Лалета за милиони
През прозореца гледам към отсрещния балкон. Обсипан е с красиви ярки цветя и сякаш говори, че стопанката му е грижовна къщовница. В същото време се опитвам да разсъждавам и за „лалеманията”, чудовищната спекулация с лалета през 1636 – 1637 г. в Холандия. Тя е довела до изнамирането на фючърсния контракт, но последвалият крах на цените на луковиците поражда криза – ако не икономическа, то морална.
Този момент от финансовата история на ранния капитализъм е като магнит за интереса на стопански историци и икономически журналисти, но при все това остава забулен. Действително ли цените на тези цветя са били толкова високи? Да. Ето данните, с които разполагаме:
Луковиците на редките сортове лалета (като например Semper Augustus или Tulipa Octaviani) са се търгували за 10,000 флорина едната. Покупателната сила на един флорин от него време приблизително съответства на 10 евро от 2002 г. Следователно в един момент една луковица се изравнява по стойност с голяма градска къща в най-хубавите квартали на Амстердам!
Други сведения: „нова каляска и два сиви коня с такъмите се разменя за една луковица”. Купуват я за повече от десет годишни дохода на умел работник. Още през 1633 г. в град Хоорн къща е продадена за три луковици. В последващите три години цените нарастват многократно: 40 луковици са купени за 100,000 флорина, едната от двете съществуващи в Холандия луковици на Augustus е придобита за 12 акра (5 хектара) земя и т.н.
Уважавам красотата, но е повече от ясно, че се сблъскваме с пазарна ексцесия, с някакъв финансов протуберанс.
Флористите, както са се наричали спекулантите с лалета, се срещат по кръчмите, за да разглеждат новопоявилите се книги, описващи редките сортове лалета, и да купуват и продават контракти върху луковиците им. Пиело се е много вино, със съответните богати мезета, за които наивниците, участващи в наддаванията, уж плащали по-малко, отколкото консумирали.
Но скоро всичко си идва на мястото: в началото на февруари 1637 г. вече не се намират купувачи за постоянно растящите цени на лалетата и курсът на прабабите на днешните ипотечни ценни книжа за броени дни пада с 99.999%.
Заслужава си да се замислим: какво е надуло този пазарен балон? Лековерието на хората, че цените могат само да нарастват, е първият – и верният отговор. Но нещата винаги са по-сложни. Холандия в средата на XVII век е световната икономическа, а това значи и политическа сила. Амстердам е складът на световните стоки, който държи поводите на търговията из световните морета.
Управниците на Холандия са единни само в едно: търговските интереси трябва да се защитават, дори да стоят над националните. Ако има праобраз на съвършено нерегулиран пазар, това е Холандия на ранния капитализъм, твърдят историци. Тук се формира и най-развития за времето си, първият истински фондов пазар.
Амстердамската борса в края на XVII век е толкова развита, че богат еврейски търговец се хвали: ако разбера за смъртта на краля на Испания 5-6 часа преди останалите, ще мога да направя сто хиляди екю за един ден. В този икономически климат не е чудно, че спекулантите бързат да навлязат в търговията с грудки на лалета, щом виждат как градинарите прогресивно забогатяват.
Може да се открият и още причини за „лудостта на лалетата”. В този момент в страната върлува бубонна чума и вероятно също и затова населението се поддава на опиянението на живота, на страстта да забогатее, на „поемането на фатален риск”.
При това нагласата на множеството наистина фаворизира постоянния ръст на цените. Амстердам е средище на световните финанси, съответно цените на хранителните стоки и надниците на работниците са били доста високи. Има евтин кредит в изобилие, тегленето на пари на заем надали е по-голям проблем, отколкото в САЩ по времето на Грийнспан във Федералния резерв.
Охолството на търговското съсловие се сблъсква със смущаваща бедност на масите. При население на Холандия около 2 млн. души (половината градско) към 1650 г., групата на богатия и влиятелен елит вероятно не превишава 2 хил. души. Но с възхода на цялата нация се увеличава и броя на заможните, сред тях вече и мнозина селяни – които започват усилено да търсят символи за своя нов имуществен статус.
С горното може би ще откопаем още една от причините за странната любов към цветята в суровите протестантски души на холандците, въплътена в екзотичното, идващо от турския султан растение. Впрочем няколко десетилетия след холандската лудост в Османската империя също се заражда опасна мания по лалетата, която обаче е прекъсната навреме с еничарска революция.
Каква все пак е причината за разцъфването на Холандия? Някои обяснения сочат като благодетел на страната неблагоприятната природа, която е налагала да се внасят близо половината от хранителните стоки, нужни за изхранване на високото население. По тази причина в Долната земя се развива парично стопанство още преди XVI век – а с него и комуникациите и юридическата система.
Налице е плътна маса от хора, които не робуват на религиозни скрупули и почитат добрата сделка. Те виждат как Източноиндийската компания прави милиони от търговия с подправки като канела и камфор. В края на краищата, с какво лалето е по-лошо от карамфила?!
И тъй, хората искат да купуват даден актив, разчитайки на постоянния ръст на цената му. Съответно се появяват хората, които са готови да продадат. Наистина, това не са директно градинарите, а специалните общества на „флористите”. Тъй като лалето цъфти за една седмица през април и май, а луковицата му се разсажда от юни до септември, то „налична” търговия с лалета може да се прави само през лятото.
От септември до април обаче пазарът няма защо да е в застой. Любителите на лалета могат да сключат пред нотариус договор, с който се задължават да закупят лалето в края на сезона. През 1636 г. се създава даже формален пазар за тези фючърси, на който се продават и купуват контрактите за сделка след края на сезона.
Но тези контракти никога не са били изпълнени, тъй като преди заветната пролет, още през февруари 1637 г., страшен студ сковава цените на лалетата и търговията с въздух, както съвременниците наричат размяната на фючърси, рухва.
Фючърсите носят в себе си задължението да се купи и последните притежатели би следвало да страдат жестоко заради достигнатите баснословни цени, но парламентът на Обединените провинции решава да предотврати кризата и обявява фючърсите за опции – тоест книжа, даващи възможност на притежателя на ценната книга да се откаже да купи, ако цената не го устройва – след като заплати надлежната глоба от 3.5%.
Въпросът за пазарните мании и паники е от политическо естество, тъй като привържениците на кредото за икономическа ненамеса заявяват, че свободните пазари са ефективни в себе си, реакцията на цените е напълно рационална предвид условията на икономическата задача, а икономическите балони и крахове „не са това, което са”. Това напоследък е много разпространен подход за обяснение на кризата на холандските лалета – и далеч не само на нея.
В същото време в богатия на финансова история Амстердам има гробище, където са закопавани жертвите на първите финансови кризи – самоубийци и екзекутирани. Не мога да се съглася с изцяло рационалистично обяснение за силата, тласнала човека да продаде къща, за да купи цвете.
Още повече – едно разядено цвете. Защото новите изследвания показват, че уникалните шарки по лалетата от сортовете, по които са се прехласвали богати и парвенюта през XVII век, са чисто и просто плод на предаван от луковица на луковица наследствен вирус.
https://mittag.wordpress.com/2009/08/26/tulips/
Да не кажете , че не съм ви казал. Миналата седмица една овца си продаде имотите да си купи биткойни
) хаха
През прозореца гледам към отсрещния балкон. Обсипан е с красиви ярки цветя и сякаш говори, че стопанката му е грижовна къщовница. В същото време се опитвам да разсъждавам и за „лалеманията”, чудовищната спекулация с лалета през 1636 – 1637 г. в Холандия. Тя е довела до изнамирането на фючърсния контракт, но последвалият крах на цените на луковиците поражда криза – ако не икономическа, то морална.
Този момент от финансовата история на ранния капитализъм е като магнит за интереса на стопански историци и икономически журналисти, но при все това остава забулен. Действително ли цените на тези цветя са били толкова високи? Да. Ето данните, с които разполагаме:
Луковиците на редките сортове лалета (като например Semper Augustus или Tulipa Octaviani) са се търгували за 10,000 флорина едната. Покупателната сила на един флорин от него време приблизително съответства на 10 евро от 2002 г. Следователно в един момент една луковица се изравнява по стойност с голяма градска къща в най-хубавите квартали на Амстердам!
Други сведения: „нова каляска и два сиви коня с такъмите се разменя за една луковица”. Купуват я за повече от десет годишни дохода на умел работник. Още през 1633 г. в град Хоорн къща е продадена за три луковици. В последващите три години цените нарастват многократно: 40 луковици са купени за 100,000 флорина, едната от двете съществуващи в Холандия луковици на Augustus е придобита за 12 акра (5 хектара) земя и т.н.
Уважавам красотата, но е повече от ясно, че се сблъскваме с пазарна ексцесия, с някакъв финансов протуберанс.
Флористите, както са се наричали спекулантите с лалета, се срещат по кръчмите, за да разглеждат новопоявилите се книги, описващи редките сортове лалета, и да купуват и продават контракти върху луковиците им. Пиело се е много вино, със съответните богати мезета, за които наивниците, участващи в наддаванията, уж плащали по-малко, отколкото консумирали.
Но скоро всичко си идва на мястото: в началото на февруари 1637 г. вече не се намират купувачи за постоянно растящите цени на лалетата и курсът на прабабите на днешните ипотечни ценни книжа за броени дни пада с 99.999%.
Заслужава си да се замислим: какво е надуло този пазарен балон? Лековерието на хората, че цените могат само да нарастват, е първият – и верният отговор. Но нещата винаги са по-сложни. Холандия в средата на XVII век е световната икономическа, а това значи и политическа сила. Амстердам е складът на световните стоки, който държи поводите на търговията из световните морета.
Управниците на Холандия са единни само в едно: търговските интереси трябва да се защитават, дори да стоят над националните. Ако има праобраз на съвършено нерегулиран пазар, това е Холандия на ранния капитализъм, твърдят историци. Тук се формира и най-развития за времето си, първият истински фондов пазар.
Амстердамската борса в края на XVII век е толкова развита, че богат еврейски търговец се хвали: ако разбера за смъртта на краля на Испания 5-6 часа преди останалите, ще мога да направя сто хиляди екю за един ден. В този икономически климат не е чудно, че спекулантите бързат да навлязат в търговията с грудки на лалета, щом виждат как градинарите прогресивно забогатяват.
Може да се открият и още причини за „лудостта на лалетата”. В този момент в страната върлува бубонна чума и вероятно също и затова населението се поддава на опиянението на живота, на страстта да забогатее, на „поемането на фатален риск”.
При това нагласата на множеството наистина фаворизира постоянния ръст на цените. Амстердам е средище на световните финанси, съответно цените на хранителните стоки и надниците на работниците са били доста високи. Има евтин кредит в изобилие, тегленето на пари на заем надали е по-голям проблем, отколкото в САЩ по времето на Грийнспан във Федералния резерв.
Охолството на търговското съсловие се сблъсква със смущаваща бедност на масите. При население на Холандия около 2 млн. души (половината градско) към 1650 г., групата на богатия и влиятелен елит вероятно не превишава 2 хил. души. Но с възхода на цялата нация се увеличава и броя на заможните, сред тях вече и мнозина селяни – които започват усилено да търсят символи за своя нов имуществен статус.
С горното може би ще откопаем още една от причините за странната любов към цветята в суровите протестантски души на холандците, въплътена в екзотичното, идващо от турския султан растение. Впрочем няколко десетилетия след холандската лудост в Османската империя също се заражда опасна мания по лалетата, която обаче е прекъсната навреме с еничарска революция.
Каква все пак е причината за разцъфването на Холандия? Някои обяснения сочат като благодетел на страната неблагоприятната природа, която е налагала да се внасят близо половината от хранителните стоки, нужни за изхранване на високото население. По тази причина в Долната земя се развива парично стопанство още преди XVI век – а с него и комуникациите и юридическата система.
Налице е плътна маса от хора, които не робуват на религиозни скрупули и почитат добрата сделка. Те виждат как Източноиндийската компания прави милиони от търговия с подправки като канела и камфор. В края на краищата, с какво лалето е по-лошо от карамфила?!
И тъй, хората искат да купуват даден актив, разчитайки на постоянния ръст на цената му. Съответно се появяват хората, които са готови да продадат. Наистина, това не са директно градинарите, а специалните общества на „флористите”. Тъй като лалето цъфти за една седмица през април и май, а луковицата му се разсажда от юни до септември, то „налична” търговия с лалета може да се прави само през лятото.
От септември до април обаче пазарът няма защо да е в застой. Любителите на лалета могат да сключат пред нотариус договор, с който се задължават да закупят лалето в края на сезона. През 1636 г. се създава даже формален пазар за тези фючърси, на който се продават и купуват контрактите за сделка след края на сезона.
Но тези контракти никога не са били изпълнени, тъй като преди заветната пролет, още през февруари 1637 г., страшен студ сковава цените на лалетата и търговията с въздух, както съвременниците наричат размяната на фючърси, рухва.
Фючърсите носят в себе си задължението да се купи и последните притежатели би следвало да страдат жестоко заради достигнатите баснословни цени, но парламентът на Обединените провинции решава да предотврати кризата и обявява фючърсите за опции – тоест книжа, даващи възможност на притежателя на ценната книга да се откаже да купи, ако цената не го устройва – след като заплати надлежната глоба от 3.5%.
Въпросът за пазарните мании и паники е от политическо естество, тъй като привържениците на кредото за икономическа ненамеса заявяват, че свободните пазари са ефективни в себе си, реакцията на цените е напълно рационална предвид условията на икономическата задача, а икономическите балони и крахове „не са това, което са”. Това напоследък е много разпространен подход за обяснение на кризата на холандските лалета – и далеч не само на нея.
В същото време в богатия на финансова история Амстердам има гробище, където са закопавани жертвите на първите финансови кризи – самоубийци и екзекутирани. Не мога да се съглася с изцяло рационалистично обяснение за силата, тласнала човека да продаде къща, за да купи цвете.
Още повече – едно разядено цвете. Защото новите изследвания показват, че уникалните шарки по лалетата от сортовете, по които са се прехласвали богати и парвенюта през XVII век, са чисто и просто плод на предаван от луковица на луковица наследствен вирус.
https://mittag.wordpress.com/2009/08/26/tulips/
Да не кажете , че не съм ви казал. Миналата седмица една овца си продаде имотите да си купи биткойни
) хаха
Коментар