Първоначално изпратено от съни(тя)
Долу бях писал за интелектуалстващите "десни". Идеи бол, но въпросът е за тяхната приложимост. Трябва ли да се повтаря клишето, че демокрацията (от западен либерален тип) не е най-добрата система, но по-добра от нея не е измислена?
Как да се реализира политическото представителство освен чрез партиите? И кой пречи на гражданското общество да формира нови и нови партии или да оказва натиск върху елитите на съществуващите?
Докато държавите се управляват от правителства/парламенти/президенти, всеобщото избирателно право е свещен принцип за поддържане на демокрацията. Но ако обществото доброволно се отказва от него, тогава да няма претенции за гражданско. И изобщо да няма претенции към управляващите. Защото те не са неговите представители.
Гласувайки за аутсайдер на дадени избори аз поне упражнавам правото си и се възползвам от системата - оттук нататък, изборно-политическата система се завърта така да се каже "отвъд мен". Но по-добро от това не може - само fine-tuning винаги може.
Единствената практически осъществяваща се демократична (това уточнение, за да не се бърка с всевъзможните диктатури) алтернатива на западната либерална демокрация е политическият експеримент в Либия днес (както пак писах наскоро тук). Поне за друго не се сещам сега. Но се съмнявам в успеха й.
Така че - произволен подбор на управлаващите, управление на малцинствата, Град на Слънцето.... бла-бла-бла. Народното събрание ли приема бюджета - да. Министърът на финансите ли го предлага - да. Президентът ли има право на вето - да.
Коментар