Григор Лилов във Facebook 07.07.2012 г.
"Емисията родни бонове беше реализирана в понеделник. Както отбелязах, никой по света не я забеляза, понеже беше "закрита емисия". Едва днес, на петия ден след събитието уважаваният английски всекидневник "Файненшъл таймс" пусна "новината" със заглавие "950 причини за усмивка". Първото е, че потвърждават моята версия за "суап". Второто - твърдят, че фискалната ситуация у нас е зле (рецесия и бюджетни недостатъци) и без тази операция е щяло да се посегне на пенсионите фондове, резерва на валутния борд и ускорена приватизация (разликата: заемът е спасил тези неща, а аз го предвиждам в края на операцията - през зимата). До тук всичко е обективно, но има разлика в оценките, което е нормално. Колегите не са успели като мен да се докопат до размера на остъпките и замяната на дълг по пазарна стойност срещу дълг по номинал, което докара годишната доходност до почти 20%. Естествено е - аз съм в България, на мястото на събитието и съм разследващ журналист, докато колегата Андрю Макдоуъл не е разследващ, а репортер за Балканите и е на 3000 километра далеч оттук. Информацията му за самия заем се оказа от източника, цитиран в статията:
"Продажбата е доказателство за доверието в България, в сегашното правителство и на неговата икономическа политика.". Той е от Надежда Дaфинкичева, ръководител на научните изследвания и корпоративни финанси в Първа Финансова Брокерска Къща в София. Тази къща е собственост на скандалния банкер Цеко Минев отпърва ивнестиционна банка и съдружника му - Ивайло Мутафчиев, който е рода на Бойко Борисов. Изводите всеки може да ги направи - уцелил съм десятката, понеже тези хора са сред допуснатите до емисията и аферата с нея! Явно много връзки и пари са хвърлени в спешен порядък, за да се измести и заблуди от задграничен авторитет казаното от мен. По същия начин преди години, през 1996 г., когато прогнозирах катастрофата на лева до 3000 за долар и фалита на изброените от мен уж читави банки в "Труд", се появи такава статия, публикувана отвъд океана, която твърдеше, че разговорите с МВФ на Виденов във Вашингтон са успешни и завършват със заем от 950 млн. (каква ирония на съдбата). Основният източник на публикацията, разгласена от всички родни медии, вкл. и от мен самия в "Труд" (със съответното опровержение) се оказа една колежка, която после стана съветник и пресаташе на президента Първанов. Естествено никакъв заем не ни отпуснаха, а на следващата година, в разгара на кризата Майкъл Деплер от МВФ като негов емисар ултимативно наложи на синьото управление у нас Валутния борд с думите - "иначе и за вас както при предшествениците ви няма да се ангажираме със заем!
Авторът не е щатен журналист-финансист на "Файнешънъл таймс". Той е блогър - един от стотиците, пишещи в специалната интернет-притурка на вестника за блогърите (блогосферата - всички западни издания направиха такива), където е публикувана статията. Така изданието няма нищо общо с нея - просто е дало възможност на почитателите си да изказват мненията си в неговото интернет пространство, създадено специално за тях. Авторитетът също струва много скъпо, а "Файненшъл таймс" не го продава въобще. Ето как ви манипулират - уж авторитетно издание, а всъщност автор - един като нас. Предвиждам всичко онова, което се случи покрай постовете ми и Тв предаването ми за фалшивата американска диплома на Делян Добрев от март т.г., която доказах."
"Емисията родни бонове беше реализирана в понеделник. Както отбелязах, никой по света не я забеляза, понеже беше "закрита емисия". Едва днес, на петия ден след събитието уважаваният английски всекидневник "Файненшъл таймс" пусна "новината" със заглавие "950 причини за усмивка". Първото е, че потвърждават моята версия за "суап". Второто - твърдят, че фискалната ситуация у нас е зле (рецесия и бюджетни недостатъци) и без тази операция е щяло да се посегне на пенсионите фондове, резерва на валутния борд и ускорена приватизация (разликата: заемът е спасил тези неща, а аз го предвиждам в края на операцията - през зимата). До тук всичко е обективно, но има разлика в оценките, което е нормално. Колегите не са успели като мен да се докопат до размера на остъпките и замяната на дълг по пазарна стойност срещу дълг по номинал, което докара годишната доходност до почти 20%. Естествено е - аз съм в България, на мястото на събитието и съм разследващ журналист, докато колегата Андрю Макдоуъл не е разследващ, а репортер за Балканите и е на 3000 километра далеч оттук. Информацията му за самия заем се оказа от източника, цитиран в статията:
"Продажбата е доказателство за доверието в България, в сегашното правителство и на неговата икономическа политика.". Той е от Надежда Дaфинкичева, ръководител на научните изследвания и корпоративни финанси в Първа Финансова Брокерска Къща в София. Тази къща е собственост на скандалния банкер Цеко Минев отпърва ивнестиционна банка и съдружника му - Ивайло Мутафчиев, който е рода на Бойко Борисов. Изводите всеки може да ги направи - уцелил съм десятката, понеже тези хора са сред допуснатите до емисията и аферата с нея! Явно много връзки и пари са хвърлени в спешен порядък, за да се измести и заблуди от задграничен авторитет казаното от мен. По същия начин преди години, през 1996 г., когато прогнозирах катастрофата на лева до 3000 за долар и фалита на изброените от мен уж читави банки в "Труд", се появи такава статия, публикувана отвъд океана, която твърдеше, че разговорите с МВФ на Виденов във Вашингтон са успешни и завършват със заем от 950 млн. (каква ирония на съдбата). Основният източник на публикацията, разгласена от всички родни медии, вкл. и от мен самия в "Труд" (със съответното опровержение) се оказа една колежка, която после стана съветник и пресаташе на президента Първанов. Естествено никакъв заем не ни отпуснаха, а на следващата година, в разгара на кризата Майкъл Деплер от МВФ като негов емисар ултимативно наложи на синьото управление у нас Валутния борд с думите - "иначе и за вас както при предшествениците ви няма да се ангажираме със заем!
Авторът не е щатен журналист-финансист на "Файнешънъл таймс". Той е блогър - един от стотиците, пишещи в специалната интернет-притурка на вестника за блогърите (блогосферата - всички западни издания направиха такива), където е публикувана статията. Така изданието няма нищо общо с нея - просто е дало възможност на почитателите си да изказват мненията си в неговото интернет пространство, създадено специално за тях. Авторитетът също струва много скъпо, а "Файненшъл таймс" не го продава въобще. Ето как ви манипулират - уж авторитетно издание, а всъщност автор - един като нас. Предвиждам всичко онова, което се случи покрай постовете ми и Тв предаването ми за фалшивата американска диплома на Делян Добрев от март т.г., която доказах."
Коментар