Българи, прави ги видими, дава възможност и тяхният глас да бъде чут. Аз съм щастлив, че протестът ме събра с толкова много нови хора – съмишленици и приятели – с които вероятно никога не би се запознал. #ДАНСwithme и #occupySU изградиха основите на един нов тип „въображаемо общество”, най-вече за българската диаспора, където стотици хиляди принадлежат, усещат подкрепата си, говорят общият език на свободата и демокрацията.

Това е много важно. Протестът бавно извоюва нов дискурс и социален идентификатор, сила бореща се да дестабилизира, преодолее и осмее (не)истината за нашето минало и нашето съвремие. Пробива силно защитената система на пропаганда, клевета, и манипулация останала от времето на комунизма и непрекъсната налагана върху нас.

Нашата подкрепа става все по-активна, ставаме все повече и сега подготвяме голям протест на 26ти Декември, когато голяма част от тези, които живеят в чужбина, се прибират у дома. Започнатото от студентите, които до голяма степен съживиха протеста, отвориха нова страница и го преосмислиха, сега се продължава от нарастващия ентусиазъм и активност на диаспората. Тя е от голямо значение – нейното присъствие свидетелства за променящото се значение на думата „роден дом”.

В момента, протестът намаля, има умора; не е лесно да се бориш срещо невидим и вездесъщ враг – победата ще дойде, но с търпение и жертва, която някои изглежда не са готови да направят. И за това, сега е времето, тези стотици хиляди българи избрали да съществуват извън границата да изиграят своята роля; да защитят правата и задълженията ни като български граждани и да се включат в борбата за пренаписването на историята ни, борбата за преосмисляне нашето общество.

През последните 24 години, с единствено прекъсване между 1997-2001, българската политика е абсолютно колонизирана от една малка група останала още от комунистическия „елит”. Тези ченгета изценираха нашия преход, ограничиха пост-комунистическата ни същност, определиха значението и контекста на нашата демокрация и нашата свобода. Те не ни позволиха да се справим с миналото ни, отнеха ни възможността да направим стъпка напред, на Запад, към интеграция, към консолидиране на демокрацията ни.

Това, което протестите успяха да изобличат е това всъщност колко загнила, репресираща, чужда е фасадата на нашата демокрация; те ни показаха как Събранието, барикадирано от Стената и пазено от хиляди (друг тип) ченгета, е единстеното място останало под властта на миналото. То, напомняйки ни за 45-те години ограждения, репресия, смърт и лъжи, е единствената им останала институция – и за това те толкова отчаяно я „пазят”. Но е късно – доминацията им приключва.

Те не се представители на нашия народ, те са ни чужди; само трябва да провървим няколко крачки по жълтите павета – до онази друга окупирана сграда, университета, за да се почувстваме у дома

[Макс]

Донецк решил отправить в Киев целый поезд сторонников Януковича
http://vz.ru/news/2013/12/13/664200.html

Дали буфосинхронистите на Кличко нема да отнесат некоя миньорска лопата в гърбинята

[коки]

Чрез Анонимус Инфо Агенция/Anonymous Info Agency
Здравей народе на България
Тези дни в родината ни беше съставена поредната противоконституционна и антибългарска партия "Помак"(Ахмак).В конституцията на родината ни ясно е заявено,че създаването на партии на верска и етническа основа е забранено в България,а въпросната партия е именно това.За пореден път съдебната система у нас отказва да работи и за това ние предприехме мерки срещу тази престъпна организация ,като свалихме сайта им.Ние Анонимните сме част от народа и деца на майка България,ние винаги ще бдим за да пазим отечеството ни от подобни престъпления!
Ние сме Анонимните!
Ние сме легион!
Ние не прощаваме!
Ние не забравяме!
Очаквайте ни! https://www.facebook.com/AnonymousInfoAgency
Анонимните удариха сайта на ПОМАК

[Стамболов]

ПОСТИЖЕНИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

S&P даде негативна перспектива за България, може да свали и рейтинга
Стагниращата икономика, политическата несигурност, слабо кредитиране и потенциален отлив на инвестиции са в основата на ревизията
http://www.capital.bg/politika_i_iko...ariia_moje_da/

Standard & Poor's (S&P) ревизира перспективата по рейтинга на България от "стабилна" на "негативна". Агенцията запазва рейтинга на страната от BBB (второто най-ниско инвестиционно ниво), но не изключва в рамките на следващите две години да го понижи, става ясно от нейно съобщение. Рейтингът на една държава е важен, защото дава оценка за рисковете в нея. На тази база инвеститорите определят и лихвата, която биха искали, ако държавата емитира дълг. Правителството "Орешарски" вече даде ясна заявка, че ще увеличи държавния дълг (процес, който започна), а по-ниска оценка може да означава, че финансирането вече ще е по-скъпо.

Сега причините за ревизията на перспективата по рейтинга са две - икономически и политически. Политическата нестабилност в страната и възможното забавяне на нужните реформи при евентуални предсрочни избори са в основата на политическите причини. Агенцията отчита факта, че новото "правителство на малцинството", както го определя тя, сформирано от БСП и ДПС, работи под изключителен натиск от страна на гражданското общество и макар за сега да устоява, това със сигурност ще окаже ефект върху политиката, която прави.

S&P подчертава проблемните съдебна система и процедури за обществени поръчки, като коментира, че това са области, които "ЕС вярва, че имат нужда от подобряване". И накрая обобщава, че ако политическата среда продължи да с влошава и това има своя негативен ефект както върху икономиката, така и върху инвестиционните потоци към България, S&P не изключва да понижи рейтинга на страната.

Стагнацията и ниската кредитна активност са другата ключова причина за ревизията на перспективата. Агенцията посочва, че възстановяването на българската икономика от средно 1% в периода 2010-2012 г. е доста посредствено. Освен това коментира, че това е съпътствано от продължаващо преструктутиране на дълговете в корпоративния сектор и бавна резолюция на лошите кредити. Все пак S&P подчертава че според данните на БНБ капиталовата адекватност на местните банки е сравнително висока - тази от капитал първи ред е 15%.

Слабото кредитира донякъде следва и високата безработица, която спира вътрешното потребление, а от там и ръста на икономиката, допълват от агенцията. Инвестициите в частния сектор също са малко, което кара анализаторите на агенцията да очакват стагнация за 2013 г.

[karl1957]

https://www.facebook.com/photo.php?f...type=1&theater