Преговорите между Русия и НАТО приключиха не само без резултат, но пренесоха конфронтацията на ново равнище. Русия рязко настоява за официален отказ от приемането в НАТО на страните от постсъветското пространство, Западът упорства на своето, предлагайки в замяна нещо ненужно и несъществено, или в крайна сметка, второстепенно…
Позицията на Москва в случая, а това е нов и важен елемент, не е реактивна и не е пасивна, а е настъпателна.
НАТО 30 години активно ни натиска, включително през целия период на Путин, но едва сега Русия съзря дотам, че да протестира истински.
В голямата политика всичко се решава единствено от силата. “Истински” значи “силово”.
Москва сериозно замахва. И сега вече няма как да се върне назад, иначе защо да замахваме. От гангстерските филми и от бизнеса през 90-те години, дори от уличните сбивания, знаем че да извадиш пистолет (нож, автомат) и да не стреляш, е почти самоубийство. Който се е решил на ескалация, трябва да разбира, че ако не той, то него. Ние сме именно тук сега.
Еднополюсният свят е приключил. Въпреки отчаяния стремеж на Байдън и световния елит да предприемат последен опит да спасят глобализма и американската хегемония, което е именно смисълът на предизборната кампания на Байдън (“Да го построим наново и по-добре”, тоест “Да се върнем към 90-те еднополюсни”), или тезата на Клаус Шваб на Давоския форум ( “Голямото нулиране”) – времето в историята е необратимо: Русия и Китай вече представляват два самостоятелни полюса, солидарни помежду си по основните световни проблеми. Това значи, че многополюсността вече е започнала тук и сега.
В историята обаче смяната на глобалния световен ред, уви, често се осъществява чрез войни. Без тях тези, които губят, никак си не се съгласяват да признаят доброволно очевидните проблеми. Това е един вид сблъсък с реалността.
Видимо на нас ще се наложи да направим това, което бяхме длъжни да направим, а не направихме, през 2014 година. Да, стартовите условия са много по-лоши, но по-добре късно, отколкото никога. На “никога” вече никой не разчита. Срещата Русия-НАТО показа това нагледно. И двете страни са готови на ескалация и сега да отстъпиш означава да загубиш необратимо. Кремъл явно няма намерение да прави това – тогава защо изобщо започна, а Западът просто не може – това ще бъде не само излагане, но и признание за поражението.
Руснаците както се казва дълго се подготвяха, а сега остава стремително да се хвърлят напред.
Нека разгледаме света, който всеки момент може да стане реалност.
Ядрени войни няма да има. Залозите са твърде малки за Вашингтон, за да рискува тотално унищожение на човечеството. По принцип санкциите и окончателната демонизация на Русия, късането на връзките ѝ с Европа и опита ѝ за тотална изолация, изчерпва програмата на ответните действия. Западът се надява, ако не предотврати надигащото се, то да управлява в своя полза последиците от него. Това няма да е лесно, но е по-добре да имаш Запада като пълноценен противник, а не в качеството на покровител или съюзник (всичко ще завърши, както много пъти завършва в историята и на Византия, и на Русия – с предателство).
Претенциите на Запада, че е мерило на универсалните ценности, са провалени. В това вече не вярва дори самият Запад. И останалите народи и цивилизации не са задължени да споделят неговия собствен и отнасящ се изключително за него самия исторически песимизъм и настъпване на тотална перверзия. Всеки народ си има Логоса. Логосът на Запада се разпадна в прах.
И така, конкретно: как ще се развиват събитията, ако се развиват, а не застинат за пореден път в празна пауза?
Източна Украйна цялата минава към Новорусия. Това не се обсъжда. Това е съзнателна част от източнославянския свят, винаги е била въпреки дивата русофобска пропаганда. Новорусия – целият Ляв бряг на Днепър + Одеса – отдавна чака своя час, за да се сбъдне.
Новата държава следва незабавно да се приеме в състава на Източнославянския съюз заедно с Русия и Беларус.
Позицията на Москва в случая, а това е нов и важен елемент, не е реактивна и не е пасивна, а е настъпателна.
НАТО 30 години активно ни натиска, включително през целия период на Путин, но едва сега Русия съзря дотам, че да протестира истински.
В голямата политика всичко се решава единствено от силата. “Истински” значи “силово”.
Москва сериозно замахва. И сега вече няма как да се върне назад, иначе защо да замахваме. От гангстерските филми и от бизнеса през 90-те години, дори от уличните сбивания, знаем че да извадиш пистолет (нож, автомат) и да не стреляш, е почти самоубийство. Който се е решил на ескалация, трябва да разбира, че ако не той, то него. Ние сме именно тук сега.
Еднополюсният свят е приключил. Въпреки отчаяния стремеж на Байдън и световния елит да предприемат последен опит да спасят глобализма и американската хегемония, което е именно смисълът на предизборната кампания на Байдън (“Да го построим наново и по-добре”, тоест “Да се върнем към 90-те еднополюсни”), или тезата на Клаус Шваб на Давоския форум ( “Голямото нулиране”) – времето в историята е необратимо: Русия и Китай вече представляват два самостоятелни полюса, солидарни помежду си по основните световни проблеми. Това значи, че многополюсността вече е започнала тук и сега.
В историята обаче смяната на глобалния световен ред, уви, често се осъществява чрез войни. Без тях тези, които губят, никак си не се съгласяват да признаят доброволно очевидните проблеми. Това е един вид сблъсък с реалността.
Видимо на нас ще се наложи да направим това, което бяхме длъжни да направим, а не направихме, през 2014 година. Да, стартовите условия са много по-лоши, но по-добре късно, отколкото никога. На “никога” вече никой не разчита. Срещата Русия-НАТО показа това нагледно. И двете страни са готови на ескалация и сега да отстъпиш означава да загубиш необратимо. Кремъл явно няма намерение да прави това – тогава защо изобщо започна, а Западът просто не може – това ще бъде не само излагане, но и признание за поражението.
Руснаците както се казва дълго се подготвяха, а сега остава стремително да се хвърлят напред.
Нека разгледаме света, който всеки момент може да стане реалност.
Ядрени войни няма да има. Залозите са твърде малки за Вашингтон, за да рискува тотално унищожение на човечеството. По принцип санкциите и окончателната демонизация на Русия, късането на връзките ѝ с Европа и опита ѝ за тотална изолация, изчерпва програмата на ответните действия. Западът се надява, ако не предотврати надигащото се, то да управлява в своя полза последиците от него. Това няма да е лесно, но е по-добре да имаш Запада като пълноценен противник, а не в качеството на покровител или съюзник (всичко ще завърши, както много пъти завършва в историята и на Византия, и на Русия – с предателство).
Претенциите на Запада, че е мерило на универсалните ценности, са провалени. В това вече не вярва дори самият Запад. И останалите народи и цивилизации не са задължени да споделят неговия собствен и отнасящ се изключително за него самия исторически песимизъм и настъпване на тотална перверзия. Всеки народ си има Логоса. Логосът на Запада се разпадна в прах.
И така, конкретно: как ще се развиват събитията, ако се развиват, а не застинат за пореден път в празна пауза?
Източна Украйна цялата минава към Новорусия. Това не се обсъжда. Това е съзнателна част от източнославянския свят, винаги е била въпреки дивата русофобска пропаганда. Новорусия – целият Ляв бряг на Днепър + Одеса – отдавна чака своя час, за да се сбъдне.
Новата държава следва незабавно да се приеме в състава на Източнославянския съюз заедно с Русия и Беларус.
Коментар