С облигациите влязохме в окото на инвеститорите
България избра най-добрия момент да блесне на фона на закъсалите страни
Стефка Славова
Директор за България в Борда на ЕБВР в Лондон и доктор по икономика от London School of Economics
През последните дни най-важното и знаково икономическо събитие за България беше емитирането на държавни облигации на международните финансови пазари. На 2 юли 2012 г. правителството емитира еврооблигации в размер на 950 милиона евро при лихва от 4,25% и отстъпка от номинала 0,82%, което означава ефективна лихва от 4,43%. Този облигационен заем е с ефект от 9 юли т. г. и с петгодишен срок, т. е. с падеж на 9 юли 2017 г. Лихвите по него ще се плащат два пъти годишно.
Още в деня на транзакцията бе регистриран огромен инвеститорски интерес, исканията за закупуване на емисията надхвърлиха 6 милиарда евро. Закупилите еврооблигации са само чужди инвеститори, голяма част от Великобритания, Германия и Австрия (55% от цялата емисия). Но и инвеститори извън Европа, като САЩ, Югоизточна Азия (Корея и Сингапур) и Близкия изток.
Основните въпроси, които много хора си задават, е защо е нужен на България този външен заем, дали е направен в най-добрия момент и при най-изгодни за държавата условия. На първия въпрос - необходимо ли е да се емитира държавен дълг на международните пазари - почти всеки икономист би отговорил положително. Всяко правителство финансира и рефинансира държавен дълг. И преценява дали да го прави на собствения си вътрешен пазар, или да излезе навън в зависимост от цената, която трябва да плати, но и водено от необходимостта да диверсифицира източниците на такова финансиране. Друг стремеж е да се постави страната на картата на международните пазари. Това е допълнителен бонус, защото се привлича вниманието на чужди финансови институции, които започват след една успешна емисия да гледат на страната като добра, и за други, частни инвестиции. В такъв смисъл въпросът дали да се емитира навън, е на практика реторичен. За България, която за разлика от много други европейски страни, има стабилна фискална политика, с нисък държавен дълг (16,6% от БВП) и стабилна банкова система, има смисъл да излезе на международния пазар и
да се възползва от добрия си суверенен рейтинг
Още повече че в началото на 2013 г. предстои падеж на 818 млн. евро от предишния еврооблигационен заем от 2002 г.
По-интересно е дали правителството избра най-подходящия момент и дали цената на заема е най-изгодна. Отговорът зависи от това с какво сравняваме, за да кажем дали лихвата, постигната в понеделник, е възможно най-ниска. Това, че емитираните през 2002 г. еврооблигации са били при доста по-висока лихва (7,5%), е важно, но не би следвало да е основното сравнение. Не е и кой знае колко показателно, че емисии на еврономинирани държавни облигации на вътрешния пазар през март и септември 2011 г. са били с 4,2% и 3,9% лихва. По-важно е да направим сравнение със ситуацията на международните пазари една година или шест месеца назад.
Факт е, че преди година пазарите бяха доста по-нервни, нямаше още напредък за разрешаване на проблемите със суверенната дългова криза в Еврозоната, нямаше план за фискален договор от европейски мащаб. Просто много събития станаха в хода на тази година, та дори и на миналата седмица, които определено помогнаха емисията да е успешна за България именно сега. А и нека не забравяме, че в края на юли 2011 г. MoodyТs повиши суверенния рейтинг на България.
Има и друг момент - как изглежда финансово и фискално България на фона на други страни от Европейския съюз и Еврозоната. Не става дума само за Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. Миналата седмица Кипър стана петата членка на Еврозоната, поискала спасителен план за банковата си система. Тази седмица се заговори все повече за Словения, която има висок държавен дълг над 45% от БВП и сериозни проблеми в банковата система. Страната може да поиска спасение в рамките на дни, а цената на 10-годишните държавни словенски еврооблигации на външния пазар надмина 6% и наближава психологическата бариера от 7%, при която други държави бяха принудени да искат спасителни мерки. Всички тези събития само способстват България да извлече активи и да е сред тези страни, които стоят фискално добре и спазват ограниченията за бюджетен дефицит (в момента около 2,1%) и държавен дълг. Инвеститорите следят това, както и рейтинговите агенции.
В крайна сметка фактът, че правителството изчака с тази емисия и я направи точно сега,
определено беше разумен и печеливш ход
Вчера премиерът каза по повод тази сделка, че когато фактите и цифрите говорят, боговете мълчат. Аз бих добавила, че когато фискалната политика е правилна, боговете също помагат.
http://paper.standartnews.com/bg/art...article=415495
България избра най-добрия момент да блесне на фона на закъсалите страни
Стефка Славова
Директор за България в Борда на ЕБВР в Лондон и доктор по икономика от London School of Economics
През последните дни най-важното и знаково икономическо събитие за България беше емитирането на държавни облигации на международните финансови пазари. На 2 юли 2012 г. правителството емитира еврооблигации в размер на 950 милиона евро при лихва от 4,25% и отстъпка от номинала 0,82%, което означава ефективна лихва от 4,43%. Този облигационен заем е с ефект от 9 юли т. г. и с петгодишен срок, т. е. с падеж на 9 юли 2017 г. Лихвите по него ще се плащат два пъти годишно.
Още в деня на транзакцията бе регистриран огромен инвеститорски интерес, исканията за закупуване на емисията надхвърлиха 6 милиарда евро. Закупилите еврооблигации са само чужди инвеститори, голяма част от Великобритания, Германия и Австрия (55% от цялата емисия). Но и инвеститори извън Европа, като САЩ, Югоизточна Азия (Корея и Сингапур) и Близкия изток.
Основните въпроси, които много хора си задават, е защо е нужен на България този външен заем, дали е направен в най-добрия момент и при най-изгодни за държавата условия. На първия въпрос - необходимо ли е да се емитира държавен дълг на международните пазари - почти всеки икономист би отговорил положително. Всяко правителство финансира и рефинансира държавен дълг. И преценява дали да го прави на собствения си вътрешен пазар, или да излезе навън в зависимост от цената, която трябва да плати, но и водено от необходимостта да диверсифицира източниците на такова финансиране. Друг стремеж е да се постави страната на картата на международните пазари. Това е допълнителен бонус, защото се привлича вниманието на чужди финансови институции, които започват след една успешна емисия да гледат на страната като добра, и за други, частни инвестиции. В такъв смисъл въпросът дали да се емитира навън, е на практика реторичен. За България, която за разлика от много други европейски страни, има стабилна фискална политика, с нисък държавен дълг (16,6% от БВП) и стабилна банкова система, има смисъл да излезе на международния пазар и
да се възползва от добрия си суверенен рейтинг
Още повече че в началото на 2013 г. предстои падеж на 818 млн. евро от предишния еврооблигационен заем от 2002 г.
По-интересно е дали правителството избра най-подходящия момент и дали цената на заема е най-изгодна. Отговорът зависи от това с какво сравняваме, за да кажем дали лихвата, постигната в понеделник, е възможно най-ниска. Това, че емитираните през 2002 г. еврооблигации са били при доста по-висока лихва (7,5%), е важно, но не би следвало да е основното сравнение. Не е и кой знае колко показателно, че емисии на еврономинирани държавни облигации на вътрешния пазар през март и септември 2011 г. са били с 4,2% и 3,9% лихва. По-важно е да направим сравнение със ситуацията на международните пазари една година или шест месеца назад.
Факт е, че преди година пазарите бяха доста по-нервни, нямаше още напредък за разрешаване на проблемите със суверенната дългова криза в Еврозоната, нямаше план за фискален договор от европейски мащаб. Просто много събития станаха в хода на тази година, та дори и на миналата седмица, които определено помогнаха емисията да е успешна за България именно сега. А и нека не забравяме, че в края на юли 2011 г. MoodyТs повиши суверенния рейтинг на България.
Има и друг момент - как изглежда финансово и фискално България на фона на други страни от Европейския съюз и Еврозоната. Не става дума само за Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. Миналата седмица Кипър стана петата членка на Еврозоната, поискала спасителен план за банковата си система. Тази седмица се заговори все повече за Словения, която има висок държавен дълг над 45% от БВП и сериозни проблеми в банковата система. Страната може да поиска спасение в рамките на дни, а цената на 10-годишните държавни словенски еврооблигации на външния пазар надмина 6% и наближава психологическата бариера от 7%, при която други държави бяха принудени да искат спасителни мерки. Всички тези събития само способстват България да извлече активи и да е сред тези страни, които стоят фискално добре и спазват ограниченията за бюджетен дефицит (в момента около 2,1%) и държавен дълг. Инвеститорите следят това, както и рейтинговите агенции.
В крайна сметка фактът, че правителството изчака с тази емисия и я направи точно сега,
определено беше разумен и печеливш ход
Вчера премиерът каза по повод тази сделка, че когато фактите и цифрите говорят, боговете мълчат. Аз бих добавила, че когато фискалната политика е правилна, боговете също помагат.
http://paper.standartnews.com/bg/art...article=415495
.Слез до кварталното магазинче и питай Бай Спиро бакалина колко оборот е навъртял от сутринта и що жена му работи за 350 лефа касиерка в Кауфланд по 11 часа вместо по 8, както е по договор....Такива ми ти работи 
...Рисковата премия на дадена страна не се отразява само във финансовите инструменти които е емитирала,а в целия й стопански живот - а че народа прост,две мнения няма
. Достатъчно е да почетеш да десетина минути някои от темите тук за да се убедиш...(не го приемай лично
)
.
Коментар